Европейският парламент призова за обявяване на 23-ти август за общоевропейски ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими, който да бъде отбелязан с достойнство и безпристрастност.
В периода 4 – 13 март 1943 г. властите в България депортират евреите от Беломорието – 4057 души са транспортирани до Лом и оттам с кораби са изпратени до Виена и след това в нацискти концентрационни лагери. Оцеляват само 100 души. На пристанището в Лом една жена от депортираните ражда дете и заедно с него е изпратена в лагерите на смъртта. От 10-ти март започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македония. Оцеляват само около 200 души. На 12-ти март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена. Общият брой на загиналите в нацистките лагери на смъртта в резултат на тези депортации е 11000 души.
Тоталитарният комунистически режим в България е отговорен за насилствената смърт на 35000 души – убити без съд през септември – октомври 1944 г. и по-късно в лагери, затвори и по границите на страната.
Докато за нацистките престъпления се проведе Нюрнбергски процес, за комунистическите престъпления в България няма никой наказан.
Отговорни за убийствата лица като пенсионирания днес о.з. генерал-майор от МВР Георги Танев, бивш секретар на БКП в Кърджали и бивш министър на вътрешните работи, не получиха никакво възмездие и продължават да взимат пенсии по 700 лв.
Танев е хвален от диктатора Живков за старанието му за провеждане на кампанията по смяната на имената на турците в Кърджалийско за 20 дни, при която са разстреляни демонстранти, а извънсъдебни „тройки” от партийни секретари, милиционери и кметове изпращат без съд съпротивляващите се на применуването в концлагера в Белене.
По късно, когато заради „заслугите” си в Кърджалийско, Танев става министър на МВР, през май 1989 г. убийствата на турци демонстранти продължават, а на границата през 1989 г. е разстрелян и опитващият се да избяга от страната младеж от ГДР Михаел Вебер.
За отговорността си за тези престъпления в друга държава Георги Танев не би получавал пенсия от 700 лв., а би бил изправен пред съд.
––
Център за памет за съпротивата срещу тоталитаризма „Хана Аренд“
