Едвин Сугарев
Божидар Димитров – министърът без портфейл, определил българския народ като „шибан”, вече не е само основен прицел за всенароден присмех и искания за оставката му. Оказа се, че централни фигури в политическия живот на България не само че не са възмутени от тази дефиниция, но и се отнасят с разбиране към излиянията на сприхавия професор. При това не става дума просто за партийни лидери, които могат да говорят каквото си искат – става дума за самата Цецка Цачева, председател на Народното събрание – сиреч на върховната властова институтция в страната според българската Конституция.
Според въпросната Цецка споделената публично оценка на Божидар Димитров за „тоя шибан народ” не била причина да се очаква оставката му. И не само че не била причина, но и емоцията Божидарова била разбираема: „Разбирам емоцията на Божидар Димитров тогава, когато е изпуснал тази фраза, защото това за мен е емоционална реакция на нещо, което аз също споделям”.
Разбира се – от висотата на своята институция разбиращата дама не би си позволила подобни епитети спрямо българския народ – но това било въпрос „на вътрешен праг, на самоконтрол”. Поради което неговата постъпка не може да бъде адмирирана, но може да бъде разбрана, което разбиране Цецка демонстрира със следните думи: „Има такива моменти, в които човек е на предела на, така, емоцията, която може да задържи в себе си, и допускам, че като учен, като човек, който е много вътре и близо в тази тема, точно това е отприщило в него. Разбира се, по никакъв начин, аз съм убедена, че той не е вложил съдържанието, понятието, в това понятие, спрямо целия български народ, спрямо всички български учени, но, да, казана дума – хвърлен камък, е казал народът.”
В случая хвърленият камък пльосва прави в блатото и опръсква с кал народа, който е избрал ГЕРБ да го управлява, а Цецка – да олицетворява неговата воля. И този хвърлен камък е много симтоматичен за начина, по който управляващите комуникират с шибания си народ. Този одиозен жест обаче не бил повод за оставка според върховната ни законодателка, защото: „оставката е носене на политическа отговорност тогава, когато един министър се е отклонил от политическата воля, от онова, което като политики прави Министерският съвет”.
Сиреч: отвъд тази политическа воля един министър може да си псува на воля когото си иска – включително и народа си. Тук може би би трябвало да припомним, че словото принадлежи към основните действия на управляващите, които и да са те. Думите на един министър са дела, тези на един председател на НС – също. Въз основа на тези думи няма как да не си направим извода, че да се нарече българския народ „шибан” не е отклонение от политическата воля на Министерския съвет. „Няма отклоняване” – казва Цецка в прав текст – „има една емоционално изпусната реплика”. Грешчица някаква, лапсус лингва едва ли не.
Освен това – както пък знаем от самия Божидар Димиров – тази думичка „шибан” нямала пейоративно значение. Вероятно в неговите представи е така – но реалната етимология е различна. Тази думичка има определено сексуално значение – и в маса езици функцонира като най-популярната псувня – например в английския. Американците я употребяват под път и над път, но да сте чули някога някой държавен секретар да използва израз като „шибания американски народ”? (Само си представете какво би му се случило, ако го употреби!)
Всъщност комбинацията на тази думичка с народ би могла да се изрази малко по-благоприлично – като „сексуално употребен народ”. Не можем да не признаем известна откровеност на министъра без портфейл – защото това именно правят той и неговите колеги: потребяват народа си сексуално. Това прави и Цецка със своето „разбиране”.
Прочее тя разбирала гнева му, възбликнал поради една патриотична причина: защото някой мерзавец се осмелил да се усъмни в автентичността на Великата Созополска находка: реликвария с костите на Свети Йоан Кръстител. Какво е прочее доказателството за тази им автентичност? Ами върху реликвария пишело така. И тази теза се налага официално, поддържа се от един министър, потвърждава се от един председател на Народно събрание – в една европейска страна през ХХІ век; с лукавото намигване – абе знаем ние, че тия кокали не са дип истинските, ама дай да ги провъзгласим за такива, че да се юрнат насам богомолците…
Та такива работи в бедната стара България. В която – както мнозина вече посочиха, май наистина пребивава някакъв шибан народ, след като няма кой да се запита дори какво дирят тези недоразумения във върховните институции на нещото, погрешно наричано държава. Дори да оставим самия Бойко настрана – ами шибания Божидар, ами мултака с Лувъра, ами здравния хухавел, ами самата Цецка…
http://www.svobodata.com/
