За безпримерния ни лидероцентризъм
Автор: Иво Атанасов
Днес ми позвъня другар – председател на партиен клуб в една от столичните общини. Обади се да ме пита защо толкова мразя Станишев.
Формулирането на този въпрос не е дотам проста работа, както вероятно му се струва. Защото не аз съм махнал Станишев отнякъде, а той – мен отвсякъде. Аз и до ден днешен, наред с критиките, подчертавам и плюсовете на шефа на БСП. Докато той ме унизи, когато бях на върха на славата си – и като изборен процент, и като рейтинг – обществен и партиен.
Основание за толкова подлежащия на съмнение извод на другаря бил фактът, че съм се обявил за оставката на Станишев. О, разбира се, казах, с него начело вече сме в улица без изход. Но Вие бяхте ли на Бузлуджа, попита човекът, видяхте ли колко хора имаше там? Отговорих, че съм бил на двайсет Бузлуджи и там винаги се е събирал доста народ. Сергей сигурно ще съумее да мобилизира партията, но политиката борави с големи числа, ако искаш да побеждаваш, ти трябват от милион нагоре. И ако смятам, че е добре да се оттегли, то е не защото мразя него, а тъй като обичам БСП.
Последва неизменният в такива случаи напоследък въпрос: че кой тогава – единият Румен ли, другият ли, кой? Сиреч – няма кой! Мил въпрос и симпатичен отговор за хора, забравили кой беше Сергей преди девет години. Или не искащи да си спомнят.
Човеко, казах му, хайде да погледнем нещата в очите. През 2005 г., след два мандата в опозиция и когато БСП беше във възходяща фаза, Сергей едва докара резултата до 30 процента. При по-читав лидер можехме да вземем и абсолютно мнозинство, както го направиха Жан Виденов и Иван Костов, а Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов стигнаха почти до границата на самостоятелното мнозинство. Да допуснем, че Станишев ще възстанови до голяма степен доверието към себе си. В това няма никакво съмнение, оживи се другарят. Е, добре, попитах най-приятелски, до колко ще го възстанови? Ясно е, че до 30 процента няма да може. Тогава докъде – до 15 ли, до 20 ли! За къде ще сме с тези проценти? Не разбираме ли, че не само лидерът, но и нещо радикално трябва да променим?
Колкото – толкова, отсече председателят, може би дългогодишен, на основна организация в БСП!
Това е положението! Партията може да губи, но лидерът й не трябва да се критикува. Критиците му може и да са прави, но не само не бива да получават подкрепа, а и трябва да се поставят на мястото им. Трудно е да се характеризира еднозначно тази масова нагласа в БСП. От една страна, благодарение и на този лидероцентризъм, може би най-силен в сравнение с която и да е друга политическа формация, социалистическата партия устоява на изпитанията на времето. От друга страна обаче, ако стоящият на върха не е достатъчно почтен, може да върти партията на малкия си пръст. Лилов и Виденов имаха не само вътрешно достойнство, но и отговорност пред БСП, и се оттеглиха. Без съмнение, и Първанов щеше да сдаде поста, ако не беше спечелил президентския вот през 2001 г.
Станишев губи избори след избори – два за европейския и един за нашия парламент, но и през ум не му минава да се оттегли. За себе си сигурно е прав – щом нагласата е „Колкото – толкова!“, защо да не се възползва от нея? 15-20 процента го устройват. От БСП няма да зависи почти нищо в парламента, но нали маите ще са вътре! Колкото до лявата политика – ако избирателите наистина чак толкова я искат, да бъдат така добри да гласуват по-масово за нас!
Не мога да Ви надприказвам, каза другарят в слушалката, завиждам Ви за словото. Ех, човеко, въпросът въобще не е в това, кой по-умело подрежда думите! Важното е да направим така, че партията да побеждава в името на лява България, а не да служи за личното добруване на неколцина! Но как да сме оптимисти при този безпримерен лидероцентризъм?
9 август 2010
http://www.ivoatanasov.info
