ВЕНЦИ МАРТИНОВ: СЛЕД ШКУМБАТА МЕН ТРЯБВА ДА МЕ НАЗНАЧАТ

СЛЕД ШКУМБАТА МЕН ТРЯБВА ДА МЕ НАЗНАЧАТ ЗА ПОСЛАНИК В ПЕКИН, ЗАЩОТО… НЕ ЗНАМ КИТАЙСКИ!

Костов ме изпитваше като студент по икономика – писа ми петица.

Венци Мартинов не се нуждае от представяне. Хумористът сам се описва като автомобил „модел 59-а”, чиято „предница” е нормална, но като на повечето българи има нужда от „центровка”. „Ауспухът” му бил с лек „нагар” откъм „гърнето”, а „багажникът” – голям и широк , но „купето” още не било хванало ръжда.

Средният разход на Венци бил „две бири на 100 километра”. На по кафе репортер на „ШОУ” го разговори за скандалното дипломатическо назначение на колегата му Шкумбата в Чикаго, за Тодор Живков, Иван Костов и Бойко Борисов и други народни любимци.

– В едно свое интервю казвате: „Времето за вицове ще дойде, когато се махнат глупаците от политиката”. Дойде ли това време, щом основният мотив за назначението на колегата ви Димитър Туджаров – Шкумбата за консул, според премиера Борисов е умението му да разказва вицове?
– Според мен глупаците се увеличават, но едновременно с това идва и времето за вицове за тях. Ако бъдем последователни, би трябвало да ме назначат мен за посланик в Токио или Пекин, защото нито знам японски, нито китайски; Весо Парцала – за културен аташе в Афганистан, защото е най-културният във входа на блока си в столичния кв. „Свобода”, а и в Афганистан култура няма; да изгони Кристалина Георгиева от Европарламента и директно да назначи на нейно място като еврокомисар Радка Куршума. Тя поне си го е заслужила с хита „Огнеборецо мой”.

– Вярно ли е, че Шкумбата е завършил международни икономически отношения? И вие сте завършил икономика. Ако ви предложат, бихте ли станал дипломат?
– Колегата е от петричкия край.

Там се раждат с вроден нюх към „отношенията”.

Аз съм завършил по-скромна икономическа дисциплина – счетоводна отчетност и контрол, на 21-годишна възраст, още преди да служа в казармата. Първият ми изпит беше при тогавашния асистент по политикономия и по-късно министър-председател – Иван Костов. Оттогава го уважавам, защото ми постави оценка много добър 5, но вече е време ученикът да надмине учителя си… Освен това завърших второ висше – естрадна режисура в Санкт-Петербургската театрална академия. Знам перфектно руски – за момента не е актуален, но колелото на историята се върти!

– Признат сте за топ имитаторът на Тато. Бяхте ли конкуренция с Шкумбата и имали ли сте професионални „сблъсъци” във връзка с това? В какво се изразява конкуренцията в бранш като вашия?
– Освен аз, и колегата отлично имитира Живков, както и много обичаният и уважаван от мен български актьор Звезделин Минков. Всеки по своему допълва и придава колорит на този образ. Конкуренция в истински смисъл не може да има, защото България е малка и за всеки талантлив човек има достатъчно поле за изява…

Отдавна не обичам да наобикалям маси, както и да подтичвам като шут около актуалните. В чисто творчески план за мен е гордост, че по различно време съм водил персонално предизборните кампании на коренно различни политически сили и лидери – Желю Желев, Иван Костов, Петър Стоянов, Ахмед Доган, Георги Първанов, Сергей Станишев, и до момента поддържам коректни приятелски взаимоотношения с всички.

– Наистина никога ли не се видяхте лично с Тодор Живков?
– В първите години след Десети ноември Тодор Живков на три пъти ми беше изпращал поздрави с пожелание да се видим. Последния път – чрез покойния вече любим мой народен певец и голям приятел Костадин Гугов. Но аз и така не отидох –

„поради некои съображения”…

– Защо не остарява образът на Живков според вас?
– Тодор Живков отлично запълва ролята на водач на българския народ в историческия период след Девети септември до началото на прехода. В този период, в който съдбата на България е решена върху една салфетка на срещата на великите сили в Ялта, и в който изкуствено се разсажда внесената съветска комунистическа почва. Живков, с вродена българска съобразителност и народен усет, отлично позиционира нашата малка страна под крилото на „големия закрилник и надеждна опора – Съветския съюз”.

Болшинството от българския народ, традиционно позитивно и емоционално свързан с Русия в онзи момент, намира социално спокойствие, национална сигурност и исторически оптимизъм в тази близост. Ето защо сега в атмосферата на неясни национални идеали, мъглива икономическа политика и социална несигурност, съчетани с аморалност и антибългарщина, отново на преден план и с нов прочит изниква абсолютната историческа необходимост от раждането на нов актуализиран партиен и държавен ръководител, от същия, но осъвременен тип като бай Тошо. Който умело да води българската политика в точната посока, продиктувана от националните интереси…

– Какво стана с филма, в който щяхте да импровизирате евентуалните разсъждения на Тато за сегашната ни действителност в хумористичен план? Кажете нещо „от негово име”. За Бойко, за Цветанов, за Станишев, за когото искате от днешните властимащи…
– За това ще говорим след Девети септември! /смях/

– Имате ли впечатления как възприемаха имитациите ви героите ви Пирински, Юнал Лютфи, Александър Лилов?
– За разлика от другаря Живков, левите цитирани от теб политици ме наблюдаваха не толкова весели. Единствено много ме е впечатлил искреният и сърдечен смях на уважавания от всички в своята партия бай Юнал, както го наричат.

– Кои футболисти сте имитирал и как?
– Ако се ядосам на нещо и евентуално започна да псувам, което се случва изключително рядко, веднага ще усетите „почерка” на големия български отбор от световното в САЩ ‘94.

– В Хасково се прочухте като най-атрактивния „продавач” на фланелки на звезди като Бербатов и Преслава. Разказват, че футболисти са се превивали от смях на терена, докато водите шоуто…
– Много обичам, когато водя футболно шоу, да се бъзикам с играчи и публика и след години феновете ми припомнят мои лафове от терена. Например

„черен играч получи жълт картон”

и „отляво е английската агитка, отдясно българската, а по средата – преводачи с палки” /по време на официален мач България – Англия 1999 г./. Друг пример – мач „Пирин” – „ЦСКА” на стадиона в Благоевград. Аз съобщавам: „Стадионът е препълнен, даже виждам в публиката вуйчото на легендарния Георги Бачев – Черен брат”. Прякор, който ми беше подсказан от вратаря Мирослав Митев – Главата. Стадионът се заля от смях.

– Вие сте единственият с длъжност „хуморист-имитатор” в ансамбъла на Строителни войски. С кого от известните изпълнители се заварихте там?
– Аз бях единственият по рода си водещ и хуморист-имитатор в ансамбъла. Спяхме в едно помещение – войниците от естрадата и духовият оркестър, и покрай мен тихо похъркваха Васил Пармаков, Красимир Гюлмезов, Христо Йоцов, Михаил Грозданов, Бог да го прости… Работата ни беше да пътуваме нонстоп със щатните изпълнители в естрадата – Георги Найденов, Орлин Горанов, Росица Борджиева и новосформираната „Тоника СВ”.

– Как минава един ваш ден? С кого обичате да си пиете бирата? Кои са близките ви приятели? Има ли жена в живота ви? Домашен любимец?
– На този комплект от кратки въпроси, ще ви отговоря с комплект кратки отговори: Трудолюбиво – мързеливо. С двама. Трима. Има. Мопска Тара.

– Има ли нещо, което искате да споделите с читателите на „ШОУ”?
– На целия български народ бих искал да благодаря за всенародно проявения интерес към мен в резултат на консулските новоназначения в Министерството на външните работи. Обещавам да достигна още по-големи височини в недалечно бъдеще, воден от светлия пример на Колегата. С уважение, Венци Мартинов – бъдещ посланик в Москва, или Лондон – подчертайте вярното по ваш избор.

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
http://www.blitz.bg/