България с най-висока смъртност от държавите в ЕС

3 thoughts on “България с най-висока смъртност от държавите в ЕС”

1. 20 години са твърде много за една нация…
   http://webcafe.bg/id_718489264

   20 години са твърде много за една нация. 20 години са цяло едно нейно поколение. 20 години са половината от времето, от което България се оттласкваше – четирите десетилетия комунизъм.

   За тези 20 години се случиха не малко добри неща. Запази се гражданският мир. Не избухнаха тежки етнически конфликти. Установи се що-годе прилична политическа демокрация с недействаща правова държава. Установи се пазарна икономика с преобладаващо несвободни пазари. След 3 национални катастрофи и едно комунистическо робство през 20-и век България спечели най-голямата си победа в началото на 21-ото столетие – цивилизационния аншлус към ЕС и НАТО.

   Това обаче, което не се случи за тези 20 години, е че България изобщо не надскочи ръста си. Даже не се и опита да го направи. Все едно цяло едно поколение изобщо да не порасне. Това значи не само десетилетия жалки БВП и доходи, разкапано здравеопазване и образование, ширеща се престъпност и корупция. Това значи изобщо липса на бъдеще.

   Сега вече по-лесно можем да видим проваленото си бъдеще в миналото. Замотахме се с приватизацията, за да могат някои да източат предприятията. После същите някои ги взеха на безценица и добавиха към клъстъра си цялата държава. Направихме най-безогледната реституция на едра градска собственост и на земеделска земя в реални граници, като разрушихме социалната градска инфраструктура и земеделието.

   Съсипахме отраслите, почти монополно отредени ни в рамките на разделението на труда в социалистическата общност, без дори и да се замислим какво приоритетно да развиваме в новите пазарни условия. Оставяйки с мизерни доходи медиците, учителите и университетските преподаватели, в същото време им дадохме възможност да приватизират изцяло услугите, които извършват, докато са на държавна работа. Създавайки правова държава, се обрекохме на безправието на недействащите закони. Изхвърлихме почти всички норми на социално съжителство. Предадохме се на духовния провинциализъм.

   В началото си представяхме времето след комунизма като пълна свобода и справедливост. Не се досетихме, че промените обикновено се правят в недрата на стария режим, от неговите хора. Представяхме си демокрацията като всенародна меритокрация, а тя се оказа меритокрация само на стария комунистически елит, гримирана със спортния елит на плебса в новата му мутренска роля. Демократичната опозиция на Кръглата маса през 1990 г. изобщо не се интересуваше от икономика – къде от невинно невежество, къде съвсем умишлено. С което улесни напълно успешната трансформация на старите елити в други условия.

   Други, а не пазарни. Новите бизнес-властелини в масовия случай не продуцираха пазар, а го задушаваха. Не добавяха, а отнемаха стойност. Имената на мнозина, успешно реализирали подарените им ресурси и пазарни ниши, са известни. Мнозина други остават в сянка. Но напълно неизвестни – и незнайно колко мнозина – са онези, които просто са пропиляли всичко харизано. И така са допринесли много повече от останалите за обедняването на всички.

   Вглеждаме се в несправедливостта – защо едни са спечелили от прехода и защо много често те са от комунистическите елити. Но рядко си задаваме следващия въпрос – те все пак могат ли да са предприемачи и да правят БВП в полза на всички, независимо от неравния си спрямо останалите старт?

   Да си представим идеална ситуация на справедливост, в която има напълно равен старт за ресурсите и възможностите за предприемачество. Дали съвкупният резултат няма да е същия като получения досега? Справедливостта на играта не подрежда идеално нещата в реално време – загубите на обществен ресурс пак могат да са съществени, докато – и ако – нещата си дойдат на мястото и на пазара останат най-добрите. А могат, по същата хазартна щастлива случайност, резултатите да са добри още в началото. От справедливостта не следва непременно ефективност като съвкупен резултат. Най-малкото не веднага.

   Но резултатите и в неидеалната ситуация на прехода можеха да са много по-добри, ако старите ни елити притежаваха поне малко аристократизъм, подобаващ на всеки елит. Това значи и отговорност за онези, които им работят, консумират и гласуват. Отговорност за бизнес-стратегии и за държавни политики, търсещи по-широк общ интерес. Отговорност за развитието на отрасъла, населеното място и страната.

   Новите бизнес елити обаче като цяло бяха лишени и от когнитивната база за такъв санитарен минимум аристократизъм. Закърмени на старта с източването на обществено благо, те изповядваха примитивната философия на играта с нулев резултат – „ако аз печеля, някой губи, и обратно“. С което се оказаха и ментално неспособни да умножават това незаслужено благо. Тоталното недоверие наложи като единствена форма на бизнес-обединение приятелските кръгове. Бизнеси за десетки и стотици милиони се съюзяваха на принципите на коопериране на занаятчийски труд.

   Патриархалната полу-модерна култура, с прилежащата й немощна правно-административна инфраструктура – и преди 9.9.1944 г, и след 10.11.1989 г., не даваше обещания за контра-елит с друга менталност, отвъд роднинско-приятелския модел за бизнес-сътрудничество. Нито пък за легитимацията на неговия успех. Широката публика също не можеше да си представи друга форма на бизнес играта, освен нулевия резултат – когато ТЕ печелят, НИЕ губим. Тогава, ако други хора със същата менталност бяха на мястото на сегашните бизнес-елити, независимо доколко това е по-справедливо, дали ефективността от начинанията им нямаше да е същата?

   Несправедливостта на прехода е големият нерешен морален въпрос на изминалите 20 години. А опитите за решаването му все се опитват да обяснят дори физиологичните въпроси на порастването. Следвайки пак същата логика на нулевия резултат, но с обратен знак – когато ТЕ загубят, НИЕ ще спечелим. Настоящият премиер убеждава населението, че като спре течовете на кацата, ще напълни хладилника. Като накаже виновните, невинните ще забогатеят.

   Така преходът все ще продължава. Защото на мястото на виновните ще дойдат други виновни. А други невинни ще очакват те да загубят.

2. Искам да допълня картината с други наши рекорди в Европа!

   BG уникалност: безумно крадливи, срамно бедни и необяснимо богати

   Автор Данаил Парнаров

   “За Бога, братя – по-малко да крадем! Поне до края на тази година – ако можем де…

   Българите са с най-ниска покупателна способност в Европейския съюз показа последното проучване на статистическата служба на Европейската комисия “Евростат“, цитирано от Дойче веле, предаде Медиапул.

   България и Румъния продължават да бъдат двете страни с най-ниска покупателна способност в Евросъюза – съответно 60% и 50% под средната за Евросъюза. Стандартът за покупателна способност е всъщност изкуствена единица мярка, която включва покупката на един и същ обем стоки и услуги в различните страни-членки. Проучването включва и сравнителни данни за страните кандидатки за членство и за асоциираните към ЕС страни. Те показват, че гражданите на Хърватия и Турция, както и на Черна гора имат по-висока покупателна способност от българските граждани. България се нарежда единствено пред Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и Албания. В тези страни покупателната способност варира от 64% до 74% под средната за ЕС.

   Може и да сме най-бедни в Европа, но пък сме с най-много милионери на глава от населението. Така е по данни на Merrill Lynch и Capgemini – милиардерите в България са петима и естествено имената им не се съобщават. А различни други изследвания сочат, че милионерите у нас са около 10 000, съобщи АСН.

   И като направих сравнение с другите европейски страни, според тези цифри се оказва, че имаме най-много милионери на глава от населението в Европа.

   Замислих се: как ви се струва? – най-бедната европейска страна, която е и с най-нисък жизнен стандарт, който за последните 20 години се се сринал с 5 пъти, да е с най-голямо число богаташи на глава от населението?

   Е, на мен не ми се върза някак си. Но явно има някакъв български патент, някаква тайна в правенето на милиони у нас.

   Нещо подобно на оня бацил за киселото мляко.

   Така си мислех и подозирах само до оня ден, когато прочетох един анализ по тази тема на проф. Михаил Константинов и Ивайло Цветков.

   Май наистина си я има тайната.

   И тази тайна се крие в коефициента на крадливост в България.

   “Състоянието на всяка държава в мирни дни се определя от една интересна величина, наречена коефициент на крадливост. Този коефициент влияе на държавата и във военно време, но тогава на виновните директно им падат главите, когато ги хванат. Не че спират съвсем да крадат, но някак по-умерено го правят. А съвсем да спрат да крадат, те просто не могат.”

   Но какво е това коефициент на крадливост? Повярвах на професора – все пак е математик и няма начин поне един коефициент да не може да изчисли:

   “Това е число, измервано в проценти от 0 до 100, което показва каква част от общественото благо се открадва в продължение на една година. Нулев коефициент означава, че в държавата изобщо не се краде. Такива държави няма, не е имало и няма да има. Коефициент 100 пък означава, че абсолютно всичко в държавата се краде. Такива държави също няма, както няма и двигател с коефициент на полезно действие 100%. Така първият закон, описващ кражбите, гласи: коефициентът на крадливост във всяка държава и във всички епохи е по-голям от нула и е по-малък от 100. Има обаче държави, в които това число е заплашително близо до горната си граница.

   В една африканска държава например около 95% от всичко се открадва от президента и неговата свита, като в частност от всеки 20 килограма произведено зърно се крадат 19. За да компенсира чудовищния крадлив коефициент, държавата емитира някакви свои си парични знаци, които не вървят даже и на нейната територия. Така дневната инфлация я бяха докарали до 300% и стопанството изчезна. Сега там всеки си чопли нещо в градината през деня, а през нощта го варди да не му го откраднат. Естествено, открадват му го. При такъв коефициент то и не може да бъде другояче. На основата на многобройни наблюдения учените са определили, че 90% е горната граница на коефициента на крадливост, след която държавата престава да съществува.

   На другия полюс са държавите с много нисък крадлив коефициент, някъде около и даже под 10%. Такива са скандинавските държави. Там освен това са си построили социализъм в чист лабораторен вид. Друг е въпросът, че на мнозина скандинавци това не им харесва и те отиват да живеят другаде, където съответно си плащат и данъците. Което пък потвърждава старата максима, че на всички не можеш да угодиш.

   В историята нисък коефициент на крадливост е наблюдаван, макар и за кратко, в социалистическите тоталитарни държави: СССР при Сталин, Германия при Хитлер, Италия при Мусолини и Китай при Мао.

   Разбира се, този социалистически рай е бил постигнат с цената на нечувани репресии и стотици милиони жертви. Примерно по времето, когато според песента “Жыть стало лучше, товарищи, жыть стало веселее” (ще дам и превод, щото младите днес за жалост не знаят руски – “Животът стана по-добър, другари, животът стана по-весел”), в СССР официално се въвежда смъртна присъда за 12-годишни деца, откраднали няколко житни класа! Не че не са ги трепали дотогава и без присъди, но тук цинизмът на болшевиките достига забележителни висоти. Знам, че не е хубаво да се говори за тези неща по Великден, но – истината преди всичко.

   Според теорията коефициентът на крадливост при нормалните демократични държави е между 15 и 30%. Това е напълно приемлива норма на крадене, при която за всички има и обществото е доволно. Обществото там е доволно и по друга причина: когато някой бъде хванат да бърка в кацата с меда с мазни лапи, наказанието е светкавично и несимволично. Например американецът Бърни Мадоф за 20 години открадна 50 милиарда долара (или пък бяха 100, май никой не знае точно), но го хванаха и осъдиха. Съдията му друсна една присъда, която според всички беше строга, но справедлива 150 години затвор. Макар че прокурорът му искаше цели 300 години, американският съд показа милосърдие и грижа за човека. Ако Бърни работи в затвора и му се зачитат два дни за три, след има-няма стотина години той отново ще е свободен гражданин на САЩ и на света. Да му пожелаем успех в това дълго начинание.В някои демократични държави на Запад и във всички балкански такива коефициентът на крадливост е над 50%. Казано другояче, в тези държави се краде поне половината от каквото и да е. Но това не означава, че непременно всички са бедни и нещастни. Дори когато националното богатство се краде от малък брой хора (известни у нас като “Нагли“, “Октоподи“, “Медузи” и други), то остава и за другите. От официалните данни за доходите на българите в България е очевидно, че те отдавна трябваше да са умрели от глад. Въпреки това всеки българин има по два мобилни телефона, а по пътищата на страната (извинявам се, по дупките на страната) се търкалят близо 3 милиона автомобила. Част от които буквално смайват някои случайно попаднали тук западняци.

   Последните, без да посещават поредния автосалон, могат да видят по улиците на големите ни градове последните писъци на световното автомобилостроене. Има у нас за съжаление и много безнадеждно бедни хора. Но че доходите на българите са поне два пъти по-високи от официалните, е очевидно. Държави с висок коефициент на крадливост има точно пет броя и в еврозоната. Това са т.нар. летящи прасета, емблематичен пример за които е Гърция. Наскоро посетих тази страна, за която се чудят да обявят ли веднага, че е фалирала, или да почакат малко. Там в продължение на една седмица в ресторанти и магазини не получих каквато и да е касова бележка. Иначе хората бяха учтиви и точни в сметките. Даже кола под наем си взех без касова бележка и на юнашко доверие, след като собственикът с отвращение ми върна кредитната карта не ползвал такива. Оказа се впрочем потомък на руснаци от Одеса. Така в тази страна кражбата на данъци не само се смята за национален спорт. Там, ако платиш някакви данъци, те смятат за идиот и рискуваш децата ти да ги бият в училище. Наскоро нахалството на някои деятели на БСП изненада даже опитните наблюдатели на процесите у нас. Тези деятели видяха политическа поръчка в арестуването на висшето партийно ръководство на БСП във Варна за кражба на няколко милиона евро. Според публикуваните данни коефициентът на крадливост в морската ни столица е достигнал 65-70%. А това е заплаха не само за националната сигурност, но и за държавността. Подобни чутовни нива на крадливост у нас има също в енергетиката и при строителството и ремонта на пътища.Зле премерената истерична реакция на БСП по повод ареста на червените медузи показа рецидив на стандартното комунистическо мислене. Наистина, когато по времената на соца някой партиец съвсем сгазеше лука и се налагаше да бъде разследван и съден, първо го изключваха от Партията. Щото партиец не може да бъде съден! Като че ли партийците бяха светци някакви или извънземни. По този случай препоръчваме на БСП да изключи от редовете си червените медузи и другите си активисти с екзотични имена и да спре да се жалва от политически натиск. Защото натиск има, но той е върху престъпните структури, създадени и покровителствани от бившата Държавна сигурност. Която пък беше юмрукът на Партията. А ние трябва да продължим да си гледаме работата.

   Част от тази работа е да намалим неприлично високия си коефициент на крадливост. Първо на под 50%. А след това, живот и здраве, за няколко години и до 30% можем да го сведем. За по-малко е хубаво да мечтаем, но едва ли ще стане. Но и 30 процента е добре в половин Европа толкова се краде, а с останалите 70% от националното богатство все някак преживяват хората. И то съвсем не зле.”

   Наистина. Но кой, кой да му каже на Бойко!?

   Вместо по цяла седмица да кара тристранката да тримери на кафе и вода, за да му съчини 60 антикризисни мерки, които после другите да оплюят – да се беше обърнал към свои и чужди с простичкия апел: “За Бога братя, по-малко да крадем! Поне до края на тази година…”

   Отлично съзнавам наивността на тази идея, но все пак, ако и Цецо удари едно желязно рамо, сигурен съм, че ефекта ще е значително по-резултатен от данък “Лукс” например или пък може дори и от онези прословути 2 процента към досегашното ДДС.

3. Ten Member States had a negative natural growth, with the largest declines in Bulgaria … -3.6‰

   Това е тъжната констатация на Евростат – потвърждение, че двадесетгодишният геноцид над населението на България се развихря с пълна сила.

   А нашите прадеди за 20 години (1919-1939) след разгромната І Световна война, понесли непосилни контрибуции, придвижиха Царство България до почетното 7-мо място по жизнен стандарт в Европа.

   За 12 години (1933-1945) САЩ излязоха от Световната икономическа криза и станаха главна световна икономическа, политическа и военна суперсила.

   6 години (1933-1939) бяха необходими на националсоциалистическа Германия да се окопити след тоталния разгром и да заяви претенции (неоснователни)за световно господство и Нов световен ред.

   Само за 5 години (1948-1953)Западна Германия, ограбена до шушка отляво (Съветите изнесоха дори и желязото на ж.п. линиите, отделно – цели заводи – напр. автомобилите „Победа“ всъщност са произведени с оборудването на „Порше“) и отдясно (американците „прибраха“ германския научен потенциал плюс цялата патентна документация – някъде към 10,000 тона – да не говорим за ракетната програма и Вернер фон Браун).

   Без да е била във война, България за 20 години „мирен преход“, последвал Желю Желювата „безкръвна революция“, загуби няколко пъти повече човешки животи, отколкото във всички войни, водени от нея.

   Това се нарича ГЕНОЦИД и за него има конкретни виновници.

   Те се надяват да се изплъзнат от отговорност пред Правото, осланяйки се на собствената си Власт и сътворяваните от тях самите закони.

   Божият съд обаче няма да им се размине. Впрочем, присъдата вече е произнесена – и ако все още не личи, ще си проличи в личностите и съдбите на децата, внуците и правнуците им: педерасти, лезбийки, слабоумни, кьорави и кьопави.

   Бог забавя, ала не забравя!