Автор: Васко Попов – председател на Общински съвет гр.Сопот
Въодушевен от идеята на моите колеги и съграждани тази година да придадем национално звучене на Вазовите празници, в началото на май изпратих писма до кметоветеи председателите на всички големи общини в България, с молба за финансова помощ при реализация на програмата за юбилея /9 юли 2010г./ Любезните откази си приличат по това, че никой не е пропуснал да се оправдае с кризата, сякаш 100-200лв. ще изправят общината му пред фалит.
Искрено ме изненада феодалното мислене и нехайството пред духовната криза, която набира скорост и ни заплашва с асимилация и демографска катастрофа през следващите десетилетия; криза пред която европейските проекти и програми са безсилни.
Със същото „разбиране” се отнесоха и министерствата, към които се обърнахме за помощ, внушавайки им, че Иван Вазов не е общински поет. Сякаш в подкрепа на нашата теза беше издигнат величествен паметник на Патриарха на българската литература в Рим. Уви, и този факт не трогна коравите чиновнически сърца.
Дано някой римлянин не пожелае да посети родната къща на поета. А тя не е само негова. Тук са родени генералите Георги и Владимир Вазови – първият, превзел с блестяща военна операция одринската крепост, а вторият – героят от Дойран – два мандата /1926-1932г./ е кмет на София.
Тази къща е родна за Кирил Вазов – един от първите дипломирани медици в следосвобожденска България и за известният адвокат, журналист и общественик, редактор на в. „Мир” – Борис Вазов.
Малко са фамилиите в България с толкова изявени и надарени представители, каквито са Вазови – безрезервно отдадени на Отечеството си.
Родната къща – музей на Иван Вазов в Сопот, открита през 1935г. от цар Борис III, днес продупчена от дървояди, се нуждае от сериозна реставрация и консервация. Останалите обекти от музейния комплекс /Експозиционна зала, Девическо училище, Дядо Стоянова воденица/ също изискват ремонти и поддръжка, каквито Община Сопот не може да си позволи.
Освен изброените обекти, тук се намират и други паметници на културата: манастира „Св. Спас”, църквата „Св. Св. Апостоли Петър и Павел”, девическия метох „Въведение Богородично” – светини свързани с революционната дейност на Апостола Левски и с историята на България.
Въпреки плачевното състояние на музейните обекти, те се посещават от 50 000 души годишно.
Та – водени от провинциален наивитет – решихме, че щом се открива паметник на Вазов в Рим и се организира благотворителен концерт за възстановяване на кинотеатър „Триумф” в Хаити, можем да поискаме помощ за годишнината от рождението на нашия именит съгражданин.
Не може – криза е!
За капак, оценителната комисия на Министерството на регионалното развитие преди няколко дни отхвърли проектното предложение за преустройство на централен площад „Иван Вазов” в Сопот.
Честит юбилей!
Можем само да гадаем как и по какви критерии се постигат заветните 65 точки, но в списъка на класираните общини са такива, които могат за няколко дни да съберат от местни приходи сума равна на безвъзмездната финансова помощ, т.е. МРРБ благоустроява само развити общини.
Сполучливо е подбрано заглавието на проекта „Подобряване на физическата среда и превенция на риска.
Всеки втори абитуриент от Сопот, на въпроса какво ще прави след бала, заявява: „Ще си бия камшика от тая държава!” Ето го рискът!
Обиден от дискриминационната политика на МРРБ не само към Сопот, мисля че по правилно е: Министерство на регионалното разоряване и обезлюдяване /МРРО/.
Преди години, потегляйки на ученическа екскурзия, едно дете се провикна от автобуса: „Довиждане Българийо – отиваме в София!”
Бог да пази България!
Сега, в навечерието на Вазовия юбилей, не ни остава друго, освен надеждата, че младежкото ДПС и евродепутата Метин Казак ще спасят кирилицата от изчезване.
Иначе, за какво ни е Вазов?!!!
