Във всяка легенда има и частица истина, преданието за хубавата принцеса Европа не прави изключение. Древните писания разказват, че тя била дъщеря на цар Агенор. Запленен от красотата й богът на светлината Зевс се влюбил в нея. Явявяйки се под формата на красив бик, той се приближил до младата благородничка и кротко полегнал. Удивена, Европа седнала на гърба на необикновеното животно, в този момент преобразеният бог се изправил и отнесъл надалеч ( чак до остров Крит) смаяната девойка…..
Това е легендата, каква обаче е истината, какво е значението на името Европа? За да разберем това първо трябва да обърнем поглед към нейното семейство. Баща й носи името Агенор. Въпреки, че е обявен за финикиец, той носи трако-троянскско име. От любовта със Зевс красивата принцеса ражда трима сина – Минос, Радамант иСарпедон, а нейна внучка носи името Земела.
Агенор означава силен водач, или водач на мъжете. Частицата Аге отговаря на санскритската Ажа със значение вожд*. Нор е еквивалент на тракийската и скитскаанер, нара–мъж, също и на санскритската нара– мъж. Тази древна дума е запазена в нашата нестинар, която има значение танцуващ мъж.**
Минос се е славил с мъдростта си, затова е логично да свържем неговото име със санскритският глагол манати–мисля, който пък отговаря съвсем точно на старобългарския мьнети– мисля. Приликата е толкова голяма, че санскритската и българската дума могат да се вземат за диалектни варианти принадлежащи на един език.
Радамант също има прекрасно обяснение на санскрит и български. Частицата Pада е съпоставима със санскритската дума рада– успех, благополучие…радост и разбира се старобългарската дума радъ- радост. С частицата мант се изразява притежание в санскрит ( пашумант означава имаш животни, паша ).
Мант отговаря на старобългарският глагол имати- имам, чиято насализирана форма е иманти. Т.е. Радамант означава имащ радост, радостен. С подобен строеж е са тракийските имена Акамант и Йфидамант ( съюзници на трояните).
Сарпедон е защитно име със значение кривчо, изкривен. Обяснява се с хетската думасарпа – сърп ( крив предмет), санскритската сарпа – влечуго ( криволичещо, виещо се) и нашата дума сърп. Понеже в древността детската смъртност е била висока, то на новородените често са се давали защитни имена със значение крив, грозен, черен ( Грозьо, Черньо) с цел да се отклони злото.
Името на Земела не се нуждае от много коментар. Земела е тракийската богиня на земята. Сродни на името й са хетската дума самана, санскритската ксама и разбира се старобългарската земля-земя.
Виждаме, че потомците на красивата принцеса носят тракийски имена, а това означава, че те, както и Европа са от тракийски произход. Да не забравяме важната подробност, че първоначално с името Европа се е обозначавала област в Тракия, не във Финикия, или Гърция. Най-древната географска област Европа е обхващала земите между Стара планина, Егейско ( Тракийско) и Черно море.
Какво обаче означава антропонимът Европа ( Europa )? Едно е сигурно, в дълбока древност името на чаровната девойка е звучало съвсем различно. Според мен частицата ЕУ ( Eu) имаща значение хубаво на гръцки е звучала първоначално катохув, хуу, хуб. В действителност гръцката дума еу – хубаво отговаря на авестийскатахуу, галската су, санскритската суба – хубаво …и разбира се нашата хубаво, убаво ( диал.форма).
Втората частица ропа отговаря прекрасно на санскритската и авестийска дума рупа, рупия – форма. За рупа-форма трябва да се добави, че е свързана с тракийските думирупия, руфия, ромфея – меч ( нещо, с което се сече, оформя, дълбае). Връзкатаформа– режещ инструмент можем да видим и в нашите думи образ и режа, ряз, т.е. образът, формата са нещо, което е изрязано, издялано ( М. Фасмер). Дори и нашата думатяло има значението нещо издялано, оформено ( М. Фасмер). Санскритската думатвастр означава както създател на тела, оформящ тела, така и дърводелец. Твастр е сродна на нашата творя – създавам, правя, а също на авестийската таста – оформен, от която произлиза и хуташта – добре оформен(а).
Истинското име на Европа е звучало като Хубрупа, Хуурупа и е означавало –хубавицата, жена с хубави форми. Най-древният вариант на името на красивата тракийка дала името на цял континт е запазен в български диалекти като Юрупа, Урупа, да не забравяме и иранското Урупа – Европа.
Похищението на красивата тракийската принцеса от взелият формата на бик Зевс е всъщност романтизирата миграция на траки в покока юг, към остров Крит. Бикът е символ на древно тракийско божество олицетворяващо първичната сила. Не случайно тракийският Загрей – бикът е почитан на остров Крит. Зооморфни съдове ( с формата на бик) се появяват на остров Крит към краят на второто хилядолетие преди Христа, което пък е белязано с поява на нов антропологичен тип хора ( Хътчинсън). Да не забравяме, че остров Крит е и дом на минотавъра, човекът-бик, на когото атиняните изпращали жертви.
Тук може да се възрази, че Загрей не е Зевс, а потомък на Зевс. Това е така, но трябва да се отбележи, че митът не е гръци по произход, а само документиран от тях в една отдалечена епоха. Павзаний [8.53.5] обяснява, че гръцките легенди имали различни отличаващи се един от друг варианти, особено тези засягащи произхода митичните личности….
Време е истината да излезе наяве, трябва да се знае, че най-старата област носещаимето Европа е в Тракия. Ние сме потомци на първите европейци, на първите просветители, благодарение на които милиони хора получиха писменост. От нашите земи се разпространиха организираното земеделие и скотовъдство, които направиха възможна неолитната революция. Дедите ни създадоха първата възвишена и хуманна религия отричаща насилието и отмъщението. Нашите предци бяха носители на светлината, затова и мразещите доброто хвърлиха много усилия да ни заличат. Досега не са успели, дано и да не им се отдаде. За да избегнем това не трябва да позволяваме да ни унищожат духовно. Нека се отвърнем от злобата, защото тя не е наша. Нека се отречем от алчността, защото тя е страшна болест. Нека не следваме пътя на лошите а да се се върнем ли към корените си. Да изпълним ли сърцата си със старата гордост и достойнство, да станем ли отново силни хора…Всичко зависи от нас…
Използвана литература и пояснения:
1.J. Lempriere, Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994
2.Г. Батаклиев, Антична Митология, Справочник, ДИ Д-р Петър Берон, София, 1985;
3.M.Coulson, Sanskrit, University Press, Oxford, 1982;
4.W.Dwight Whitney, Sanskrit Grammar, LPP, Delhi, 2003;
5.A.A.MacDonell, Sanscrit Dictionary, University Press, London, 1954;
6.М.Фасмер
7.R.W. Hutchinson, Prehistoric Crete, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1962;
8. Pausanias, Description of Greece, Harvard University Press; London, 1918.
* Аге, Ажа –вожд са сродни с нашите думи вожд, вести, везон-водя, яздя, изразяващи движение.
**Нара–мъж се среща в нестинар-танцуващ мъж, където нести означава танцувам, нося се, т.е. движа се, а нар има значение мъж. Най-старата форма на нара и нар еиндар, което е насализирана форма на нашата дума едър, иедър – ендър, индър. Естествено, който е едър той е и силен. Сродни думи са галската нертос-сила, луитската инарумни – силен.
Източник: http://sparotok.blog.bg/
