Какво всъщност искаме ние, българите?
Автор: Красимир БАЧКОВ
Каквото и останалите хора по света, разбира се. Искаме работа, достойно заплащане, спокойствие, сигурност, адекватно обслужване от лекари, съдии, полицаи, пожарникари и ПОЛИТИЦИ. Искаме ДА НЕ ЗНАЕМ кой е президента и премиера на държавата, колко партии има в парламента и какви акции прави МВР, за да не допуска престъпност сред гражданите. Искаме да не купуваме дрехите си от магазини – втора употреба, колите ни да не са „нов внос“ и животът ни да не струва пукната пара, както е в момента.
Искаме да сме ценени в собствената си страна, а не да емигрираме, за да се докажем като специалисти или таланти. Искаме да живеем а не да оцеляваме. Искаме простащината да не властва навсякъде, а най-вече по пътищата. Искаме да не се срамуваме, че сме българи!
Искаме още много неща и сме съгласни на много, за да ги постигнем. Обаче не сме съгласни на всичко и точно тук е проблемът. Ако голямата част от народа се обедини само за няколко безусловно необходими за една държавност изисквания, тя трябва да ги устоява с цената на всичко. Дори с вероятността да загуби работата, дома, спестяванията и най-вече живота си.
Няма партия или каквато и да било политическа организация, която да се изправи срещу такъв народ. Няма армия или полиция, която да тръгне срещу него. Няма го и тоя народ, за съжаление! А това е защото от най-крехка възраст, ние сме възпитавани да оцеляваме при всякакви условия. Също като колорадските бръмбари да се пригаждаме и във вредна среда, и с лоша храна, и на живот в бездуховност. Всъщност ние сме еталон на граничния човешки индивид, сбрал в себе си всичко хубаво и лошо от Ориента и цивилизования свят. Държавата ни е граница между Аллах и Христос, Капалъ-чарши и Моловете, клозета и тоалетната чиния, подкупа и принципността.
И понеже през последните двадесет години, вследствие на безогледната раждаемост страната се циганзира, а свестните българи емигрираха, салдото е в полза на престъпниците, политиците (между едните и другите не виждам особена разлика) и нашенските простаци. Така обикновените българи може да искат още сто години какво ли не, но ще получават ориенталско, а не европейско обслужване, оцеляване, а не достоен живот.
Преди две години една от циганките – чистачки в училището, където работех, на висок глас обясняваше на друга жена: – „ Нека строят хотели, ма! Нека строят кооперации! Нали наште сиганчета трябва да има къде да живеят след двайсе години! Те за нас ги праят тия неща българете! Само дето още не са го разбрали.“
Питам се, тази обикновена циганка повече ли знаеше тогава от г-жа Масларова, г-жа Дончева и сега от г-жа Фандъкова, и г-жа Фидосова! Все ние, българите, ли разбираме последни за това, което ни засяга? Колкото и популистки да звучи, силно се съмнявам, че само мен вълнуват тия въпроси! А отговорът ………… все още не сме разбрали!
Източник: http://pisnani.com/
Има отговор. Само дето тотално кретенизираните сънародници не искат и да чуят за Него. Предпочитат да дремят под приспивните акорди на чалгата, популистките приказки на „политиците“, кресливите издънки на простаците. Всеки, който си позволи да им отваря очите, бива моментално накичен с епитети като „националист“, „нещастник“, „сектант“ и пр.
65 години атеистично възпитание постави во главе угла тоталното презрение към исконните християнски ценности на българския народ – Боголюбие, братолюбие, трудолюбие, ученолюбие, уважение към справедливия закон. Социализмът нарои продажни – верни на Партията и Правителството – съдии, прокурори, следователи, мениджъри, политици. Вместо компетентност – връзки и шуробаджанащина, вместо справедливост – непререкаемата воля на властимащия негодник, вместо честност – уродлива подлизурщина пред нищожествата-антихристи.
Организираната и осъществена от част от служители на Държавна сигурност „демократична промяна“ отвори още по-широко вратите за безконтролно денонощно ограбване на натрупаното през десетилетията робски труд всенародно богатство. Няколко десетки „наши хора“ се събудиха една сутрин като мултимилионери – Партията беше им предоставила парите на „отговорно“ пазене; те обаче бързо забравиха, че са само „държатели“ на капиталите, и започнаха безотговорно харчене, строителство на палати за себе си, за внуци и правнуци в знойни места като Флорида, Милано, екзотични тропически острови; някои от самозабравилите се новобогаташи, възприели философията на „безотговорно харчене“, бяха своевременно отстреляни – за назидание на останалите (разбира се, изпълнителите и поръчителите на нито една мокра поръчка не бяха „осветени“ – грижата за това беше успешно поета от непроменената съдебна система – същите продажни следователи, прокурори и съдии).
Всичко това и още безброй негативни примери мотивираха и продължават да мотивират душевната – но бездуховна – част от сънародниците ни да задълбочават наследеното от социализЪма убеждение, че с труд, постоянство, компетентност, ученолюбие, честност и почтеност в България не можеш да си благополучен. На още по-голяма почит днес в България са крадците, обирджиите, лъжците, мошениците, елитните проститутки, педерастите, подлизурките, простаците. Страната ни е в абсолютна прострация, в нея няма място за нормалните, мислещи не само за себе си, българи – тук те са персона нон грата. Разрухата е тотална.
Ситуацията не е нова за световната история. Подобно е било положението преди разпадането на Римската империя – беззаконие, разврат, непотизъм, безсрамно демонстриране на плутократично богатство и съзнание за безотговорна недосегаемост.
Все пак – има ли изход? Има ли надежда? Има ли смисъл да се борим?
Да, има! Вече 2000 години – и Той е Пътят, и Истината, и Възкресението, и Животът.
Той е тук – Той хлопа на вратите ни. Ще Му отворим ли?
Всеки от нас има свободна воля – изборът е: Христос или Антихрист.