Автори: Мила Симонова (ОАЕ, Дубай), П.Стаматов (САЩ, Чикаго)
Вече публикувахме основните изводи от отговорите на 12 политически партии на нашите няколко въпроса – линк. По последния (петия) от тях, партиите отговарят най-нееднозначно и заради това разглеждаме становищата им тук в отделна специална таблица.
Въпросът бе:
5. Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани, непритежаващи българско гражданство, могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията “За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство”?
В таблицата цитираме с по едно изречение най-обобщеното от становищата на партиите:
| 5. Бихте ли подкрепили да отпадне конституционната забрана българите с двойно гражданство да бъдат избирани за народни представители? | Цитат от официално изразената позиция
на съответната политическа сила: |
|
| 1 | ГЕРБ -Граждани за европейско развитие на България | “Ако има политическа воля от останалите парламентарни групи, ние сме готови да започнем обсъждането на промени в Конституцията.” |
| 2 | БСП -Българска социалистическа партия | “Що се отнася до идеята за промени в Конституцията, които да касаят изборния процес, БСП е за това към подобни промени да се подхожда след задълбочен анализ и широка обществена дискусия.” |
| 3 | ДПС – Движение за права и свободи | “Сега действащата Българска конституция е приета преди 20 години при други обществени за страната условия и както знаете претърпя няколко промени с оглед подготовката на България за членството и в Европейския съюз, като считаме, че това в никакъв случай не са единствените промени и при следващи такива следва да се анализират и обмислят всички предложения с оглед това Конституцията да отговаря на новото ниво на обществените отношения.” |
| 4 | Атака | НЕ СА ОТГОВОРИЛИ |
| 5 | РЗС – Ред, законност и справедливост | „Сега действащият основен закон беше приет при определена, отдавна отминала политическа конюнктура, и още тогава беше съставен умишлено лошо.”; “Реално демократичен изборен процес и край на изборните манипулации в България може да има само на базата на нов основен закон.” |
| 6a | СДС – Съюз на демократическите сили | “Практически невъзможно е държавата да работи адекватно на новите условия със стар, изчерпал възможностите си основен закон.”; “Законодателството на ЕС, от който Р България е част от 1.01.2007г., предвижда т.нар. „двойно гражданство”-европейско гражданство и гражданство на съответната страна-членка. В този смисъл е налице несъответствие между чл. 65(1) от Конституцията ни и правото на ЕС.” |
| 6b | ДСБ – Демократи за силна България | “… въведеното ново изискване след влизането ни в ЕС е на реципрочна основа и не смятаме, че трябва да се променят съществуващите сега правила.” |
| 7 | НДСВ – Национално движение за стабилност и възход | “Промяната на чл.65 от Конституцията може да се избегне с тълкувание от Конституционния съд в смисъл, че действието на този текст се отнася за след момента на избора, но не и по време на кандидатстването. Т.е. можеш да се кандидатираш за народен представител дори с 2 гражданства, но ако бъдеш избран, се отказваш от второто.” |
| 8 | Зелените | “Водещ принцип би трябвало да бъде принципът на уседналост, спрямо рзличните видове избори и съответните избирателни райони.” |
| 9 | Другата България | “Ние инициирахме петиция до Омбудсмана на Република България г-н Гиньо Ганев във връзка с премахването на чл. 65 (1) от Конституцията.” |
| 10 | Движение Гергьовден | “Българската практика се е доказала като работеща и отчита регионалната специфика: при нас да избира и да бъде избиран в Народното събрание може само български гражданин, без друго гражданство – независимо дали на държава от ЕС или не. От другата страна на океана е възможно българите да не разберат желязната логика на тази част от закона, но отсам, близо до Босфора, нещата изглеждат другояче.” |
| 11 | ВМРО -Вътрешна македонска революционна организация | “Категорично не подкрепяме, отново и за съжаление за пореден път по причини, свързани с наличието на огромен блок от гласуващи на български избори турски граждани. Съзнаваме, че това на практика превръща в заложници всички останали български граждани, но на карта е поставено съществуването на българската държава.” |
| 12 | Земеделски народен съюз | “Пасивното избирателно право е свързано с една малко по-тежка процедура с промяна на Конституцията. Този въпрос може да се реши със свикването на Велико народно събрание, което не е актуално или наложително сега, но би трябвало да се проведе сериозна дискусия по този въпрос. |
От отговорите в таблицата може да се направи заключение, че повечето политически партии се въздържат да заемат категорична позиция.
Нека подчертаем, че СДС подсказва интересен правен аргумент, произтичащ от членството на България в ЕС.
Позицията на НДСВ е прагматична и вероятно би могло да бъде стъпка в правилната посока, преди цялостно отпадане на текста.
Техническата трудност по промяна на Конституцията (изискват се гласовете на най-малко две трети от всички народни представители) е удобно извинение да се запази статуквото.
Ще пожелаят ли българските политически партии да поставят този казус в своя дневен ред, имат ли те достатъчно мотивация да бъде разискван и решен – това са част от въпросите, които остават.
––––––
Б.Р. Може да се запознаете с проекта на Изборния кодекс тук (линк). Всички материали по темата ще откриете в обзорната ни тема (линк).
