Божидар Чеков е бивш боксьор, бил е шампион на България. Живее повече от 40 години във Франция. Публикува книги с автобиографична тематика, статии, свързани с икономическия и политическия живот на България. Темата „Какво мислят за нас французите” присъства в почти всички негови статии и добре, че е така. Кой по-точно може да каже това.
Източник: sportenblog.com
–––––––––––––––––
Първата партида български цигани бяха посрещнати като шампиони на летище София. Всички медии бяха на линия, само цветя нямаше. Видимо изненадани, мургавите франкофони отговаряха непринудено и добросъвестно на нетърпеливите журналисти. Не, никой във Франция не ги беше насилвал, те не носеха следи от белезници и страната на Волтер и Юго ги беше впечатлила със своята подреденост и уважение към хората. Нашите сънародници явно бяха тръгнали към Париж без да познават закона за три месечното пребиваване. Някои от тях бяха намерили работа, но на черно. Французите им обяснили, че така не може и с това работата се приключваше. Да, но не и за медиите. Поради лисата на събития и гръмки заглавия, продажбите на вестници през септември беше замряла застрашително. Аферата със циганите, поне за малко спасяваше положението. Някои журналисти се нахвърлиха върху нея като гладни котки на прясна риба. Франция, най-гостоприемната европейска страна, погазвала човешките права. Тя нарушавала законите за свободно движение на европейските граждани. Свидетели сме били на „най-масовата официална депортация в Европа след Втората световна война!” С невероятна лекота се направиха паралели с нацизма и концентрационните лагери. И кой стоù зад тези обвинения моля – представители на българските медии в Париж по време на тоталитарната система. Навремето те уверяваха французите, че в България, благодарение на 9-то септемврийското въстание, работниците и селяните са взели властта. Факта, че огромна част от българското население беше закрепостено към родните места, не влизаше тогава в полезрението им. Същите тези хора днес дават уроци на Франция по демокрация и се вживяват като защитници на правото на циганите да вдигат катуни където пожелаят.
Напливът към Франция на хора от цял свят се засилва от година на година. Туристи, стажанти или студенти, голяма част от тях предпочитат да не се връщат в страните от които са дошли. Днес 15 милиона френски граждани са от чужд произход. Други близо 400 хиляди са „висящи”, без документи. Оказа се, че не всички чужденци се адаптират към живота на страната. Най-големият проблем са второто поколение емигранти. Докато родителите им са признателни на Франция, техните деца съзнават, че са различни от „кореняците” французи. Раздвоени между френската култура и тази на страните от които са дошли родителите им, те се сгрупират на етническа основа. По този начин „младите” се самоизолират и донякъде изключват от пазара на труда. Организирани в банди, децата на емигрантите все по-често атакуват банки, аптеки и банкомати. Престрелките между полицаи и бандити от различни етнически групи започнаха да взимат жертви и да предизвикват безредици. За да успокои напрежението и спечели общественото мнение, Саркози предприе няколко радикални действия. Най-смелото от тях е отнемане на френското гражданство на всеки натурализиран французин, засечен в стрелба срещу полицаи. Репатриране (и не депортиране както пише българския печат ) е имало винаги. Всяка година френските данъкоплатци заплащат по 25 хиляди билета на нежелани туристи за да се върнат в страните от които са дошли. Миналата година от тях се възползуваха около 400 български граждани без никакъв медиен шум. Настоящия скандал избухна само след 50 завръщания, защото френският президент сам реши да им даде по-значителна гласност. Дали по този начин той иска да отклони вниманието от „аферата Бетанкур”, да спечели симпатиите на крайната десница или да уреди някакви сметки с Европейските институции бъдещето само ще покаже. Неговите действия дадоха възможност на политическите му противници както вътре в страната, така и в Брюксел да изсипят куп упреци и обвинения върху Франция. Саркози отвърна, че няма да остави никой да обижда страната му и покани всички, които го критикуват, да приютят по няколко цигански семейства. Еврокомисарката Вивиян Рединг се извини официално за произнесените от нея обвинения за проявена етническа дискриминация, но не покани никакъв български циганин в родния си Люксембург. Саркози може да бъде критикуван за начина по който постъпи, но по отношение на общоевропейските закони, той е абсолютно прав. Туристическият период не може да продължи повече от три месеца. След него, всеки, който няма доходи, се връща от там от където е дошъл.
Ако професор Александър Чирков реши да се установи в Париж, той ще бъде посрещнат с цветя от френските си колеги. В Сорбоната следват български младежи от цигански произход. Те са стипендианти и не срещат никакви проблеми. Стотина мургави български сираци вече имат френски родители. Десетки други са в процес на осиновяване. Поради това журналистите и политиците, които упрекват френските управляващи в етническа дискриминация или не познават Франция, или преднамерено дезинформират. Истина е също, че все повече французи са убедени, че страната им не може да поеме сама цялата световна мизерия. От там и позицията на управляващите: ”Това са ваши граждани, вие получавате пари от Европа, създайте им условия за живот в България.” Това поведение не е елегантно, нито естетично. То е наложително. Всеки да си гледа бедняците, защото баницата не може да се дроби до безкрай.
Скандалът, който Саркози предизвика беше неизбежен. Той се дължи първо на българските представители натоварени с преговорите за евроинтеграция, които премълчаха факта, че значителна част от българското население живее в бедствено положение. Западните наблюдатели от своя страна се подлъгаха с мисълта, че с десетина фондации и една фиктивна етническа партия положението ще се оправи. В това отношение решението на френският президент е може би съдбоносно. Никой повече не може да каже, че цигански проблем няма. В българското общество има бомба със закъснител, чието тиктакане се чу до Париж. Циганите са десет процента от българската нация и те са единствената етнос с положителен прираст. От тяхната интеграция в българското общество, зависи бъдещето на българската държава. В последствие, погледът на европейците към България неизбежно се променя. За всички е ясно, че с репатрирането на циганите от различните европейски страни, проблемът не приключва, а започва. Ясно е също, че България не може да се справи сама. Помощ от вън със сигурност ще дойде. Но начинът на нейното използване би трябвало да се различава от всичко което се правеше до сега. Първата необходимост е строгото прилагане на закона за еднакви права и еднакви задължения. Няма да е лесно, не само защото циганите са неграмотни. Според някои хора в България, интеграцията е невъзможна, защото според тях циганите са мързеливи, крадливи и невменяеми. Този начин на мислене е истинска пречка. От друга страна се знае, че част от кметовете и депутатите са избрани благодарение на петолевки и пакети със захар и ориз. За да бъдат преизбрани, способни ли са този вид политици да работят искрено за ограмотяването на техните избиратели? За щастие в България все още има добронамерени учители, свещеници, журналисти и общественици, които съзнават, че интеграцията може и трябва да се подобри. За да успеят тези хора се нуждаят от средства и от държавна поддръжка. България няма френските пари. Но само с пари – интеграция не става. Франция например е богата, но тя не разполага със цигани- хирурзи и цигани музиканти. Друго българско богатство са отличните спортисти от цигански произход.
Къде са днес Ивайло Маринов, Серафим Тодоров, Александър Христов и Борислав Абаджиев ? Всички тези момчета са неколкократни европейски, световни и олимпийски шампиони. Те прославиха България по целия Свят. Колко труд, постоянство, дисциплина, саможертва и талант са необходими, за да изкачи един спортист на най-високото стъпало? Шампионите съчетават най-добрите човешки качества. Вместо да бъдат интегрирани в образованието, спортните федерации или държавни институции, тези положителни примери след като „закачат ръкавиците” биват просто забравени. За да се променят нещата, в процеса на приобщаване на циганското малцинство е задължително участието на малкия, но съществуващ цигански елит.
Какъвто и успех да бъде реализиран в тази насока, винаги ще има журналисти и политици, които ще се правят на интересни критикувайки Франция. От сега виждам бъдещия медиен скандал: „А бе, вие ни връщате циганите, а ни взимате лекарите и медицинските сестри”- ще се развикат те. Дали ще бъде Саркози, или някой друг, отговорът ще бъде неизменно същия като днес: „Оправете си държавата! Създайте условия за живот и работа на хората в България и те няма да бягат! Ние ще помагаме.”
Париж 21 септември 2010 г.
Божидар Чеков
