По данни на официалните иниституции, в чужбина живеят между 3 и 4 милиона българи, от които над 1 милион са напуснали страната след 1989 година. По повод на предстоящото изработване на нов Изборен кодекс, който по думите на проф. Михаил Константинов «безспорно е най-важният български политически закон» и ще засегне всички граждани и у нас и зад граница, www.Eurochicago.com се обърна към българските партии с 5 еднакви въпроси, вълнуващи диаспората.
Днес ви предлагаме отговорите на Мая Манолова – Секретар на ПГ „Коалиция за България“. Становищата на други 12 парламентарни и извън парламентарни партии, както и още материали засягащи гласуването на българите зад граница, можете да намерите в нашата обзорна тема (линк)
Мая Манолова (БСП): Решение за това да има ли специален 32-ри МИР трябва да бъде взето след дискусия с представители на организациите на българи, живеещи в чужбина
В момента се подготвя ново изборно законодателство (изборен кодекс). Българите живеещи в чужбина от години настояват за възможността да избират народни представители, еднакво със сънародниците си в страната – право, което се гарантира и от член 26.(1) на Конституцията. Подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32-ри многомандатен избирателен район „чужбина“, както в районите в страната?
БСП винаги е изразявала позиция за осигуряване на максимални възможности на българите, живеещи зад граница да упражнят правото си на глас в национални избори. По време на предходния мандат, в който БСП беше водеща политическа сила, бяха осигурени възможности за гласуване навсякъде, където има значителна българска диаспора. В резултат на това активността за гласуване в чужбина нарасна няколкократно. До настоящия момент гласовете на българите в чужбина се разпределяха по многомандатни избирателни райони, т.е. българите зад граница нямаха възможност да гласуват за кандидати, издигнати в специален (32-ри) МИР. Това вероятно оказва влияние върху заинтересоваността на българите в чужбина да участват в избори. Вероятно, има своите предимства възможността ако живееш зад граница да гласуваш за кандидати, издигнати в нарочени избирателни листи за чужбина. Това обаче също би създало определени неудобства, защото този МИР ще обхваща огромна територия, а кандидатите – ще трябва да изразяват достатъчно различни интереси на българи, живеещи в Турция, Тайланд, Австралия, Канада и др. Предвид факта, че избирателната ни система, съгласно новия Изборен кодекс, ще остане изцяло пропорционална и ще се гласува за партийни листи, считаме че неудобството от липсата на специален многомандатен избирателен район за българите, живеещи в чужбина няма да е толкова голямо. Но въпреки това считаме, че окончателното решение за това да има ли специален 32-ри МИР трябва да бъде взето след дискусия с представители на организациите на българи, живеещи в чужбина. Липсата на достатъчно широко обществено обсъждане на промените в изборната система е една от слабостите, допускани от управляващите от ГЕРБ при изработването на новия Изборен кодекс.
Подкрепяте ли въвеждането на гласуване по интернет в страната и в чужбина, подобно на други европейски държави (Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония и пр.)?
Ние сме за въвеждане на електронното гласуване, но с осигуряване на надеждни гаранции срещу контролирането на вота. Най-големият проблем на всички избори, провеждани през последните години в България е купуването на гласове, корпоративният вот. Според БСП основна цел на промените в изборното законодателство трябва да бъде осигуряването на свободни и честни избори. Затова всяка една от промените в избирателната система и технологията на гласуване трябва да бъде подчинена на борбата срещу манипулирането на гласоподавателите.
На последните парламентрани избори, избирателната активност на българите по света и по-специално в страните от Европейския съюз, нарастна 4 пъти. Подкрепя ли Вашата партия предложението да се забрани възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства?
– БСП е против ограничаването на възможностите на българите, живеещи в чужбина, да гласуват на национални избори. Включително чрез ограничаване на активното избирателно право или чрез забрана да се създават избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства. Ние считаме, че трябва да бъде засилено участието на представители на българската държава в избирателните комисии в чужбина, което ще доведе до по-ефективен контрол за честността на изборите и отчитането на гласовете. Според нас, обаче, това може да бъде осигурено без да се ограничават възможностите за създаване на избирателни секции навсякъде, където това е необходимо.
Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда създаването на Национален Съвет за Българите в чужбина състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница. 10 години и 4 правителства по-късно, Националния Съвет така и не е сформиран. Каква е вашата позиция ? Kаква трябва да бъде държавната политика към българската диаспора?
Законите трябва да се спазват и след като Закона за българите, живеещи извън Република България предвижда създаване на Национален съвет, той трябва да бъде създаден. Още повече, че според Закона този Национален съвет има важни функции – организационни, координиращи и представителни за изразяване на интересите на българите и българските общности извън Република България. Предишното българско правителство имаше активна политика по отношение на българите зад граница, включително за финансовото, кадровото и организационното укрепване на мисиите ни в чужбина. Тази политика трябва да бъде приоритет и на сегашните управляващи, особено предвид факта, че броят на българите, живеещи зад граница непрекъснато се увеличава.
Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията “За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство”?
България е член на ЕС и това предявява определени изисквания към българското законодателство по отношение активното и пасивното избирателно право на граждани на ЕС, живеещи в България. Това обяснява и различния режим за участие в европейски избори на българи, живеещи на територията на ЕС и такива, живеещи в страни, които не са членки на ЕС. Що се отнася до идеята за промени в Конституцията, които да касаят изборния процес, БСП е за това към подобни промени да се подхожда след задълбочен анализ и широка обществена дискусия.
––––––––––
Б.Р. За да цитирате това интервю НЕ е нужно да бъде искано разрешение на редакцията.
Тук се вижда сянката на бай Тошо: Ще видеме, ще обсъдеме, ще решиме.