Тези които мислят, че сподвижниците на покойния Слободан Милошевич в бивша
Югославия са на политическото бунище, дълбоко се лъжат! Такива хора днеска
не само че не са изхвърлени от днешната политика, а в голяма степен
продължават да управляват пост-югославското геополитическо пространство,
пише Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб – Скопие.
Следващото мнение е написано специално за ЕурАктив от Лазар Младенов,
председател на Българския културен клуб – Скопие.
„Осъждането на Радован Караджич и залавянето на Радко Младич може да
създаде илюзия за справедливо възмездие, успокоявайки временно нечии
съвести, но съвсем не решава истинския проблем – хора като тях са
навсякъде из бивша Югославия.
Същите структури, които организираха клането в Сребреница, и днес все още
дърпат конците и забавят интегрирането на Западните Балкани в Европейския
съюз за да запазят своето политическо и бизнес влияние.
Добра илюстрация на това е ситуацията в Бившата Югославска Република
Македония (БЮРМ), където в продължение на над 20 години управниците държат
населението заложник на един безкраен и безсмислен спор за името с Гърция.
При рекордна безработица от 37%, гражданите на БЮРМ, подобно на бившите
източногерманци навремето, масово „гласуван с краката си”, придобивайки
българско гражданство и преселвайки се в България и ЕС. Както наскоро
отбеляза и френският вестник „Фигаро”, ¾ от населението на БЮРМ (или
около 1.4 милиони граждани) имат български произход и говорят на език,
който по същество е български диалект.
Репресиите и смехотворните исторически фалшификации от ерата на комунизма
не могат да повече да се прилагат така безцеремонно в бившата
юго-република, което отваря пътя на спонтанен процес на „ребългаризация”.
Създават се неправителствени организации на гражданското общество,
фокусиращи върху българските корени и културно-историческо наследство на
малката държава.
Днешните лидери на БЮРМ, преминали през школата на Милошевич, никак не
харесват тази тенденция. За сплашване на хората, властите затварят и
репресират български граждански активисти.
Такава е съдбата на инженер Мирослав Ризински, македонски и български
гражданин, един от основателите и ръководителите на гражданското сдружение
„Български културен клуб – Скопие” (БККС), работещо за демокрация,
европейска интеграция и развитие на добросъседски отношения на Балканите.
Заради обществената си дейност, Мирослав става трън в очите на враговете
на демокрацията в БЮРМ, които нееднократно го подлагат на лични атаки и
тормоз (включително физическо малтретиране по време на мирна
церемония-панахида).
През 2007г. службите за сигурност на БЮРМ обвиняват Ризински в корупция и
се опитват да го завербуват, напълно в стил „а-ла-Милошевич”, за да стане
техен агент и да шпионира свои приятели и колеги. След отказа му да им
сътрудничи, Мирослав е незабавно осъден на лишаване от свобода в
непрозрачен и силно политизиран съдебен процес. Понастоящем този
европейски гражданин излежава 3-годишната си ефективна присъда в скопски
затвор. Властите в Скопие вече дълго време тенденциозно блокират неговия
трансфер в Република България. Остават още 14 месеца до края на присъдата.
Аналогично, миналата година една млада майка-българка, Спаска Митрова,
беше хвърлена за 3 месеца зад решетките на скопски затвор под смехотворния
предтекст, че не осигурила на бившия си съпруг свиждане с детето им в дома
на родителите си. Понастоящем невръстното дете е насилствено отнето от
майката след поредица от крайно противоречиви съдебни решения, които не
биха могли да бъдат взети в никой нормален европейски съд.
Неотдавна, държавния департмент на САЩ, ЕС и ОССЕ (Организация за
сигурност и сътрудничество в Европа) изразиха тревога за политизацията на
съдебната система в БЮРМ, нарушаването на човешките права и нетърпимостта
към граждани с различна етническа принадлежност.
Още повече, посланикът на ЕС в БЮРМ оцени състоянието на затворите в
страната като ужасяващо (сравнявайки ги с бежанските кампове в Латинска
Америка и затворите в Южна Африка във времето отпреди Нелсън Мандела).
Очевидно, духовете на Тито и Милошевич все още витаят в тази страна, а
политическите им сподвижници ползват корумпираната съдебна система за да
се оттърват от неудобните противници.
Напълно игнорирайки критериите от Копенхаген, хората обучени в стил а-ла
Милошевич блокират европейското бъдеще на Западните Балкани и работят за
реинтеграцията им в една нова анти-европейска юго-империя. Обаче, сега
времената са други и такива носталгични мечти не могат да се осъществят.
Въпреки това, много човешки съдби биват разбити, защото тези наследници на
Милошевич, в отчаяни опити да запазат техните позиции и разкош, са
способни само за производство на безработни, емигранти и невинни
затворници.
Дали съдбите на много хора като Мирослав Ризински ще бъдат необратимо
увредени? Дали универсалните права и свободи, прокламирани от eвропейските
институции и високопоставените служители в Брюксел, имат някаква стойност?
Време е да се отговори на този въпрос сега, когато един обикновен
беззащитен европеец е в беда и има нужда от тяхната реална помощ.”
––––––-
Б.Р. Оригиналният текст на английски – линк.
