Дискутирана на
forum.boinaslava.net
Темата ще бъде дискутирана на есенната сесия на Българо-Американска Асоциация при откриване на Фестивала „Български дни в Чикаго – Есен 2010”
:Модератор: Никола Чаракчиев, професионален генеалог и секретар на БАА
Неделя, 3 октомври 2010
Спонсори: Симпатизанти на БАА (б. и.), Виолета Симов-Динев, Цветелина Бойновска, Park Ridge Taxi and Community Cab е други.
Патрон на фестивала – Стоян Стоев
Мениджмънт: Цветелина Бойновска
Заявки за участие в есенната сесия – от 1 юли 2010 чрез [email protected]
Молим следете актуализацията в www.EuroChicago.com
В българите тече 17% келтска, 42% тракийска, 12% славянска, 12% прабългарска и 17% кръв от племето пеласги, населявало Балканите преди идването на гърците.
Статистиката е от генетични изследвания на т. нар. „мъжка“ Y-хромозома. По женска линия резултатите са още по-интересни.
„В Централните Балкани най-застъпена е хаплогрупата Н, представена с около 40%. Тя е произлязла преди около 20 000 г. в района на днешна Южна Франция. Очевидно става въпрос за 40% келтски произход на днешните българи по майчина линия. Това, съпоставено със 17% по бащина линия, ни прави около 28% келти, което си е сензация“, обяснява любителят-генетик Галин Стоянов, който предлага да бъде създадена „База от генетични данни на българите“. Научният проект ще проследи миграцията на предците ни и ще даде точна представа за произхода на българите.
Съвременната генетика може да каже с голяма точност какъв е съставът на дадена народност, както и да проследи пътя и етапите на нейната миграция. Отдавна е известно, че гените на майката и бащата се смесват по произволен начин, за да дадат уникалния генотип на детето. Така след няколко поколения е трудно да се установи от кой точно прародител са наследени дадени черти. Единствено митохондрийната ДНК (мтДНК, която се намира в яйцеклетката) и У-хромозомата(която се среща единствено при мъжете и която се предава по бащина линия), остават непроменени при предаването си в потомството. С течение на времето в мтДНК и Y-хромозомата възникват локални мутации, предизвикани от външни фактори
Тези мутации се наричат генетични „маркери“ и „бележат“ индивидите, които имат едни и същи прародители. Генетичните маркери се запазват и предават при всяко следващо поколение, създавайки точен запис на миграцията на човечеството. Процентният състав на различните мутации в дадена народност дава съвсем точна представа дали тя е съставена от генетично еднородни индивиди и доколко се родее с други близки или далечни народи. Така например оксфордският професор Браян Сайкс, изследващ мтДНК, доказа, че населението на Европа, включително и това на България, има доста еднороден произход по майчина линия, който може да се проследи до 7 жени. Сайкс нарича древните прародителки „Седемте дъщери на Ева“.
Още през 1987 г. е установено, че цялото население на земята е произлязло от жена, живяла в Африка преди 250-100 000 г. Учените кръщават митичната прародителка с емблематичното библейско име Ева. Разбира се, „митохондрийната Ева“ не е нито първата, нито единствената жена. Просто „съвременничките й“, както и жените след нея вероятно са имали единствено деца от мъжки пол или въобще не са имали потомство. Така тяхната митохондрийна ДНК не се е предала в поколенията.
Съществуват археологически, антропологически и лингвистични теории за произхода на българите, но не и научно обоснована с методите на генетиката концепция. Преди известно време щатското „Национално географско дружество“ лансира проекта Genographic, който обхваща глобалната миграция на всички народи по света. Целта е да бъдат събрани 100 000 кръвни проби, за да бъде създадена подробна карта на разселването на човека от Африка в останалите континенти. Събраната генетична информация ще покаже с голяма точност кога даден народ се е заселил в земите, които обитава. Засега в базата данни на „Нешънъл джиографик“ преобладават генетичните тестове от англосаксонските страни. По неофициални данни българите, които присъстват в подобни бази по света, са не повече от 200. Ентусиастите зад българския ДНК-проект смятат, че тази информация е нищожна и статистически недостатъчна. Създаването на база за генетични изследвания вероятно ще докаже, че по-голяма част от днешните българи са потомци на народ, дошъл на Балканския полуостров преди около 10 000 г. от района на Близкия изток.
Един от пионерите в изследването на мтДНК е българката проф. Люба Калайджиева от Университета на Западна Австралия. Проф. Калайджиева е съавтор на едно от първите мтДНК изследвания в света, озаглавено „От Азия до Европа: променливост на митохондрийната ДНК при българите и турците“. Преди малко повече от половин година тя доказа категорично, че циганите произхождат от Индия.
Проф. Калайджиева, изглежда, проявява научен интерес към по-компактни групи, каквито са циганите, и не се знае дали би участвала в проекта „База генетични данни на българите“.
„Не разбирам каква е позицията на официалната наука. Опитах се да се свържа с проф. Калайджиева, която е съавтор на голяма част от публикациите по въпроса, но тя не ми отговори“, казва българката Мира Пийкок, живееща в Австралия. За създаването на базата данни българските ентусиасти ще разчитат на т. нар. „персонални генетични тестове“, които са доста популярни на Запад. Множество организации като Oxford Ancestors, Family tree DNA предлагат услугата на цена $100-200. Срещу $199 желаещите да се подложат на генетично изследване получават от „Нешънъл джиографик“ специален кит. Той включва мултимедийно DVD, идентификационен номер и стерилна четчица, с която се изчегъртва проба
от вътрешната страна на бузата. Събраният генетичен материал се изпраща обратно в една от десетте лаборатории на „Нешънъл джиографик“ по света за изследване. Резултатите от теста могат да бъдат научени след въвеждането на уникалния идентификационен код в секцията Genographic на сайта www.nationalgeographic.com.
Главният инициатор на „Българския генетичен проект“ Галин Стоянов е категоричен, че ще потърси подкрепата на държавата за създаването на базата с генетични изследвания. Подобни научни проекти са осъществени с официална държавна помощ в Македония и Гърция.
Съществуващият Български генетичен проект към FamilyTreeDNA се ръководи не от Галин Стоянов, а от Евгени Делев. Всъщност в голяма степен вклюяването на участниците е негов личен принос, защото не чака някой сам да се сети да се тества, а купува китове със собствени средства и после ги предлага на потенциално заинтересовани лица. Все още тези тестове са скъпи за живеещите в България и е много хубаво, че сте се сетили да го рекламирате сред българите в САЩ.
Ето отново сайта на проекта, но информацията не е обновявана отдавна, поради трудносри с публикации на кирилица.
http://www.familytreedna.com/public/bulgariandna/default.aspx
Вече стават достъпни за обикновените хора и така наречените аутозомни тестове, където се тества не само малък участък от У хромозома, или мтДНК, но голяма част от целия \"геном\" или всички хромозоми.
Най-популярна е компанията 23andMe, в базата данни на която могат да се намерят роднини по всички линии, а не само по пряка майчина или башина. Освен това може да се установи и носителство на наследствени болести или други предразположения, дължащи се на нарушения в ДНК.
Там се създаде и Balkan Similarity Project, където става ясна родствената връзка между различни балкански народи.
https://spreadsheets.google.com/ccc?key=0AhnZkF3SRZ_JdEUwTE1MMUpjcGgtbEh2Y0trV3ZjZ3c&hl=en
Ако се интерсувате, ето дискусии във форум dir.bg:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=historical&Number=1950970516&page=4&view=collapsed&sb=5&part=