Маргарит Жеков: Спасението и доброто се осъществяват за всеки човек поединично

Представяме Ви поета Маргарит Жеков

Маргарит Жеков е роден през 1963 г. в гр. Хасково. Завършил е немска филология в Софийския университет и богословие в Германия.
Автор е на стихосбирките „Сричане на красотата“ (1990), „Разговор със собственото сърце“ (1992), „Небесно битие“ (1993), „Биографични метафори“ (1997) и на излязлата наскоро „Естества” (2010).
Носител е на литературната награда „Светлоструй“ през 1993 година за книгата си „Разговор със собственото сърце” и на наградата на вестник „Кръг” в конкурса „Южна пролет” за 1991 г. Негови стихотворения са превеждани на немски, френски, английски, испански, румънски и унгарски език. Самият той е активен преводач на немскоезична поезия и проза, а с превода си на романа „Събирачът на светове” от Илия Троянов бе номиниран за националната награда „Христо Г. Данов” през 2008 г. Според проф. Светлозар Игов, Маргарит Жеков е най-изтъкнатият поет в съвременната българска християнска поезия.

ДЕТСКИ ГОВОР

на щерка си казваш: дай ми ръчичка,
но тя те разсмива: не искам ‘чичка.
така и младенците викат: авва,
но ние мислим си, че казват баба.

съзират само детските очи,
че слънцето има брада от лъчи.
децата рисуват комините на къщята,
подобно клони, огъвани от вятър.

рисуват те дъжда като лиани,
огънати между земята и небото.
и казват: водата ми бръкна в окото.

когато вечерта се спусне,
дори на бащините вежди тъмните гайтани
изглеждат им като засмени устни.

БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕХОД

между
вчера и утре
понеже днес все не се случва
МИРА ЕБЕНДОРФ

между Царя, който се върна от египет
и царя, който се върна от испания
точно в мига на разминаването
между царя, който се върна от испания
и народа, който замина за испания на гурбет
между червените кхмери и червените химери
не днешното, бъдното не може да се роди
няма къде да се подслони
да те ръкоположи с детска ръчичка
когато те милва насън

жаждата ти тук е утолена
със собствена кръв сълзяща в устата

ЗАБРАНЕНИЯТ ПОЕТ

В памет на Атанас Далчев

Отхвърлил суетата ни предвзета,
със своето мълчание възпял си Бога,
Който те е гледал през разтрога
между тръпнещи от дъжд дървета.

Съдбата ти е светлина в тунела:
Понесе кръста си от звезден мрак.
И с устните ти вечността прошепна пак,
че кръстната любов е предпочела.

02-03.8.1998

КОСЕНЕ НА ТРЕВА

Косачката за трева прилича
на детска количка.
Моторът оглушително,
раздиращо плаче,
а мълком сълзят тревите
под твоите обувки лачени.
И виждаш: мъртвото ридае до всемира,
а живото мълчи, макар и да умира.

1990, 01.6.1994

РАЗХОДКА С ДЕТЕ ПРЕД КЪЩИ

“И наред със всички братя-хора
мойта майка Ти благослови!”
Йордан Ковачев

От Аза си единствено се плаша
и моля се безмълвно към небето
да вярвам в теб, че счупеното клонче е солета,
и с него плахите цветя да изведем на паша.

За разлика от другите ни братя-хора
за залеза разрязан да не сетим жал,
защото виж: луната е кора от портокал
и съчка от бреза е дървеният кораб.

10.5.1998

ДОКАТО ДВЕГОДИШНАТА МИ
ДЪЩЕРЯ ИГРАЕ

Грешната ми мисъл ме терзае.
Мисля си: гредата в моето око бреза е.
Тайно Бога призовавам, а наяве дъщеря ми,
в миг дотичала, прошепва ми, че ме обича –
сякаш Бог чрез нея отговаря на духа ми коленичил.
Тази милост всички мои страхове засрами.

22.2.1997

ОТГОВОР НА МОЛИТВАТА

Очакваме Всевишният да ни изпрати
знамения на тленното благополучие.
А всъщност все така се случва,
че пуска Бог в ръката ни единствено сълзата,
отронена от нашите разкаяни очи за два три мига.
И ние участта си бедна оплакваме безспир.
Но най-подир понякога разбираме –
сълзата е благодатта. И тя ни стига.

22.12.1993

РАЗМИСЪЛ ЗА ПОЕЗИЯТА

“Тури сълзите ми в съда Си;
не са ли те записани в Твоята книга?”
Пс. 56:8

Светът е Вавилонска библиотека,
която ‘с огън ще се осоли’*, човеко.
Безсмъртно в поезията е само това,
че Бог записва сълзи на поети, не слова.

24.11.1994
––––––––––
* Думи на Христос в Марко 9:49 – «Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].»

ПОСВЕЩЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛЯ

“…на човека, който всяка дума
цени като трохата и куршума”.

Владимир Попов

Възпях утехата разлистена,
която твоя стих раздира:
Ако цени трохата истина,
човек куршума ще презира.

18.11.1998

***

Сергия за книги.
Върху Библията
гълъб е кацнал.

УНГАРСКА ЛУНА

“Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти хармана Си…”
Матей 3:12

На поета Арпад Пап

По улицата къщите са наредени
подобно кафеникави резени
от роял-кейк. Прехрана тук не липсва.
Луната пада сякаш от пакетчето със чипса,
дорде оттатък границата се превърне пак
в мъждива лампа от купе на нощен влак.

Като по слънчев летен тротоар от здрач
блестят крайпътни градове като отломки от бутилка.
Макар и да пътуваме, животът ни е спирка,
очакваща самотно небесния метач.

17-19.09.2001

РОЖДЕСТВО

Думите на поетите не са зърното.
Те са плявата, плявата с горчив вкус,
върху която е лежал Исус.

06.1.1995

.

Поетът Маргарит Жеков пред Еврочикаго: «Спасението и доброто се осъществяват за всеки човек поединично»

Защо човек пише?

– Човек пише, за да приобщи себе си и другите ‘към Идеята, Красотата, Истината’, както се изразява Атанас Далчев във фрагмента си за същността на поезията.

За какво трябва да пише?

– За ‘всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно’, ако трябва да се позовем на библейския стих.

Трябва ли да има теми табу?

– Мисля, че трябва да има, защото онова, което е мерзост пред Бога и пред всеки съвестен и добродетелен човек, не бива да се изтъква като нещо приемливо в живота и изкуството.

Кои български поети се обръщат често към Бог? Познаваш ли млади хора сред тях? Не е ли по-трудно да пишеш на такава тема?

– Тук бих искал да вмъкна свой отговор от интервю, дадено пред KnigiNews: ‘ Винаги съм определял съвременната българска поезия като съвкупност от авторите, които нямат нищо общо с ‘култа към бруталния цинизъм’… – Димчо Дебелянов, Йордан Ковачев, Атанас Далчев, Александър Геров, Христо Кацаров, Иван Николов, Йордан Палежев, Владимир Попов, Иван Цанев, Борис Христов, Марин Георгиев, Янаки Петров, Людмила Балабанова, Антоанета Николова… ‘ Важно за мен е, че най-добрите съвременни и вечно-млади по дух български поети –наши съвременници се обръщат често към Бога (защото едно от имената на Господа-Бога е Истината): Йордан Палежев, Владимир Попов, Иван Цанев, Борис Христов, Марин Георгиев, Людмила Балабанова, Антоанета Николова… Бих добавил също поети като Николай Кънчев, Екатерина Йосифова, Таньо Клисуров, Роман Кисьов, Иван Желев. Екатерина Йосифова например намеква за Бога, свързвайки земната любов със светостта на небесната: «Твоите устни слепнали / приемам като причастие». Разбира се, че е трудно да се пише на такава тема, но е и едно блаженство, защото само общуването с Бога дарява истинско и трайно щастие, а това общуване е решаващо, когато пишеш за Бога. Както се казва, писателят трябва да познава онова, за което пише.

Може ли днес автор да изхрани семейството си с писане, трябва ли да има държавна поддръжка за творците?

– Може би може, но в държава с развито общество и с пълноценен литературен пазар. Мисля, че България още не се е възстановила от разрухата в това отношение. Държавата би трябвало да подпомага даровитите хора на изкуството. Най-развитите и уважаващи себе си държави осъществяват такава подкрепа и България не бива да бъде изключение, защото житото винаги изисква повече грижи, отколкото плевелите.

Благодарение на интернет, днес творбите се разпространяват бързо и надалеч, към по-добро ли върви човечеството?

– Спасението и доброто в библейския и духовен смисъл на думата се осъществяват за всеки човек поединично, така че човечеството като болшинство не върви към добро, но всеки човек би могъл да тръгне към доброто, ако с упование и тиха молитва се обърне към Христос, Който неслучайно се представя като добрият пастир. А и не можем да очакваме да вървим към доброто, ако като личности не желаем да признаем в молитва греховете си пред Бога и да се извиним на хората, които сме обидили и накърнили. Именно отсъствието на прощателен дух между нас ни прави закоравели злотворци. Но все пак има надежда за поправление – в Библията има една молитва, изречена от безпомощния човек: ‘Вярвам, Господи, помогни на моето неверие!’

Какво ново да очакваме от вас, какви са творческите ви планове?

– Подготвил съм един стихотворен ръкопис, който моят издател – писателят и поетът Марин Георгиев, собственик на издателство «Литературен форум», много харесва. Надявам се, че, ако е рекъл Господ, догодина може да се случи и чудото на неговото излизане от печат.

Как и къде българите в чужбина могат да си купят ваша книга?

– Българите в чужбина могат да си купят стихосбирката ми «Естества» (Издателство «Литературен форум», библиотека «Българска сбирка», София, 2010 г.) по електронен път. Електронните книжарници, които предлагат книгата, са няколко:

1. Български книжици – http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=20525
2. Книгосвят – http://knigosviat.net
3. Хеликон – http://www.helikon.bg/books/author/4258/
4. Пингвините – http://www.pe-bg.com