Ан Беатрис Класман, ДПА
Преди година 13 германски компании създадоха Desertec Industrial Initiative (Dii) – промишлена инициатива Дезъртек (Дии), чиято цел е до 2050 г. да произвежда 15 процента от европейския ток в Сахара. Стремежът им е да бъдат на челно място в областта на възобновяемите енергийни източници в световен мащаб – за разлика от германските производители на автомобили, например, критикувани за това, че са заспали на волана на разработката на електрически превозни средства.
Много неща се случиха през първата година на амбициозния проект, подкрепен с подробни проучвания на германския German Aerospace Center (DLR). Към него се присъединиха правителствата на Алжир, Мароко и Тунис. Либия, Египет и Йордания проявяват определен интерес. Клаус Тьопфер, бивш изпълнителен директор на Програмата на ООН за околната среда, а преди това министър на околната среда на Германия, стана консултант на Дезъртек по стратегическите въпроси. Райнер Брюдерле, министър на икономиката и технологиите, обещава подкрепа.
Междувременно, наближава стартът на първата пилотна електростанция със слънчева енергия на Дезъртек. Разположена в пустинята на Мароко, централата ще бъде проектирана да произвежда 250 мегавата мощност.
Това е повече от слънчевата електроцентрала с най-голям капацитет в момента, намираща се в пустинята Мохаве в Калифорния.
“Избрахме район в Мароко, където слънчевото облъчване (слънчевата радиация) е добро и във въздуха няма много прах. Мястото не е далеч от електрическата мрежа. Вода за охлаждане и миене на огледалата също има под ръка”, каза изпълнителният директор на Дии холандецът Поул ван Сон.
Беше един горещ юлски ден, когато Ван Сон се готвеше за първия си контакт с египетското правителство. Неговата цел – същата като при разговорите с политици от Берлин, Рабат, Алжир и Тунис – беше да създаде стабилна политическа рамка, в която компаниите и правителствата да могат да инвестират във възобновяемите енергийни източници възможно най-скоро.
В същото време, Ван Сон бързаше с плановете за първите пилотни инсталации, за да докаже, че Дезъртек е не само идея, която звучи добре, но е и изпълнима. Липсата на капитал, каза той, няма да бъде сериозен проблем. “Дезъртек може или да намери компания и да потърси инвеститори или да обяви на търг определени проекти “, отбеляза той.
Първоначално Дезъртек предвижда да задоволи част от енергийните нужди на страните от Северна Африка чрез вятърни и слънчеви централи. Ще Бъдат необходими субсидии в началото, тъй като производствените разходи за електроенергия, произведена от слънчевата инсталация, все още са много по-високи, отколкото за електричество от изкопаеми горива. Развитието на вятърната енергия обаче показва, че когато изследването и използването са разширени, то разходите могат да намалеят по-бързо, отколкото песимистите очакват.
При втория етап Дезъртек планира да транспортира електричество през Средиземно море за Европа по електропроводи с високо напрежение на прав ток. Има алтернатива за Египет, където липсват подобни електропроводи. Страната би могла да запази електричество, произведено в пустинята, като в замяна пък изнася природен газ за Европа.
Ван Сон, който управлява Дезъртек от офис в Мюнхен, се опитва да остане все така здраво стъпил на земята въпреки големия ентусиазъм, с който го посреща на всякъде. Той знае, че очакваните инвестиционни разходи от 400 милиарда евро (513 милиарда долара), са само една цифра. “Не можеш да продадеш кожата на мечката, преди да си я хванал”, казва ван Сон, рецитирайки добре позната поговорка, докато той и германският министър на икономическото сътрудничество и развитие Дирк Нибел се подрусваха в автобуса, пътуващ през египетската пустиня.
Наоколо всичко бе голо, а въздухът – неописуемо горещ. Топъл вятър духаше безмилостно върху нажежения пясък – точно такъв климат, какъвто шефът на Дезъртек харесва. Не му харесват обаче подмятанията, че Дезъртек е пример за “колониализъм за модерна енергетика”. Той често изтъква, че освен германски учредители – сред които са Siemens, компанията за комунални услуги RWE и Deutshe Bank – Дезъртек сега включва Nareva Holding от Мароко и алжирския концерн Cevital.
Не се очаква международни природозащитни организации, които са склонни да гледат подозрително на язовири и други големи енергийни проекти в развиващите се страни, да се противопоставят на проекта.
Грийнпийс дори определи Дезъртек като “модел” и изрази надежда, че той ще ускори напредъка на възобновяеми енергийни източници.
Ван Сон не знае дали ще доживее да види изпълнена идеята на Дезъртек. “След 40 години ще бъда на 96. Нямам представа дали ще доживея до толкова”, каза той. Само, че той е достатъчно възрастен, за да знае, че бъдещето не винаги е предначертано. “През 70-те години се говореше, че светът ще премине към ядрена енергетика, но това не стана”, отбеляза той. “Това показва, че просто не е възможно да се предскаже как точно ще се развият нещата след 40 години.”
По БТА
