Чипът в новия ми паспорт не се чете в чужбина. Закодираната информация в него е видима само на… бул. “Мария Луиза” в София (б.а. – там се намира Дирекция “Български документи за самоличност”)” – разкри читателят на Труд Валери Антов.
Вече втори месец софиянецът не знае редовен ли е международният му документ и може ли да пътува с него в чужбина? Софиянецът се опасява, че заради проблема с паспорта му има опасност да га обявят за фалшив. За парадокса с документа за самоличност на Антов четете по-долу.
“Бивш служител съм на милицията. До 1991 г. бях охрана на американското посолство. Животът така ме понесе, че преди години напуснах България и заминах за чужбина. През 2006 г. се установих в град Нарва, Естония. Хубава страна, всичко е уредено. Наех жилище, започнах работа, но кризата и там ги удари, та започнах все по-често да се връщам в София. През май т.г. подадох заявление за нова лична карта и паспорт с чип. На 14 юни си взех готовите документи от Девето РПУ топли-топли, както се казва. Дни след това заминах обратно за Естония. От любопитство взех, че отидох в Департамента по гражданство и миграция, където се издават техните документи за самоличност. Казах им: “Живея в страната ви, имам лична карта за временно пребиваване. В България ми издадоха нов паспорт с чип. Искам да проверите данните в него”. Служителката взе документа и го сложи в четящото устройство. Почна нещо странно да се взира, погледна към паспорта, погледна към мен и вика: “Няма нищо”. “Ама как така? Вижте по-добре”, възразих аз. Тя пак го вкара в машинката и каза: “Дава грешка, няма чип”. Ококорих очи, тя се разсмя.
Има ли миниустройство?
Помислих си, че в България може да са пропуснали да сложат миниустройството. Хора сме, стават грешки. Може и аз нещо да съм го повредил. То не случайно са написали на корицата, че документът съдържа чувствителни електронни елементи.
Тръгнах към България. На ГКПП-Калотина викам на граничаря: “Може ли да ми проверите чипа в паспорта? Той вдигна рамене: “Още не са сложили четящите машинки. На какво да ти го проверя?”.
И така… Прибрах се в София и право на бул. “Мария Луиза”.
“Нямам чип”, казвам и подавам паспорта. Те го гледаха, разнасяха го по етажите. После ме извикаха. Една служителка го вкара в четец. На монитор излезе моето лице с два отпечатъка отстрани и тя каза: “Ето вашите данни от паспорта”. Всичко бе наред.
Тогава попитах: “Защо, като има чип, в чужбина не го виждат?”. Обяснението беше: “Защото нямаме подписано споразумение на високо ниво да се четат данни в чипа”. Аджеба за какво ми е тогава? Защо ми взеха пари? Значи пръстовите отпечатъци не се взимат за паспортите?!
Като гражданин на ЕС, за да пътувам извън съюза, ми искат паспорт и виза. Тъй като жена ми е от Коми, на мен международният документ ми е нужен. Ами ако утре на някоя граница ми кажат: “Документът ти е фалшив. На него има знак за чип. Ние защо не го виждаме, къде е?”
Аз какво да отговоря!?
В Естония издават паспорти с електронен носител от 2008 г. насам. И там цената им е 40 лв., но хората такива главоболия нямат.
Чипът в личната карта пък е въведен още през 2002 г. Аз подадох заявление за естонска лична карта на 2 януари 2007 г. Платих 150 крони или около 18 лв. (и у нас струва толкова, но без чип). Казах къде искам да я получа и след 20 дни ми я пратиха.
Погледнете българската ми лична карта, която взех на 14 юни т.г., и вижте естонската. На БГ документа аз ли съм? Много не личи, защото са лепнали някакъв печат върху лицето ми.
В Естония личната карта е универсален документ. Има данни видими за всички, които проверяват картата ми. Но има и конфиденциална информация, до която достъп имат само оторизирани органи.
Например от здравната каса влизат само в данните, с които те оперират. Всеки гражданин може да прочете цялата информация в електронния носител на личната му карта. Трябва само да изтегли една програма от сайта на Департамента по гражданство и миграция и да я качи на компютъра си. После вкарва пластиката в един четец, който струва 10 български лева. Въвежда ПИН кода си и излиза цялата налична информация.
Така можеш да видиш личния си лекар, какви рецепти са ти били изписани, колко натрупана пенсия имаш и пр.
Аз с тази карта гласувах от България за изборите там. Интересно е, че можеш да видиш кой и по какви причини е чел информацията в чипа ти.
Спряха ме веднъж полицаи в Естония. Там във всяка патрулка има компютър. И така – видели униформените моя номер на колата, вкарали го в компютъра и излязло, че нямам шофьорска книжка. Моята е българска и затова я няма в техните масиви. Та догониха ме и ме спряха. Показах им българското свидетелство, те направиха справка и след 20 минути ме пуснаха, защото се потвърди, че съм изряден. После с моя ПИН код влязох в личната си карта и излезе, че полицията е проверявала личните ми данни.”
Ваня ГЕОРГИЕВА
Експертът от МВР Антон Донев: Отпечатъците от пръсти са невидими
“При нас информация, че български паспорти не могат да се четат в чужбина, не е постъпвала. Нашите документи са сертифицирани. В случая може би има някакъв технически проблем”, предположи експертът Антон Дончев, началник-сектор “Контрол и развитие” в дирекция “Български документи за самоличност”. От МВР обещаха да проверят дали има някаква несъвместимост между системите на България и Естония, която да пречи да се разчитат електронните носители в документите ни. Не е изключено подобен проблем да имат и много други граждани.
Според Донев цялото съдържание на чипа в нашия паспорт – лични данни, дигитална снимка и пр., би трябвало да се чете без дори да е необходима размяна на сертификати между държавите.
На този етап обаче все още закодираните в чипа пръстови отпечатъци не могат да се разчитат, т.е. те са невидими за проверяващите органи в другите държави. Причината е, че България все още не е разменила с другите държави т.нар. сертификат на публичния ключ.
България все още не е предоставила на останалите страни и ключ за верификация (удостоверение на истинността) на информацията, записана в чипа. Придобиването на такъв сертификат позволява чуждите власти да проверят дали данните в електронната платка отговарят на тези, които са вкарани от МВР. Без ключ те няма как да установят, ако има подмяна на информация.
Проблем е също, че все още у нас няма решение кой ще издава този сертификат за верификация. Вероятно ще бъде създаден специален орган, за което е нужна законодателна промяна.
ЕС иска задължителни проверки на биометрията
“В момента няма нито една европейска регулация, която да задължава страните членки на ЕС да могат да четат данните в чипа.” Това съобщи специално за “Труд” Микеле Чирконе, говорител на еврокомисарката по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом.
“Биометричните данни са само допълнителна подкрепа за граничните власти, в случай че се усъмнят в достоверността на документа при проверка. В това отношение Граничният кодекс на Шенген постановява, че, за да се провери самоличността им, гражданите трябва да минат през минимална проверка чрез показване на личен документ”, съобщи още Чирконе.
Наредба № 2252 от 2004 г. на Еврокомисията (ЕК) въвежда 2 вида биометрични данни, които се съхраняват върху безконтактни чипове в паспортите – снимка и пръстов отпечатък. Целта е да може да се установява връзката между документа и притежателя му.
Заради изискването за възможно най-голяма защита на отпечатъците, всяка страна членка трябва да пусне в действие и да обмени с другите държави т.нар. сертификат на публичния ключ (PKI).
Еврокомисията не получава копия на сертификатите и затова не може да потвърди дали България е обменила своите сертификати с останалите от ЕС.
ЕК възнамерява да поиска четенето на всички биометрични данни в паспортите на 27-те членки да е задължително във всички случаи. Но този въпрос в момента не е включен в работната програма на Комисията.
Чакат 30 000 корици в идните дни
Над 30 000 паспортни корици трябва да получи МВР от “Сименс” през следващата седмица. Очаква се тази доставка да покрие нуждите на паспортните служби в страната за идните дни. Като за начало с тях ще бъдат изработени забавените поръчки. От министерството заявиха, че са подновили приемането на бързи и експресни услуги в градовете, където те бяха временно спрени.
Проблемът с изработването на “бързи” международни документи с електронен носител възникна преди дни, когато “Сименс” намали драстично доставката на бланки за паспорти. След публичното оповестяване на проблема от сряда до вчера немската фирма е доставила на три пъти общо 17 500 бройки. Зареждане ще има и в двата почивни дни, казаха от “Сименс” вчера.
“Изработването на кориците е сложен процес. Те пристигат в един вид, лепят се и тогава към тях се прикрепят страниците, което отнема повече време”, обясниха експерти от МВР. Както “Труд” вече писа, от “Сименс” предложили втори вариант за корици, което ще доведе до по-голям обем производство. В момента новият образец се тествал. Експертите от МВР трябва да си кажат мнението дали е надежден. В момента корицата е със специално фолио, което предпазва информацията в платката с биометрия да бъде четена от разстояние. Т.е. паспортът трябва да е отворен, за да се чете.
МВР бави монтирането четците за паспорти по граничните пунктове. “В момента тече техническа подготовка, след което започва монтирането на системата”, уведомиха от министерството. От понеделник до края на седмицата паспортните служби минават на удължено работно време. Те ще отварят в 6 ч и ще приемат граждани до 17,30 ч.
От 1 септември пък гишетата ще работят по 15 часа и ще затварят чак в 21 ч. Със същото работно време ще бъде и КАТ.
Ръководството на ведомството е разпоредило на шефовете на РПУ-тата да осигурят по един служител, който сутрин да раздава номера на гражданите, за да не се търгуват билетчета.
Личната карта е и билет за автобуса
Личните карти с чип в Естония са въведени през 2002 г. На пластиката са изписани имената на притежателя, има негова снимка, дата на раждане, пол, гражданство, номер на картата, валидност. Там е и личният идентификационен номер на притежателя, нещо като нашето ЕГН, който в Естония не е защитена лична информация.
Личната карта в бившата съветска република служи както за идентификация, така и като здравна книжка, средство за разплащания и дори за карта за градския транспорт. Най-впечатляващото приложение е електронното гласуване с лични карти по интернет, което стана възможно още през 2005 г.
Още от въвеждането им през 2002 г. личните карти се изработват от швейцарската компания “Трюб”. Софтуерът за работа с тях пък се прави и поддържа от компания, създадена от две естонски банки – “Хансапанк” и “Ести Ушиспанк”, и две телекомуникационни компании – “Ести телефон” и ЕМТ.
Мария ВЪЛЧЕВА
Източник: Труд
http://www.trud.bg
