Aвтор: Атанас Чобанов
http://www.atanas.fr
Новината, че прокуратурата се е сезирала от медийна публикация за готвено покушение срещу журналиста Иво Инджев е значителна. Определено по-значителна от новините за готвените или осъществени покушения срещу пишещи събратя, които през последните години станаха баналност.
Припомням за кой ли път срамния списък на покушенията и реални заплахи за покушения срещу журналисти:
– взривът пред апартамента на разследващия журналист от Нова Телевизия Васил Иванов;
– нападението с нож срещу Асен Йорданов за публикациите му във в-к Политика (онази преди Ирен Кръстева и Делян Пеевски) „Кръстоносният поход срещу Странджа“;
– заплахата с киселина срещу Мария Николаева, съавтор на публикациите на Асен Йорданов;
– опитът за убийство с чукове и метални тръби на Огнян Стефанов.
Списъкът е срамен, защото нито поръчителите, нито извършителите на тези атентати срещу свободата на словото са разкрити. Възниква и въпросът дали изобщо са разследвани.
В края на управлението на Тройната коалиция голяма група журналисти отправи публичен призив до институциите да кажат какво става с разследванията по тези случаи. http://www.jga.bg/ Призивът беше подминат с презрително мълчание и от тогавашната и от сегашната власт.
Така че си е истинска новина когато заради една (макар и анонимна) публикация в медия за (планирано) покушение срещу журналист се сезира прокуратурата. Като правило публикациите в медиите за безобразия от голям обществен интерес съвсем не са достатъчни, за да се самосезира държавното обвинение. Медиите от своя страна не се престарават да подават сигнали до прокурорите и да следят движението им.
Разкритията на разследващата журналистика у нас, когато ги има, се използват като банан: вече обелен и поднесен на зрителя или читателя, който го консумира, а кората с отпечатъците на престъпника се изхвърля директно на бунището. Резултатът е, че всеки следващ скандал захлупва предишния и го изпраща в забвение и в медиен, и в правоохранителен смисъл. Някой може ли да си спомни за вкуса на предишния банан, който е изял и къде му е хвърлил кората? А на по-предишния?
Всъщност, инициативата на прокуратурата може да е похвално ново начало, но може и да не е. Подозренията, че става въпрос за някакво ченгесарско мероприятие, целящо да компрометира на автора на „Президент на РъБъ“ са на кантар с надеждата, че има светлина в тунела. Светлина отпред, където са бъдещите, дай Боже предотвратени, опити за покушения срещу хората на словото.
Както подчертах по-горе, взирането назад към отминалите покушения срещу журналисти опира в безпрогледен мрак.
