По данни на официалните иниституции, в чужбина живеят между 3 и 4 милиона българи, от които над 1 милион са напуснали страната след 1989 година. По повод на предстоящото изработване на нов Изборен кодекс, който по думите на проф. Михаил Константинов «безспорно е най-важният български политически закон» и ще засегне всички граждани и у нас и зад граница, www.Eurochicago.com се обърна към българските партии с 5 еднакви въпроси, вълнуващи диаспората.
Завършваме нашата анкета, но не и дискусиите по темата, с отговорите на Искра Фидосова – член на изпълнителната комисия на ПП „Граждани за европейско развитие на България“ и председател на Временната комисия за изработване на Изборен кодекс в НС. Становищата на други 12 парламентарни и извън парламентарни партии, както и още материали засягащи гласуването на българите зад граница, можете да намерите в нашата обзорна тема (линк)
Искра Фидосова (ГЕРБ): Подготвя се проект на Изборен кодекс, който ще бъде внесен в Народното събрание, предстои да бъде гласуван и не са взети окончателни решения
В момента се подготвя ново изборно законодателство (изборен кодекс). Българите живеещи в чужбина от години настояват за възможността да избират народни представители, еднакво със сънародниците си в страната – право, което се гарантира и от член 26.(1) на Конституцията. Подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32-ри многомандатен избирателен район „чужбина“, както в районите в страната?
Във Временната комисия за изработване на Изборен кодекс не е взето решение за създаването на отделен изборен район извън страната.
Подкрепяте ли въвеждането на гласуване по интернет в страната и в чужбина, подобно на други европейски държави (Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония и пр.)?
Предлага се въвеждането на дистанционно експериментално гласуване по електронен път чрез интернет в страната и извън страната. Общите положения за този вид гласуване ще бъдат уредени в проекта на кодекса. Гласуването по електронен път и обработката на данните от гласуването ще се контролират от Централната избирателна комисия и районните избирателни комисии. Право да гласуват по електронен път ще имат всички избиратели, които имат активно избирателно право. Гласуването по електронен път ще се извършва на специално подготвена интернет страница на Централната избирателна комисия, като само избирателите, които предварително са заявили желание и са се регистрирали могат да гласуват по електронен път. Централната избирателна комисия в определен срок от назначаването й се определи с методика условията, реда и обхвата за експерименталното гласуване по електронен път чрез интернет.
На последните парламентрани избори, избирателната активност на българите по света и по-специално в страните от Европейския съюз, нарастна 4 пъти. Подкрепя ли Вашата партия предложението да се забрани възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства?
От името на ПП ГЕРБ заявявам увереност, че ще бъдат гарантирани и защитени правата за гласуване на българските граждани в чужбина. Идеята е всички граждани да са с равни права и да не се ограничава упражняването на активното избирателно право. Избирателни секции ще могат да се образуват и извън дипломатическите и консулските представителства, но при ясно и подробно разписани правила. Във всяка секционна избирателна комисия извън страната Централната избирателна комисия ще назначава по един представител на Министерството на външните работи по предложение на министъра на външните работи. Предвижда се и Централната избирателна комисия да определи административните райони на територията, на които ще се образуват избирателни секции по предложение на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България, направено в определен срок преди изборния ден. Предвижда се български гражданин, който желае да гласува, да заявява това в определен срок преди изборния ден в писмена форма, чрез заявление по образец подписано саморъчно и подадено лично, чрез писмо или в електронна форма до дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава. Предлага се изборите да се насрочват не по-късно от 75 дни, преди изборния ден, като по този начин избирателите извън страната ще имат повече време да се запознаят с условията, при които ще могат да упражнят избирателното си право. Ще се даде достатъчно дълъг срок на българите в чужбина да заявят предварително по интернет къде искат да гласуват, в кой район се намират, за да знае българската държава достатъчно рано, че трябва да създаде там секционна избирателна комисия. Условията, ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на външните работи и на дипломатическото и консулското представителство условията за гласуване извън страната не по-късно от 75 дни преди изборния ден. В заявлението избирателят ще посочва и административния район, в който желае да гласува. Избирателните списъци, заедно с реда за гласуване извън страната, ще се публикуват не по-късно от 20 дни преди изборния ден на интернет страницата на Министерството на външните работи и на дипломатическото и консулското представителство и съдържат имената на избирателя и номера и адреса на избирателната секция. Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България ще осигуряват възможност всеки избирател да може да прави справка в избирателния списък по единен граждански номер. Допълнително постъпилите заявления и настъпилите промени в избирателните списъци ще се публикуват незабавно.
Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда създаването на Национален Съвет за Българите в чужбина състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница. 10 години и 4 правителства по-късно, Националния Съвет така и не е сформиран. Каква е вашата позиция ? Kаква трябва да бъде държавната политика към българската диаспора?
… (Б.Р.До днес нямаме отговор на този въпрос, тъй като г-жа Искра Фидосова и нейният секретар са в отпуск. Не успяваме да се свържем с тях и да разберем случаен ли е пропускът. Очакваме конкретно мнение и по първи въпрос, където остава неизяснена позицията на ГЕРБ относно идеята за 32-ри МИР.)
Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията “За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство”?
Изменението на чл. 65, ал. 1 от Конституцията на Република България е политически въпрос, по който всяка една парламентарна група трябва да вземе своето политическо решение. Народните представители от ПП ГЕРБ многократно сме поставяли темата за изменение на Конституцията в контекста на изборното законодателство, но досега не сме получили подкрепа. Ако има политическа воля от останалите парламентарни групи ние сме готови да започнем обсъждането на промени в Конституцията.
––––––––––
Б.Р. За да цитирате това интервю НЕ е нужно да бъде искано разрешение на редакцията.
