Барак Обама е президент на САЩ от 18 месеца. Равносметката на постигнатото от него не може да се нарече скромна. Въпреки това американците недоволстват, четем в статия под заглавие „Парадоксът Обама“ в „Ди Цайт“.
В рамките на тази година и половина Барак Обама предотврати опасността от дълга и дълбока депресия и върна САЩ към пътя на растежа с конюнктурния пакет за 800 милиарда долара. Наложи здравната реформа, възпираща експлодиращото нарастване на разходите по здравеопазването през последните години и интегрира близо 47 милиона неосигурени досега в системата. През 2009 година американският президент се възползва от овакантилото се място във Върховния съд, за да назначи за пръв път жена от латиноамерикански произход, Соня Сотомайор, на мястото на конституционен магистрат. Още преди лятната ваканция тази година Сенатът ще одобри и второто му новоназначение във Върховния съд, Елена Каган, третата жена сред деветимата съдии.
Одобрението намалява
Три големи законодателни успеха и две нови конституционни съдийки, безчет задгранични пътувания и срещи на върха, а също и справянето с неочаквани кризи – след 18 месеца в Белия дом постиженията му вдъхват респект. Мнозина президенти и след четиригодишния си мандат можеха да се похвалят с по-малко. Избирателите обаче не са особено впечатлени. Те избраха Обама с немалко резерви през 2008 г. При всътпването му в длъжност през януари 2009 той срещаше съгласно анкетите 67 % одобрение. Днес приемащите и отхвърлящите го са с равен брой – по 47 процента. Вече едва 32 процента от гражданите смятат, че страната е на верен път, 61 на сто смятат, че посоката е погрешна.
Слаба утеха е, че Конгресът се ползва с още по-малка популярност. Само 22 % от американците оценяват работата на парламента позитивно, а негативните оценки са 71 %. Републиканците не са по-добре от демократите, но това е, разбира се, правило с вечна валидност. Когато популярността на Джордж Буш младши падна под 30 на сто, признанието за Конгреса, където демократите имат мнозинство от 2006 г., беше още по-малка, а именно на около половината от сегашната.
В Белия дом не си правят илюзии с оглед на изборите за Конгреса след три месеца и половина. Демократите, заемащи досега 257 от 457-те места в Камарата на представителите и 59 от 100-те мандата в Сената, очакват болезнено поражение на 2 ноември. Въпросът е дали ще запазят малко мнозинство или ще се превърнат в малцинство.
Американците негодуват
Защо Обама не успява да срещне съгласието на гражданите за видимите си успехи? Част от обяснението е, че те все още не изпитват положителния ефект от реформите, а освен това се съмняват, че такива изобщо ще се появят. Въпреки възобновения икономически ръст броят на безработните стагнира на 9,5 процента, което е необикновено много за САЩ. Здравната реформа, въпреки ударената спирачка за разходите, предизвика нарастване на здравно-осигурителните вноски. Само малцина разбират, че заслугата на Обама е, че без реформа те биха растяли още по-бързо.
Финансовата реформа обаче не променя нищо във факта, че средностатистическият американец усеща отлив на средства при поглед към портмонето си или банковата си сметка. Драматично растящият държавен дълг предизвиква страх от бъдещето. Петролният разлив в Мексиканския залив и това, че високотехнологична Америка не успя да се справи с проблема в продължение на три месеца допълнително нагнетяват атмосферата.
http://www.dw-world.de/
