Светлана Георгиева /Дневник/
В очите на германския бизнес в България „прусаците на Балканите“ се оказаха балканци с представи за правила и ред, които нямат нищо общо с пруските. В четвъртък представителите на германската икономика връчиха на премиера Бойко Борисов готови проекти за промяна на 24 закона, които основно спъват правенето на бизнес в страната. Пакетът от 101 предложения е уникален заради детайлното му изпипване – предлаганите законопроекти са експертно написани, мотивирани и готови за обсъждане и гласуване.
В приятелския мач, в който министър-председателят се е заиграл с германските инвеститори, резултатът е 1:1. След като той ги скастри през пролетта, че тук не работят както в Германия, сега пък те му
отговориха с цял „каталог“ срещу „вратичките“
капаните и несправедливите разпоредби, с които преливат иначе „хармонизираните“ български нормативни актове, като се започне от конституцията.
Твърди се, че Борисов останал впечатлен от колосалния труд на бизнесмените.
Въпросът е дали ще се съобрази с него така, както нахоканите инвеститори Е.ОН и „Сименс“ по негови думи заработили по-добре след получените критики. Едва ли, ако съдим по скептичната му реакция на най-демократичното предложение – по германски образец да се разреши на физическите и юридическите лица да сезират Конституционния съд с индивидуални жалби срещу законови разпоредби, които нарушават основни права и свободи.
Според Борисов идеята нямала бъдеще заради изискването от две трети от гласовете в парламента за промяна на основния закон. Ясно е, че постигането на съгласие по толкова чувствителен за политическата класа въпрос ще е трудна работа, но пък тя го дължи на обществото вече 20 години. Така че нека поне пробват, гражданите ще запомнят кой е гласувал против правото им и ще намерят начин да отвърнат.
Нито едно парламентарно мнозинство досега не рискува да даде право на избирателите пряко да атакуват противоречащите на конституцията разпоредби.
Вместо това едва през 2006 г. омбудсманът получи това правомощие, за да го упражнява в интерес на гражданите. Четири години по-късно можем категорично да кажем, че това не се случи и от деветте искания на „обществения защитник“ само едно защитава изцяло обществения интерес – промяната в Гражданския процесуален кодекс, която забрани да се запорират сметките на общините. В същото време според правозащитника адвокат Михаил Екимджиев това е
единственото мислимо средство за защита срещу лошите закони
което би редуцирало значително броя на делата срещу България пред Европейския съд в Страсбург. България е сред малкото европейски държави, които все още не са дали това право на гражданите си. Както и вероятно е една от малкото, които разполагат с толкова политизиран и лобистки настроен Конституционен съд. Така че – дотук силен песимизъм относно някаква промяна.
Друга от ключовите препоръки на германския бизнес е със закон да се задължат българските дипломатически представители в чужбина да оказват помощ на българските граждани и юридически лица.
Абсурдното на пръв поглед заради елементарността си предложение всъщност дава цялата картина на бездушие и незаинтересуваност на представителите на държавата зад граница, и особено в Германия, откъдето инвеститорите очевидно са натрупали впечатления. Само който не е опирал до българско посолство, не е наясно за какво става дума.
И понеже е твърде вероятно премиерът да е от тази категория, най-лесно ще му е да се запознае със сайта на германското посолство в София, което е на разположение на гражданите си 24 часа в денонощието благодарение на дежурен служител, чийто мобилен телефон е оповестен на видно място.
Той е готов да съдейства на сънародниците си за всяка една беда или проблем, които ги сполетят при престоя им в България. В сравнение с тези всеотдайни хора българските дипломатически служители приличат на чиновници от пиеса на Гогол, които не желаят да бъде смущавана дрямката им.
Добре, че германският бизнес се застъпи за българите в чужбина, защото няма как Цецка Цачева и Божидар Димитров да го уволнят, както направиха с шефката на ресорната агенция, понеже уронила престижа на българските институции, като казала на среща с подопечните си, че действията им са некоординирани.
Препоръките на германската индустриална камара засягат още един очевидно неикономически проблем –
превишаването на права от служители на МВР
Предлага се със закон те да бъдат задължени да се ръководят от „принципа на пропорционалността“. Предложението е съвсем конкретно – полицаите да не употребяват сила, когато това не е необходимо, например при разпръскване на демонстрация на невъоръжени студенти.
Явно събитията през януари миналата година пред парламента не са забравени, както вероятно някой си е мислел (да не говорим, че ролята на сегашния премиер и тогавашен кмет за предизвикване на сблъсъка остана неизяснена докрай).
Даден е и красноречивият пример със служителите на КАТ, които спират коли за проверка на места, на които спирането е забранено, и така създават по-голяма опасност за движението, отколкото предотвратяват. С което впрочем се казва всичко за нагласата на българската полиция към гражданите и към обществения ред, който тя е призвана да охранява – ситуация, която в Германия е немислима.
Списъкът с идеи в областта на търговското право, обществените поръчки и данъчния режим за кой ли път е изброил най-крещящите проблеми, спъващи частния сектор. Съвсем директно става ясно, че
нагласените конкурси и фалшивите оферти просто са дошли до гуша
не само на българските предприемачи. Списъкът с безобразията е дълъг – от инфарктно кратките срокове до подигравката със 100-годишната гаранция на асфалта, давана от „победителите“, удържането на такса смет за необитаеми и незастроени имоти, батака с избягването на двойното данъчно облагане, продължаващите проблеми с несъстоятелността (въпреки многократните й усъвършенствания), непризнаването на амортизациони разходи при строеж на инфраструктура върху държавен терен и безкрайното разтакаване на бизнеса по различни гишета, за да подава едни и същи документи многократно.
Повече казва между редовете предложението ДДС за служебни автомобили да не се връща за суперскъпите луксозни коли, които се регистрират като баничарки. Съвсем логично е обърнато внимание на
пълния крах на професионалното образование
По тази причина в България са на изчезване квалифицираните кадри със средно специално образование, но за сметка на това професионалните училища са се сдобили със славата на учебни институции, в които попадат слабаците и аутсайдерите, а изразът „кариерно ориентиране“ е лишен от съдържание.
Чуждите инвеститори, представете си, настояват да се запази сегашният размер на болничните, тъй като с намаляването им се ощетяват болните, които плащат осигуровки в пълен размер. И също – НОИ да влезе в XXI век и да приема документи по електронен път, както и да се прекрати безумието с изгарянето на отпуските в частния сектор заради несправедливо раздутия им размер в държавния.
Дори само беглият преглед на предложенията говори достатъчно, че разликата между българските и германските правила е от земята до небето. При това положение няма как и качеството на живот, и условията за правене на бизнес да са сравними.
Добрата новина в случая е, че законопроектите за немалко смислени промени са готови. Лошата – че едва ли ще ги видим скоро и на хартия, и на практика. Защото, както каза германският дипломат Клаус Шрамайер пред „Дойче веле“: „Борисов не разполага с добри юристи в парламента… а правната слепота на това правителство може да се превърне в опасност.“
