Автор: Владо Трифонов
Накратко: столицата ни е отвратително мръсна, държавата също. Заринати сме до гушата от найлонови пликчета, бутилки, хартии и фасове. Няма обществено място – улица, парк, градинка, река или езеро, където това изумително същество, българинът, да не си е оставил отпечатъка…..
Нататък текстът е свален по желание на автора. Не сме го свалили целия, за да останат коментарите и да не бъдем упрекнати от г-н Трифонов, както вече се е случвало.
Г-н Трифонов,
това бе само коментар и какво да пиша в коментара си, ми разрешете аз да си решавам?
Освен това признавам, че вие пишете по-добре от мен (не съм журналист), но както веднъж ви казах не намирам подхода ви за правилен и това сега отново исках да го подчертая. Тогава пак в имейл ме предизвикахте и казахте, че не смея да го публикувам, а то бе защото текстът ви не бе във файл, бе разформатиран и изискваше много усилия да го доведа до вида, в който вие сте го изпратили.
Нататък мога да кажа, че познавам всички автори, които тук публикуват, а вас не познавам, защото не пожелахте да дадете никакви координати за връзка освен този имейл.
Така че дали публикуваме всичко си е относително, но не ви се сърдя – всеки има право да му звучи както му се струва.
Надявам се да сте ме разбрали този път правилно – не съм целил да ви обидя.
„Публикувам изпратения текст, защото мотото ни е, че „не публикуваме само материали, които не са ни изпратени“ и все пак ако трябваше да напиша аз материала – бих го кръстил „Хайде, мамка му, свършете си работата, за която ви плащаме!“
„Не искам министър да ми чисти пред блока…..“.
Драги Петър Стаматов, работата е там, че материалът съм го писал аз и заглавието му е такова, каквото съм преценил, че трябва да бъде. Нищо не пречи обаче и вие да напишете нещо по темата и да го кръстите „Хайде, мамка му, свършете си работата, за която ви плащаме“.
Сега за мотото. Ако знаех, че публикувате всичко, което ви изпратят, нямаше да изпратя нищо. Подобно мото звучи несериозно и непрофесионално.
И накрая: не става дума за това, че министрите трябва да чистят пред блока ви…. Както и да е.
Молбата ми е да свалите „Хайде на улицата…” от този сайт.
На пръв поглед идеята изглежда много читава.
Не е така обаче като се поразровиш в световния опит. Веднага се сещаш за хунвейбини и „културна революция„, пък и за „трудово-възпитателни общежития“ (казано на разбираем език – лагери)…
Боклукът е външен израз на вътрешна духовна пустота. Той извира от душевността на българина („Бит и душевност на българския народ“, но не и „Бит и духовност на българския народ“). Душевността е израз на умонастроението, чувствата и емоциите. Духовността – на съвестта, интуитивността и вярата в Бога (Който е Пътят, и Истината, и Възкресението, и Животът). Днешният българин е прегърнал душевността и е загърбил духовността – резултатът е боклук по улиците и площадите, чалга и простотия в главите, грабеж и геноцид на поразия.
Всичко това е резултат от 66 години атеистично възпитание, поставило човека на първо място вместо Бога. И човекът, разбира се, показа на какво е способен.
Впрочем, остават още четири години до навършване на седемдесетата година на робството. Тогава и ще дойде развръзката, и заспалата съвест ще се пробуди, за да изплюе боклука от душевността си… и от обществените места.
Публикувам изпратения текст, защото мотото ни е, че „не публикуваме само материали, които не са ни изпратени“ и все пак ако трябваше да напиша аз материала – бих го кръстил „Хайде, мамка му, свършете си работата, за която ви плащаме!“
Не искам министър да ми чисти пред блока!
Искам всеки министър да си свърши това, за което получава народна пара. А като си я свърши и накара надолу по редичката всеки да си я свърши ще стигнем до там да се налагат глоби за хвърлени боклуци. А удариш ли го по джоба, българинът става друг човек. Виждам го и тук в Америка. Ей заради това трябва да можем да удряме по джоба министрите (да ги сваляме – я вижте колко от тях не на думи ни наричат шибаняци) и тогава те ще станат други. А за сега само можем да си псуваме, да преливаме от пусто в празно, а те ще си го местят от единия в другия. Пък някои даже вече и не псуват… 🙂