В България има неконтролируемо изтичане на мозъци, на специалисти, на инженерен потенциал, на научно-технически кадри, въобще всичко, което е нужно на България като нация да съществува и да развива своя собствена икономика, каза за „Фокус” зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов. Според него – откакто България стана член на Европейския съюз през 2007 г., годишният брой на емигрантите се увеличава непрекъснато.
Икономическата ситуация в страната подтиква много българи да си търсят работа в чужбина.
В същото време министърът, отговарящ за българите в чужбина, проф. Божидар Димитров каза, че общият брой на новите български граждани от началото на годината става 11 351.
Агенция „Фокус”
Жителите на община Белица емигрират най-често в Канада
Жителите на община Белица, където ръстът на безработицата е най-висок, емигрират най-често в Канада. Това каза за радио “Фокус”-Пирин кметът на общината Ибрахим Палев. Той допълни, че освен в Канада, българите се отправят на гурбет и в Гърция. Кметът каза още, че повечето от емигрантите се занимават със земеделие. Той уточни, че през летните месеци по-голямата част от гастарбайтерите се завръщат по родните си места.
На въпрос има ли чужденци, които да са се заселили през последните години в община Белица, Ибрахим Палев заяви, че няма желаещи, които да се установят да живеят в общината.
Цветелина ПИШИКОВА
Агенция „Фокус”
Масово имигрират жителите на карловското село Богдан
Масово изтичане на хора се наблюдава от карловското село Богдан. Това съобщи за радио „Фокус” – Пловдив кметът на селото Димитър Дечев. Той нарече процеса „изтичане на хора, което е пълна трагедия“. В началото на мандата му, селото е наброявало 1027 души, било е част от индустриален център. То се е населявало предимно от бивши работници на ВМЗ Сопот, с къщи на по два етажа, с интелигентни хора, с повече деца. Сега, обаче, около 300-400 души са напуснали село Богдан. Кметът също се кани, когато му свърши мандата, да замине за Австралия. Богданци са по цял свят – Англия, Италия, Испания, Гърция. Дори и тези хора, които са били заминали на тримесечни договори вече са се настанили трайно в чужбина, каза Дечев. Няма случаи жителите на Богдан да се връщат и да възстановяват имоти в района. В момента в селото има много пустеещи и изоставени имоти на емигранти. Много от изоставените къщи вече застрашават съседите и селото. Те са се превърнали в развъдник на змии и гущери. Кметът се страхува, че скоро ще плъзнат из цялото село. Основната причина за емигрирането е безработицата, която е особено голяма. Това е валидно особено за ромските квартали. Там всички са бивши работници на ВМЗ Сопот. Сега вече не работят в завода, тъй като има изискване работниците да са със завършено средно образование. Навремето тези хора са взимали по 400 -500 лв. и са строяли големи къщи, всичко са влагали в строителство, каза Дечев.
Цветана ТОНЧЕВА
Агенция „Фокус”
Около 350 семейства са емигрирали през последните години от община Якоруда
Официална статистика на жителите на община Якоруда, които емигрират не се води по простата причина, че има голяма динамика, заради кризата, която е обхванала и Италия, Испания и Португалия. Пред радио “Фокус”-Пирин кметът на община Якоруда Нуредин Кафелов заяви, че не по-малко от 300-350 са семействата, които са емигрирали през последните години от община Якоруда. Най-честите дестинация, на които се отправят емигрантите са южните райони на Италия, Португалия, Испания. „Имаме малко хора и в САЩ, Турция и Гърция”, каза кметът. Емигрантите от община Якоруда търсят възможности за установяване в страната, в която са емигрирали.
Кафелов посочи, че жителите на общината, които се завръщат по родните места след гурбет, не закупуват имоти. По думите му, единствената инвестиция, която предприемат, е да ремонтират и модернизират домовете си.
Цветелина ПИШИКОВА
Агенция „Фокус”
Жителите на Община Струмяни най-често емигрират в Испания, Гърция и Италия
Струмяни. Не водим статистика колко са жителите от Община Струмяни, които са емигрирали в чужбина, но техният брой определено не е малък. Това каза за радио “Фокус”-Пирин кметът на Валентин Чиликов. Той допълни, че хората от общината емигрират най-често в Испания, а за сезонна работа жителите на общината предпочитат Гърция и Италия.
Чиликов допълни, че емигрантите се прибират в Струмяни не само през месец август. „По-голямата част от тях си идват, за да прекарат почивките си тук, а другите, които работят в Гърция, се прибират всеки уикенд”, каза още Чиликов и допълни, че през последните четири години има засилен интерес за закупуване на имоти в община Струмяни. „През изминалите години имоти купуваха и хора, които не са свързани с нашата община”, каза още градоначалникът и посочи като пример жители на община Плевен и Централна България като цяло, които са закупили имоти в общината, което според Валентин Чиликов е радващо.
На въпрос има ли чужденци, които да са се заселили през последните години в община Струмяни, Валентин Чиликов заяви, че има няколко семейства англичани. „Едното от семействата е в Струмяни. В село Микрево също има едно семейство, което закупи имот, но все още не са се установили трайно. Също така в село Илинденци има също две семейства, отново от Англия, които живеят трайно там”, каза още градоначалникът. И от Норвегия няколко семейства са закупили къщи в община Струмяни.
Цветелина ПИШИКОВА
Агенция „Фокус”
Емигранти от великотърновските села Самоводене и Балван са се занимавали главно със земеделие в чужбина
От великотърновското село Самоводене емигранти е имало най-вече в Америка. Те обаче отиват да работят там и след това се връщат в селото. Това каза за радио „Фокус” – Велико Търново кметът на селото Николай Милаковски. Според него, самоводчани не са бягали в чужбина. Ходели са в Америка за по 2 – 3 години, но след това се връщат в селото и купуват земя. Поради тази причина и землището на селото е много голямо. Когато са отивали в чужбина жителите на Самоводене са се занимавали само със земеделие, поясни кметът. При връщането си в родното място, спечелените пари те са инвестирали отново в земеделие.
Не е имало емигранти от село Балван, Великотърновско, каза за радио „Фокус” кметът Радослав Христов. Според него, има само хора отишли временно на работа в чужбина – за по 2 – 3 месеца и се връщат. Държавите, към които те се ориентират най-често са Гърция, Белгия, Холандия и Германия. В тези страни повечето от жителите на Балван са се занимавали със селско стопанство, информира Радослав Христов.
Даниела СТОЯНОВА
Агенция “Фокус”
Рязко се е увеличил броят на сватбите през летния сезон в сатовчанското село Кочан
Рязко се е увеличил броят на сватбите през летния сезон в сатовчанското село Кочан, съобщи кметът Румен Орачев, предаде кореспондентът на радио „Фокус”-Пирин . Една от основните причини за тази тенденция е идващите си през лятото емигранти от селото, които предпочитат да сключат брак в Кочан. Кметът разказа, че не са единица случаите, при които и булката и младоженецът живеят в чужбина, но се връщат в Кочан, за да се оженят в родното си село. През последните години това е станало масова практика в сатовчанското село. Доказателство за това е фактът, че преди години, сватбите там са се правели предимно в зимните месеци, когато няма полска работа, докато напоследък има множество сватбени тържества и през лятото.
Даниела КРАНТЕВА
Агенция “Фокус”
15 бебета на емигранти от дупнишкото село Бистрица са родени зад граница
Повече от 150 жители на дупнишкото село Бистрица са заминали да работят в чужбина през последните години. Това съобщи пред радио „Фокус” – Кюстендил секретарят в общинската администрация в селото Марияна Антова. Тя посочи, че цялото население на селото е около 2000 души. Тенденцията за работа в чужбина е още от 1992 година, като заминават както отделни хора, така и цели семейства. Само през последните пет години по тази причина извън страната са се родили общо 15 бебета. Най-много са родените в Италия – 11 бебета, по две са в Испания и САЩ. По думите на Антова, в последния месец се наблюдава тенденция гурбетчиите да се завръщат в родното си място. „Оказа се, че и там няма работа и затова хората предпочетоха да се върнат обратно в селото. Аз съм една от тях, тъй като съпругът ми остана без работа”, допълни Антова. Според нея, най-много жители на село Бистрица работят в Италия и по-точно в градовете Монца и Римини. Основното, с което се занимават, е строителство, монтажни дейности и работа в заводи. Жените най-често работят като чистачи и сервитьори. „Има и едно успяло младо семейство, което живее в САЩ, но като цяло и в чужбина хората са зле”, допълни Антова.
Милена СТОЙНЕВА
Агенция “Фокус”
Най-голямото емигрантското средище във Великотърновско е в село Поликраище
Най-голямото емигрантското средище в област Велико Търново се намира в село Поликраище, община Горна Оряховица. Това каза за радио „Фокус”-Велико Търново кметът на селото Тодор Найденов. Много от хората там са се изселили, по-малко са тези, които отиват временно на работа в чужбина и после се връщат. „Има над 800 души от селото в чужбина. Част от тях вече са се слели с местното население и са се стопили”, заяви Найденов. По думите му, това са хората, подгонени от немотията. Най-често хората са се изселвали в Австрия, Унгария, Словакия, Чехия, Аржентина. Няколко семейства има в Германия, както и в Нова Зеландия, Австралия, информира кметът. В чужбина изселниците от село Поликраище са се занимавали предимно с градинарство, обясни той. През последните пет – шест, до 10 години няма хора, които са отишли временно в друга държава и после да се върнат в родния край, каза още Тодор Найденов. „Сега има такива, които ходят до Испания, Гърция, Кипър, но това са нови – работят една година, идват си тук, купуват си имоти и пак заминават. Така правят по-младите. По-възрастните са се устроили трайно там”, каза Найденов. В неделя е празникът на селото и има повече от 100 души – гости, дошли заедно с жените си, с децата си. Според кмета те си пазят и българското гражданство, искат си българския паспорт. Тодор Найденов допълни, че от селото поддържат връзки с българите в чужбина. Имат няколко договора за подкрепа за сътрудничество с едно македонско село Колешино, което се намира до град Ново село на 20 км от границата. Дългогодишни връзки имат и с колонията в Унгария. „Поддържаме си връзките най-много с Унгария. Тази година, от 17 до 22 август, имаме покана заедно с кмета на общината сме канени на тържеството по случай обявяването на Халасцелек за град”, заяви Найденов. Това е едно селище на около 15 км от Будапеща, обясни той. Поканата е от българското самоуправление, което наброява около 200 души, голямата част от които от Поликраище. По думите на кметския наместник, унгарският град е известен с това, че българи са го заселили, основателите са от Поликраище. Българи и унгарци си гостуват над 15 години. Според Найденов, българите там имат голям интерес към родни книги, вестници, учебници. „Не пропускаме случай, когато отиваме да им занесем някоя книга, особено от историческото минало”, категоричен е той. Те имат българска библиотека в самоуправлението, също и в Културния дом, каза още Тодор Найденов. Според него, децата на българи в Унгария се интересуват от наши книги, хората поддържат българския си корен.
Даниела СТОЯНОВА
Агенция “Фокус”
Около 30 жени от пловдивското село Труд работят в Гърция
Около 20-30 жени от село Труд, община Марица, работят земеделска работа в Гърция. Това съобщи за радио “Фокус” – Пловдив кметът на селото Костадин Кирков. Процентът на хората, заминали зад граница, е незначителен на фона на населението от около 5000 души. Освен сезонната работа по прибирането на реколтата има и жени, които гледат възрастни хора в чужбина, уточни Кирков. Той уточни, че за Англия и Испания също са заминали няколко младежи с надеждата да спечелят повече пари и отново да се върнат в България. По думите на Кирков, безработицата в село Труд не се усеща толкова осезаемо в сравнение с други села, отдалечени от големите градове. Според кмета на село Труд повечето хора отиват в чужбина временно, за да припечелят определена сума и отново се връщат. Кирков уточни, че от село Труд няма случаи на емигрирали семейства.
Димитър ВЛАДИМИРОВ
Агенция “Фокус”
Около 30 чужденци, предимно белгийци и холандци, живеят в поповското село Помощица
Традиционно в село Понощица се провежда сбирка на чужденците, живеещи в района. Това съобщи за радио „Фокус”-Шумен Илия Илиев, кметски наместник в населеното място. На събитието се изнася обикновено фолклорна програма. Чужденци в селото са се заселили през 2005 година, обясни Илиев. За разлика от друг път тази година празникът ще е по-скромен, но все пак ще се продължи традицията. Около 30 чужденци пребивават към момента в селото, като те са закупили и собствени имоти. Илиев обясни, че около 70 къщи са притежание на чужденци. Те закупуват стари къщи и после ги възстановяват. Преди всичко селото привлича хората с това, че е отдалечено от пътни артерии, тихо и спокойно е, а и природата е изключително чиста. Сред чужденците има, както възрастни, така и деца. Край селото има доста гори, в североизточната част е разположени липова гора. На много места има полски чешми, които са възстановени, има и четири места обособени за пикник. Самият празник в Помощица тази година ще започне в 19.00 часа в събота в центъра на селото.
Йоанна ВЛАДИМИРОВА
Агенция “Фокус”
Много жители на Добрич търсят препитание в Германия
През последните години потокът от граждани, които търсят работа в чужбина, не намалява. Оказва се, че голяма част от добричлии търсят препитание в Германия и това се отнася за голяма част от ромското население, предаде кореспондентът на радио “Фокус” – Варна. От териториалното статическо бюро в града заявиха, че няма точна статистика колко души са напуснали града и са предпочели да живеят в чужбина, но справка в туристическите агенции, където се продават билети за самолет и автобус, както и в чейнджбюрата на града, показва, че много добричлии избират Германия, като място за работа. Данните за парични преводи в обменните бюра, където се извършва тази услуга, показват, че в Добрич около 42% от парите, сънародниците ни изпращат именно от тази държава. Добруджанци работят и в други европейски страни, като Испания, Италия, Норвегия, Полша. След Германия обаче, най-голям е потокът от добруджанци, емигрирали в Гърция и Кипър. Това твърдят агентите от фирми, продаващи билети за чужбина. В последните години в Добричка област броят на фирмите, които извършват производствена дейност, намаля значително. Стагнация се усеща и на пазара на услуги и търговия на дребно. Тази година дори сезонната заетост в сферите на туризма и земеделието не редуцираха цифрата на безработица в региона. В това уверяват местните синдикати. Всички тези фактори са причина процесът на емиграция да продължава. Няма и точни данни за чужденците, избрали да живеят в Добричка област. От агенциите за недвижими имоти твърдят, че в момента основно имоти у нас купуват руснаци, а в предишни години и англичани. Някои от чужденците се заселват трайно, други прекарват само част от годината в нашата страна.
Жулиета НИКОЛОВА
Агенция “Фокус”
Много хора в община Камено преживяват благодарение на емигрантите, според кмета
От 90-те години на миналия век е започнала икономическата миграция от община Камено. Това каза за радио „Фокус”- Бургас кметът Стефан Бонев. Гастарбайтерите от региона се насочват предимно към съседна Гърция. В последните години с облекчаването на режима на пътуване има жители на общината, които се ориентират и към Италия и Испания. „Благодарение на тези икономически емигранти много хора около тях преживяват”, обясни Бонев. С парите, изкарани от гурбет, те си купуват или строят къщи в Камено. „Не се увеличава броят на емигрантите, то е едно постоянно число. Хората, които са си направили пътеката, продължават тази си дейност. Някои от емигрантите в Гърция се връщат”, обясни кметът на Камено. Голяма част от емигрантите са ниско квалифицирани и образовани и работят предимно в селското стопанство. Те не се връщат по родните места през лятото, а предимно по Коледните и Великденските празници. Емигрантите са предимно от Камено, Кръстина, Винарско и Трояново. Това са роми и копанари, етническите българи са много малък процент от емигрантите, посочи Бонев.
Виолета ДИМОВА
Агенция “Фокус”
Татяна Велева: Около 70% от проституиращите момичета в холандския град Грьонинген са от Сливен
Около 70% от проституиращите момичета в холандския град Грьонинген са от Сливен. Това каза пред радио „Фокус” – Сливен Татяна Велева, секретар на местната комисия за борба с трафика на хора. Това е един от градовете, в който сливенското присъствие на момичета, предлагащи плът е най-голямо. Всички момичета работят легално и по собствено желание. Татяна Велева коментира, че комисията има за цел да предотврати сексуалната експлоатация на момичета от сводници. Според нея проблемът не е във факта, че проституират, тъй като са направили избора сами за себе си. Проблемът идва, че много често момичетата стават жертва на сводници, които ги принуждават да работят по 10 часа с 10 – 15 клиенти, а след това взимат по-голямата част или всичките заработени пари. Часовете на работа не се следят, което е предпоставка за именно такава експлоатация. За разясняване на легалната проституция в Холандия, Комисията за борба с трафика на хора в Сливен е издала брошури, за да информира жертвите именно на такава експлоатация. Всяко момиче работи легално и се регистрира само. Въпреки това съществува и нелегално предлагане на сексуални услуги. Регистри се водят единствено на момичетата, които упражняват тази професия легално. Според Велева, проституиращите са от различни класи на обществото, има такива от добри семейства и с висше образование. Всички те си плащат социалните и здравни осигуровки. Татяна Велева информира, че наемът на витрината на ден е средно по 100 евро. Освен Холандия, масово присъствие на сливенски момичета, предлагащи сексуални услуги, има в Белгия и Германия. Голяма част от работещите се били насочили към Норвегия, но държавата е криминализирала консумирането на сексуални услуги и по тази начин донякъде се справила с проблема, добави Велева. През миналата седмица Татяна Велева е посетила няколко града в Холандия, тъй като местната комисия работи в тясно сътрудничество с холандските власти и различни неправителствени организации. От българска страна участие в срещата са взели различни представители на съдебната система, полицията и различни организации.
Валя МАРЕВА
Агенция “Фокус”
Собствен квартал с училище и детска градина са си създали във Валенсия гурбетчии и изселници от девинското село Стоманово
Собствен квартал с училище и детска градина са си създали гурбетчии и изселници от девинското село Стоманово в едно от предградията на Валенсия в Испания. Това каза пред радио „Фокус” – Смолян кметът на селото Сергей Хаджиев. Той посочи, че в последните десет години жителите на селото масово емигрират в Испания заради високата безработица. Най-много хора са си заминали от селото през 2003 година. Хаджиев обясни, че тогава се е закрило местното училище и хората с децата си се принудили масово да търсят препитание другаде. Освен липсата на училище, хората са били отчаяни и от ниското заплащане на труда си и липсата на перспектива в селското стопанство. В момента 120 от жителите на Стоманово живеят в Испания, като си идват веднъж годишно за традиционния събор- среща на родовете от населеното място в края на август. Всички са с децата си, а когато е било закрито училището в селото, учителите заминали заедно другите гурбетчии и в момента обучават децата на емигрантите им. Хаджиев каза още, че десет семейства от Стоманово са се заселили в Холандия, още толкова в Италия и няколко в Германия, които са заминали преди десет години. Кметът разказа, че вече на изселниците им се раждат деца, които не учат български, а испански и немски, а българският им става като втори език, не майчин. Емигрантите от селото са вече адаптирани и са свикнали със средата и начина на живот. В последно време те приютяват и дават работа и на други емигранти от девинския край. Хаджиев каза още, че повечето жители на селото владеят турски език, който много им е помогнал, за да започнат работа в чужбина. Много им подават ръка и турските гастарбайтери, които са по Германия, по Испания, защото има изселени още от времето на нашите деди и те като са доста напреднали държат такива отношения с всички. Кметът обясни, че девинската колония в Испания е много сплотена и си помагат. В селото вече е прокаран интернет, благодарение, на което българите тук и във Валенсия поддържат връзка. През 2003 г. в селото са живеели около 700 души, а сега са не повече от 250. Броят на населението е поддържал благодарение на цеховете за шиене и техничен завод, които вече са закрити.
Елисавета СИРАКОВА
Агенция “Фокус”
Голяма част от жителите на Цар Калоян на възраст от 25-45 години работят в чужбина
Близо 50% от жителите на Цар Калоян на възраст от 25-45 години са потърсили работа в чужбина. Това каза за радио „Фокус”-Шумен кметът Ахмед Ахмедов. Основно предпочитани са трудовите пазари в Белгия, Испания, и Англия, като гурбетчиите са намерили работа в сферата на услугите. Мнозина жители на Цар Калоян са започнали и сезонна работа в Гърция. Не са малко и тези, които плават под различни флагове като моряци или помощници по корабите. „Има местни хора, излезли в чужбина още от 90-те години, има хора с вече 10 години зад граница на гурбет” заяви Ахмед Ахмедов. Много от жителите на града са работили в големите градове у нас, предимно в строителството, но заради кризата в сектора сега и те излизат в чужбина. „На хората не им е лесно, всеки гледа по-някакъв начин да оцелее, да изгледа дете”, каза Ахмед Ахмедов. Безработицата в Цар Калоян по официални данни е 26%. Ахмедов заяви, че вече по-голяма част от емигрантите работят легално и ползват отпуск, която прекарват в родното място. Наблюдава се тенденция в последните две-три години гурбетчиите да си купуват жилища в страните, в които работят.
Ивелина ИВАНОВА
Агенция “Фокус”
Българи мамят сънародниците си, които работят в Чехия, предупреди чешка организация
Организация Мост за правата на човека в Пардубице (източна Чехия) предоставяща помощ на чужденци, предупреждава кандидатите за работа да се пазят от измамници, които предлагат нереални условия. В съобщение до медиите се посочва за българин, който води в Чехия работници от София, Варна и главно от Силистра, с шестместен микробус. В офисите му кандидатите подписват договор, според който те трябва да заплатят по 25 евро за транспорт, а от първата заплата ще им бъдат удържани по 100 евро като комисионна за посредничеството. Обещани са им 800 – 1000 евро на месец, а дефакто тези хора не получават пълен трудов договор за неограничено време, а само договор за персонално изпълнена дейност, според който имат право на работа до 150 работни часа, като им се заплаща по 52 крони на час (около 2€ ), без никакви бонуси (премии). Имат платено спане, но само за дните, в които работят (когато не работят, те си го плащат сами, или им се удържа от заплатата по100 крони на ден = 4€), също така им обещават и здравни осигуровки, което всъщност е лъжа. Когато работниците не са подписали трудов договор, а само споразумение за изпълнена работа, те дори нямат право на здравно осигуряване. Измамените обикновено ги водят да работят в град Пардубице, който е промишлен център за Източната част на Чехия. Друг такъв човек (мошеник), който дава подобни обещания срещу заплащане от 100 – 150 € на човек, за да му осигури работа, се подвизава в Прага на автогара Флоренц. Организацията Мост за правата на човека по искане на заинтересованите лица осигурява информация за възможностите за работа в Чешката република и положението на пазара на труда.
Агенция “Фокус”
Цели семейства от карловското село Климент емигрират в Англия и Испания
Цели семейства емигрират в чужбина и този процес започна отпреди близо 10 години. Това съобщи за радио “Фокус” – Пловдив кметът на карловското село Климент Мано Манов. Населението на селото е около 1400 души, но вече 100 от тях са напуснали родното си място заради безработицата. Според Манов, престоят на заминалите за чужбина семейства не е толкова продължителен, тъй като повечето от тях се връщат през летните месеци, като някои се прибират само за почивка и да се видят с близките си, а други, за да направят подобрения на своите къщи. Децата на емигриралите в чужбина семейства не се връщат докато не приключат образованието си, а и след това не е сигурно дали ще искат да се приберат в България. В село Климент има и няколко къщи, закупени от чужденци – англичани и ирландци, но хората вече не искат да продават къщите си, каза Манов. През миналата година младо английско семейство, закупило имот в с. Климент, е направило сватба в селото, като в деня на сключването на гражданския брак англичаните са искали да има от старите каруци и типичните за българския фолклор орнаменти. След сватбата обаче английското семейство не се в върнало в село Климент, каза още кметът и уточни, че има около осем-девет къщи, закупени от чужденци, но те рядко ги посещават.
Димитър ВЛАДИМИРОВ
Агенция “Фокус”
Преди 12 години от видинското село Кошава са емигрирали 50 семейства в Италия
Преди 12 години от видинското село Кошава са емигрирали 50 семейства в Италия. Това съобщи за радио “Фокус”- Видин Галина Николова, кмет на населеното място. Над 100 жители на селото работят в Испания, Гърция, ЮАР и Америка. “Почти цялото средно поколение е емигрирало извън страната. Те се водят с постоянен адрес във Видин заради децата им”. Във всяко едно домакинство има по един емигрант – родители или деца. Николова коментира, че хората пращат пари на родители си за закупуване на дърва. Местното население работи в строителството като градинари и във фирми. Жените чистят домовете или гледат възрастни хора. Със спестените пари хората ремонтират къщите си. Кметът на Кошава обясни, че досега нито един от жителите не се е върнал да живее в селото, идват само по време на отпуските си.
Десислава МЕТОДИЕВА
Агенция “Фокус”
Емигрантите от Карнобат са създали колония в Португалия
Емигранти от Карнобат са създали своя колония в Португалия, съобщи пред радио „Фокус” – Бургас кметът на община Карнобат Георги Димитров. По думите му сред останалите предпочитани дестинации за работа са Испания и Гърция. Според него хората, които заминават за там, си изкарват прехраната с работа в сферата на строителството и селското стопанство. Не липсват и специалисти, които заминават на работа извън страната, но предимно в Централна Европа. Точна статистика за техния брой обаче няма. „В последно време има някакво задържане, дори някои от хората вече се връщат. Специално в Испания се оказа, че кризата не е по-малка и безработицата, и може би там остават само тесните специалисти. Потокът зад граница вече не е толкова, колкото беше както преди няколко години”, коментира Димитров. По думите му хората се завръщат, защото зад граница няма достатъчно работа. Според неговите наблюдения завърналите се си купуват в България предимно апартаменти и коли, но това е било преди разгара на кризата.
Калина ЕНЧЕВА
Агенция “Фокус”
Емигрантите от сатовчанското село Кочан са над 1000 души
Сатовчанското село Кочан е едно от населените места в Гоцеделчевско с най-голям брой емигранти в чужбина, съобщи кметът на селото Румен Орачев, предаде кореспондента на радио “Фокус” – Пирин. Грубата сметка показва, че хората, излезли трайно от селото и установили се в чужбина, са над 1000 души. Най-много от тях са съсредоточени в момента в Испания, докато преди години основната група е била в САЩ. Един от интересните и куриозни факти за село Кочан е, че около 300 души оттам са спечелили зелени карти и живеят трайно в САЩ, като основно населяват двата щата – Пенсилвания и Ню Джърси. Според кмета на Кочан Румен Орачев, емигрантите от Кочан в САЩ поддържат добри отношения помежду си, събират се често на празници, а мнозина от тях имат вече развит сериозен бизнес на американска земя. Малцина обаче са направили опит да създадат свой бизнес в родното си село Кочан, но повечето са се отказали, тъй като не им е потръгнало.
Даниела КРАНТЕВА
Агенция “Фокус”
Рязко са спаднали покупките на имоти в Гоцеделчевско от емигранти
Много от емигрантите от Гоцеделчевския район до преди две години влагаха спечелените от тях средства в чужбина в закупуването на имоти, предимно в Гоце Делчев, предаде кореспондентът на радио “Фокус”-Пирин. Тенденцията бе ясно изразена особено по отношение на емигрантите от селата в района. Те масово купуваха жилища ново строителство, което доведе и до бум на строителството в Гоце Делчев. Откакто започна финансовата криза в света и в България обаче, тези покупки рязко са спаднали, коментираха брокери на недвижими имоти. По техни наблюдения, почти никой в момента не купува имот или жилище като инвестиция, а само по необходимост. Хиляди са емигрантите от община Гоце Делчев, които са напуснали родните си места в последните години. Основната част от гурбетчиите живеят в Испания, Португалия, САЩ и Гърция, но има и доста в Италия, Великобритания и други страни.
Даниела КРАНТЕВА
Значително са намалели покупките на имоти във Великотърновско от завърнали се български емигранти
Значителен спад на закупуването на недвижими имоти от завърнали се български емигранти отчитат във Великотърновско. Това съобщи за радио „Фокус” – Велико Търново Ивайло Славов, брокер на недвижими имоти в града. Докато преди около три-четири години, около 35 % от купувачите на имоти във Велико Търново и района са били именно българи, живеещи в чужбина, сега такива сделки се правят рядко. Като една от причините за това Славов посочи понижената платежоспособност на българите, работещи извън границите ни, заради световната финансова криза. „Освен това, много от тях са принудени да се върнат в страната, поради това, че са изгубили работата си”, отбеляза брокерът. Тези, които се завръщат в страната и купуват недвижими имоти, около 90 % от тях предпочитат да градските. Най-често целта е инвестиция или отдаване под наем. „Българи, живеещи трайно в чужбина, купуват жилище, което отдават под за пет-шест години и след като се завърнат, го използват като собствен дом”, каза още Славов.
Катерина АСПАРУХОВА
Агенция “Фокус”
10 семейства и още 80 души са емигрантите от видинското село Гомотарци
10 семейства и още към 80 души са емигрантите от село Гомотарци, които работят предимно в Италия, Испания и Кипър, каза за радио “Фокус”- Видин Любен Стоянов, кмет на населеното място. „Селото не е от най-малките във Видинска община, 700 души живеят, но младите хора избягаха в чужбина защото за тях работа няма тук”, допълни кметът. Той посочи, че мъжете работят в строителството, във фабрики и получават между 1200 и 1700 евро месечна заплата. Жените гледат възрастни хора за 600 – 800 евро на месец или работят в оранжерии, където заплатата е малко по-висока до 1000 евро. Повече от 10 години емигрантите от Гомотарци работят в чужбина. „Никой от тях не се е върнал, никой!”, категоричен е кметът Любен Стоянов. Според него причината е липсата на работа и достойно заплащане, което да осигури стандарт на семействата им. „Между 100 – 200 евро изпращат на родителите си всеки месец, за да преживяват. Лятото, като се върнат в отпуска, правят ремонти на къщите си – изолация, нови дограми, хубави огради. Купуват домакинска техника. Така и родителите им живеят в добри условия и са сигурни – утре и да се разболеят, децата им ще изпратят пари за лечението им”, допълва Стоянов. Преди кризата много от емигрантите са си купили жилища във Видин, ремонтирали са ги с надеждата, че един ден ще се върнат да живеят в родния си край. „Не вярвам да се върнат, във Видин няма работа, така ще стоят апартаментите заключени”, допълва гомотарският кмет. Той обясни, че емиграцията продължава – учениците, които завършват веднага отиват при родителите си в чужбина. Вече почнаха и хора на средна възраст да се изселват – трудно се преживява във видинския край, обобщава кметът на Гомотарци.
Анна ЛОЗАНОВА
Агенция “Фокус”
От 110 регистрирани семейства в неделинското село Кундево, 102 са емигрирали
От 110 регистрирани семейства, само осем живеят за постоянно в неделинското село Кундево. Това каза пред радио „Фокус” – Смолян кметът на селото Стоян Козуев. Той обясни, че младите и работоспособни семейства масово напускат селото и се установяват в чужбина и работят на полето, където търсят препитание в областта на селското стопанство. Козуев обясни, че хората се насочват основно в Испания, Германия и Англия. По-голяма част обаче са се преселили в района на Пазарджик, Първомай, Мъглиж, Орешец и други, където взимат земеделска земя под наем и сеят тютюн и зеленчуци. Кметът обясни, че тези, които са в чужбина, си идват в годината веднъж. Тези, които работят на полето, се прибират в края на месец ноември и в края на февруари изчезват отново. Като причина за високата емиграция, кметът посочи липсата на работни места. „В цялата община Неделино няма никаква работа, абсолютно всички цехове и предприятия са ликвидирани”, обясни Козуев и добави, че има само три-четири шивашки цеха, които плащат нищожни заплати и работят от време на време. Другата алтернатива за хората от Кундево е отглеждането на тютюн, но земята в района не може да се обработва механично, което оскъпява стойността на продукцията и за това хората предпочитат да сеят тютюн, но на полето. Фермери от селото дори са си закупили трактори и къщи във вътрешността на страната. Има такива, които взимат големи блокове земя, за чиято обработка набират бригади от селото, но има хора, които наемат по стотина декара земя, засаждат я с тютюни, и ги обработват сами. Кметът бе категоричен, че ако управниците не вземат спешни мерки за Родопите, нещата ще се влошат, защото хората един ден ще спрат да се прибират. „Трябва да се намери алтернатива и малко, или много да се задвижи някаква промишленост, защото тези алтернативи, които ни предлагат – да сеем билки е вятър работа. Ще се налива от пусто в празно и това е”, категоричен е кметът на селото. По думите му най-големият проблем на селото в момента е, че община Неделино е фалирала и вече два месеца в Кундево не са виждали улично осветление. „Ако от София не се помисли за Родопите, не знам кой ще помисли. Трябва да се прибегне към времето, когато социализмът мислеше, имаше постановление 22, 31-во не знам си кое, създаваше поминък по общините погранични. А сега по време на демокрацията тези неща са изхвърлени много далеч”, припомни Стоян Козуев.
Здравко БЕШЕНДЖИЕВ
Агенция “Фокус”
80 души от видинското село Антимово са емигрирали в чужбина
80 души от видинското село Антимово са емигрирали в чужбина, за да търсят препитание. Това съобщи за радио “Фокус”- Видин Светослав Флоров, кмет на населеното място. Той заяви, че хората са се ориентирали към Гърция, Испания и Италия. Работата на жените е свързана с гледането на възрастни хора, заплатата им е между 700 и 800 евро. Повече пари получават мъже, заети в сферата на строителството – 1200 евро. “Около 400 – 600 евро са разходите за плащане на наем и храна, затова и малко спестяват. Въпреки това емигрантите помагат на родителите си и им изпращат пари. Някои от местните хора работят като работници във фабрики и заводи, малко от тях имат осигуровки”, посочи Флоров. Повечето от тях със спестените средства ремонтират жилищата си в селото. “Аз имам син, който от 13 години е в Италия, миналата година искаше да започне работа във Видин, но така и не намери. Емигрантите идват във видинското село Антимово за по няколко седмици и пак се връщат в чужбина. Преди 5 години в село Антимово центърът беше пълен с деца, сега всички се отправиха да работят в София и или чужбина”, коментира Светослав Флоров. Според него проблемът с обезлюдяването в селото е сериозен.
Десислава МЕТОДИЕВА
Агенция “Фокус”
Божидар Димитров: 424 нови българи ще има днес
Още 424 нови българи ще има след днешното заседание на Съвета по българско гражданство, това съобщи за Агенция “Фокус” Божидар Димитров, министър без портфейл. 281 от тях са от Македония, 76 – от Сърбия, 34 – от Русия, 11 – от Израел и трима – от Украйна.
Общият брой на новите български граждани от началото на годината става 11 351.
Агенция “Фокус”
Над 100 са емигрантите от гоцеделчевското село Мусомища
Над 100 са в момента емигрантите от гоцеделчевското село Мусомища. Това каза кметът на селото Иван Ламбрев, предаде кореспондентът на радио “Фокус”-Пирин. Емигрантите са пръснати в различни страни, като част от тях са в Испания, Португалия, Гърция, Великобритания и САЩ. Преди няколко години броят на емигрантите от селото е бил много по-голям и предимно съсредоточен в Португалия. В последните две години обаче, с настъпването на икономическата криза, много от хората са се прибрали по домовете си в Мусомища. Малцина от тях инвестират в имоти, тъй като повечето имат свои жилища, които с припечелените пари подобряват. Няколко са и местните хора, завърнали се от гурбет, които са развили собствен бизнес.
Даниела КРАНТЕВА
Агенция “Фокус”
Почти половината население на доспатските села Црънча и Бръщен работи в чужбина
Почти половината население на доспатските села Црънча и Бръщен работи в чужбина, каза пред радио „Фокус” – Смолян кметът на село Црънча Юли Делибашев. Той обясни, че от близо 700 души население над 300 работят във Великобритания в областта на селското стопанство. Кметът обясни, че гурбетчиите стоят по 6 месеца в чужбина идват си за малко, като на тяхно място веднага заминава друга група работници от селото. Масовата емиграция от селото към чужбина е започнала преди четири години, когато няколко човека са заминали да работят във Великобритания. Доволни от труда на родопчаните, английските им началници поискали още работници и така за четири години всички трудоспособни жителите са работили в Англия. Хората работят в три големи ферми, но има и берачи на ягоди. Работниците стоят по шест месеца във Великобритания, идват в България за един месец, след което заминават за Гърция, където берат чушки и маслини. В село Црънча има само един цех, който осигурява работа на 40 шивачки. Другият работодател е кметството, което дава заплата само на кмета и един секретар. Делибашев посочи, че основната причина хората да работят в чужбина е липсата на перспектива не само в Доспатко, но в страната като цяло. „Въпреки тежкия живот на село няма хора, които да са емигрирали за постоянно от селото. Работят, връщат се, почиват малко и отново поемат на път, но няма такива, които, след като спестят пари от гурбет да се преместят да живеят в големите градове на страната, обясни Делибашев. Той каза, че това е добре за селото, защото спечеленото в чужбина се влага в населеното място. Хората, които остават да живеят в Црънча се занимават основно с производството на тютюн. Кметът обаче е категоричен, че след като от тази година спрат държавните субсидии, емиграцията от района ще е още по-голяма. „Всеки в момента чака субсидиите си от миналата година, като дори са обезверени, че ще ги дочакат до края на месеца, подчерта Делибашев.
Подобно е положението и в съседното село Бръщен. От 800 души население 400 души работят в чужбина. Хората се трудят във Великобритания, Гърция и село Първомай, като отново се занимават със земеделие.
Здравко БЕШЕНДЖИЕВ
Агенция “Фокус”
Проф. Трендафил Митев: Спирането на емиграцията е най-важната национална задача
Най-важната национална задача, която стои пред българските правителства, е спирането на емиграцията и връщането на определени контингенти хора в страната на базата на осигурена перспектива. Това каза за Агенция „Фокус” проф. д.и.н. Трендафил Митев, преподавател по политология в УНСС. „Статистиката съобщава, че от емиграцията са пристигали ежегодно 1 – 1,5 – 2 млрд. евро приходи. Но тези приходи ще идват към България още 10 – 15 години, докато емигриралите семейства имат живи родители. След това хората ще преустановят този процес и загубата ще бъде невъзвратима. За съжаление, нито една от политическите партии не поставя този проблем в периметъра на своето централно внимание, а това е най-важният проблем, който трябва да се превърне в база за консенсус, независимо от ценностната система, която изповядва една или друга политическа партия. Ако този процес продължи, ако ние не създадем 3 – 4 направления на високотехнологични производства, които да създадат възможност за реализация на потенциала на младите поколения, за да могат хората да получават прилични доходи, за да може България да оцелее като конкурентоспособен фактор в европейската и световната икономика, то ние няма как да спрем миграционните процеси. Затова ако има национално отговорни политически партии, проблемът със спирането на емиграцията, да бъдат върнати определени контингенти обратно на базата на осигурена перспектива – това е най-важната национална задача, която стои пред българските правителства. За съжаление, аз съм песимист, защото не виждам нито една от политическите партии да поставя този въпрос в центъра на своето внимание”, каза проф. Митев. Според него ако въпросът с емиграцията продължава да стои, България не може да очаква нищо положително като перспектива. „Емиграционният процес ще продължава да изсмуква жизнените сили на нацията, ще се влошава възрастовата и демографската структура на нашето общество. Дано съм лош пророк, но не е изключено в една перспектива от половин или един век българската нация да се превърне в демографска рядкост, защото нека да не забравяме, че само преди 500 години Европа трепереше от такива силни и организирани народи като хуните, татарите, печенегите, а къде са сега те. Изчезнаха.
Българската нация е заплашена от изчезване. Това нещо трябва да се каже на много висок глас. Все още, ако не е късно, след 10-15 години ще стане фатално. Как да ги върнем тези хора, ако не създадем перспектива най-малкото сходна с тази, която те са открили в чуждите държави? Това е задачата на политическите партии и на правителствата, които те излъчват. Аз съм много разтревожен от тази перспектива, защото ги наблюдавам тези процеси. Това е проблемът на България!”, заяви проф. Трендафил Митев.
Весела БАРЪМОВА
Агенция “Фокус”
Съсипана икономика и изоставане във високите технологии гони интелектуалните поколения, според проф. Трендафил Митев
В момента на базата на емиграционните процеси, България преживява уникални демографска криза, която, по мои изчисления, след десетилетие – десетилетие и половина, ще прерасне в безпрецедентна демографска катастрофа за България. Днес не имигрират отделни личности, а цели семейства. Поради тази причина ние губим етнически потенциал. Това каза пред Агенция “Фокус” проф. д.и.н. Трендафил Митев, преподавател по политология в УНСС.
По думите му – статистиката дава сведение, че в емиграция се намират около един милион българи. „На практика обаче, това са хората, за които знаем, че са си купили билет, качили са се на влака самолета или автобуса, и са заминали. Но голяма част от тези българи са в детеродна възраст. Заминавайки с цялото си семейство в САЩ, Германия и т.н., в тези държави се родиха още по едно – две дечица, които ние въобще нямам представа какъв контингент са. По приблизителни данни, в градове като Чикаго, като Лос Анджелис, Торонто и редица други големи градове, имаме около 100-хилядна българска емиграция. По мои изчисления, ние в емиграция вече имаме над 2 – 2,5 млн. българи. Това, сравнено със 7-те милиона в рамките на нашата държава, означава, че ние за две десетилетия, загубихме близо една трета от етническия потенциал на нашето отечество”, коментира проф. Трендафил Митев.
По думите му – вече не емигрират само хора на черния физически труд, които отиват да поработят малко и да направят известен капитал. „Ние днес губим високоинтелектуални поколения. Тъй като България е деиндустриализирана държава, икономиката е съсипана, високите технологии на практика започват да са изчезващ вид в икономиката, инженерите, химиците, хората, които се занимават с кибернетика, с автоматика нямат поле за приложение в рамките на нашата индустриална реалност. На второ място – рязко спада работоспособният контингент в структурата на нашата нация. Това правителство е първото, което се сблъсква жестоко с проблема – как да се осигуряват финансови средства за финансирането на пенсионната система. Очертава се перспектива, при която при тази загуба на млад етнически потенциал, след 10 – 15 години ще се окажем в ситуация, в която един работещ ще трябва да осигурява най-малко един-двама пенсионери, което е изключително неблагоприятно като съотношение. Очертава се перспективата възрастните поколения в България да не могат да имат спокойни старини. Третата много тежка последица е рязкото влошаване на съотношението на демографските пластове. По статистически данни към 2040 г. в България ще живеят някъде към 5,3 млн. души, от които около 3 млн. българи християни, около 2 млн. роми и около 1,5 хора с мюсюлманско вероизповедание”, коментира проф. Трендафил Митев.
Весела БАРЪМОВА
Агенция “Фокус”
Росица Янакиева: В последните години броят на населението на Перник остава стабилен
През `90-те години на миналия век имаше вълна от хора от Перник, които отиваха да работят в чужбина. Но сега не се наблюдава тенденция за емигриране. Това каза пред Агенция „Фокус” кметът на Община Перник Росица Янакиева. В последните години броят на населението остава стабилен. „Много от населението на Перник живее в общината, но работи в София. През втората половина на миналата година и началото на тази година имаше намаляване на броя на работещите в София. Но сега, на базата на брой автомобили, които пътуват към столицата всеки ден, тенденцията е преустановена или поне се задържа на едно постоянно равнище”, каза още тя.
Няма интерес от страна на чужденци за закупуването на имоти в района на Перник. „По-скоро хора от София закупуват имоти в Славница, Драгичево, Рударци и другите вилни зони. Не се наблюдава тенденция чужденци да закупуват имоти и да се установяват в Перник”, каза още кметът на общината.
Росица ГЕОРГИЕВА
Агенция “Фокус”
Красимир Кръстев: Има възобновен интерес за закупуване на парцели в община Шабла
В последните дни, след постигането на напредък по устройствения план на Шабла, има възобновен интерес за закупуване на парцели в общината. Това каза пред Агенция „Фокус” кметът на Община Шабла Красимир Кръстев. Той каза, че интересът е за изграждането на туристически обекти, ваканционни селища, лагери за деца и за изграждане на скъпи индивидуални имоти. „За последните два дви съм провел срещи с хора от Норвегия, Русия, Белгия, Швеция и България, които заявяват интерес да инвестират. Постоянно има заявяван интерес. Румънците обаче си правят плажа при нас, а не ползват услуги”, каза още той. Кръстев каза, че румънците купуват имоти за фамилни нужди.
Росица ГЕОРГИЕВА
Агенция “Фокус”
Заради финансовата криза, варненци масово търсят варианти за емиграция в чужбина
Икономическата ситуация в страната подтиква варненци масово да си търсят работа в чужбина, установи репортерска проверка на радио „Фокус” – Варна . Скъпият живот и ниските заплати са сред основните причини жителите на областта да намират начин за работа в чужбина.
Независимо от тежката икономическа ситуация в съседна Гърция, варненци се насочват именно натам. Причините за това са, че преходният период за нашенците отпадна, и те могат спокойно да работят там с всички необходими документи. Освен това в повечето случаи офертите за работа са с включена храна и спане, като по този начин заплатите на работещите там остават чисти. Заплатите в съседна Гърция са от порядъка на 600 до около 1100 евро.
Най-ниско платена е работата на т.нар. домашни помощнички. Работата обикновено включва гледане на възрастен човек и съответната домакинска работа. През лятото варненци най-често обаче си търсят работа в сферата на туризма – сервитьори, бармани, камериерки, продавачи. Заплатите в тази сфера са доста по-високи, от 800 евро.
Обикновено работните места са по островите на Гърция. Лошото в случая е, че много често тези оферти не включват почивен ден. Тази година заради огромния наплив от българи по гръцките графии (трудови борси) критериите на гръцките работодатели са се вдигнали рязко – те търсят предимно млади хора, владеещи гръцки и английски език. Впечатление прави, че много от нашенците предпочитат да не сключват трудови договори, защото по този начин не им се удържат данъци от заплатите.
Последните една-две години много варненци са се насочили и към Германия. Там осигуряването на работата обаче е доста по трудно, тъй като са необходими определени разрешителни за работа. Именно за това във Варна има и доста фирми, които сътрудничат за осигуряване на трудов договор за работа в Германия. За тази държава обаче заминават предимно мъже, които се работят в сферата на строителството или авто-монтьорството. Заплатите са от 1200 евро на горе, но съответно работата е доста уморителна, според нашите работници. Освен това варненци сами заплащат храната и жилището, в което живеят. Обикновено договорите за Германия са от 3 до 9 месеца, според нуждите на работодателя.
Англия и Ирландия традиционно си остават сред най-предпочитаните от варненци държави за работа. За съжаление обаче това са и двете държави, в които най-често варненци се връщат измамени от фирми обещали им работа там. Много често трудови посредници обещават легална работа в Англия, като комисионните им за съдействие са в рамките на най-малко 1000 лева. Истината е обаче, че стотици варненци се оказват излъгани, когато отидат на място в Англия и установят, че работата, която им е обещана не отговоря на истина. Повечето от варненци работят там във ферми или парници. Заплатите им са в рамките на 800-900 паунда, но от тях се плащат квартири, които са около 50-60 паунда на седмица, консумативи и храна.
Заради кризата Испания мина по-назад в местата, където варненци търсят работа. Високата безработица се оказа основната причина хората да избягват средиземноморската държава, която само допреди няколко години бе на първо място по избор за работа на варненци, но и не само. В момента там се предлага работа предимно в сферата на туризма и селското стопанство, но заплатите са около 400-500 евро, което е „недостатъчно” за варненци.
Икономическата ситуация повлия и на Италия, която доскоро предлагаше работа предимно в сферата на селското стопанство, туризъм и домашни грижи. В момента жителите на морския град избират оферти предимно в южна и централна Италия, като повечето от работните места са в села, а не в градовете. Заплатите са в рамките на 600-700 евро, според това дали работниците знаят италиански или английски език.
Кипър предлага много оферти в сферата на туризма. Работата в островната държава привлича целогодишно стотици варненци, но най-големия наплив от наши работници е през лятото, когато е туристическия сезон. Заплатите са около 700 евро, като много често хотелските комплекси предоставят на работниците си стаи, в които да живеят през летния сезон, както и храна.
Несъмнено варненци търсят и опции за работа в Скандинавските държави, Австрия и в Швейцария. Там обаче наемането на работа става изключително трудно. Така например варненци, които искат да работят във Финландия се налага да намерят семейство, което да гарантира, за човека да се изкара курс за езика и едва след това има някаква минимална възможност за намиране на работа. Офертите за тези държави са насочени предимно към специалисти в дадени области – строителство, информационни технологии, кораби и т.н. Съответно заплащането там е от 2000 евро на горе.
Освен в Европа много българи търсят възможност за работа и в САЩ и Канада. За САЩ обикновено младите заминават със студентски бригади, като част от тях остават там. За да работят хората трябва да разполагат със специален осигурителен номер – Social security number (SSN), който им дава правото на работа. В случай, че нямат такъв номер българите са обречени да работят нископлатена работа, като озеленители, разносвачи на пица и то само в случай, че работодателят се съгласи да наеме лице без необходимите документи. Иначе хората разполагащи с всички необходими документи имат възможността да работят абсолютно всичко. Най-много българи има в Чикаго, Вашингтон, Лос Анджелис и Сиатъл. Българите там са заети предимно в сферата на услугите или информационните технологии.
Голяма част от хората решили да работят в чужбина, остават да живеят и там. Причината е, че след като отминат емоционалните и културните различия, българите закупуват имоти или се женят за чужденци. Въпреки това обаче голяма част от парите на работещите в чужбина варненци се връщат в България.
Тази част от българите, които пък се завръщат в родината си оползотворяват парите по различен начин. Част от тях започват собствен бизнес, други си закупуват имот или правят ремонти на жилищата си.
Десислава СТОЯНОВА
Агенция “Фокус”
Костадин Костадинов: Има цели общини, в които дори кметовете не живеят в тях
Има цели общини, в които дори кметовете не живеят в тях. Това каза за Агенция „Фокус” зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов. Според него процесът на емиграция е един от основните фактори за много сериозния отрицателен прираст, който България отбелязва всяка година. По думите на Костадинов България е на второ място в света по прогресивно намаляване на нацията и по прогресивно обезлюдяване. „Ние имаме минус 11 промила годишно. Според националната статистика е по-малко, но тя не отчита именно този процент на емигрантите – няколко стотин хиляди души, които реално не живеят в България. Ако отчитаме в настоящия момент, че България има приблизително около 7,5 млн. души, реално те са малко над 7,1 млн. души. А догодина преброяването в България не се знае какво точно ще отчете – може да паднем дори под 7 млн. души, защото този процес на емиграция не спира. В рамките на ЕС, вместо България да започне да се изравнява като заплати, като стандарт и ниво на живот, разликата се запазва и даже в някои сектори се увеличава. При условие, че вече нямаме никакви пречки, какъв е проблемът за един компютърен специалист да си намери работа в Германия на заплата, която ще е в пъти по-голяма, от тази в най-добре платените фирми в София? А какво да говорим за по-малките градове или малките общини:, каза Костадинов.
Според него продължава процесът на неконтролируемо изтичане на мозъци от България – на специалисти, на инженерен потенциал, на научно-технически кадри. „Не може България да разчита само на туризъм, селско стопанство и услуги. На такъв тип икономика разчитат най-вече държавите, за които ние във времето преди 1989 г. говорихме като за държави от Третия свят. Реално погледнато България се движи към Третия свят по този начин. Липсата на политика към българите в България, към потенциала на нацията води до това всички можещи хора да гледат по някакъв начин да се реализират извън България. Това вече се вижда в по-малките общини. Примерно, идете в някоя община с под 5000 души население и ще видите как един автобус минава всяка вечер и обира всички служители в общината и ги води в областния център, защото те не живеят там. Малките общини нямат свои собствен кадрови, управленски, административен потенциал. Това е проблем, който не е от вчера или от днес, а от последните 20 години. Най-лесно при нас проблемите се решават като ликвидираме общината. Преди време се заговори за административна реформа – имало общини, които не можели да съществуват самостоятелно. Задаваме си въпроса – как можеха да съществуват преди 20 години, а сега не? Като сме тръгнали по този начин, след време ще дойдем до момента, в който ще закрием и държавата. Има цели общини, в които дори кметовете не живеят в тях вече. При всички положения този проблем е изключително сериозен и ако не се вземат сериозни мерки ще стигнем до там, че ние самите няма да имаме свои собствен научен, технически, инженерен, икономически потенциал. Държавите в света, която разчитат единствено и само на сектора на услугите са от Третия свят – бананови републики. Аз мисля, че България определено не е такава държава”, заяви Костадинов.
Весела БАРЪМОВА
Агенция “Фокус”
Около 3000 са емигрантите от община Сатовча
По груби сметки около 3000 души са емигрантите от община Сатовча. Това каза кметът на общината Арбен Мименов, предаде кореспондентът на радио “Фокус”-Пирин. По думите на Мименов, почти от всички по-големи села в общината има хора, напуснали страната и живеещи и работещи в чужбина. Най-голям обаче е техният брой в селата Кочан, Вълкосел, Слащен и Сатовча. Предпочитаните страни, в които са се устроили повече от емигриралите жители на община Сатовча, са Португалия, Испания, Гърция, САЩ и Норвегия. На места в тези страни дори има цели колонии от местни хора, които са се събрали да живеят в един и същи град. Процентът на завърналите се по родните си места емигранти вследствие на кризата е малък, но въпреки това го има. Повечето хора, работещи в чужбина, влагат спечелените от тях пари в имоти. Не липсват и инвестиции, чрез които се развива някакъв вид бизнес, но той е по-скоро семеен и не осигурява по-голям брой работни места, коментира кметът на общината.
Даниела КРАНТЕВА
Агенция “Фокус”
Костадин Костадинов, ВМРО: Непрекъснато се увеличава броят на емигрантите, откакто България стана член на ЕС
В България има неконтролируемо изтичане на мозъци, на специалисти, на инженерен потенциал, на научно-технически кадри, въобще всичко, което е нужно на България като нация да съществува и да развива своя собствена икономика. Това каза за Агенция „Фокус” зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов. Според него – откакто България стана член на Европейския съюз през 2007 г., годишният брой на емигрантите се увеличава непрекъснато.
„Много трудно може да се каже колко точно българи напускат страната годишно, защото статистиката, която се обявява от Националния статистически институт, до голяма степен е нереална, тъй като не може да обхване с пълна достоверност абсолютно всички хора, които действително в момента не са в България и нямат намерение да се връщат, каза Костадинов. Според него една от причините за негативната тенденция е икономическото състояние, в което се намира страната. По думите на Костадинов тази година за първи път България е успяла да постигне положителен баланс в икономическите си взаимоотношения с ЕС – „тоест за първи път тази година ние получихме повече пари от спечелени проекти, фондове и т.н., отколкото даваме всяка година като членски внос, защото всяка държава в ЕС си плаща членския внос“.
„Миналата година, когато започна световната икономическа криза, имаше публикации в различни медии, че в България емигрантите започнали да се завръщат, защото нямали вече работа в чужбина. Най-вече даваха примери с Испания, но това се отнасяше само за Испания. Голяма част от хората, които работиха в Испания, бяха свързани най-вече със строителния бизнес, тъй като там също имаше огромен строителен бум, който приключи по едно и също време със строителния бум в България. В резултат на това фирмите започнаха да съкращават работници и много българи бяха принудени да се върнат. В Гърция обаче няма такъв проблем, тъй като там хората отидоха да работят като селскостопански работници или в сектора на услугите в големите градове. Дори в момента, въпреки огромната икономическа криза, в която се намира Гърция, ние не сме забелязали случаи на завръщащи се от Гърция. Напротив, стоят си там и даже продължават да отиват“, каза Костадин Костадинов.
Автор: Весела БАРЪМОВА
Източник: Агенция Фокус
http://www.focus-news.net
