2024-11-04

6 thoughts on “П.Славов (СДС): Кабинетите Сакскобургготски и Станишев и управляващите мнозинства не предприеха нужното за изпълнението на закона от 2000 година

  1. „В този смисъл СДС приема, че смисълът, вложен от законодателя в тази разпоредба би могъл да се постигне в модерните условия чрез съвременни институтите на правото /напр. „уседналост” и др./“
    И тоз за уседналост напира. Значи българите в чужбина трябва да живеят в България, за да могат да бъдат избирани?

  2. до CF
    *****
    Ще трябва да ви помрача надеждата. Обективно погледнато СДС е КАУЗА ПЕРДУТА. Те са КРАДЦИ на ПРЕХОДА и народа на изборите лятото 2009г., си каза думата за тях.Само няколко процента и толкоз! Дори щяха да гледат НС през крив макарон и бъдат в една компания с НДСВ- крадците.Благодарение обаче на ВАС, свалил процента на изборната бариера от 8 на 6% вождовете на демокрацията(15)се промъкнаха по терлици в Парламента.Последен мандат на плюскане на кюфтета.Това е! Такъв е краят на всички крадци на прехода.

    София,28.08.2010г.

  3. най-смисленото мнение до момента е това на СДС. В тях ни е надеждата за реформа, нали са реформаторската партия на България.

    Цветан Филипов
    Онтарио, Канада

  4. http://izborenkodeks.wordpress.com/2010/07/16/писмо-до-омбудсмана-на-р-българия/#more-391 – това като първо.

    Като второ – горната позиция е много ясна, точна, категорична и компетентно аргументирана. За съжаление т. 3 се очертава да остане за в прерогативите на някое бъдещо, далеч по-волево и по-дейно народно представителство, т.к. това е неудобен въпрос дори и да се мисли по него сега от гл.т. на т.нар. „турски гласове“. Но иначе, като писана позиция, ще е в плюс, когато някой ден някой се върне към нея и припомни на всички кой точно я е заявил и защитил официално… 🙂

    За втори път – като трето – срещам идеята за терминали и за втори път – от СДС-страна. Мисля, че това е един напълно възможен и мислим вариант за упражняване на е-глас, макар и той да изисква „разходка“ до СИК или другаде. СамО по себе си, многообразието на технически решения за осъществяване на изборна волеизява само може да благоприятства гласоподавателна активност, а ако се постесни пътя на бумащината и най-вече ако се елиминират дори само част от бумащиновите произволия и недоглеждания – то значи победата е петорна! Трябва да се натиска в тази посока, защото, аз лично, вреда в тази работа просто не виждам. Всяка специализирана техника, която минимализира фактора „човешка грешка“, е добре дошла в моите представи за полезност и разумност. 🙂

  5. Чеши си г-н Станилов езика,че го засърбяло, това прави нищо полезно. Сякаш в България не знаят какъв е,та се прави и той на „демократ“.Като него и Капон „демократи“ с лопата да ги ринеш нямат изриване.България цъфнала и завързала от такива като тях.

  6. Да сменим надписа в герба

    Васил СТАНИЛОВ


    Какво направихме ние за братята и сестрите си извън отечеството? Формално – твърде много. В “Държавен вестник”, бр. 30 от 11 април 2000 г. бе обнародван “Закон за българите, живеещи извън Република България” (ЗБЖИРБ). Той урежда отношението на нашата държава с нашите сънародници, които не живеят в пределите на страната ни.
    Параграф 3 от Преходните и заключителни разпоредби на закона възлага на Министерския съвет да приеме правилник за прилагането му. Глава четвърта повелява създаването на Национален съвет, който се избира от Народното събрание, президента на републиката и Министерския съвет. Изброяват се какви задължения имат местните власти към българите, живеещи извън пределите на държавата. Това се е случило преди повече от 6 години. Познайте какво е направено за това време. Познахте. Нищо. Абсолютно нищо!
    Бруталното незачитане на законите на Република България, пренебрежителното отношение към милионите наши сънародници, намиращи се далече от нея, е дало повод на Българската лига за правата на човека да изпрати декларация до Министерския съвет, в която се казва: “Тоталното незачитане на този закон поставя изпълнителната власт в недопустимо нарушение на конституционните й задължения и изискванията на Европейския съюз за спазване правата на законността. С горчивина приемат нашите братя в чужбина нехайното и незаконно отношение към техните родолюбиви чувства и към желанието на мнозина от тях да се завърнат в старата им родина. Всичко това става в период на национален демографски срив, на ниска раждаемост, на висока смъртност и масово напускане на страната предимно от млади хора.”
    От Министерския съвет се получава отговор, който втрещява със своята наглост и безцеремонност. “…Законът за българите, живеещи извън Република България, обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г., е компилация от три проекта на закони, уреждащи отношения между българската държава и закони, уреждащи обществените отношения между българската държава и сънародниците ни в чужбина. Това е една от основните предпоставки за липсата на ясна концепция и визия на закона, както и невъзможността в по-голямата си част той да бъде приложен. Освен поради гореизброените причини, правилник за прилагане на закона не е съставен и поради множеството несъответствия на ЗБЖИРБ с новите устройствени административни закони.”
    Сигурно това не е единственият случай на презрително, безотговорно и бюрократично отношение на изпълнителната власт към конституционните си задължения. Недопустимо е в една правова държава върховният изпълнителен орган да не прилага действащото законодателство поради това, че на определен закон липсвали “ясна концепция и визия”. Изпълнителната власт няма конституционни правомощия да преценява кой закон трябва да се прилага и кой не. Само обявеният от Конституционния съд закон за противоконституционен не се прилага от деня на влизането на решението на съда в сила (чл. 151, ал.2 от Конституцията). Изразените в отговора на Министерския съвет съображения за неприлагането на ЗБЖИРБ са грубо нарушение на Конституцията, особено по отношение на принципа за правовата държава и създават изключително опасен прецедент за неизпълнение и нарушение на Конституцията и законите от други държавни органи, юридически лица и граждани.
    До този момент (края на 2006г.) все още няма отговор на декларацията на Българската лига за правата на човека, изпратена и на председателя на Народното събрание, и на президента, който, зает с рязането на ленти и прегръщането на дечица, очевидно не е обърнал внимание на обстоятелството, че изпълнителната власт отказва да прилага действащ нормативен акт, гласуван и приет от законодателния орган.

    Източник: pro-anti.net

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *