Автор: Мишко Книжков /Стършел/
Една четвърт от българите не са прочели нито ред от книга през миналата година, твърдеше проучване от пролетта.
Сега на сайта на просветното министерство се появи друга статистика – почти всеки пети млад човек не притежава книга.
Сериозни книги четат 16 на сто от учениците, 29 на сто от студентите и 13 на сто от работещите младежи в страната.
Под тия нерадостни цифри един участник в интернет-форум беше написал, че е нормално всеки пети да не притежава книга – това е неграмотната част от населението – цигани и турци.
Най-лесно е да пишем неграмотността на сметката на малцинствата. Но само там ли са неграмотните?
А как е при така наречения „елит“?
За съжаление обобщени данни за тая прослойка няма, но пък има конкретни примери от интервюта.
В пространна изповед пред един вестник бившият волейболист Любо Ганев, сега бизнесмен, се хвали с къщата си, с мебелите си, с колите и с парите си… И между другото казва: „Може би от 20 години не съм прочел нито една книга…“
Пред списание „Осем“ художникът Ставри Калинов заявява с гордост, че през живота си не е прочел нито един лист. То му и личи – сам си дава оценка, че е велик, без да страда от излишна скромност…
„Скромността не краси човека, а моженето. Самият Бог в мен е моето можене…“ – тупа се по гърдите Ставри в стил „Булгар-булгар“, описан още от Алеко.
А преди време на журналистически въпрос за любимия му писател нашият сегашен премиер чистосърдечно отговори, че харесва книгите на Карл Май, които бил чел в пети клас. Оттогава не му оставало време…
Излиза, че без четене може да станеш богат бизнесмен, да се обявиш за велик художник, дори и да оглавиш правителството.
Пък ако много си чел, най-много да работиш в БАН за триста лева заплата.
Бе казано в Светото писание: „Блажени са нисшите духом“, което на съвременен език може да се преведе като: „Прост, та му лесно…“
