Една студентска работа и един учебник на преподавател хвърлят в смут месеци наред академичната гилдия на Университета за национално и световно стопанство.
Историята е толкова скандална, че за нея се говори под сурдинка, но от всички. А в редакцията на “Труд” тя пристигна под формата на плик и няколко анонимни обаждания с един въпрос: Ще разкриете ли истината?
В плика бе дипломна работа от 1999 г. и учебник на преподавател от 2003 г. Работите си приличат като две капки вода. Еднакъв текст, таблици, данни, дори запетайките.
Истината се оказа забулена като в сапунен сериал. Затова пък има авторитетни личности, приятелство, скандал, семейни истории, обидени и закон за авторското право, който препраща темата за плагиатството в съда.
Завръзката
1999 г. Студентката Първолета Кръстева защитава магистърската теза (дипломна работа за завършване на висше образование). Работата й се казва “Ресурсен потенциал и развитие на туризма в Черноморския туристически район”. На защитата получила петица. Неин научен ръководител е проф. Емил Лозанов.
2003 г. В книжарниците се появява учебник “Морски туристически ресурс на България”. Автор е доц. д-р Димитър Тадаръков. Шеф в “Булгарлизинг”, председател на Българската лизингова асоциация, бил е член на борда на директорите на “Албена”, шеф във фонд “Земеделие”, а от 1991 г. преподавател в УНСС. Биографията му е впечатляваща и вероятно грешка в печатницата посочва на учебника, че през 2003 г. Тадаръков е доцент. Той става такъв през 2005 г. по данни на ВАК. До този момент се води като “извънреден доцент”. По-важното е, че рецензент на учебника е проф. Емил Лозанов.
Действие първо
Проф. Емил Лозанов и доц. Тадаръков се познават и работят заедно в университета и извън него. В УНСС твърдят, че са били близки приятели. Към днешна дата двамата отричат близки отношения. Проф. Лозанов е шефна департамента по туризъм в УНСС, в който започва работа Тадаръков. Там научна кариера прави и Диана Терзийска. Студентка на УНСС, на 27 години става доктор на науките, а малко по-късно снаха на Лозанов (както сама казва, нещастен случай я запознава със сина му, лекар във ВМА). Терзийска, понастоящем доцент, пише общ учебник с Тадаръков под рецензията на Лозанов. Той излиза малко по-ранно от самостоятелния труд на доцента. Самият учебник е отпечатан от издателство, чийто адрес е в същия блок, в който живее проф. Лозанов. А в цитираната библиография на учебника на Тадаръков има текстове от труда на Терзийска, но за работата на неизвестната студентка няма нито дума.
През 2004 г., на 20 декември Тадаръков получава коледен подарък под формата на рецензия. Тя е за доцентурата му и неин автор, естествено, е проф. Лозанов. Пред факултетния съвет професорът депозира 8-страничен документ, в който пише: “…съм убеден, че д-р Димитър Тадаръков притежава необходимите качества в съответствие с изискванията за научното звание “доцент”…”На стр. 7 под т. 10 четем: “Заслугата на Д. Тадаръков е, че за първи път е събран, обработен и поднесен на студентите обобщен материал за морския туризъм в една значителна монография “Морски туристически ресурс на България” (изд. “ПъблишСайСет-Еко”, 2003 г.).” В същата рецензия проф. Лозанов твърди, че познава добре кандидата, има отлични впечатления от неговата работа и той се справя отлично с временната си длъжност на “ръководител катедра “Икономика на туризма”.
Протоколите от заседанията не са записали и ред, че в УНСС вече има такава работа – магистърска теза на Първолета Кръстева. Самият Лозанов, който е чел и двете работи – студентската и на Тадаръков, не споменава нищо. Нито един служител в университета не казва, че този труд за доцентска титла не е нов. Напротив, има още една рецензия на проф. Лилия Каракашева, в която добрите качества на Тадаръков са подчертани (по-късно проф. Лозанов ще твърди пред “Труд”, че той не е писал рецензия, че тя е еднаква с тази на Каракашева и той само е подписал под натиск. Двете рецензии обаче са различни, макар и положителни).
Никой не го казва и когато документите на Тадаръков са във ВАК и тече карантинен период, в който всеки може да подаде сигнал срещу евентуално неправилен избор или нарушена процедура. Не го казват и следващите години.
Действие второ
Внезапно отношенията между Лозанов и Тадаръков от приятелско-колегиални стават откровено ледени. Каква е причината за вледеняването, може само да се гадае. В УНСС твърдят, че е заради шефското място в катедрата по “Икономика на туризма”. За този пост на 7 юли 2005 г. е избран доц. Тадаръков. За него са гласували шестима членове на катедрата и всички “за”. Доста по-късно тръгват приказките, че това място било за снахата Терзийска. Самата тя обаче нито е подавала документи, нито е заявявала публичен интерес да става началник. Още повече че излиза в майчинство. Тя обаче е обидена на цялата история и пред “Труд” не скрива съмненията си в почтеността на Тадаръков като учен.
Може би скарването между двамата идва заради работата им извън университета, предполагат други наблюдатели на дългогодишния скандал в университета. Но нито единият, нито другият пожела да каже каква е причината за раздора пред “Труд”.
Действие трето
2010 г.Тече процедура на доц. Тадаръков да стане професор. Отприщва се темата за плагиатството.В самия УНСС не могат да направят нищо – техният преподавател от 1991 г. е избран за такъв по всички процедури. С тайни и явни гласувания, протоколи, научни рецензии и т.н. Проф. Лозанов отдавна е пенсионер. В коридорите на университета обаче се говори, че историята с плагиатството е проста. Единият слух носи, че проф. Лозанов е направил Тадаръков, когото познава от години, учен, като му е предоставил всички нужни материали за целта. Така той държи научното израстване на Тадаръков в ръцете си.
Вторият слух носи, че проф. Лозанов няма нищо общо с тази история. Тадаръков, веднъж влязъл в УНСС, е решил не просто да чете лекции като експерт от практиката, а да гради научна кариера. Минал е през библиотеката и си е харесал работата на студентката. Може би затова сега следствието издирва кой е този, който е предал работата.
Самата творба е в обичайните два екземпляра и по вузовските правила вече не се съхранява. Интересното е, че единият от оригиналите се намира в редакцията на “Труд” и авторката го разпозна: Всяка дума, написана вътре, е моя и аз сама съм си събирала информацията. Разпечатах си я на моя принтер. Проф. Лозанов не ми е предоставял материали по случая. Не познавам доц. Тадаръков.
Дали учебникът на Тадаръков е плагиатство, или не – по закон може да реши само съдът. А кой как е злоупотребил, е работа на следствието и на УНСС.
Анета ПЕТКОВА
Доц. ДИМИТЪР ТАДАРЪКОВ: Обвиненията са абсурдни
– Доц. Тадаръков, преписали ли сте учебника си по морски туризъм?
– Не знаех за какво ще говорим на тази среща и от вас чувам за работата на тази студентка. Твърдението, че съм взел нейната магистърска теза, е абсурдно. Аз съм преподавател от дълги години, а от 1995 г., когато бях в борда на “Албена”, работя по тази тема. Имам сериозни разработки в областта на лизингите и от още преди 1989 г. Не познавам Първолета Кръстева.Учебникът излезе през 2003 г., защото тогава получих рецензията си от проф. Емил Лозанов. Дал съм му материалите години преди това, през 1998 г.
– Защо толкова късно? За колко време се пише една рецензия?
– Не мога да ви отговоря на първия въпрос. Една рецензия се пише от 3 до 6 месеца. Аз имам изключително положителна оценка за този учебник.
– Знаете ли, че проф. Лозанов е бил рецензент и на магистърската теза? Възможно ли е той да ви е дал работата на студентката, за да направите учебника?
– Абсурд! Това са глупости. Аз съм работил много активно по тази тема и съм събирал данни. Това бяха кашони с материали.
– Вярно ли е, че сте взели мястото на доц. Терзийска като шеф на катедрата?
– Няма такова нещо. За мен гласуваха единодушно. 11 г. не пускаха никой да се развива. Сега вече има 4-ма доценти, 10 докторанти, най-младият ни преподавател е на 35 г. Проф. Лозанов се пенсионира, няма какво да делим.
Проф. ЕМИЛ ЛОЗАНОВ: Подписах под натиск
– Проф. Лозанов, знаете ли, че има съмнения вашият колега доц. Тадаръков да е преписал учебника си по морски туризъм от студентска работа, а на двата труда вие сте рецензент?
– Получих информация от мой колега за преписването на доц. Тадаръков. Не мисля, че това е единственият такъв случай за него. Ако и в други неща се заровите, ще видите, че има още такива публикации.
– Как получихте информация!? И двете работи трябва да сте ги чели, поне носят вашето име?
– Нищо не съм подписал. Видях работата на Тадаръков, като ми я показаха от издателството, което се намира в блока, в който живея!
– Тогава кой ви е сложил името веднъж като научен ръководител, веднъж като рецензент?
– В УНСС направиха така, че да ме изгонят насила. Бях под натиск.
– Кой ви подложи на натиск?
– Нито съм чел, нито съм подписвал. Притиснаха ме. Вижте рецензията на Каракашева – напълно еднакви са. Тадаръков е станал доцент насила. Във ВАК са гласували за него заради политически чадър. Пет месеца преди това не го направиха доцент. Не съм рецензирал учебника му, не знам защо името ми е там.
– Има документ от заседание в УНСС, на което твърдите, че учебникът на Тадаръков е постижение за науката.
– Каквото ми дадоха, го подписах, после ме изгониха. Какво като не съм видял, че работите са еднакви? Да ме съдят!
Източник: http://www.trud.bg/
