Автор: Др. Георги Касчиев
При посещението си в България първият заместник премиер на Русия г-н Зубков нарече АЕЦ “Белене” “най-добрият ядрен проект в света”. Аналогични изявления е правил и сегашният посланик на Русия г-н Исаков.
Аз обаче имам известни колебания дали проекта Белене (AES-92 с ВВЕР-1000 V-466) е най-добрият ядрен проект в света.
– Този проект например не спечели навремето честно проведения търг за пети реактор на Финландия.
– Изграждането на този тип реактор не се планира никъде другаде, дори в Русия (всички 26 + 6 реактора планирани за строеж до 2030 г. в Русия са от типа ВВЕР-1200, познат още като AES-2006).
– Към проекта имало 8000 (осем хиляди) забележки, но на всички било отговорено. Тази цифра е стряскаща – осем хиляди забележки към “най-добрия ядрен проект в света”. Чудя се през тази една година по колко часа са отделили на всяка забележка. И това че е отговорено означава ли че поставените проблеми са решени?
– Парадоксално, “най-добрият ядрен проект в света” не може да намери никакво финансиране. Още през 2006 г. редица международни банки отказаха да го финансират, в това число: Bayerische Landesbank, Deutsche Bank, Commerzbank, Unicredit/HVB/Bank Austria, Societe Generale, KBC, Citi Group, JP Morgan Chase, Lehman Brothers, Merril Lynch & Co, Credit Suisse/First Boston. През 2009 г. към тях се присъедини и BNP Paribas, която беше избрана от НЕК да структуира финансирането му. Преговори с Европейската Комисия и Европейската Инвестиционна Банка за отпускане на заем по условията на договора за Евратом (с възможно най-добри условия) дори не са започнати.
– Въпреки постоянните апели, отправяни към съседните страни от един от най-големите лобисти на проекта – българският президент, досега нито една от тях не е заявила, че иска да участвува в “най-добрия ядрен проект на света”.
– Досега нито един частен инвеститор не е проявил желание да участвува в него, като вложи парите си на свой риск. Изявените привърженици на АЕЦ Белене – много от тях доста заможни – също не желаят да вложат собствени пари в “най-добрия ядрен проект на света” и отбягват да говорят защо не искат да станат много богати.
– От големите европейски енергийни компании няма нито една, която да иска да се включи в в “най-добрия ядрен проект на света” като стратегически инвеститор. Румънският проект за трети и четвърти блок в АЕЦ “Черна вода” никога не е претендирал да е най-добрият в света. Въпреки това 15 компании участвуваха в търга за изграждането им. Шест от тях (RWE, ENEL, CEZ, IBEDROLA, GDF Suez и ArcelorMittal) формираха консорциум с румънската национална компания. Извън него останаха дори гиганти като E.ON и ELECTRABEL, както и редица турски, американски, италиански, корейски, румънски и смесени компании.
– Оставям настрана това, че всички решения по този “най-добър ядрен проект в света” са юридически нелигитимни, че е един от основните генератори на корупция в страната, че резултатите досега са “гьол” за 2,5 милиарда лв като от всеки данъкоплатец/потребител на електроенергия неправомерно са отнети по около 500 лв, че ще се строи в район с висока сеизмична активност, че няма никакво решение какво ще се прави с радиоактивните отпадъци и отработеното гориво в дългосрочен план, че участието на страната дори с минимален процент в него ще е рисково за икономиката, че електронергията от него ще е прекалено скъпа за България и за региона и т.н.
Безсрамното хвалене на своята стока е присъщо за уличните търговци. Във всеки бизнес най-добрите не се самоизтъкват, те просто оставят фактите да говорят. Вместо това те предпочитат да дискутират проблемите и предизвикателствата пред тях. Такова поведение в ядрения бизнес е ясно доказателство за липса на култура на безопасност.
Като се каже “най-добър” възниква въпросът – за кого е добър. Е тук отговорът е еднозначен – този проект е много добър за Русия. Защото досега тя е получила за жълти стотинки цялото оборудване на първи контур, доставено преди 1990 г., което няма да използува като скрап а ще го вложи в нов блок, получила е поръчки за стотици милиони евро за металургичната си индустрия, за своите проектанти и конструкторски организации и за строителните си компании, като големите ползи тепърва предстоят.
Какви са последствията за България – една шепа лобисти и консултанти на проекта действително са забогатели. От друга страна – от бюджета през 2008-2009 г. изхарчени минимум 700 млн лв, НЕК практически е доведена до фалит, цените на електроенергията са повишени за да може НЕК да плаща огромните разходи. Дори без да се развива проектът предстоят огромни харчове, измежду тях: 280 млн евро през септември т.г. за първи реактор, колко ще са догодина не е известно, годишно около 45 млн лв за лихви по взетия заем, през май 2012 накуп 500 млн лв за връщането му. Сумирано – досега огромни загуби и неминуемо вдигане на цените на тока или отнемане на огромни средства от здравеопазване, образование, пътища и т.н. за покриване на предстоящите плащания.
Историята на ядрената енергетика показва, че обявяването на някой ядрен проект за “най-добър” носи мрачна прокоба. За щастие примерите досега са само два, но много показателни.
– През септември 1978 г. на церемония за откриването на втори блок на АЕЦ Three Mile Island в САЩ, заместник държавният секретар по енергетика на САЩ, г-н John Leary го нарича “бляскав успех” (“scintillating success”). Половин година по-късно в този бляскав успех на американската ядрена индустрия става тежка авария с частично разтапяне на активната зона. Благодарение на защитната обвивка в околната среда се изпускат само част от радиоактивните газове. Блокът е безвъзвратно изгубен, а през следващите години във възстановителните работи са инвестирани около един милиард долара (по цени от 1980 г.).
– Преди 1986 г. Чернобилският тип реактор (РБМК второ поколение) е обявяван за най-безопасен в света – голяма авария в него можело да стане веднъж на 10 милиона години. През март 1986 г. Чернобилската АЕЦ тържествено е обявена за “най-добрата АЕЦ” в СССР – първенец в социалистическото съревнование за 1985 г. Няколко седмици след това в тази гордост на социализма става ядрена явария, четвърти реактор избухва (мощта на експлозията по късно е оценена на десетки тонове ТНТ), а разпръснатите по целия свят радиоактивни частици ще продължат да увреждат и убиват още много десетилетия.
http://kafene.net
