По данни на различни официални български иниституции, в чужбина живеят между 3 и 4 милиона българи, от които над 1 милион са напуснали страната след 1989 г. От години българската диаспора безуспешно настоява за институционализиране на нейните връзки с Отечеството. По повод на предстоящото изработване на нов Изборен Кодекс, www.Eurochicago.com се обърна към парламентарно представените български партии (и няколко от по-големите извън НС) със следните въпроси:
-
В момента се подготвя ново изборно законодателство (изборен кодекс). Българите живеещи в чужбина от години настояват за възможността да избират народни представители, еднакво със сънародниците си в страната – право, което се гарантира и от член 26.(1) на Конституцията. Подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32ри многомандатен избирателен район „чужбина“, както в районите в страната?
- Подкрепяте ли въвеждането на гласуване по интернет в страната и в чужбина, подобно на други европейски държави (Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония …) ?
-
На последните парламентрани избори, избирателната активност на българите по света и по-специално в страните от Европейския съюз, нарастна 4 пъти. Подкрепя ли Вашата партия предложението да се забрани възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства ?
- Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда създаването на Национален Съвет за Българите в чужбина състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница. 10 години и 4 правителства по-късно, Националния Съвет така и не е сформиран. Каква е вашата позиция ? Kаква трябва да бъде държавната политика към българската диаспора ?
-
Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията
“За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство”?
Обръщаме се към партиите с 5-те си въпроси сега, за да могат български избиратели да са наясно с позициите им преди да бъде окончателно готов проектът за нов Изборен кодекс, които се поготвя от временна комисия при НС. Много пъти сме ставали свидетели как важни закони са приемани без необходимото обсъждане. Убедени сме, че ако има диалог между партии и избиратели, законотворците ще приемат по-правилни решения, а обществото ще може по-лесно да ги разбере и приеме. От което България само ще спечели.
Личното ни мнение е, че не може да има национално отговорна партия, която да няма мнение и позиции по тези изключително наболели въпроси. Ето защо продължаваме да разпращаме тази своеобразна анкета до всички по-големи и утвърдили се партии и движения у нас. Вече получаваме и първите отговори. Започваме да ги публикуваме на нашите страници, като се надяваме, че ще намерят място и в други медии. (Не е нужно да ни бъде искано разрешение за разпространението им ).
Първи ще Ви запознаем с отговорите на ПП ВМРО, които се оказаха с най-бърза реакция и им трябваха само няколко часа, за да ни ги изпратят (линк).
–––––––––––
Б.Р. При конституирането на 41-то НС със специална ДЕКЛАРАЦИЯ (линк) политическите сили заявиха готовността си да започнат работа по единен избирателен кодекс, който да бъде приет в първата година от работата на новия парламент, а не в последния възможен момент под натиска на политическата конюнктура. В декларацията си от 22 юли 2009 г. НС заяви, че цели „гарантиране на стабилност на демократичната политическа и партийна система чрез честен изборен процес и приемане на ново изборно законодателство и промени в Закона за политическите партии и Закона за допитване до народа„.
Това обещание обаче не се изпълнява – първоначално управляващите заявиха, че ще го внесат до края на лятната сесия на парламента, която изтича в края юли, след това – наесен. Преди броени дни медии съобщиха, че Цецка Цачева е обявила нов срок – до края на 2010 г. да влезе в пленарна зала на първо четене.
Кризата, в която се намира страната ни е жестока, но ако народните избраници не спазват собствените си срокове, то какво може да искаме от останалия български народ?
От „Граждански форум за нов изборен кодекс“ алармират на своя уебсайт :
„Последното заседание на Временната комисия за изработване на Изборен кодекс се проведе в началото на май 2010. От тогава, повече от два месеца, комисията официално не заседава, работи се в работни групи, с което на практика се блокира възможността на представители на неправителствени организации да осъществяват граждански контрол и мониторинг на процеса по изработване на нови изборни правила, както и да правят предложения към кодекса.
За същото време, само два месеца след конституирането си, новият парламент на Великобритания вече е започнал процедура по ангажиране на гражданите в осъществяване на дълбока политическа реформа и въвеждане на алтернативна изборна система.
За разлика от българския, британският законодател търси широк и ефективен контакт с избирателите, обръщайки се към тях с апел да изразят своето мнение в писмена форма — до 3000 думи. Ще бъдат организирани публични изслушвания през месеците юли и септември, а успоредно с това се обсъжда и възможната дата за провеждане на референдум за промяна на избирателната система на Великобритания“.(Как го правят в консервативното кралство – линк)
Още материали засягащи гласуването на българите зад граница ще намерите в обзорната ни тема (линк).
Г – жа Апостолова, интересно ще ми бъде да ми разясните, кой ще трябва да свърши това ,което предлагате.
Вижда се ясно, че никоя партия не желае да въведе в избирателната система основния принцип на демокрацията РАЗДЕЛЕНИЕ НА ВЛАСТИТЕ с ДЕПОЛИТИЗАЦИЯ. За това трябва да си направим основен ИЗВОД: Промяната на държавната визия и отношение спрямо българските емигранти по света не може да стане при сегашното политическо статукво, държащо вече 20 години една и съща порочна партийно обвързана избирателна система, противоречаща с основните принципи на демокрацията. За да постигнем това е необходимо да се смени политическото сатукво- Трябва СМЯНА НА СТАТУКВОТО- т.е. старите партии да бъдат изкарани от парламента , наказани и пратени в небитието и да бъдат заменени с нови, като те да заложат в законодателството железните обществени правила на реалната демокрация на развитите европейски демокрации ,които са по-страшни от коя да е военна диктатура и с които ще се ликвидира ПОЛИТИЗАЦИЯТА, прочистят обществото от корупцията и да се открият ДЕМОКРАТИЧНИТЕ пътищата пред него, то да се развива нормално към своето истинско бъдеще. Коментирал Дора Апостолова от сайт ideyazabulgaria.org
Привет, приветстваме инициативата на Eurochicago.com и щего публикуваме в нашия сайт. но не го свързваме с дейността на Гласуване без граници, защото тя работи под шапката на управляващите.
Промяната на държавната визия и отношение спрямо българските емигранти по света не може да стане при сегашното политическо статукво , по държащо вече 20 години една и съща порочна партийно обвързана избирателна система, противоречаща с основните принципи на демокрацията. Вчера електронното издание на КРОС публикува отговора на представителя от БСП от комисията в НС за изготвяне на новия избирателен кодекс от което се вижда че няма да се направят никакви генерални промени в избирателния кодекс, изборите ще продължават да се правят по старому. Интервюто с Мая Манолова в КРОС ще прочетете тук. http://www.cross-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=1148416
Нашият коментар на интервюто: От интервюто на другарката Мая Манолова излиза, че те- партиите в НС вече са си направили нов избирателен кодекс, ще си го приемат тихомълком и ще го сервират на гражданите като свършен факт- ето на, избирайте ни. И кои са тези партии- парламентарно представените 5 олигархичен тип корпоративни партии, напълно провалени в управленията си потънали до уши в престъпленията си във властта и корупция, прегърнати с организираната престъпност и пак си правят избирателен кодекс за себе си, да може да се самоизбират и вечно да държат властта в НС. От интервюто на Мая Манолова лъха огромен дъх на посттоталитарно мислене. Досущ като баба БКП. Едно време БКП си владееше изборите, щото беше партия = държава и си ги печелеше с 99%. Нейните отрочета начело с БСП и производните му сега управляват по същия начин, градят законодателство по стария тоталитарен начин и мислене, предават си власт един на друг. Знае ли другарката Манолова, че в във всички развити демокрации и стари членки на ЕС партиите не правят избирателния кодекс –а гражданите?! Също партиите не правят и не управляват изборите, нито контролират нито се самоконтролират. Там няма ЦИК избиран на политическа квота ,нито районни комисии, там партиите се правят от ГРАО(национална административна служба) и МВР, партиите само НАБЛЮДАВАТ в процеса. Вече 20 години българската избирателна система продължава да е политизирана по стария тоталитарен начин на мислене, да бъде управлявана от партии, те да се самоконтролират и контролират , да има 1 милион мъртви души в избирателния списък сложени съвсем съзнателно и накрая те- партиите да нагласят крайния резултат. Следователно НЕ е имало ДЕМОКРАТИЧНИ избори цели 20 последни години. Партийната управляваната избирателна система предполага най -големи фалшификации и подмяна вота на избирателите. Такава избирателна система ще се окачестви на всеки международен европейски съд за криминална. А избирането на депутати от чужбина, както Еurochicago. com предлага е само един МЕХАНИЗЪМ , дори да е заложен при политизирана избирателна система ,той няма да работи, ще бъдат избирани само” мои и свои хора”, представители на тези партии които държат управлението на изборите в ръцете си. Преди да се заложи този механизъм, трябва първо и най- важно да се заложи РАЗДЕЛЕНИЕ НА ВЛАСТИТЕ( избирателната система е законодателен орган и върви към законодателната власт) с отделянето и от политическата власт т.е ДЕПОЛИТИЗИРАНЕ и после да се заложат механизмите за които говорим. Некомпетентността на Манолова личи и от друго тя не прави разлика между интернетно и електронно гласуване- двете са коренно различни неща- и в принципа и в подробностите. А съществуването на условието да не се допуска двоен гражданин в Парламента лишава над 1 милион западна емиграция с двойно гражданство да се кандидатира, а тя е изключително важен човешки ресурс за демографски умираща България. И откъде накъде БСП- тази ретроградна партия ще участва в правенето на нови кодекс? БСП обаче стръвно е захапала „каузата“ да участва ВОДЕЩО в правене на новия избирателен кодекс, явно се готви ново съглашение между партиите за предаване властта една на друга. Политизираната българска избирателна система унищожава демокрацията и демократичния избор на българския народ и остава най- голямата заплаха за неговото демократично бъдеще и въобще за съществуването му като нация и държава. никоя партия не иска промяна на сегашния избирателен кодекс с деполитизация. За да постигнем това е необходимо да се смени политическото сатукво-Трябва СМЯНА НА СТАТУКВОТО- т.е. старите партии да бъдат изкарани от парламента , наказани и пратени в небитието, ще бъдат заложени железните обществени правила на реалната демокрация на развитите европейски демокрации ,които са по-страшни от коя да е военна диктатура и с които ще се ликвидира ПОЛИТИЗАЦИЯТА и прочистят обществото от корупцията и то ще тръгне да се развива нормално към своето истинско бъдеще. Коментирала Дора Апостолова от сайт ideyazabulgaria.org
>>“Както окото е потребно за светлината, ухото за звукът, а разумът за разбирането и на най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние…“ << Еееех Христо! това ли е твоя народ,това е зган кучета,гладни,голи и боси! Не плачи Майко Българийо!!!не осъждай децата си-те са заразени!!!
…………………………………..
Боже, колко простотия има по тоя свят. /По Йовков/
Когато мъдрият човек печели, той прави така, че да спечелят всички. Когато глупакът печели, той прави така, че да загуби спечеленото, а заедно с него да загубят и всички останали. Не се гаси туй, що не гасне- у нас или извън България.. мисля че всеки трябва да има мнение без оглед на упомената възраст от Глобал.. защото в страната ни не живеят само до 60 години!!Крайно време е нещо да се промени..срамно е 4 милиона българи да бъдат емигранти.. Аз винаги ще гласувам докато не съм изпаднала под наркоза и да държа под отговорност власимащитите ще подкрепя мнението на младите, които милеят за този рай накратко именуван БЪЛГАРИЯ !!
Не виждам кое е онова с което съм ви повишил настроението, та чак расмял. Но щом съм въздействал с нещо приятно и положитено на музата Ви съм доволен. Приятни са по принцип такъв вид закачки особено поднесени от интелигентни дами от това което виждам как интелектуално развихрили на екрана.Родом съм от града на хумора и сатирата и чувството за хумор ми е по рождение присъщо.Бъдете жива и здрава.Смеха е здраве.
Хаха, ТРИБУН, ти ме разсмя! 🙂
Ако не друго, то поне Сф има вече добра традиция в добре изглеждащи и поддържащи добра физ. форма кметове и кметици… ;))))
Почитания. 🙂
Ще си позволя да ви насоча и към този материал на Еврочикаго https://www.eurochicago.com/2009/07/izbori_v_chicago_001/, който много добре указва политическия уклон на гласоподавателите (т.к. един от коментиращите по-горе изрази опасения относно вота в полза на ГЕРБ, разбира се, говорим за бъдещи хипотези), а чудесно илюстрира и доколко стискането за бюджет (какъв по-точно, струва ли си изобщо да го споменаваме, дори в глобален план??) за откриване на нови избирателни секции са основателни точно там, където това е повече от очевидно наложително, ако наистина си говорим за създаване условия за упражняване на глас, а не – на ограничения на такъв.
Аз съм на мнение, че ако някой иска нещо да свърши, то той с голяма вероятност ще го свърши. А ако някой не иска нещо да свърши, то той гарантирано няма да го свърши. 😉
За да няма ел.сайт „eurochicago.com“ и грам съмнение в писаното по горе относно персони като г-н Илия Божинов построили СВЕТЛОТО КАПИТАЛИСТИЧЕСКО БЪДЕЩЕ ето друг галеник на прехода,приятел на президента Желев, син на генерал имал всичко на времето по СОЦ-а,все неща, които други не са си и мечтали.Днес виден „демократ“.
***************************************
Александър Каракачанов като Волния Уили!- ФОТОНОВИНИ
http://www.blitz.bg/photoshow/16/5621
***************************************
Александър Каракачанов пори вълните като запален уиндсърфист, видя зоркото око на „БЛИЦ“. Бившият кмет на София и лидер на Зелената партия разпуска на Какао бийч в Слънчев бряг. 19.07.2010 г. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
ПАЗИ БОЖЕ СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДА!
София,23.07.2010г
Г-н Божинов, вашите опасения във връзка с е-вота не ми се виждат никак резонни. Не може някак си толкова държави по света да го упражняват акуратно и с необходимата доза доверие, а ние да се правим тука на ущипани моми… Точно е-вотът урежда много недостатъци на манипулираното гласуване с бюлетина, които ВЪПРЕКИ (или, може би, БЛАГОДАРЕНИЕ НА мнозина измежду) застъпниците и наблюдателите продължават да се случват в умерено, но сигурно набъбваща прогресия. 😉
Въпросът с анонимността на вота се гарантира посредством изрично гарантиране на личното получаване на картата с кода, която ще се ползва при упражняване на индивидуален глас (така няма да ограмотим компютърно ромите, както се опасявате). ;)) Механизми за това са мислени, измислени и предложени.
Абсолютно не съм съгласна с твърдението ви, че създаващият софтуера определя изборния резултат, а още повече – че отчетната и изчислителна адекватност на софтуера е ненадеждна! (ползвам мои думи тук) Такива свободни интерпретации са несериозни и смея да умозаключа, ако ми позволите грубата приказка, че неслучайно е-вотът не е бил извоюван още при предишното писане на Изборен кодекс.
Почитания, Мила.
В интерес на ИСТИНАТА трябва да се каже, че в Р.България НЯМА ЛЕВИЦА.Има я на думи,но иначе изпразнена от съдържание.Такава имаше някъде около 1995-96-та година когато все още народа („електората”) вярваше,че демокрацията ще донесе нещо хубаво и за него.Е,да ама не. Последвалият банков грабеж, ПЛАДНЕШКАТА масова и касова приватизация на ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ, 1997-2005-та от два кабинета основно извършили така нареченото раздържавяване, сложи точка на всякаква надежда у българите.Господин Илия Божинов,брат му и баща им Тодор Божинов, в миналото член на ПБ на ЦК на БКП са участници в приватизацията.Добре намазаха филиите от нея и СВЕТЛОТО КАПИТАЛИСТИЧЕСКО БЪДЕЩЕ е факт в техните фамилии.То бе построено и станали богати благодарение на краднатата собственост построена от народа 44-та, 89-та година.Хората бяха тотално излъгани,нищо не получиха от приватизацията и днес мизерстват.България е малка държавица и кой, кой е,какво получил или неполучил и „как го получил”,се много добре вижда и знае. Тарикатите и предвидените индивиди в разните му СХЕМИ са лъснали всички като тиган на месечина. Няма скрил се.Това е положението.
А по другите повдигнати от вас въпроси:
1. Да, трябва да има 32-ри многомандатен избирателен район. Това го предлагам още от 2001 г. когато правихме предишния Кодекс който така и не стигна до второ четене в парламента (бях в работната група която го готвеше). Има обаче още една важна подробност. Броят на депутатите в отделните райони в момента се определя предварително в зависимост от населението в тези райони. При такава постановка не е ясно колко трябва да са депутатите от чужбина. Затова аз предлагах разпределението на депутатите по райони да не се определя предварително а да става ясно след гласуването в зависимост от броя гласували. Това не устройва обаче повечето партии.
2. За Интернета вече ви написах доста подробно.
3. И до сега се правеха доста секции извън дипломатическите представителства. Проблемът е, че разходите се оказаха доста високи в сравнение с броя гласували. Не е редно един глас в чужбина да струва на държавата 50-100 пъти повече от един глас в България. Макар българите в чужбина да сте ни ценни … не сте чак толкова ценни. Така, че трябва да се търси такъв начин да се гласува при който цената да е приемлива. Но и контролът върху реалността на гласа да е налице.
4. По Националния Съвет за българите в чужбина смятам, че трябва разбира се да го има и държавата трябва да помага но се иска по-голяма активност и заинтересованост от самите българи в чужбина. Както казват Илф и Петров „Делото на давещите се е дело на самите давещи се“ 🙂 При това о един по-горен пост видях, че оказва се цветът на нацията е в чужбина. Какво може да очаквате от нас непросветените останали в България по погрешка 🙂
5. Разбира се трябва да се разреши българите с двойно гражданство да участват по вички начини в нашия политически живот включително и да бъдат избирани.
Илия Божинов
Повдигнатите о Вас въпроси са важни, но се опасявам, че ги разглеждате малко едностранно.
1. Очевидно е важно българите в чужбина да се смятат съпричастни към България. Това включва и политическия живот и разбира се гласуването на избори. Тенденцията за съжаление е все повече българи да си изкарват прехраната в чужбина и да издържат семействата си в България по този начин.
2. Гласуването по Интернет обаче трябва да се въвежда много внимателно. Иначе гарантирано ще имаме над 300 хил.гласа от Турция по Интернет и всички роми ще се окажат компютърно грамотни и ще имаме още 500-600 хил. техни електронни гласа. Според мен трябва да се гласува единствено и само с електронен подпис за да се гарантира личността на гласуващия. Всички други варианти са крайно рисковани. Иначе би следвало да разрешим гласуване с пълномощни или по пощата. Със същите рискове за множество трудно доказуеми изборни нарушения.
3. Не знам дали си представяте техническата страна на въпроса, но при компютърно гласуване е много трудно (практически невъзможно) да се спазят едновременно два принципа: 1.гласуването да е анонимно и 2.резултатът от гласуването да подлежи на проверка т.е. да се гарантира, че програмата си върши работата правилно. Не искам да навлизам в технически детайли, но по-просто казано който пише програмата ще определя резултата и на това трудно може „опозицията“ да попречи. Контролът който наблюдателите и застъпниците извършват при обикновеното гласуване не е възможен в електронния вариант.
Има и други възможни възникващи проблеми, но и тези както виждате не са малко и е трудно да се заеме еднозначна позиция по повдигнатите от вас въпроси.
Илия Божинов
председател на ПП Българската левица
Ще ги бойкотираме пред Европейския парламент.
Няма мърдане!
Живеем в глобално общество!
П.С. Не е вярно, че всеки ще гласува дясно.
Аз си запазвам моето мнение.
Всички печелят от това да се въведе ел. гласуване.
Уважаеми приятели,понеже сте доста от отдавна в Чужбина по добре е да видите що за личности са Герберите.Мненията на бивши комунисти не отговарят на действителноста и за тях е проблем как ще гласуват българите в чужбина и сам сигурен че няма да се съгласят с електронно гласуване,по една проста причина ще ги забиете в трапа.Още в предния Парламент СДС предложи електронно гласуване и сега съм сигурен в тяхната подкрепа.Представяте ли си при 2800,000гласоподаватели и 3милиона от вън.Колко ще бъдат новите десни избиратели от вън при наличните 20% за БСП.Може би няма да могат да влязат в парламента .Същото се отнася и за ДПС и за ГЕРБ след видимото увеличаване на икономическата криза.Цялото тава електронно гласуване ще срине управляващите партии на 2/3%.Втората причина е че турците няма да могат да гласуват за местните избори докарани в Родопите.Просто не виждам друга политическа партия освен СДС да получите подкрепа.
Наистина е време да се предприемат действия в много области, които години наред са били оставяни на произвола на съдбата. Време е държавата да защити правата на гражданите си, а не да се бърка в работи, които не са за нея. От държавния апарат се изисква да прилага и гарантира спазването на Конституцията, а правото на глас е основополагащо.
Няма ли, дами и господа политици, най-накрая да се заемете с важните неща, за които сме ви избрали?
Ето сега искам да видя колко са големи политиците ни, а не в предизборната агитация!!
Като гласоподавател изисквам отговор на всеки един от тези въпроси!
Поздрави от Белгия,
Мария Русинова.
Българските емигранти – инвестиция в бъдещето на родината
Промяната на държавната визия и отношение спрямо българските емигранти по света е инвестиция, от която България може само да спечели
Колко българи живеят в чужбина? Според бившата шефка на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова, броят на емигрантите е близо 3 милиона. Министърът без портфейл Божидар Димитров пък отчита, че тази бройка е около 4 милиона човека. Според други източници, броят на живущите в чужбина българи е едва 2,5 милиона. Това, което прави впечатление в грубите изчисления за броя на българските емигранти обаче, е не само неизменната дума „около“, но и голямото разминаване на цифрите, които стоят след нея. Всъщност истинският отговор на този елементарен въпрос е все още неизвестен, тъй като нито една българска институция не е в състояние да определи с точност броя на напусналите родината си нашенци.
За последните двадесет години различните български правителства изпитваха всевъзможни подходи към българската емиграция. В продължение на десетилетия, тя биваше разделяна на стара и нова, политическа и икономическа, партизанска и културна, и дори „езикова“. Успехът на това изкуствено разделяне е не само спорен, но и излишен: категоризацията на определена група емигранти не е заздравила по никакъв начин техните връзки с родината, нито пък е обединила самите емигранти.
Тъй като сънародниците ни в чужбина са разнородна маса откъм образователен, социално-икономически и културен критерий, всякакви опити на българските управници да ги категоризират са сами по себе си безсмислени. Де факто, българският политик се интересува от тях единствено по време на избори, когато всеки глас, включително и този от чужбина, е важен. В същото време, българският политик изглежда е прозрял, че липсата на обединена българска емиграция не застрашава политическото статукво в страната, тъй като точно това е една от причините емигрантите да нямат реално въздействие върху политиката и законодателството в България. Съществуването на силно емигрантско лоби би оказало влияние в многобройни сфери на българския политически и социален живот, а тази перспектива изглежда неудобна за немалко родни управници.
Потенциалът и влиянието на българските емигранти не трябва да бъдат подценявани. Емигриралите наши сънародници доказват себе си във високо конкурентни общества. Техният стандарт на живот е далеч по-добър от българският и постепенно те достигат статута на гражданите на най-напредналите общества. Напусналите родината си нашенци са и най-големия „чужд“ инвеститор в страната: по думите на самия Божидар Димитров, емигрантите внасят годишно близо 4 милиарда евро по официален и неофициален път.
Финансовите възможности на българските емигранти обаче не са най-важният показател, който измерва потенциала им. Особено важен е техният манталитет на прогресивни българи, имащи уникалната възможност да погледнат на случващото се в родината си отстрани. Живеейки в добре уредени и демократични общества с твърди закони и правила, българските емигранти виждат разликите и проблемите в България. С опита си, натрупан в чужбина, те биха могли да налеят свежи сили и идеи в напредъка на обществото ни.
За съжаление, българските управници все още не могат да прозрат нуждата от създаването на силна връзка с родните емигранти. Нещо повече – в продължение на две десетилетия различните български правителства демонстрират нихилизъм спрямо тях. Родните управници сякаш не разбират, че с незаинтересоваността си те не само са изгубили връзките си със старата, но и рушат връзката си с по-новата емиграция, както и с техните наследници.
Нехайството спрямо българските емигранти и техните съдбини е чудесно илюстрирано от незаинтересуваността на политиците спрямо единственият по рода си Институт по история на българската емиграция в Северна Америка. Създаденият през 2002 г. от стожера на българската емиграция д-р Иван Гаджев Институт е несравнима по богатството и изчерпателността си сбирка на архиви, снимки, експонати, записки и други автентични материали, грижливо събирани и съхранявани в продължение на десетилетия. Уникалната и богата колекция предоставя възможности за многобройни проучвания и изучаване на може би най-непознатата сфера в българската нова история – емиграцията.
Вместо да бъде обявен за културен паметник и задължителна дестинация за всеки родолюбив българин, днес намиращият се в Гоце Делчев Институт се радва на по-голяма популярност в чужбина. Недоумение буди факта, че досега нито един представител на българските правителства след 10 ноември 1989 г. не е посетил Института, нито се е заинтересувал от скътаната в него културна съкровищница. Още по-необяснимо е отношението на политиците към самия основател на Института – вместо признателност за себеотрицанието и трудностите, свързани със събирането и пренасянето на 60 тона архиви през океана, днес д-р Гаджев продължава да се сблъсква с тесногръдието на българските власт-имащи, които отказват да се срещнат с него поради партийни различия. Парадоксално, по думите на самата Държавна агенция за българите в чужбина, работата й е вдъхновена от „мисията ни на откриватели, издирващи златни залежи на българската свяст в близки и далечни земи“. В същото време обаче, „златните залежи на българската свяст“ в Института по история на българската емиграция стоят пренебрегнати и недокоснати с години от същите “родолюбиви” администратори, написали горната дефиниция.
За да говорим за обединена българска емиграция, както и за изграждането на стабилна връзка с родните изселници, българската държава се нуждае от ново, надпартийно и зряло като формат и управление звено, отговарящо за нашенците зад граница. Функциониращата в момента Държавна агенция за българите в чужбина е далеч от реалните нужди на емигранта. Вместо обединителен и авторитетен орган, за сравнително краткото време на съществуването си Държавната агенция бе замесена в редица скандали. Паспортният скандал в Агенцията, последвал от скандала между вицепрезидента Ангел Марин и министъра без портфейл Божидар Димитров, както и безпрецедентното уволнение на шефката на Агенцията Райна Манджукова са само някои от скандалите, привлекли вниманието на българите през последните месеци. Ако не друго, безкрайните неразбории в Държавната Агенция, съпроводени от ниската популярност на дейността й сред българската емиграция, както и на самият министър Димитров са показател, че е настъпил момента за създаването на нов модел Министерство на изселниците.
Реално погледнато, Държавната агенция за българите в чужбина не разполага с капацитета и възможностите за посрещане нуждите на българските емигранти. Самата идея за назначаване на министър без портфейл е подигравка с истинските нужди на емигрантите. Всъщност, бюджетът на eдна подобна администрация е от изключителна важност, тъй като той би гарантирал осъществяването на реални стъпки към обединяването на емигрантите. Вместо политически хамелеони и компрометирани морално политици, Министерството на изселниците би трябвало да бъде оглавявано от представители на самата емиграция, които да имат представа как живеят българите в чужбина. Приоритет на едно такова Министерство би трябвало да бъде не само установяването на броя на емигрантите, но и заздравяване на връзката между българската държава и тях, както и усвояването на емигрантския потенциал.
Повечето български общности в чужбина не чакат субсидиране от българската държава за училища, църкви и медии и родните управници трябва да разберат, че изпращането на остарели учебници зад граница, както и на чиновници около националните празници, не е достатъчно за емигрантите. Вместо повърхностни и популистки акции, липсата на координация в политиката спрямо българите в чужбина трябва да бъде преодоляна, а административната подкрепа и достъпа до информация да бъдат превърнати в приоритет. Крайно време е настоящата формална политика спрямо българските изселници да бъде заменена с адекватни действия и опростяване на изискванията и процедурите, с които българският емигрант редовно се сблъсква, а отношението спрямо него трябва да бъдат лишени от партийни диктати и политически окраски.
Засега липсата на адекватни идеи, конкретни действия и координация на институциите, отговарящи за българите в чужбина са водещи в отношението към българските емигранти. Промяната на цялостната държавна визия и отношение спрямо тях е наложителна инвестиция, от която България може само да спечели. Докато това не се превърне в реалност, все още ще се чудим как да отговорим на елементарния на пръв поглед въпрос за броя на българите в чужбина.
Анелия Петрова /Детройт/
(Забележка: Да кажа и аз няколко думи към тази чудесна статия. Сложих в началото снимка на Ботев и негови приятели, понеже се сетих, че пак емигранти тогава са били великите наши национални революционери, борещи се за освобождението на България – и дали си живота за нея. То и сега трябва да стане същото, т.е. импулса за промяна изглежда трябва да дойде отвън, понеже всичко най-свястно и най-добро, що е останало и се намира в средите на българската нация, в тия години пак е емигрант. Такива ми ти работи…)
Горният/предишен коментар не е по темата. Моля изтрийте го. Не разрешавайте да разваля вестника. Той е забранен навсякъде, но продължава да се вре. Забрането го и вие, предпочетете публиката си пред него.
Направете проучване за ДОИП. Навършилите 60 г и незавършилите 3-6 клас да не гласуват.