Янко Янков (ДПС): Заслужава внимание идеята за създаването на 32-ри МИР само за чужбина

По данни на официалните иниституции, в чужбина живеят между 3 и 4 милиона българи, от които над 1 милион са напуснали страната след 1989 година. По повод на предстоящото изработване на нов Изборен кодекс, който по думите на проф. Михаил Константинов «безспорно е най-важният български политически закон» и ще засегне всички граждани и у нас и зад граница, www.Eurochicago.com се обърна към българските партии с 5 еднакви въпроси, вълнуващи диаспората.

Днес ви предлагаме отговорите на Янко Янков  – член на Централното оперативно бюро на ПП „Движение за права и свободи“ и член на Временната комисия при НС. Становищата на други 12 парламентарни и извън парламентарни партии, както и още материали засягащи гласуването на българите зад граница, можете да намерите в нашата обзорна тема (линк)

Янко Янков (ДПС): Идеята за създаването на 32-ри МИР (многомандатен избирателен район) само за чужбина заслужава внимание

В момента се подготвя ново изборно законодателство (изборен кодекс). Българите живеещи в чужбина от години настояват за възможността да избират народни представители, еднакво със сънародниците си в страната – право, което се гарантира и от член 26.(1) на Конституцията. Подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32-ри многомандатен избирателен район „чужбина“, както в районите в страната?

Според чл. 10 от Конституцията на Република България изборите се произвеждат въз основа на общо равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. А според цитирания от Вас чл. 26 ал. 1 от Конституцията гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по Конституцията.
Движението за права и свободи в своята 20-годишна история неотклонно е защитавало правата и свободите на българските граждани така както те са уредени във Всеобщата декларация за правата на човека, Пакта за политическите и гражданските свободи, Европейската конвенция за правата на човека и Конституцията и законите на Република България. Като парламентарно представена партия в законодателната си дейност партия “Движение за права и свободи” счита, че принципът, уреден в тези актове и Българската конституция за равенството на българските граждани независимо от това къде се намират по света, следва да бъде подкрепян и въвеждан и в кодексите, законите и актовете, които Народното събрание приема.
Във Временната анкетна комисия за изработване на Изборен кодекс бяха представени идеите на Гражданска асоциация “Гласуване без граници” и създаването на 32. многомандатен избирателен район само за чужбина. Тази идея заслужава внимание, но следва да се има предвид, че за определянето на броя на мандатите в един многомандатен избирателен район се взима предвид населението в съответния многомандатен избирателен район и може би биха възникнали трудности с определяне броя на мандатите в този район предвид обстоятелството, че няма точни данни за българите, живеещи извън Република България. И ако те са повече от един милион, както Вие сочите, следва да се изясни дали всички те имат избирателни права и от това следват различни варианти за решаване на така поставения казус.

Подкрепяте ли въвеждането на гласуване по интернет в страната и в чужбина, подобно на други европейски държави (Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония и пр.)?

Развитието на технологиите дава възможност за организиране на гласуване по Интернет, но имайки предвид, че с гласуването си българските граждани формират органите на държавна и местна власт в България и множеството сигнали за купуване на гласове, считаме, че България не може да прави изключение с въвеждането на модерни технологии, но следва да се държи сметка за сигурността на вота и максимално ограничаване на възможността за злоупотреби и недопускане на купуване на гласове. В Изборния кодекс, който в момента се изготвя, е предвидено електронно гласуване за гражданите, като разбира се следва да се осигури максимална сигурност за подадения вот и недопускане на злоупотреби.

На последните парламентрани избори, избирателната активност на българите по света и по-специално в страните от Европейския съюз, нарастна 4 пъти. Подкрепя ли Вашата партия предложението да се забрани възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства?

Парламентарната група на „ДПС” е категорично против ограничаването на избирателните права на българските граждани в чужбина и ще продължи да отстоява позицията си за разкриване на избирателни секции, където има българска диаспора. Не бихме могли да си представим, че българите ще пътуват от най-далечната точка на САЩ до посолството във Вашингтон или до Генералната Консулство в Чикаго, за да упражнят конституционно гарантираното им право на глас.
България е страна – член на Европейския съюз, в който основен принцип е свободното движение на хора. Ние считаме, че това е едно от най-важните завоевания на демокрацията в България и в никакъв случай не бихме подкрепили забрана за гласуване на българите в чужбина или ограничаването им само на територията на дипломатическите и консулските представителства, като считаме, че гласуването в чужбина трябва да бъде много добре организирано със строг контрол от страна на държавата. Такава забрана би била в противоречие с чл. 26, ал. 1 от Конституцията на Република България, но следва да се има предвид, че този въпрос е уреден и във Виенската конвенция, в която е уреден принципът на реципрочност между държавите, подписали конвенцията.

Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда създаването на Национален Съвет за Българите в чужбина състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница. 10 години и 4 правителства по-късно, Националния Съвет така и не е сформиран. Каква е вашата позиция ? Kаква трябва да бъде държавната политика към българската диаспора?

Както вече подчертах Движението за права и свободи в 20-годишната си история не е правило и не прави разграничение между българските граждани независимо от това къде по света се намират те. Считаме, че българските граждани, живеещи извън пределите на Република България, са ценен капитал от българската нация – инициативни и в по-голямата си част проспериращи по света български граждани. И в това отношение Движението за права и свободи ще продължи да подкрепя всяка тяхна инициатива. А по отношение на проблема с Закона за българите, живеещи извън Република България, доколкото ми е известно има създадена работна група към Агенцията за българите в чужбина, която готви нов закон за българите, живеещи извън Република България, и когато той бъде внесен в Народното събрание, парламентарната група на Движението за права и свободи, след като се запознае с него, ще изрази своята позиция.

Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията “За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство”?

От правна гледна точка пасивното и активното избирателно право следва да бъдат равни. Но, както сами подчертавате, българският конституционен законодател е въвел някои ограничения на пасивното избирателно право не само в чл. 65, ал. 1 от Конституцията, но и по отношение на възрастта на българските граждани, които могат да бъдат избирани за народни представители и за Президент и Вицепрезидент на Републиката. Сега действащата Българска конституция е приета преди 20 години при други обществени за страната условия и както знаете претърпя няколко промени с оглед подготовката на България за членството и в Европейския съюз, като считаме, че това в никакъв случай не са единствените промени и при следващи такива следва да се анализират и обмислят всички предложения с оглед това Конституцията да отговаря на новото ниво на обществените отношения.

––––––––––

Б.Р. За да цитирате това интервю НЕ е нужно да бъде искано разрешение на редакцията.