Иво Инджев
http://ivo.bg/
Днес, на този тъжен ден за футболните фенове ден, позорната загуба на националния отбор от уж маргиналната футболна сила Черна гора и преждевременната кончина на надеждите за класиране на България за Евро 2012 г. , ме изпълва с …плаха надежда. Защото, уви, у нас е така: докато една прогнила система не се срине, не я сменяме. А сменим ли я, все пак има шансове да се оправи.
Не искам да прехвърлям същите надежди към главната област на живота, от която в крайна сметка зависи всичко останало – състоянието на икономиката. Но не мога да не припомня, че на два пъти през последните 20 години настъпиха радикални промени в страната именно след пълен икономически срив.
Изчерпаният модел на държавното планиране, което дори и неговият бащица Живков нарече “недоносче”, доведе до онова, което приемникът на Живков на поста му Петър Младенов определи в първия и последен откровен отчет на другарите за миналото на социализма като “аполикалипсис”.
Не че апокалипсисът доведе автоматично до благоденствие като на нивата, чиито стърнища са били изгорени заради новата реколта. Имаше още един трус, отново под мъдрото ръководството на партията, който довърши останалото. Това беше сгромолясването на финансите и икономиката през управлението на БСП през 1996-та и началото на 1997 година.
И в двата случая ударените жестоко по джобовете българи се пробудиха и си потърсиха правата на улицата. Само това може да ги изкара (от кожата им) там!
Междувременно, както се изрази Иван Костов, без да бъде опроверган по същество от властта сега (а само е попържан заради констатацията), икономиката ни заспивала…Какво ли ще донесе зимният сън, ако гражданството се пробуди напролет гладно и озверяло и заиграе пак на мегдана? Волен Сидеров ли ще го води на синджира на обещанията за национализация, връщане на енергото под шапката на държавата (а защо не и на България под ушанката на Русия, което би означавало излизането от ЕС, за което той пледираше предизборно)?
Не си пожелавам нищо такова в икономическата сфера. Но има области ни, в които положението много напомня на състоянието на българския футбол и където “някой” също трябва да смени треньора, като това може да има оздравителен ефект. Този “някой” , за съжаление, може да бъде само пълният и всеобщо признат провал.
Много близо до това е драмата в българските медии. Един след друг собственици закриват вестници (най-новият пример е столичният “Класа”). В редакциите текат уволнения и дори (о, небеса!) ревизии имало в изданията на ВАЦ. Там се раздират от вътрешно напрежение, твърдят от Frog.news, защото е очевидно че се готвят да ги продават (пак). Държавната телевизия е в паника от недостиг на пари и от натиска на този факт върху новото ръководство да извършва съкращения. Български и международни наблюдатели мерят затихващия пулс на общественото доверие към медиите и констатират все по-тежко заболяване…
Но в същото време май колегите се надяват на някакво чудо. Кръстят се някой добър богаташ ще ги напазарува и да им подари свободата да бъдат автентични журналисти. Няма да стане. Ще пропуснем и този шампионат на медийното Евро, защото надеждите от такъв род не струват и пукнато евро. Явно ще наблюдаваме агонията, докато ножът не опре до кокала- до онзи, който държат и не пускат олигарсите и техните политически покровители.
