Според законника на император Лъв III на мъж, който подтиква жена си към проституция, му се реже носът
Автори: Герасим Петрински, Иван Петрински
Многобройни са античните извори за различните категории проститутки – от робините в атинския квартал Керамейкос до скъпите куртизанки като Фрина, Тайс и Аспасия. Почти няма комедия на Аристофан (450-385 г. пр. н. е.) или на Менандър (341-290 г. пр. н. е.), в която да липсва образът на проститутката. Сатирикът Лукиан (120-180) пише специалните „Разговори между проститутки“.
В унищожения от вулканично изригване Помпей са запазени и останки от публични домове. Най-известният от тях е лупанарият (разкопки от 1862 г.), състоящ се от 5 малки стаи със санитарен възел. За да бъде спазено приличието и за контрол на нездравия интерес на подрастващите, пред вратата на един от публичните домове е издълбано човешко стъпало – ако желаещият да влезе имал по-малък крак, значи бил под допустимата за платена любов възраст и не се допускал. Преспиването с проститутка, особено в държавен публичен дом, не се смята за изневяра.
Данните за проституция във византийските извори са по-малко
не защото не е имало какво да се описва – самата императрица Теодора, жената на Юстиниан I, в младостта си е практикувала най-древната професия. Докато в Античността се отнасят към това явление с лековата ироничност, християнските автори го разглеждат с абсолютна суровост, а историците и летописците се срамуват дори да го споменават. Християнската литература създава, до голяма степен умишлено, и един терминологичен проблем – понятието „проститутка“ (на старогръцки „порни“) вече включва не само жена, която продава тялото си за пари, но и почти всяка, която има извънбрачни сексуални контакти. В средногръцкия език от Х-ХI в., например в епоса за Дигенис Акритис от същото време, масова употреба има славянската заемка „курва“ със значение на „проститутка“, но и на жена с по-леко или неморално поведение изобщо.
Най-далече стига Григорий Богослов (ок. 329-390) – „Не само телесният грях се нарича „проституция“, а всеки грях“. Според Теодор Студит (VIII-IХ в.)“ако [монахът] се напие, той е извършил проституция [със значение „излагам се, съсипвам се“]“.
През първите векове след утвърждаването на християнството големите градове на богатата и все още твърде либерална по отношение на нравите си Източна Римска империя продължават да изобилстват с безброй реклами на публични домове, срещу които църковните йерарси се борят усърдно, но твърде безуспешно. Григорий Нисийски (ок. 330-394) описва сцените със сексуално съдържание по стените, които били предназначени да „възбуждат по емпатия“ минувачите. „Заповядваме от днес нататък да не се изписват по какъвто и да е начин на табели или където и да било другаде омагьосващи погледа картини, които развращават разсъдъка и водят към срамни удоволствия“, постановяват на Трулския събор (680-681 г.). Подобни забрани повтарят и каноните, приети на Седмия Вселенски събор (788 г.).
Правното уреждане на проституцията е налице и във византийските текстове от VIII в. Според сборника „Еклога“ (вер. 729 г.), ако мъж подтикне жена си към проституция или знае, че тя проституира, му се отрязва носът. Щом император Лъв III (717-741) е счел за нужно да включи подобно ограничение в иначе краткия си законник, то вероятно проституцията като семеен бизнес е била доста разпространена в условията на тежката икономическа несигурност през средновизантийската епоха.
Античните проститутки се разпознавали лесно
Носели богати или просто натруфени роби в пурпурен или светъл цвят, с много украшения и пръстени. Оставяли ноктите си дълги и остри, ходели с непокрити глава и лице, докато почтените жени си слагали винаги кърпа и воал. Непокритата глава е може би най-устойчивият белег за упражняващите занаята. Михаил Псел (1018-ок. 1079) твърди, че жена, която се е отказала от проституцията, трябва веднага да си сложи „мафорий“ (кърпа за глава). Според написания през IХ в. Съновник на Ахмет, ако жена сънува, че загубва мафория си и е без него на публично място, то нейната чест в скоро време ще пострада. Проститутките се гримирали крещящо. Имали доста оригинални методи за привличане на клиенти – изрязвали например на подметките си фигурки в неприлични пози, които се отпечатвали в уличния прах и водели клиента към дома за удоволствие.
Най-често продават тялото си по съвместителство актрисите, гостилничарките, музикантките. В съзнанието на византиеца тези занятия почти се покриват с продаването на тялото. Според „Тайната история“ на Прокопий Кесарийски император Юстиниан I се оженил за цирковата актриса Теодора, която още преди пубертета „продавала моминската си хубост“, за да покаже, че за Божия избраник не важат никакви ограничения. Доколкото днес ни е известно, след като става императрица, Теодора не изневерила на съпруга си нито веднъж.
* * *
Цените на проститутките винаги се колебаят около сумата, необходима за дневната издръжка на едно семейство, при по-приличните услуги, до средната дневна надница за по-долния регистър от същия списък. Горна граница цените на плътските услуги, както и човешката глупост в цялата история никога не са имали.
В античната Атина евтините проститутки според многобройните извори струват 2 обола в държавните публични домове, например през целия V в. пр. н. е. Точно такава е минималната сума за дневната издръжка на едно атинско семейство по същото време. Пак 2 обола през V-IV в. пр. н.е. е дневната войнишка заплата за хоплитите и за повечето наемници. В по-евтиния Делфи през III в. пр. н.е. храмовите флейтистки получават все същите 2 обола на ден. В древна Атина плътските услуги са достатъчно достъпни дори за инвалидите – държавната дневна помощ по инвалидност през V-IV в. пр. н.е. е 1 обол. Днес сумите за подобни развлечения пак в Атина са абсолютно идентични – най-малката възможна дневна издръжка за едно съвременно семейство – 20 евро, е напълно достатъчна в публичните домове на знаменитата улица „Филис“.
От надписи по стените на специализираните учреждения в Помпей лесно може да се направи извод за цените на услугите, поставени коректно на видни места. От надписа „Lachis fellat assibus duobus“ научаваме поне две важни подробности. За непълна програма труженичката Лахис е искала само незначителните 2 аса. И второ, това е най-ниската известна цена за подобни услуги в цял Помпей. Всички останали обяви с подобен характер предвиждат цени до 8 аса. Много по-ясни стават тези суми от един друг надпис, пак в Помпей, с означения на текущите всекидневни разходи за едно сравнително заможно тричленно семейство. В обикновени дни тези разходи са в рамките на 5 до 28 аса, но в някои празнични дни стигат и до 60 аса. За 8 дни същото семейство разполага с бюджет от 221 аса (= 88 сестерции и 1 ас). Няма да ни навреди още едно последно сравнение – по закона срещу разкоша на Октавиан Август от началото на все същия I в. допустимите дневни разходи за едно домакинство се установяват на 200 сестерции (в празнични дни – до 300 сестерции). Разбира се, последните суми имат значение само за най-заможните жители на свръхбогатия Рим, които не трябвало да харчат повече пари от посочените.
Любопитно е, че преизчислени цените за подобни услуги остават същите и в наше време – непроменени повече 2500 години!
Б.Р. Но дали кризата не ги девалвира – фотодоказателство:
платеният секс винаги е съществувал и ще продължава
Prostitution is easy. Relationships are hard.
a reader\’s comment:
… When I was living in the dorms at college, I always knew one thing: liberal women are easy. I\’m a religious person myself, and such a stereotype proves itself over and over, but this may impress you:
It works both ways.
One guy was saying how he went to the Sudan and had sex with 43 different women–ALL were Muslims.
I knew of guys stateside who did this Muslim\’s guys wife every so often because he was so restrictive. Imagine that. A Muslim woman committing adultery: can and does happen.
Also, in many Middle Eastern nations, guess who the prostitutes cater to: Western businessmen.
In Kuwait, you can get a a Kuwaiti woman at the hotel
In Syria, one guy was saying how he slept with this Muslim man\’s wife, because he rents her out for sex. And the whole place is teeming with Iraqi women.
So, as you can see, Muslim women can be gotten just as well any Amsterdam woman, and even cheaper too, if you\’re into that sort of thing. I\’m not, because I heard somewhere that you practially have to boil people before you sleep with them these days.
Personally, and the feminists will never concede this, but I think that prostitution will keep inequality between men and women forever young, because quite frankly, it brings out the worst primal passions in people and isn\’t based on love.
The difference: Our society is getting ruined by it, Islamic society is gaining strength.
http://www.danielpipes.org/comments/127325
Този странен занаят
Проституцията се разразства с бързи темпове, а нормативната база в България е от времето на “зозите и суингите”. Това твърди в своя анализ Aнтоанета Пунчева.
Проституцията в България нараства с плашещо темпо, тя отдавна е проблем с часовников механизъм. Актуалните изследвания показват, че става дума за социален феномен, който обхваща над 15 хиляди млади жени в страната и извън нея, един криминогенен фактор с пандемични размери.
Докато проституцията и произтичащите от нея социални, икономически и морални проблеми растат стремглаво, съвременни механизми за контрол и регулация на явлението почти липсват.
Всяка новина в медиите с щемпел МВР показва, че границите на отговорността на проститутките, сутеньорите и големите престъпни босове е някак размита. Това е една сфера на живота в България, в която демократичното управление все още не е настъпило.
Проституцията – начин за оцеляване
Основанията да се проституира: на първо място е хлябът. Бедност, необразованост, пълна липса на доверие, че може да се живее сносно чрез труд и продължителни усилия към успеха…
Чрез проституиране много жени гледат децата си сами, помагат на родителите си, издържат и сводниците си. И не вярват, че със заплата от 500 лева (250 евро), в най-добрия случай, ще постигнат самоуважение и по-добър живот.
Албена Стамболова, психолог, който работи по крупния проект „За или против легализирането на проституцията в България”, подкрепен от Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, разказва за своите 32 интервюта с проститутки и сутеньори.
Изследването, което е на междинен етап, включва разговори и с прокурори, социални работници и полицаи, а също правен и икономически анализ на явлението „проституция” с цел информиран публичен дебат и набавяне на експертиза за бъдеща адекватна нормативна база.
Улични и магистрални, клубни и луксозни
Проститутки се набират от социалните домове и интернатите, от гимназиите и училищата. Потенциалните жертви не са непременно сред най-бедните съсловия или малцинствените групи.
Момичетата първо биват наблюдавани – дали се стремят на всяка цена към лукс и дрънкулки. След „зарибяването” ги обучават как да крият това от родителите си.
Голяма част са наркозависими – от дишането на лепило в низшите категории до смъркането на кокаин при луксозните проститутки. Наркотиците са сред най-старите и популярни средства за дресура.
По-ниския клас проститутки са в голяма зависимост от своята мрежа. Страх ги е, че ще останат без препитание, а и ще бъдат наказани за миналото си. Представителките на по-високите етажи в този занаят са по-скоро „за” легализирането му: искат да имат осигуровки, да нямат сутеньори.
Има и жени-сводници. Те, отбелязва Албена Стамболова, създават много добри мрежи, по-голямо чувство за сигурност у проститутките, клиентите също предпочитат тяхното посредничество.
Немаловажна причина за влизането на момичетата (най-многобройни на възраст между 18-20 години) в „професията” е, че става прекалено лесно. А веднъж попаднали в този микросвят, има много механизми да бъдат държани в него за дълго, да не използваме патетичното „завинаги”. Разбира се, има и други гласове: „Ще проституирам, докато съм студентка, после ставам адвокат”.
Георги Петрунов, д-р на социологическите науки, който работи върху демографския профил и типология на проституиращите, добавя към трите страти – нисък, среден и висок слой, и една „курортна форма на проституция’”, която е много силна през летния сезон.
Данните показават и наличието на „ловна” проституция, този сегмент е регистриран в Ямбол. Чужденци идват на лов, но получават съпътстващ пакет услуги. Това е „веселата” част.
Изследванията на социолога досега са показали и основните схеми за изпиране на пари от трафик на хора с цел сексуална експлоатация. Данните там въобще не са весели. Законодателната база, която засяга тематиката, е от 1975 година.
Криминале
Проблемът се вади и прибира във фризера до поредния полицейски pulp fiction като този в Кърджали, или някоя шумна акция „Пеперудите” за залавяне на проституиращи. Впрочем, има цели улици в центъра на София, в които се спъваш в тях, а таксиметровите шофьори ги знаят по име.
В страната няма подходящ правен статус на явлението проституция. С други думи, не е ясно какво и доколко е легално или не, какъв модел държавата трябва да следва и прилага. Дали ще е в посоката на пълна либерализация – като в Холандия, или на пълната рестрикция (САЩ); или нещо по средата?
Във всички случаи ще е по-добре от прилагането на овехтяло и непригодно законодателство. Днес проститутките биват задържани като „зозите и суингите” от 60-те – за безделие или нетрудови доходи.
Социалната защита на това съсловие, данъчните приходи от неговата дейност, ефикасната борба с трафика на хора с цел сексуална експлоатация – всичко това изостава драстично от размера на явлението „проституция” в България.
„Искам да ни узаконят и да си плащам данъците, но не вярвам, че ще отиват в държавата. Ще има само домове-фасади…” казва една от проститутките от средното съсловие на професията. Скептицизмът в голяма степен се споделя от цялото българско общество – без оглед на всякаква социална стратификация.
Платената любов е дар от бога
Мъжът търси количество, жената качество, казва журналистката и бивша жрица на любовта Даниела Великова
Бях журналистка до 1993 година – работих първо във варненския вестник \"Народно дело\", след това в ежедневниците \"НД\", \"Варна Експрес\". Направих и свой вестник \"Автомотобазар\". Бях първата простреляна журналистка. Инцидентът стана след интервю с представители на охранителна фирма. Дали гардовете, с които вървях след интервюто, или аз бях мишена, така и не се изясни и всичко старателно беше потулено. Започнах работа като масажистка в салон на известен варненски бизнесмен. Каква беше изненадата ми, когато разбрах, че се прибирам с 20 лева на ден, а колежката ми с 200 лева. Но тя правеше еротичен масаж – устно, ръчно, с тяло, и изкарваше 10 пъти повече от мен.
интервю Кръстина Маринова
– Как започна с първия платен секс?
– Всичко тръгна с една обява, пусната в агенция за запознанства. Идеята беше с моята приятелка да намерим партньори да заформим една четворка, компания, за да излизаме вечер за развлечение. Но случихме на една агенция, която раздаде адреса и координатите ни на целия град. И телефонът ми се подпали на пожар. Аз си мислех, че трябваше да се срещам с всеки. А се оказа, че всеки си е плащал, за да се среща с нас. Нали се знае как е по агенциите – мъжът отива и си плаща за адреса и телефона на дамата. Собственичката на агенцията си направи пари за апартамент от нашите срещи. Идеята беше и ние да си направим агенция за запознанства, да не сме по-неграмотни от нея, си казах аз тогава. Но се оказа, че агенциите също са под рекетьорски контрол и се искаше голям процент. Прозрях, че това е бизнес, но не бях готова още. Като станах масажистка, видях разликата в заплащането между мен и колежката, вече осъзнах предимствата на другата професия. Първият ми клиент, както се случва по закона на Мърфи, беше гинекологът ми. Останах изумена. Ти какво правиш тук, попита ме той, също изненадан. От говорих му, че правя масажи
Но аз не идвам тук за масажи. Щом си тук и щом работиш, аз ще съм, отсече докторът ми. Важното е, че ми се случи човек, който познавам, уважавам. По принцип аз си ги подбирах след това. Никога не съм вземала случайни клиенти. Винаги трябваше да го харесам по някакъв начин. Тогава му направих еротичен масаж. Тарифата – 25-30 лева – беше 1996 година. Сега цените може да са други, не зная. По-късно направих и собствен салон с моя приятелка и съдружник. Беше място само за класически масажи. Стана преструктуриране на рекетьорската власт във Варна. Дойдоха момчетата и ми казаха, че не може салонът да работи само за масажи. Или трябваше да вкарам момичета, или да напусна. Тогава патентът за масажи беше 1000 лева, за компаньонки – 4000 лева. Затова всички клубове, публични домове, бяха под прикритието салони за масажи. Но по правилата в бизнеса тогава никой не оставяха да работи само масажи. Дори взривиха салона на колежка, която отказа да влезе в играта. Така се разбрахме кой и какво ще плаща. Това беше преди повече от 5 години – имаше над 30 салона за масажи. Заради изискванията на ЕС започнаха да ги притискат сега и 2/3 от тях спуснаха кепенците.
– Еротичният масаж платен секс ли е?
– Е, как да не е платен секс. Каква е разликата. Защото Клинтън е казал, че свирката не е секс, не значи, че не е секс.
– Какви мъже посещават повече салоните за еротичен масаж – богати, бизнесмени, политици, интелектуалци. Има ли и обикновени, по-бедни? Кои са щедри – паралиите ли?
– Статистика няма. Мога да кажа, че паралиите са по-стиснати. Той идва с точно премерените пари. Докато обикновеният човек си събрал последните левчета, но се сеща да ти остави 1-2 лв. бакшиш. Трудовият човек може да оцени труда ти, докато другият смята, че трябва да свършиш тази работа за него.
– Идвали ли са политици?
– Да. Но разликата между политика и обикновения човек е, че единият те смята за обслужващ персонал, а другият те възприема като равен. Първият е свикнал да го обслужват – плаща си конкретно за услугата, не смята, че трябва да те възнагради или поощри допълнително. Не се сеща, не му идва отвътре. Макар че съм виждала политици, които на мацки коли купуват. Но това е друго ниво, а има и показност в любовниците, така да се каже. И тук си има нива, както обществото е разделено, така и бизнесът.
– Защо мъжете прибягват до еротичните услуги на дами като теб?
– Мъжете търсят разнообразието. Чисто биологически за него е нормално да сменя много партньорки. Не става въпрос, че жена му не може да предложи това вкъщи. Жената знае, че и със сто мъже да бъде, ще зачене само от един. Мъжът знае, че и със сто жени да бъде и всичките ще заченат. Той иска да оплоди всички жени и това му е заложено в гена. Самият секс има три компоненти с голямото \"НЕ\" – нещо ново, нещо непознато, нещо забранено. А публичният дом ги предлага и трите накуп. Компаньонката или куртизанката е за това .
– Имаш ли си страхотно преживяване, което няма да забравиш и което не си приела професионално, а емоционално?
– Много е трудно да се намери границата. Влизаш в ролята автоматично, става ти втора природа. Виждайки клиента, веднага се настройваш на неговото ниво да го обслужиш. Но аз винаги съм намирала начин да не бъда с някой, който ми е неприятен. Аз смятам, че много важен е разговорът. Ако каже, хайде веднага, аз губя интерес и знам, че ще ми бъде трудно с този клиент. Това е същото както и в платения, така и в другия секс – важен е контактът, да усетиш човека. Няма разлика – контактът или го има, или го няма. Винаги съм настоявала клиентите ми да бъдат постоянни
Може да идва веднъж месечно, но обичам да знам всичко за него – каква кола кара, какво питие пие, децата му какво учат. И на него му е приятно, когато помниш детайли и го питаш. Например оздравя ли кучето ти. Чистият секс продължава не повече от 10-15 минути, останалото е разговор, споделяне. Мъжът има нужда да си поговори с някого и смята, че това е мястото, където ще останат тайните му.
– Пада ли възрастовата граница на момичета, които предлагат платен секс?
– Пада. Аз съм започнала на 36 години. Сега започват на 13 години. Богатите си плащат за по-млади момичета. В днешно време пък при мъжете се качват с възрастта сексуалните желания. Преди се е смятало, че след 50 години хората трябва да се занимават само с внуци и пенсиите си, докато новото време дава възможност на мъжете да се развличат и на 70 и на 80 години. А и меракът последен умира.
– Какви са последствията за теб от тази професия? Кошмарът ти?
– Най-тежкото е, че съм загубила вяра в мъжете. Защото лъжат. В момента, докато му правиш еротичен масаж, жена му звъни и той казва – аз съм на бизнес среща. Много по-важно за мен са доверието и истината в очите. А тук виждаш и чуваш лъжата всекидневно и се натрупва. Едно е да виждаш как един мъж лъже, друго е когато десет лъжат и си казваш – ето това е начин на живот. Иначе кошмарите – някой ме ударил, изнасилил – те са дребни и се забравят. Определено комплексарите са насилници. В такива случаи знам, че с добрина мога да се справя и започвам да успокоявам. А ако клиентът е толкова агресивен, за това са охранителите, нали и те трябва в крайна сметка да си заработят парите .
– Има ли клиент, който се е влюбил в теб?
– Много, те всички си ме обичаха. Но имаше и някои с по-специално отношение, искат всеки ден да идват. За това съм им казвала, че повече от 2 пъти месечно едни и същи не приемам. От там нататък става увличане, привързаност. Любовта има много нюанси. Мъжът има нужда от любов, но в тази динамика няма време да преживее романтика и възприема секса като любов. Но съм имала клиент, който идва с цветя, бонбони или иска първо и задължително да ме заведе на ресторант. Всеки клиент е индивидуален и това е неговият начин на общуване с този вид жени.
– Съществуването на публични домове помага ли да се закрепят семействата?
– Много е сложна темата. Винаги съм казвала \"мъжът е като кученце, пускайте го да се разхожда всеки ден, иначе цапа вкъщи\". А той се завръща като кученце вкъщи, знае си постелката, храната, радва се, че името му е вписано в паспорта на жена му. Имала съм и благодарни семейства, които съм ги задържала. Били са пред развод и отново съм ги върнала един към друг. Жената ми е благодарила за това.
– Кои изневеряват повече – мъжете или жените?
– Мъжете, разбира се. Мъжът търси количество, жената – качество. А и по статистика жените са с 1/3 повече от мъжете. Гейовете са повече от жените лесбийки и това също намалява процента на мъжете и затова имат много по-голям избор. Жените се нуждаят от причина, мъжете само от място.
– Кои са най-облагодетелствани от платения секс? Сутеньорите, въпреки че за тях законът предвижда наказание, все са на върха и управляват този бизнес.
– Мен ако питаш, ролята им е никаква, но правилата са такива – сутеньор трябва да имаш. Те прибират 70-80% от оборота на момичетата. Аз не съм имала стандартен сводник, който да ме контролира. Той идваше в неделя да си прибира парите, даваше ми пълна свобода. Но сутеньорите си приличат, всички са еднотипни – от магистралите до най-луксозните бардаци. Момичетата трябва да са им под пълен контрол. Едни обработват психически, други физически. Те са много добри психолози по отношение на жените. Ако се приеме Закон за проституцията ще се промени първо качеството на работа, ще има медицински контрол, контрол на възрастта за непълнолетните. Тези момичета от магистралите ще ги махнат и ще ги вкарат в клубове.
– Има ли правила за плащането на сексуслугата, приет маниер?
– Парите се дават или на мама Сан или на охраната. Не се вземат на ръка. Само бакшишът е за теб. Напоследък понеже законът преследва човека, който е хванат с парите, сутеньорите предпочитат парите да се прибират от момичетата. Те веднага се сменят в чейндж бюро, с найлонова торбичка ги подават, сутеньорът въобще не ги докосва. Има си схема, така че сутеньорът да не бъде засечен с парите. Иначе гори .
– Извън парите публичната жена има ли секс за свое удоволствие, има ли желание за любов?
– Това е професия както всяка останала. Както гинекологът приключва работния ден и отива при жена си, така е и с публичната жена. Свършва работното й време в 19 ч и отива с приятеля си на вечеря. Стига той да е готов да приеме професията й.
– Сега каква книга пишеш?
– \"Невидим за закона\" се казва и се разказва за убийства, свързани със запознанствата по нета.
– За самотните жени има ли салони, които предлагат еротични масажи например?
– На жената й трябва внимание, нежност, тя предпочита класическия, спортен масаж за релакс.
– Още не си представила официално новите две книги \"Платеният секс\" и \"Гневът на лесбийките\". Има ли скандализирани хора от тях?
– Първата книга, която написах, е \"Платеният секс\", но никой не искаше да я издаде. Исках да разкажа за тази професия, да покажа на хората, че тя е като всички останали, ако се работи както трябва. Защото в България всички знаят и говорят за нея, но не я приемат. Тази професия съществува от 5000 години насам. Дори първите проститутки са тръгнали от храм и затова се наричат жрици на любовта. Лошото е, че няма закон за проституцията. За това съществува насилие в тази професия. След като отказа да издадат книгата, написах криминален роман \"Искам го мъртъв\". Едва сега излязоха и останалите две книги. Много хора са ги прочели. Истински шок. Но няма възмутени.