Д-р Петър Стоянович: Гласът на българите зад граница трябва да се чува

По данни на официалните иниституции, в чужбина живеят между 3 и 4 милиона българи, от които над 1 милион са напуснали страната след 1989 г. По повод на предстоящото изработване на нов Изборен Кодекс, който ще е от важно значение за нашата диаспора, www.Eurochicago.com се обърна към различни български партии с 5 еднакви въпроса. Вчера ви запознахме с отговорите на ВМРО (линк), а днес ви предлагаме мнението на  председателя на ПП „Движение Гергьовден” д-р Петър Стоянович. Очакваме, че и другите партии скоро ще ни изпратят становищата си. Не можеш да говориш за национално-отговорна политика и да нямаш оформена стратегия за тези почти 4 милиона българи разпръснати по света.

Д-р Петър СТОЯНОВИЧ, Председател на „Движение Гергьовден”

В момента се подготвя ново изборно законодателство – изборен кодекс. Българите живеещи в чужбина от години настояват за възможността да избират народни представители, еднакво със сънародниците си в страната – право, което се гарантира и от член 26.(1) на Конституцията. Подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32-ри многомандатен избирателен район „чужбина“, както в районите в страната?

Вероятно имате предвид предложението на „Движение Гергьовден” от далечната 2005 г. за създаване на отделен избирателен район за българската диаспора в чужбина? Тогава ние го нарекохме „виртуален” и имахме предвид гласовете на българите из света да се събират, условно казано, в една виртуална урна и да изпращат в Народното събрание свои представители. И днес смятам, че това е не само необходимо, то е и закъсняло. Защото никой не познава по-добре проблемите на емигрантите от самите тях. И, в същност, с подобно представителство понятието „емиграция” ще загуби част от своята далечност, ще скъси дистанцията, ще направи стотиците хиляди българи зад граница част от решенията в държавата.
Уви, и тогава, и сега, „Гергьовден” не намери разбиране сред управляващите. За миналото правителство това е обяснимо по чисто партийни подбуди – подобен нов избирателен район щеше да даде едно справедливо разпределение на външните гласове и да балансира, като намали гласоподавателите на ДПС. Днес има безспорно добро намерение за нов диалог с масивната и просветена общност българи в Европа и САЩ, но дали правителството ще има готовност за конкретни законодателни стъпки, остава да видим. Гласът на българите зад граница трябва да се чува. Затова „Движение Гергьовден” ще подкрепи всяко разумно и ефективно предложение в изборното законодателство.

Подкрепяте ли въвеждането на гласуване по интернет в страната и в чужбина, подобно на други европейски държави (Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония и пр.)?

С две ръце! При „Гергьовден” – една партия на динамични, самостоятелни и млади хора, такъв въпрос е с предрешен отговор. Бяхме правили солидни анализи още в края на 2003 г. за световния опит при гласуването по интернет. Тогава помня, че имаше и няколко незадоволителни практики, които направиха от нашето предложение едно екзотично намерение, но ние продължаваме да настояваме за въвеждането му. Да, вероятно ще има известни трудности, но така е с всяко нововъведение, особено в една държава с такива социални и образователни дисонанси като нашата. Интернет гласуването автоматично „вкарва в играта” модерни и мотивирани хора, повдига нивото на избирателя и в немалка степен намалява риска от фалшификации. Е, в ромските махали и в малките села има реална опасност от поява на интернет-тартори, които да гласуват от името на безпросветните, на купените, на безразличните… Но демокрацията и правовата държава не са коледен подарък, те са ежедневен процес на доказване и извоюване.

На последните парламентарни избори, избирателната активност на българите по света и по-специално в страните от Европейския съюз, нарасна 4 пъти. Подкрепя ли Вашата партия предложението да се забрани възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства?

Още в началото ми се искаше да внеса едно уточнение – разговаряме с Вас върху възможни намерения на сегашното правителство в изборното законодателство. Но Вие знаете ли какви са точно те? Аз се интересувам много, но засега си оставам само с интереса… Никой от нас, и тук и в чужбина, не е запознат дори повърхностно с проектите. А нали до вчера скачахме срещу предходните две правителства, че не обявявали публично и навреме важни за нацията въпроси? Времето напредва, сезонът на отпуските е в пълен ход, държавата ще заработи ефективно едва през октомври, тоест до изборите догодина има кажи-речи 12 месеца.
Обратно на въпроса Ви: отговорът за секциите извън дипломатическите представителства вероятно не може да има еднозначен отговор. Иначе – да!, колкото повече, толкова по-добре! Но е естествено въпросът да се погледне и от финансовата му страна, и от възможността за гарантиране навсякъде на представители на държавата… Логично е… Защото, знаете какво стана последният път в Турция, когато в много секции нещата се развиваха на самотек и при съмнителна обективност! Аз се утешавам с друго: когато се въведе гласуване по интернет и гласуване по пощата, огромна част от българите тук и навън ще имат лесен и удобен начин да дадат гласа си. И аз дълги години съм гласувал зад граница, в зората на демокрацията, и познавам тази мъка.

Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда (чл. 17) създаването на Национален съвет за българите в чужбина, състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница и имащ законодателна инциатива. 10 години и 4 правителства по-късно, Националният Съвет така и не е сформиран. Не са създадени и консултативните обществени съвети към дипломатическите представителства на страната, предвидени в същия закон (чл. 5 ал.3). Каква е Вашата позиция? Kаква трябва да бъде държавната политика към българите живеещи извън страната?

Като Началник на Кабинета на външния министър в правителството на ОДС (1997-2001) имах много вземане-даване с емигрантския въпрос. Тогава си позволих дори да предложа назначаването на нарочен заместник-министър на външните работи, който да отговаря само за „външните българи”, така го нарекох тогава по примера на балканските ни съседи. Още тогава и министър Надежда Михайлова и моят колега, зам.-министър Марин Райков, имаха разбиране за тази необходимост. Време не остана… Кабинетите на Сакскобургготски и Станишев не подеха инициативата. Едва днешното правителство намери кураж да изведе пред скоба този въпрос, назначавайки дори министър без портфейл. Това е важна крачка напред, която „Движение Гергьовден” оценява високо, макар понякога да имам чувството, че Божидар Димитров е оставен да се оправя сам и както може.
Колкото до Националния съвет, ако не се бъркам – по чл. 17 от закона – той няма законодателна инициатива сам по себе си (лицата, които имат законодателна инициатива, са лимитативно изброени в Конституцията). Днес той има съвещателни функции, подготвя чрез съответния министър, който е негов член, и внася за обсъждане в Министерския съвет законови изменения и допълнения, засягащи българите извън граница. Разбира се, че такъв орган трябва да се създаде, той е необходим, да не говорим, че го предвижда законът. Не съм вътре в кухнята, за да преценя дали именно в този си вид Съветът би работил най-ефективно или ще има нужда от известна промяна. Но създаването му със сигурност ще насърчи участието на българите извън България в защита на техните законови права и интереси.

Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани, непритежаващи българско гражданство, могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията “За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство”?

Дано не греша, но май България не единствена в Европа, която да ограничава правото на чужди граждани да избират народни представители. Като е важно да имаме предвид, че това ограничение е в две посоки: за гражданство на държава-членка на ЕС и за български граждани с гражданство извън ЕС, например САЩ. Всички граждани на държава-членка на ЕС могат да гласуват на местни избори и на избори за ЕП и да бъдат избирани в такива избори без ограничение. Това произтича от правото на ЕС и от свободата на движение на хора в рамките на ЕС. Счита се, че такива граждани имат права (например право на собственост) и трябва да могат да го защитят в определена община. И така някой нашенец, живеещ, например, в Белгия, може да гласува там на техните местни избори или на изборите за Европарламент, ако спазва техните ограничения, тоест има уседналост.
По-различно е по отношение на изборите за парламент, тук всяка държава в ЕС има свои ограничения, като в повечето случаи не се допуска да гласуват чужди граждани (а в някои въобще е забранено двойното гражданство). Българската практика се е доказала като работеща и отчита регионалната специфика: при нас да избира и да бъде избиран в Народното събрание може само български гражданин, без друго гражданство – независимо дали на държава от ЕС или не. От другата страна на океана е възможно българите да не разберат желязната логика на тази част от закона, но отсам, близо до Босфора, нещата изглеждат другояче.

–––––––––––-
Б.Р. В следващата ни публикация – отговорите на ПП НДСВ (линк) . Още материали по темата за гласуването на българите зад граница ще намерите в нашия обзор (линк).