ГРИГОР ЛИЛОВ: ВИС И СИК БЯХА ФИРМИ НА ЕДНА И СЪЩА ГРУПИРОВКА!

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Григор Лилов е работил е като журналист в БНТ, както и в почти всички централни вестници.

Той е и автор на книгите “Най-богатите българи”, “Тайните на Големите играчи 1”, “Либийска връзка”, “Тайният проект Бойко Борисов” и др. В момента е журналист на свободна практика, работи също и като финансов и икономически анализатор.

– Може ли България да води самостоятелна политика? Като че ли премиерът Борисов създава усещането, че това е възможно да се случи?
– Премиерът Борисов въобще не е всесилен, както ни се представя. Всъщност нито един български министър-председател не е бил Крали Марко.

Дори Иван Костов, който си спечели прякора Командира, не беше такъв. Две са причините. Едната е, че на практика България е колониална страна, а втората – политиката винаги е изкуство на компромиса.

Например, Костов тръгна срещу групата на Антоан Николов, Бакърджиев, Бонев едва тогава, когато получи картбланш отвън. Дотогава не се осмеляваше да посегне на тях – щеше да си предизвика сериозни международни проблеми.

Ще обясня! Прогонването на Майкъл Чорни не беше затова, че го определиха като опасност за националната ни сигурност. Корените са други. От една страна, руският олигарх беше много близък до руския президент Елцин, а от друга – до тогавашния финансов министър на САЩ Пол О` Нийл. Преди да заеме поста си, той беше сред управителите на металургичния гигант “Aлкоа”. Концернът имаше смесени дружества с Чорни и друг руски олигарх – Олег Дерипаска.

Оказало се, че някой е крал, и то милиони с много нули отзад…

И в съда в Ню Йорк беше отправен иск към картела “Руски алуминий” и двамата му собственика – олигарси за водене на съвместното дружество с “Алкоа” към умишлен фалит, мошеничество, рекет, шантаж и заплаха за убийство. Явно някой си е изпуснал нервите на заседанието на директорите.

Съдът блокира всички авоари на Чорни в Америка. Оттогава именно започват неговите проблеми.
Изгонването на Чорни от България последва точно след въпросното заседание на директорския борд на картела! Тогава в България дойде шефът на ЦРУ точно за 4 часа, срещна се с Костов и отлетя за Москва. Няколко часа по-късно звънна червеният телефон оттам, че е постигнато съгласие за изгонването на Чорни.

Нека не си въобразяваме, че тук се вземат самостоятелни решения, че Костов е герой с онази екстрадиция или пък Бойко с ареста на Алексей Петров. И двамата просто изпълниха нареждания, постъпили от световните столици.

Ето виждаме сега как Бойко Борисов се мята между западните искания България да не участва в газопровода “Южен поток” и руските настоявания да го направи. И това обяснява цялата позиция на Бойко Борисов, който през два дена е на различно мнение – ту сме за “Южен поток” и АЕЦ “Белене”, ту сме против.

Ще дам още един пример. Нашите войници са в Афганистан заради настояванията на НАТО и Америка – това е публичната обвивка на присъствието ни. Скритата обаче е, че те са там и заради настояванията на Русия! Колко хора в България знаят, че всички военни доставки за войските на НАТО в Афганистан се осъществяват през руска територия с разрешението на руснаците и с пълното им, безусловно съдействие?! Но големият проблем на Москва с Афганистан е това, че огромна част от хероина, който се произвежда в Афганистан, се пласира на руския пазар. Така, че те са заинтересовани от борбата срещу талибаните, които са основният производител на наркотици.

Например преди три месеца руското разузнаване и външното им министерство предадоха една купчина документи на американското правителство, свързани с това къде са основните бази на талибаните, къде се произвеждат наркотиците и с молба всичко това да бъде унищожено. А у нас хората спорят: “Защо нашите части са в Афганистан, защото слугуваме на Вашингтон?!” Да, ама слугуваме и на Москва! А третата истина е, че ние също сме заинтересовани там да има стабилност, защото този наркотик върви и през България към западните пазари…

– Значи сегашният премиер се съобразява с много външни зависимости. А вътрешни има ли?
– Разбира се. Румяна Желева беше лансирана първо за външен министър, после за еврокомисар точно заради това. Знаеше се, че не става за това и е човек, спряган във връзка с мощна варненска групировка и Ахмед Доган посредством участието й в борда на Мирчо Циганина. Но лобито й имаше около двайсетина депутати в редиците на управляващата партия и “Атака”…

Има и други лобита – на производителите на алкохол, на търговците с петрол, на кого ли не. Всяко българско правителство по един или друг начин им слугува. Едни заради комисионните, други – по политическа целесъобразност, за да не разклатят властта си. И в крайна сметка, волю-неволю се превръщат в техни заложници.

– Ще разкриеш ли някои от тайните около големите ъндърграунд играчи у нас, които описваш в първия том на твоята книга със същото заглавие?

Самоковеца, например, закъса, защото освен с наркотиците се хвана и със сделки с оръжие, включително и със сделки със Северна Корея.

Стана международен скандал, посипаха се протестни дипломатически ноти към България и започна да гори един “малък” пожар. И той си замина, защото стана излишен. Дори опасен, ако проговори под външен натиск.
Точно така, както си отиде от белия свят и Доктора покрай сръбската си връзка с Милошевич. Доктора го убиха дни, преди да стане огромен скандал в съда в Хага и в Белград за връзките му с Милошевич и със сина му, за финансирането на войната там с пари от нашата контрабанда и други тъмни истории. Иван Тодоров знаеше прекалено много. Ама някой ще каже, убиха го от СИК или от ВИС! Няма такова нещо. Това беше политическо убийство. Българският политически елит тогава беше затънал до гуша в ембаргови операции със сърбите и с какво ли не…

Ъндърграундът е тясно обвързан с българския политически елит. Съществува пряка връзка – дори в убийствата. Навремето много се смях, когато застреляха наркобоса Поли Пантев на остров Аруба. Българските медии пуснаха информацията, позовавайки се на “Асошиейтед прес”. Аз отворих бюлетина на световната агенция и не открих съобщението! Запитах главния им офис. Отговориха ми, че на Аруба имат сътрудник, който не е на щат и пише за тях само тогава, когато има някаква новина. Изпратиха ми официален отговор. В него се казва, че съобщението за убийството не е на “Асошийтед прес” и последната им информация от Аруба е цели пет години преди да пропищят онези куршуми. Някой беше злоупотребил с името на “Асошиейтед прес” в България и беше оповестил новината от тяхно име, без те и хал хабер да си имат!

Всички медии се довериха – трите национални телевизии, големите вестници. Възниква въпросът кой им продиктува вестта, след като я няма в бюлетина на агенцията и защо излъгаха? Нали не допускаш мисълта, че това са лица от криминалния контингент?!

А в деня преди да вземе самолета и да отлети за Карибския басейн,

Поли Пантев е посетил МВР – кабинета на вътрешния министър Емануил Йорданов.

Отразено е в регистрационните дневници на МВР. Самият ексминистър го потвърди в една от публичните си изяви, когато му беше зададен пряко въпросът. Но не стана ясно какво е търсил там наркобосът, дори не стана ясно с кого точно се е срещнал и по чие разрешение. Всички знаем, че го убиха, защото някой трябваше да даде отговор на колумбийските наркокартели за прословутите задигнати 600 кг кокаин, които всъщност бяха над 3 тона. Но истината е, че Поли Пантев единствено ги трансферира през България, а парите от продажбите постъпиха по сметките на българския политически елит…

– Не е ли много имагинерно това понятие, което използваш – “политическият елит на България”?
– Не, много тесни са връзките на властта с групировките, още от създаването им… А и по принцип се оказва, че всички вътрешни министри се срещат с босове. Румен Петков, Бонев също покани шефовете на групировките, за Любомир Начев по времето на Виденов няма какво да говорим… Преди това Виктор Михайлов от правителството на Беров преговаряше с Карамански, който му беше казал: “Зад мен стоят 180 млн. долара, а зад теб кой стои?!” Забележи фразата – “зад мен”. Т.е. Кръстника директно си го е заявил, че е подставено лице на някой. Е, щом го казва самият Кръстник, нещата са кристално ясни. И не само той го заявява. “Не е вярно, че ВИС и СИК са конкуренти! Просто това са две фирми на една и съща групировка…” Това признание е на Маджо! Общата шапка на “конкурентите”, дето уж се избиваха у нас, се намираше в Малта!

Защото Васил Илиев не беше застрелян от колегите си. Умря тогава, когато купи ключови фигури от управителния съвет на БНБ по времето на Тодор Вълчев да му издадат лиценз за негова собствена банка…

Обаче на едно “борче” не се полагаше банка! Гръмнаха го веднага след това и на следващия ден лицензът беше оттеглен. Точно по същия начин убиха и брат му Георги Илиев – когато опита да се съюзи с Маргините и да излязат извън опеката на политическите сили… Впрочем и Маргините бяха прибрани на топло точно в такъв, неслучаен момент – в опит да се отърват от зависимостта си…

– Банките в България в голямата си част са притежание на чужденци, това добре ли е?
– Част от банките са български – на групи, физически лица и други акционери, друга част не се водят на имената на действителните си собственици. Колко хора знаят, че в “Уникредито”, което значи и в Булбанк, акционерно участие има Муамар Кадафи.

Ако говорим открито, всички капиталовложения в огромната си част са изнесени от България пари, които идват под чужда егида тук. Човек поглежда – “Шел” и си казва: “Това е световната компания!” Нищо подобно – неонът на марката свети заради

договор за управление и мениджмънт, сключен от Гриша Ганчев с “Шел”…

Колко хора знаят, че българският “Лукойл” не е собственост на руския “Лукойл”… На Лондонската борса собственикът му и първият му заместник декларираха, че притежават само 33%. А там след атентата срещу Световния търговски център в Ню Йорк се проверява дори и майчиното мляко! Останалите 67% са на офшорки, които са пръснати в Кипър, през Малта и стигат до Люксембург. Собствеността е анонимна, собствениците им се пазят в тайна… Но по адвокатите, които я представляват, може да се очертае кръгът от българските лица, които имат интереси в “Нефтохим” и фактически го притежават… Според мен биографията на родния олигарх, който го управлява, също подсказва немалко…

Вестниците на ВАЦ също не са техни. Например Комисията за защита на конкуренцията официално призна, че немският концерн няма мажоритарен дял в “Медия холдинг” – империята на “Труд”, не са и едноличен собственик на “часовата” империя.

Същото важи и за банките. Официално ДСК се води собственост на унгарската OТР Груп. Ако погледне човек чия собственост е ОТР Груп ще установи, че в нея значителен пакет акции притежава “Газпром”… Някой да е обявил в България, че “Газпром” има банка?!

Източник: Блиц

http://www.blitz.bg/news/