Hямам право да говоря за това, защото на времето съм се разписвал тази информация да не излиза никога от мен, ама предвид на многото години дето минаха от тогава (още повече, че вече всеки за всичко говори), а и почти вече участници от онези организации няма, та с няколко думи ще кажа за какво става на въпрос.
Автор: Стефан Краев** (за Eurochicago.com)
Една мощна западна демокрация и по-специално разузнавателното ѝ управление, имаше един план, който предвиждаше при евентуални брожения в Източния блок, каквито неминуемо щяха да настъпят имайки предвид все по-лошата икономическа ситуация в която затъваха комунистическите режими, да се „пуснат” млади, по-буйни емигранти (по подобие на горянските отряди веднага след 9 септември), които за около седмица най-много физически да елиминират червената ръководна върхушка и след това новото демократично правителство, което би дошло, да ги остави тези луди глави тихомълком да си излязат от страната. С други думи нещо подобно, което комунистите са направили веднага след 9 септември, ама на тях не се е налагало да напускат страната, а вместо това с ордени са били награждавани.
Та така. По едно или друго стечение на обстоятелствата съм бил силно инволвиран в една от тези ударни бригади. Дори бях в ръководството ѝ.
От тогава минаха повече от 20 години, защото тези ‘ударни отряди’ се сформираха разбира се преди промените. Но все още се питам (и това мира не ми дава), бяха ли въобще те сериозно замислени или само блъф (?), тъй като тези които го финансираха този план, са били наясно, че противниковата страна ще разбере за него и ще осъзнае, че именно върхушката на комунистическите разузнавателни служби е предвидена първа да си замине…
Разбира се, не съм аз човека, който може на тоз’ въпрос да отговори, дори обратно, колкото и (малко) срамно за мен да звучи, тогава съм бил „планиран” за мръсната работа, така да се каже, като последствията са могли и за мен да бъдат с фатален край.
Във всички случаи, след срещата на Горби с Буш сеньор (в онзи, като че ли символично ужасно бурен ден, когато Горби не посмя заради вълнението да отиде на срещата, та се наложи Буш на своя глава да стигне с една лодка до руския кораб) в Малта, нас ни изоставиха, като горещ картоф… и не само това, ами като се интересувахме за човека, който ни беше връзката с въпросното посолство, ни се отговаряше, че такъв служител не е имало там… Малко мръсничко, ама както казват някои – нищо лично…
Предполагам, че в надлъгването на кораба до бреговете на Малта, ‘добрите’ са показвали, че от ръкава им се подава едно Асо пика… хем силна, хем мрачна карта… и ‘лошите’ са предложили да прехвърлят капиталите си на Запад, като те се трансформират в новите ‘приятели’ и „демократи”… и всички на края доволни…
А бе какво*** да кажа? Цирк Буш… със съдбите на млади хора…
Мръсна работа е политиката!
–––––––––––––––––
*** Б.А. Може би все пак жалко, че не се осъществи…
** Б.Р. Стефан Краев е известен български емигрант и бизнесмен, който от дълги години живее в Австрия. Неотдавна Еврочикаго преди всички съобщи за неговия нов блог, в който може да прочетете още интересни материали. Според нас, авторът нарушава едно табу и е първият, който говори от първо лице за предполагаеми, но неосветлени факти.
* Б.Р. Адресът на блога: http://www.viennainvest.com/
„За неспециалистите в сферата на глобалните и локалните политическите стратегии и игри може би на пръв поглед да изглежда „странно” обстоятелството, че същинските привърженици на идеята за точно такъв „синтез” колкото теоретически камуфлажно-елегантно, толкова и практически кърваво-брутално, и във всички случаи „напълно естествено” се появиха не кога и да е, а именно в условията на съвременния постсъветски руски политически контекст.
Или по-точно, по-директно и по-ясно казано: в контекста на глобалната междуелитна и междудържавна (по спекулативен начин наричана „международна”) договорна обезпеченост за превръщането на членовете на комунистическия елит в такива „носители” и „реализатори” на „Американската мечта” за баснословно богатство и просперитет, каквито в цялата история на САЩ въобще не е имало и не е било възможно да има.
И още по-точно казано: в контекста на търсенето на „нова идеология” и теоретически обосновани аргументи, оправдаващи практическото геноцидно унищожение на много милиони хора, които доскоро бяха териториално и гражданствено принадлежни към регионалната и Източноевропейската съветска политическа система.
И най-точно казано: в контекста на бруталното убийство на автентичната „Американска мечта“ и нейното заменяне със средновековния комунистически и мафиотски по своята същност сурогат и фалшификат; в който контекст днес в САЩ, в Русия, в Европа (включително и в България) и навсякъде другаде по света има толкова много официални и неофициални именно руски реализатори на „Американска мечта”, на лекотата на реализираното на която биха могли да завидят абсолютно всички нейни американски реализатори.
Впрочем, най-строго казано, не е изключено нито един автентичен американски реализатор на „Американската мечта” да не завижда на нейните руски реализатори поради простата причина, че след 80-те и 90-те години на ХХ век икономическите и политическите елити и официалната държавна власт на Съединените щати на Америка убиха основаната върху почтените трудови усилия автентична „Американската мечта” и я превърнаха в мечта на транстериториалните комунистически престъпници.
Според нас, по същество става въпрос за това, че западните икономически, политически и държавнически елити се съгласиха да убият както „Американската мечта”, така и „Европейската мечта”, за да обезпечат възможността на постсъветските руски елити да модернизират „Руската идея”, като й придадат фалшив „Американски” и „Европейски” привкус, служещ като идеологическо и митологическо смокиново листо на извънредно жестокия геноцид, извършван върху народите, населяващи територията на постсъветското пространство.
Според нас по същество става въпрос за това, че през 70-те и 80-те години на ХХ век бе извършено едно от най-жестоките престъпления на епохата, изразяващо се в договорно обезпечен преход от конфронтация между системите към конвергенция на елитите; най-дълбокото съдържание на която конвергенция е насочена срещу собствените им народи; при което, обаче, докато западните народи са обект единствено на определени икономически и битови затруднения, то източноевропейските посткомунистически народи са обект на брутален геноцид“.
(Откъс от книгата на проф.Янко Н. Янков-Вельовски ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ (Основи на политикоправния генезис). Том 5. Средновековие. Книга 2. РУСИЯ. – С., „Янус“, 2007. – 723 с.)