Дакомизийският геном – изследван от българин през 1975 г.

Автори: Академик Йордан С. Иванов и Анна Зографова – член кореспондент на МАБИК

Пореден Мегапроект на Ай Би Ем, сп.”Нешънъл географик” и фондация “Уайт” през 2005 г. активира проучване по проследяване Y- хромозома при което е изследвана митохондричната ДНК на 100 000 избрани представители от основните етноси и народи. Целите на проекта визират констатиране корените на най-старото население, създаване най-мощната база данни и щрихиране маршрута на първата палеоисторическа миграция на ХОМО САПИЕНС. Осъществяването на това гигантско изследване е провокирано от българин още през 1975 г. Тогава по устно нареждане на Тодор Живков, научни екипи по предложение на изследователя-феномен Йордан Иванов заработили по изясняване на шопския етнос. Първите данни за човешкия геном в България от 1975 г. са изведени от изследователя Йордан Стоилов Иванов, удостоен през 2005 г. с титлата академик. Научният му труд, третиращ въпроси по изучаване езика на животните и проблемите на Космоса /от периода 1975-1980 г./ бил изпратен специално на АН на СССР. А констатацията му, че предците на българите са участвали в създаването на етногенезиса на над три милиарда и петстотин милиона жители на планетата, за тогавашния момент била толкова шокираща, щото учените забранили да бъде давана гласност на изследването, отчело живите и починали техни наследници. Така през 1975 г. изследователят манифестирал твърдението, че генетична българска кръв може да бъде открита и регистрирана в територии, заемащи 5/8 от Северното полукълбо. Специалната програма, която науката ни е разработвала, изисквала от научни звена на НРБ след 1975 г да изяснят чий геном е най-продуктивен и най-устойчив. Така учените по предложение на Йордан Стоилов Иванов следвало да обърнат внимание верни ли са неговите твърдения. И базата, върху която сега се работи по целия свят, всъщност е подсказана от изследванията на българина. “В заключенията си учените отново ще стигнат до дакомизийците и шопите” – категоричен е академикът днес.
Щатският проект по изследване на човешкия геном от 2002 г. развенча Дарвиновата теория защото се доказа, че съвременният ХОМО САПИЕНС не е произлязъл от маймуна, и че не е потомък на неандерталци, а се е появил преди не по-малко от 150 000 години. А геномът за българите от същото изследване, кодиран с маркер ЕМ78-алфа, регистрира 21% от съвременниците ни като потомци на етноси, живели по българските земи преди 7 800 години. Коментарът на акад. Йордан Иванов е, че процентите са доста повече от 21%. Защото представителите само на един от етносите на България – шопския имат корен, който превъзхожда останалите. Неговите специфични проучвания и изследвания от 1975 – 1980 г. не само кореспондират със съвременните констатации по изследванията на човешкия геном, извършени от руски и американски екипи, но ги изпреварват значително във времето. Генетичният код на човека е регистриран до момента в Интернет чрез над над 50 терабайта информация, което според програмистите на USA “проектите представлява своеобразно информационно “Цунами“, с данните за аденин, тимин, цитозин и гуанин – A, T, C и G – четирите нуклеотидни бази в човешката ДНК, които изграждат гените, формирайки личността и поведението на хомо сапиенса. А новостите за секвенирания геном изискват огромни инвестиции във високите технологии.Защото само като пример днес едно изследване на човешкия геном с участие на корпорация CELERA Genomics, струва $3,000,000,000. Целите на подобни начинания се свеждат до компютерен анализ, извеждане данни за физическото и функционалното картиране на човешкия геном, изясняване на молекулярната диагностика и идентифициране на нови гени както клониране и секвениране. Стига се до търсене на нови гени в човека на база биоинформатика; до установяване на cause-and-effect на генетичните отношения и извеждане ролята на индивидуалните гени и техните мутации и пр. Но да се върнем към българското изследване, в което констатацията е, че доминантният ген е съхранил през хилядолетията принадлежността на сънародниците ни към същите онези най-древни племена, с гени на дакомизийци, сапейци, сапи /шопи/ – най-старото автохтонно население на Балканите от Мизия и Дакия, стартирало произхода на древните българи. Българинът доказа, че дакомизийците и балтоилирите са първите най-устойчиви етноси на Балканите, което е потвърдил в края на 80-те години на миналия век и етнологът проф. Петър Петров, определил съвместно с антрополози, че самият изследовател – акад. Йордан Стоилов Иванов е личност – феномен, съхранил чертите на непроменяем дакомизийски генотип на 6 900 години.
Доктрината на Йордан Стоилов Иванов, в контекст на тезата за доминантния и рецесивен ген, провокира още едно тайно изследване на група антрополози от академичните среди на България през 80-те години на миналия век, които установили, че тогава на Балканите живеят 65-66% представители на дако-мизийците от югоизточния подрасов, 12% средноевропейски под расов тип – / гети – готи/ – обозначени като славяни, 6-8% средноазиатски под расов тип и др.
Проектът по мегагенното изследване на Ай Би Ем ,“Нешънъл географик” и фондация “Уайт” третира също и въпроса оставили ли са легионите на Александър Македонски/дако-мизиец по майка/, своето семе – генетични следи по маршрутите при завладяването на Изтока и Азия. По този повод Акад. Йордан Иванов припомни, че войските на Алаксандър Велики, описвани в римските и гръцки хроники като “елини” съвсем не са били такива. Само наемниците гърци наброявали не повече от две – три хиляди. Докато важно е друго, че в земите на Бактрия тогава по време на походите се заселват над 100 000 дакомизийски войници на Александър. Те също оставят своя корен и ген пак там – в Партия, Бактрия и Индия.
Българската археологическа находка на човешки кости от 2004 г на жена на 8 000 години ,в района на Враца провокира антропологични изследвания за които още един български учен – корифеят антрополог и директор на института по антропология при БАН – проф. Йордан Йорданов коментира: “Резултатие от изследването на костния материал са известни само на ограничен кръг учени. Те никога не са били предмет на широко обсъждане. А данните, на фона на данните за историческото и културното развитие както и религиозните схващания през различните епохи, представят физическите типове хора, сведения за заболяванията и травмите, оставили следи върху техните кости и лечебните ритуални въздействия върху тях”. По подобен повод проф. Йордан Йорданов изготвя мостри възстановки на образи чрез пластична антропологична реконструкция. Измежду най-интересните му шедьоври са реконструкции на главата на владетеля Севт ІІІ и на дакомизийска принцеса от преди 8 000 години.
През ХХ век шведският учен Улоф Исаксон по научен път доказа, че от сърцето на Балканите стартира развитието си първата евроцивилизация, защото тук преди 7 – 5 000 години, в поречието на реката Итил /днешен Дунав/, в Мизия и Дакия са се появили най-старите рудодобивни центрове на света.
През 80-те години на ХХ век акад. Йордан Иванов доказа, че първите исконни местни етноси – дакомизийци, сапи и сепи първи опитомили овцата и козата, развивайки скотовъдството. Херодот може би малко е “позабравил” величието на сапите – сепеи, но все пак е описал как представители на племето сепеи станали участници в походите на Ксеркс срещу Елада. А други стари автори като Евстатий Византийски и Страбон отъждествявали сепите със САИ И СИНТИИ. Същият етнос, чийто днешни потомци са шопите, /според акад. Йордан Иванов/ е съществувал от времето след третия потоп.
Немалко европейски историци от небългарски произход традиционно пренебрегвали особено важните исторически събития на древността, прередактирайки историята на най-древните народи по изгоден за властимащите начин. Длъжни сме да отбележим, че автохтонните жители на Балканите – дакомизийци, сапи – сапейци,фриги, пеласги, българи – болги освен че залюляват люлката на най-старата евроцивилизация, създават 22 империи и над 50 държави.
Съвременните историци правят едно буквално обезкостяване на Балканите от дакомизийско население, формулирайки тезата едва ли не, че всички те в древността са били траки, което е абсолютно неправилно и невярно! И интерпретацията, че населението на Мизия и Дакия е тракийско е невярно. Тази грешка на старите хроници е била използвана манипулативно впоследствие и от някои съвременни историци. Тези събития още от най-дълбока древност са предшествани от миграцийте, демографските експанзии и гигантски катаклизми, състояли се преди Ноевия потоп и предшестващите го всичките общо осем. Така преди 70 000 години били разкъсани родословията и се образували първите най-стари народи. А пословичната войнска доблест на дакомизийския и сапейския етноси, станала в хилядолетията пример за подражание. От изследванията на акад. Йордан Иванов става ясно, че първото българско царство, регистрирало темел в континента Европа много преди останалите европейски монархии е основано на Балканите. Според учения, древните ни корени тръгват като спирала от земите на Балканите след третия библейския потоп. Така представители на местни балкански етноси достигнали в разселенията плодородните земи на днешна Персия /Бабилон/. Щрихирайки териториите на нашите предци, след последното разселение през Месопотамия, акад. Йордан Иванов съобщава: “ Тези етноси /потомци на палеоевропейците/ след последвалото разселение от Месопотамия, заживяли в райони около езерото Байкал, на територииите на днешна Монголия, Бурятия, Турфанската планина, Горен Енисей, Ордос, Об, Саяно-алтайския край, Ферганската долина, в старите територии на Согдиана и Бактрия – територии на Кушанската империя. Впоследствие част от етносите мигрирали в някои райони на Северозападна Индия, по долините на реките Инд, Нармада, Ганг, после в територията на днешните Афганистан и Пакистан. Част от мигриращите се придвижвали в посока на Гаркана – днешното Каспийско море”.Предците- един и същи народ, пътували, мигрирали, завземали територии и земи на днешна Персия, Индия, Южен Сибир, Крайбайкалието, Монголия, Бурятия и Китай и оставили своето семе, култура, обичаи, традиции – тъкачество, животновъдство. Това бил пътят на цели поколения жреци, философи, военачалници и поети, чиито потомци след време се върнали за да преоткрият отново родината в земите на Балканите. Но те създавали по пътя великите държави – Бабилон, Империите на хонори, кушани. Така тезата на акад. Йордан Иванов за Балканския произход на българите ,след разпадането на държавата Бактрия се подкрепя с данни от Кушаните – потомци на едно от петте племена ЮЕЙДЖИ. А потомците на Кадфиз І и Кадфиз ІІ /45-78/ и владетелите КанишКА/98-123/ регистрират империи и царства, завладели почти цяла Индия. Едно от тях се е назовавало Тохаристан. Империята ВасишКА, империята на Мао Дун и неговия син Кхан Юи Лао Шан, империята на Кардама Ила, Хазария с Карабулгар, Бурджан в Кавказ, Стара Велика България на Кхан-балтавар Кубрат Първи Велики, от която произлизат Дунавска България, Първото българско царство, Волжско-камска България, временната държава Дуло, ситуирането на българите на Алцек в района на Ровена, Джунгурия и др. Безбройни са топонимите, антропонимите и всички онези наименувания и обозначения на племената, известни в историята като кушани, балгАРИ, балхАРИИ – потомци на АРИИ, царски скити /сармати/ кермихионити, хони, куни, хуни, хунити, булгАРИ, котраги, утигУРИ, оногУРИ, оногундУРИ. И ако днес за хуните, преминали от Азия в Европа, през Азовско море, което в много древните времена както твърди акад. Йордан Иванов “морето им било до колене, за да могат да преследват готите, техни братовчедни племена”,/защото от стотиците синове и дъщери на древните вождове се раждали бротовчедните поколения на предците, формирали народите/.
В китайските анали откриваме данни за “хуните на Севера” живяли на север от Китай, а също и данни за Империята на хонорите с генеалогия на почти всички нейни владетели.
Тезата на акад. Йордан Иванов е, че българите са създали първата империя на света по течението на реката Итил – /Дунава/. Нейният родоначалник, обявен за цар на света бил именуван “Лугал –Калама” и титулован император, според “Анонимния хронограф” от 333 – 334 г.той бил владетелят, създал първата огромна империя със земи от Месопотамия до Средиземно море, Египет, Индия – митичният древен Зиези. Подобен факт цитира и акад. Сергей Иванов, в издадената от Академия МАБИК през 2005 г. “Праистория на древните българи”, където на стр. 228-229 четем: “Мизи, меси или миси, известни като българи, това съчетание е било широко разпространено в старите хроники, още повече,че ЗИЕЗИ е и неправилен прочит на”Мезий”, т. Е. “Мизиецът Мезий или Мезей”. Според акад. Йордан Иванов императорът Зиези /Миези/ произхожда от Мизия и е живял много по-рано от периода, в който го поставят съвременните историци /2 750 – 2 726 г./ Пр. Хр.За същия владетел се знае, че със своите невероятни воини подчинил огромни територии и над 30 племена и народи. Синовете му Хайтал и ХуРусан отвели народа Ху Хунори/”Могъщите господари на света”/,в земите на хуните-ефталити или в днешните територии на Балхара и Бактрия, където впоследствие са се е формирали източната -монголоезична група Жун и западната – ираноезична Ху. И същата тази ХУНСКА ИМПЕРИЯ регистрирала владетили,- носители на гена на най-стария династичен род в света – рода “Дуло”. “И ако цевта на пушка или на каквото и да е огнестрелно оръжия се нарича ДУЛО” , както се изразява метафорично акад. Йордан Иванов – “от същата цев на рода Дуло били изстреляни българските гени в един красив фойерверк във вековете, от който чрез аристократични бракове, кръвта се е предавала във всички европейски династии. Включително и на австрийските Хабсбурги, френските Бурбони, немските Хохенцолерни, английските Уиндзъри и пр. И днес, във вените на много потомствени европейски крале, кралици, монарси и аристократи от родовете на Полша, Англия, Дания, Швеция, Чехия, Унгария, Румъния, Черна гора, Испания, Италия, Белгия, Гърция и Франция продължава да тече същата тази забравена кръв на първите европейци , кръвта на най-стария династичен род в света. Затова ние българите никога не трябва да забравяме, че сме основали българско царство в Европа много преди всички останали монархии и не е правилна формулировката, че днес едва ли не трябва да се приобщаваме, а трябва да лигитимираме исконното си право на постоянно присъствие, което генетично и исторически по право абсолютно ни принадлежи”.
Сведения за империята на Хунорите вече са открити не само в хрониките но и от китайските археолози за което свидетелства разкриването на древния град ТONGWANGCHENG /ТОНГВАНГЧЕНГ/ от 419 г. пр. Хр, строен от хуните XIONG NU – КСИОНГ НУ.
/Бел ред.: Става дума за т. Нар. “Мъртъв град” на тюркоговорящите хунски племена. В китайската преса и във в. “Дер Бунд” от датата 7.10.2002 г. същият град е отъждествявян многократно с Фенкис от пепелта, изровен от пясъците на пустинята в целия му древен блясък. Този град бил изграден в китайската империя от най-древната етническа група в света. Такова определение на откритието на града TONGWANGCHENG /ТОНГВАНГЧЕНГ/ даде и китайският учен и изследовател Чжоу Шугуан – председател на китайското дружество за най-старите градове. Владетелите на същия град воювали някога с император Цин Ши Хуанди /династия Цин/, в периода 212-207 г. Пр. Хр., стартирал строежа на Великата Китайска стена, отбранявала древен Китай от Империята на Хунорите. И императорът Мао Дун както и синът му Кхан Юи Лао Шан също регистрират огромен възход на империята. /
За изясняване факти и източници, които биха били полезни на историците, както и генеалогията на прабългарите, акад. Йордан Иванов препоръчва да бъдат проучени взаимоотношенията между владетелите на китайската империя и “белите северни варвари” /хонорите/. Той съветва да се прочетат в оригинал произведенията на Си Ма Цян, Фан Цяо, Цзин Шу в “История на династиите”, Юй Хуан и Вей Леу /”Виейският обзор”/, Бан Гу, Цян Хан Шу /”История на старата династия Хан”/ и Сюи Тянлин, Сихан Хуияо /”Обзор на западната династия Хан”/.
В миналия век, британският учен Колин Ефрю назова 6 килограмовото златно съкровище, открито в България от Варненския некропол “ най-старото злато в света” от преди преди 5 000 години, акад. Йордан Иванов уточнява още, че то е много по-старо. По стара във времето е и находката от времето на дакомизийците в Родопите Перперикон, за която проф. Николай Овчаров твърди, че е свързана с крито-микенската култура. Заради уникалните археологически открития, в края на ХХ и началото на ХХІ век, в района на Старосел, Татул, в Долината на царете, на тракийския град и царската резиденция на одриския владетел Аматок под връх “Кози грамади,” в Централна средна гора и във Врачанско, древната история трябва да бъде препрочетена и пренаписана . Защото това е история на изключително важните федерални древни царства на Одрисите, Сапеите, Бесите и Медите. Академикът посочва, че неправилно учените ги датират /отнасят/ към І хилядолетие пр. Хр. А всъщност те са много по-стари. Това са предци на легендарния цар Резос, на тракомикенеца цар Агамемнон, на поета-жрец Орфей, на Тамирис от Тракия/Омир/. Легендите за тези велики мъжа вдъхновявали древни поети, философи и хронисти като Вергилий, Овидий, Еврипид и др. А жреческите царски родове на дакомизийски оракули регистрирали трайно присъствие и в прочутото Делфийско светилище до 355 г. Синът на Музей Евмолп пък станал родоначалник на династията Евмолпиди, владетели с резиденция /според Д. Чиликов/ в северната част на Пловдивския Тримонциум. Цар Спарток се счита за основател на династията на Спартокидите . Други известни велики владетели от дако мизийски произход били цар Перисад/344-310/, Евмел/309-304 г./, Спарток ІІІ /303- 283 г./, Полемон, Аспруг и Митридат VІ, брат на Котис. От династията на Котис и Савроматите имало дакомизийски владетели, управлявали през ІІ и ІІІ век. Потомък на цар Реметалк дори станал архонт на Атина.
Известни поети от дакомизийски произход били създателите на басните – Езоп и Федър. Брат на великата древна поетеса Сафо се оженил за прекрасната тракийска принцеса Родопис, станала впоследствие съпруга на фараонаЯхмос ІІ ,/в периода 569 – 525 г. пр. Хр/.
Българските археологически разкрития в Българската долина на царете от края на ХХ и началото на ХХІ век доказаха, че страната ни е истински Клондайк за археолозите. Разкриването на бронзовата глава на владетеля на одрисите Севт ІІІ и златната му маска е по ценна и тежка дори от знаменитата маска на Тутанхамон, Агамемнон/вожд и цар от дакомизийски и микенски произход/, продължават да бъдат предмет на дискусии. Знае се, че великите царе Севт и Спарток, живели по нашите земи са секли свои монети много преди гърците и римляните. Това е ставало в монетарниците на Севтополис и Кабиле. Другата изключителна важна сензационна находка от лятото на 2005 г. е разкрита от екип на НИМ, ръководен от проф. Даниела Агре при разкопаване на две от десетте могили край с. Златица – Елховско. Разкрит е също и некропол на царя – жрец на одрисите Керсеблепт, погребан в ІV в. Пр. Погребението е пищно – владетелят е със златен венец, с пълни бойни доспехи, с масивен златен царски пръстен печат и с дарове – сребърни ритони с формата на еленова глава. Находката включва и четири великолепни сребърни фиали и перфектно изработени бронзови и керамични съдове. Коментирайки разконсервирането на некропола, академик Йордан Иванов припомни персонажи от надписи и сюжети, върху великолепните Рогозенски сребърни и златни фиали и чаши, общо 165 на брой брой, изработени от местни дакомизийски майстори, гравирали надписи върху историческите предмети са от времето на Одриското и Сапейските царства . В част от предметите, върху 11 фиали и кана се откриват имената на владетелите Керсеблепт, Котис, Дислояс, а също и името на селището Ергиске.. В същата уникална колекция на Рогозенското съкровище, открито от тракториста Иван Димитров на 43 км. североизточно от Враца през 1985 г. между реките Огоста и Искър е разчетен надписа: “Владетелят Котис направи…”.
Сапейската династия също е регистрирала уникална история на Балканите. За съжаления от нея са известни доста постни факти. Пръв в аналите Херодот цитира името на племето Сапеи, описвайки ги като участници в похода на легендарния Ксеркс срещу Елада. Евстатий Византийски и Страбон обозначили сапеите като САИ и СИНТИИ. Тук е мястото да споменем, че във времето на македонския цар Персей е царувал Абриполис и още един сапейски владетел, именуван също като одриския цар Котис. Той бил баща на Раскос и Раскупорис и брат на Реметалк І. Някои от Сапейските владетели били съюзници на Рим. Техният авторитет е рагистриран в множество декрети и актове на Рим и Атина от онова време. В Атинския национален музей се пази и мраморна глава с изображение, идентично с изображение върху сечените монети от времето на царете Котис и Раскупорис, последният убит от беския жрец на Дионис –Вологез, ръководил въстанието на бесите срещу Рим 15 – 13 г. пр. Хр. Известно е, че сапейската династия на цар Раскупорис подчинила одрисите и бесите.
Един друг учен и дипломат – известният френски консул в София от времето на Руско-турската Освободителна война /1877-1878 г/ Луи Леже определя като диахронна тезата за езиковото единство на българския език със Санскрит, поддържана и от някои наши възрожденски учени като Г. С. Раковски. Леже твърдял, че и най-старите запазени български текстове “Остомировите” и “Асемановото евангелия” са били написани първоначално на езика САНСКРИТ, интерпретиращ схващането за древното езиково единство на Мизия, Тракия и Македония.
Самият факт, че дакомизийци през старокаменната и бронзова епохи били измежду най- великите ваятели, ювелири, философи, жреци и владетели с огромен интелектуален и военен потенциал, извежда този древния етнос много по-напред в история, традиций нрави и поведение. По онова време според акад. Йордан Иванов дакомизийците са притежавали определено по-голям военен потенциал дори от Ахейска Гърция, Рим и Византия. Сапейците, одриси, дакомизийци и други местни племена съставяли мозъка и гръбнака на македонските, римски и византийски легиони, които марширувайки завладявали бавно и последователно земи по време на войните в Пелопонес, Илирия, Египет, Картаген и Палестина, Сирия, Епир и Месопотамия. Тези факти античните гръцки и римски автори умишлено прикриват и ги пропускат. Все пак до нас са достигнали информации от анали, описващи непокорните местни “планински хора” вдигали многократно въстания – сепите – /шепи =шопи/, сапей,които влизали винаги първи във бой и предпочитали смъртта пред робството. Цели 5 века упоритите шопи/сепи/, сапеи и дакомизийците се съпротивлявали на римляните, с което техните бойни качества по достойнство били оценени. С това войнската доблест на дакомизийския и сапейския етноси действително била пример за подражание на десетки велики императори, философи, поети, царе и сенатори от дакомизийски произход, стратези, магистрати, заемали върхови позиции в управлението на древна Македония, Рим и Византия и точно те съставлявали своеобразен мозъчен тръст и гръбнак на македонските, римски и византийски легиони, съставени в основата си от отдряди на местните непокорни дакомизийци, сапи, сепейци. Защото те винаги влизали в бой, предпочитайки смъртта пред робството.
Уважаваният гръцки историк Панайотис Кенеропулос прави следното заключение: “Римската империя е едно от най-удивителните явления в световната история. Тя станала гръцка държава, където безшумно без всякакъв натиск и съпротива се наложил елинския език, но императорите до момента, в който Симеон пожелал да стане наследник на Канстантин Велики не са били от гръцки произход, с изключение на Маврикий /582-602г./, Ирина Атенейска/797-802г./ и Михайл /811-813/г.
Акад. Йордан Иванов уточнява, че повече от половината императори на Рим и Византия както и, философи, поети, жреци- царе, велики пълководци, сенатори, учени са от дако-мизийски произход. “Ако бъде направено проучване на генома на монарси, ще се стигне до извода, че устойчивите и добре управляващи и днес владетели в света притежават този местен дакомизийски геном”. Но преди да цитираме техните имена следва да отчетем приноса на същия изследовател при дешифриране етимологията на наименованието “Траки” , залепено тенденциозно от Херодот на дакомизийските местни балкански етноси. Според него етимологията на наименованието “траки” идва от името на Великата Троя. Впоследствие то става етикет за миграциите на десетките племена, тръгнали на север и запад след края на прочутата баталия, описана в стихове от Омир. Името на траките е изведено от някои историци и като драки. Те са описвани в аналите и като дардани, заедно с пеласгите, строителите на Атинския Акропол. /Известно е, че Зевс е Пеласгийски бог, а не гръцки/.
Троянската война от 1200 г. Пр. Хр. се явява своеобразен разделен контрапункт във времето на древността, с кодирани истини за най-старата българска история. Според Бахши Иман в епоса на Волжките българи “Джагфар Тарихи” също има немалко данни за наименованието на древна Троя, което идва от Улуг Етреч – Велик Етреч – български топоним. Аналите на Тит Ливий описват най-подробно как след падането на Троя, дарданският вожд Еней, син /според легендаа/ на братовчеда на цар Приам – цар Анхиз и богинята Афродита, бил пощаден от елините заради доблестта и храбростта си.Съпровождан от вожда Атенор и част от оцелелите войни на цар Пилемен, загинал в боевете край Троя, хероят Еней тръгва с флота през Сицилия и достига града Лаврентум, когото нарекъл Троя. И както пише Тит Ливий:”повел Еней с флотата си свита от оцелелите троянски първенци, от енетите, понесъл отечествените пенати, взел със себе си баща си и сина си Юл Асканий, който пък станал родоначалник на цяла плеада римски императори и диктатори от рода на Юлийте и Цезарите. Еней воювал с племената Ритули и след немалко перипетии стигнал със съотечествениците си до града на цар Латин – Лациум, където се сгодил за неговата дъщеря Лавиния. Цар Латин паднал посечен на бойното поле във войната с Турн. След смъртта му хероят Еней седнал на трона, оженил се за Лавиния и обединил местните племена със своите троянци. Според историческите анали Енетите, съюзници на Троя, водени от вожда Атенор, които също съпровождали Еней били племе от Пафлагония /от Мала Азия/, заселили земите в областта около днешния град Венеция. Хероят Еней посмъртно бил обожествен, докато синът му Юл Асканий/син на Креуза/, основал в подножието на Албанската планина легендарния град Алба Лонга”. Генеалогията на рода на Юлиите върви пряко чрез Юл Асканий, Силвий, Латин, Алба, Атис, Капис, Капет, Тиберий, Агрипа, Рому, Силвий, Авентий, Прока, Нумитор с дъщеря Рея, Амулей. Юл Асканий бил почитан като родоначалник на римския род на Юлийте и точно н негови потомци били и императорите ЦЕЗАРИ – Гай Юлий Цезар/100-44 г. Пр. Хр/ , осиновеният син на Цезар – Октавиан Август – първи принцепс, управлявал от 27 г. Пр.н.ера т 23.09. – 63 г. до 19.08. през 14 г. пр. Хр. Междувременно след смъртта на сепейския владетел Реметалк, император Октавиан Август разделил земите на Балканите между сина му Котис и брат му Раскупорис. Следващият император Тиберий никак не бил очарован от тези обстоятелства. Тогава Раскупорис устроил нечуван пир и с измама подмамил брат си, оковал го във вериги като впоследствие го убил. В Рим пред Сената, съпругата на владетеля Котис Антония Трифена обвинила последния в братоубийство. Пак във времето на управлението на същия Октавиан Август, известният Агрипа е нарисувал една от най-важните римски стратегически карти на Балканите. Върху нея областта Мизия е била обозначена като провинци,я с привилегии и особена значимост. По тази карта легионите на пълководеца Марк Лициний Крас замарширували марша на завоевателите и воювали с мизите. В чест на една своя победа край Цибрица те преименовали древната Рицария в “Мизия”. Дакомизийците оказвали най-жестоката съпротива при колонизаторския марш на римските легиони както това описва Елий Кат. През 4 в. от н. ера мизийският консул Гней Корнелий Лентул депортирал 50 000 роби от бесите и гетите в Мизия. Тези гети в други анали са като мизи. Така постепенно Мизия се превръща в една от най-важните римски провинции. Българската историография е регистрирала в земите на Мизия строежа на най-прекрасните древни императорски имения фундиите.
Тацит и други древни автори описвали въстанието на предците на днешните шопи срещу Рим като “Въстание на най-могъщите планински непокорни”.
Данни за синовете на дакомизийката Антония Трифена илюстрират, че синовете й били тачени и почитани в Римската импария като царе във времето на император Клавдий. Администрацията на Клавдий е запазила титлите и част от правомощията и привилегиите, с които са се ползвали царете на древната сапейската династия. Във времето на император Нерон, потомците на Сапейските владетели не само придобивали римско гражданство,катоТиберий Клавдий Епитайкент и Тиберий Клавдий Реметалк, но и съхранили царските си титли. По време на царуването на император Гай Калигула, същият изпратил за цар на Армения дакомизиеца Полимен, а сина на цар Аматокъл станал архонт на Атина.
Римски императори от дакомизийски произход, /според акад. Йордан Иванов/ били още Гай Юлий Вер, Максимин Тракиец – син на овчар и наставник на Александър Север, Гал/251-254г./, Диоклетиан /284-305/, Константин Велики /306-337/,роден през 274 г. в Нисос/Ниш/, живял с благородното намерение да премести столицата Рим в Сердика/София/, където се намирала неговата родова резиденция. Мизиецът Флавий Аеций /роден през 390 г.в Дорострум – Силистра/, син на Гауденций, Валерий Корвус Марк, знаменитата Мария Медичи, потомка от царския род на племето меди. Велик римски гладиатор от племетои меди бил Спартак – фаворита на най-известното въстание, вдигнато от робите в Рим. Други известни от онова време гладиатори от дакомизийски произход били Битус, Бакаин, Стунозис, Атик и Келедос.
ВИЗАНТИЯ. Сестрата на император Теодосий ІІ, императрица Пулхерия се омъжила за сенатора от дакомизийски произход Марциан, роден 391 г. и именуван впоследствие Лъв І. Неговият внук Лъв ІІ също регистрирал императорско управление, въпреки дакомизийските си гени. От дакомизийски произход са били и т. Нар. Велики войнишки императори – Макгакиян/451-457./, Юстин І/518-527./, известен още като Управда, роден в с. Тавличево, Кюстендилско ,от Тиберий/578-582/.Известен пълководец дакомизиец бил и Юстиниановият довереник Велизарий . Императори от дакомизийски произход били Юстиниан І /527 – 565/, Юстиниан ІІ, Тиберий І и Фока, а сестрата на император Теодосий ІІ, Пулхерия е регистрирала брак със сенатора Марциан от Дакия, който впоследствие става император Представители на племето беси били император Лъв І и внукът му Лъв ІІ, син на Зенон и Аркадия. Дакомизиийци са били императорите Виталиан, Коментиол, Йоан Мистикон. Хан Сабин, властвал на българския престол /765-766/ също бил от дакомизийски произход по която причина, вероятно и името му не е било отразено в Именника на българските ханове. Съпругата на хан Омуртаг /814-831/ и майка на синовете му Енравота, Звиница и Маламир също е местна мизийка/ от района на бившия гр. Фердинан. – Михайловград – днешна Монтана, кв. Виница.
Велик пълководец от 821 г. бил дакомизиецът Тома, ръководил въстание, потушено от хан Омуртаг. А дъщерята на цар Самуил Косара се омъжила за зетския княз Иван Владимир. Синът на цар Иван Владислав Траян оженил дъщеря си Мария за патриция Андроник Дука, брат на византийския император Константин, от която линия е родословието на българския цар Симеон Сакскобурготски. Потомък на вторият син на цар Иван Владислав Алусиян имал двама сина Василий и Самуил, а неговата дъщеря се омъжва за император Роман Диоген. Според византийски историци цар Петър ІІ Делян също бил мизиец както и драчкия цар Тихомир. Константин Бодин – седми син на зетския крал Михаил по майчина линия бил син на внучка на цар Самуил и на дъщерята на цар Самуил Косара. След 1211 г. дъщерята на цар Калоян Мария, кръстена на името на майка си – мизийската принцеса Мария /дъщеря на болярина Алцек от Кравуна/ става велика императрица в Константинопол и съпруга на Анри Фландърски, брат на император Балдуин. Елена – дъщеря на цар Иван Асен ІІ става съпруга на сина на императора на Никея Йоан Дука Ватаци. Още есна негова дъщеря Мария станала съпруга на Мануил Комнин – брат на императора Теодор Комнин. Братовчед на цар Константин Асен Коломан ІІ Асен се оженва за дъщерята на Ростислав Михайлович. Севастократор Калоян, братовчед на цар Константин се оженва за дакомизийската принцеса Десислава – изобразена като Българската Джоконда в знаменитата Боянска църква. Потомък на същия древен ктиторски род от времето на Второто българско царство е самият акад. Йордан Иванов. Друг представител на дакомизийския етнос е цар Мицо Асен. Цар Ивайло /1277-1280/ бил истински мизиец, роден в предпланините на Провадийския балкан. Друг средновековен владетел – цар Иван Асен ІІІ бил син на Мария, дъщерята на цар Иван Асен ІІ, който с цялата царска хазна емигрира във Византия през 1261 и получава владенията край р. Скамандър, в района на антична Троя. Дъщерята на царя – също Мария става кралица на Каталуния. Цар Смилец /1292-1298/ произхожда от знатен дакомизийски род с владения от Сливен до Копсис. От брака си с дъщерята на византийския севастократор Константин, брат на император Михаил VІІІ Палеолог се ражда синът му Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог. Цар Чоки /1299 г./ бил син на татарския хан Ногай, който след 1285 г. се оженил за дъщеря на Георги Тертер І. Цар Теодор Светослав, син на Георги Тертер бил син на дакомизийка, а негов наследник станал цар Георги Тертер ІІ. Цар Михаил Шишман, потомък на дакомизийци и кумани бил син на деспот Шишман, управлявал Видинска област. Неговата майка е внучка на цар Иван Асен ІІ, а съпруга му става Анна Неда, дъщеря на сръбския крал Стефан Милутин. Негов първороден син бил цар Иван Стефан /1330-1331/. Друг далечен потомък от рода на Асеновци бил цар Иван Александър, син на деспот Страцимир и деспина Петрица Кераца, оженил се за дакомизийката Теодора, дъщеря на влашкия владетел Иванко Бесараб от брака с която са синовете му Иван Срацимир и Иван Асен и дъщеря му Кера Тамар. От брака с еврейката Сара /Теодора/ се родили пет деца, включително и престолонаследникът Иван Шишман. Страцимир е коронясан за цар през 1337 г, а негова първа съпруга е дъщерята на сръбския княз Лазар. От този брак се ражда синът им Александър – известният в историята Искандер цар, приел исляма и управлявал огромни територии като васал на турския султан в Мала Азия. Вторият син на цар Иван Шишман – Фуржин Асен, загинал по време на рицарското сражение на крал Владислав Варненчек край Варна през 1444 г. Кера Тамар – сестрата на цар Шишман за да изпълни историческата мисия и да се опита да спаси България станала съпруга на султан Мурад.

––––––––––––
Библиография:
1. “Въпроси по изучаване езика на животните и проблемите на Космоса”, научна студия от 1975 г. на акад. Йордан Иванов, специално подготвена за АН на ССССР.
2. “Праистория на древните българи”, акад. Сергей Иванов – издадената от Академия МАБИК през 2005 г.
3. “Велики римски и византийски владетели” – историческа студия на уважавания гръцки историк Панайотис Кенеропулос
4. “От основаването на града” – история на древе Рим, регистрирана в 35 исторически съчинения на Тит Ливий, коментиращ събития по създаването и възхода на Римската държава в превод.
5. Неизвестен латински хронограф от ІV в. пр. Хр. – Ватиканска библиотека.
6.Съчиненията “Енеида” на Вергилий и “Еподи” на Хорации в превод.
7. Епос на Волжките българи “Джагфар Тарихи” – първо руско издание.
8. “Българските ханове и царе – VІІ – ХІV век” – историко – хронологичен справочник, Йордан Андреев, държавно издателство “Д-р Петър Берон”.

E-mail: [email protected]