В петък, 17 сeптември 2010 г. от 19.30 ч. в залата при Българската православна църква „Св. София“ в Чикаго се проведе среща на министъра на енергетиката, икономиката и туризма Трайчо Трайков с българската общественост в Чикаго. Преди срещата той даде пресконференция пред местните журналисти и български медии.
В самата зала той бе посрещнат с хлаб и сол и български народни танци от децата от неделното училище при църквата.
Срещата бе открита от генералният консул в Чикаго Валентин Дончев. Присъстваха още Николай Вълов – началник на търговската и икономическа служба към посолството ни в САЩ, Милена Ценова – началник на политическия кабинет към министерството на економиката енергетиката и туризма, консул Лила Георгиева, представители на чикагската преса и др.
След кратко встъпление за икономическата ситуация в България, министър Трайков отговори на въпроси на присъстващите чикагци, между които имаше питания за АЕЦ Белене, за АЕЦ Козлодуй и физика Георги Котев, за политическата ситуация в България и др. На всички въпроси той отговаряше много кратко в рамките на няколко изречения.
Очаквайте по-късно подробен репортаж. Следват снимки от събитието.
Фотографии: Десислава Стаматова
Бих посъветвал сънародниците ни в Чикаго да игнорират това лице и да си оползотворят ценното време с нещо по-полезно. Това лице на снимката е носило и продължава да носи единствено и само щети и загуби за българският народ. Съдете сами. Той е главен герой в неизгодната приватизация на Енерго-разпределителните предприятия, като за награда после е назначен за прокурист в едно от тях. Сега, като министър защитава, както Матросов на амбразурата, свръх неизгодните за Българич руски енергийни проекти. Това много добре си личи от публикуваният тук хвалебствен материал за това лице. На трето място – пак той защитава интересите на руското ядрено лоби, като отказва да предприеме мерки по разследване на далаверата с подмяната на горивото в АЕЦ „Козлодуй“. Не на последно място е и последната му изцепкам свързана с мераците на комуноидният му приятел Р. Петк., да строи писта за Формула1 в Доброславци. Определено с тази далавера целят източването на бюджета, за да се изкупи земята на която ще се строи, на високи цени и с предизвестени собственици, естествено представени от подставени лица. В тази далавера Трайчо се старае особенно много да услужи на един друг голям български политик, който, когато ви беше на гости нарече българският народ „материал“.
Времето е пари! Нали така, български американци? Вие искате ли да си пилеете парите за това лице?
Въпроси към министъра
1. Защо МИЕТ през м. ноември 2009 г. на искане по Закона за достъп до обществена информация от Комитета в защита на ядрения физик Георги Котев, са скрити над 70 полета в Доклад до министъра на МИЕ от 15.08.2008 г. на директора по „Сигурност на електроснабдяването“ Васил Хаджиев – касаещи данни с фактическо признаване на аномалиите при подмяната на ядреното гориво в АЕЦ“Козлодуй“, изнесени от Котев ? Защо е това прикриване на действия на тройната коалиция и ексминистър Петър Димитров ?
2. Как ще коментира доклада на Агенцията за ядрено регулиране от 30.07.2008 г. до министъра на МИЕ, в който се съобщава за аномалиите и факта, че документацията по подмяната все още се преглежда от АЯР т.е. това е признание, че от 2004 г. новото ядрено гориво в АЕЦ“Козлодуй“ е НЕЛИЦЕНЗИРАНО ? По данни от сигурен източник, допреди един месец документацията все още не е била приета от АЯР, т.е. експлоатацията на нелицензирано гориво продължава вече шеста година ?
3. Когато за новите 600 касети с ядрено гориво се е заплащало като за редовни, лицензирани – не е ли това крупна корупционна схема за половин милион евро ?
4. Знае ли за фирмата-посредник при доставката от Русия, че е на Спартак Кимион Георгиев, в която според системата ДАКСИ работят само двама служители ? Защо е нужен посредник или това е „пощенската кутия“ за преразпределяне на парите ?
Трайчо Трайков
Виждали сте всякакви министри, но такъв не сте и сънували. Трайчо Трайков. С такова име няма начин да не си мълчи. Послушанието по принцип се възнаграждава добре, а в политиката – богато. В апаратните игри то е ракета носител, която може да издигне човека до неподозирани върхове на властта.
Трайчо би трябвало да си трае особено по въпроси, по които премиерът Бойко Борисов вече е заявил мнението си. Да, ама не. И точно затова той е особено интересен феномен в правителството на ГЕРБ.
Да вземем енергото. Тази пролет Бойко Борисов се възмути от приватизацията на електроразпределителните дружества и от последвалото поведение на ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН в България. Премиерът разпореди регулаторен одит – тоест яка ревизия на енергото, която трябва да се направи от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Но според Трайков приватизацията на тези дружества не е била грешка. Без нея сега сигурно щяхме да говорим за далавери и там, както за “Цанков камък”, смята той. Без притеснение министърът сподели това пред “Труд” броени дни след изявленията на премиера.
Друг на негово място може би би се побоял. Не от Бойко Борисов, а от собственото си минало. За да седне в министерското кресло, Трайков изостави стола на прокурист в австрийската компания “ЕВН България”. Така че няма проблем сегашните му изявления да се тълкуват като чиста проба лобизъм. Но явно на самия него истината му е по-скъпа, а поводи за враждебни коментари срещу един министър винаги могат да се намерят.
Какво стои зад това поведение на Трайков?
Той не е енергетик. Икономист е, но пък познава кухнята на енергото. Докато е бил в “ЕВН България”, се е занимавал по-отблизо с “Топлофикация Пловдив”, която беше приватизирана от ЕВН. Даже някои казват, че ако не беше станал министър, Трайков сигурно щеше да оглави пловдивското парно.
Виенската връзка обаче прозира и в самото му избиране за член на българското правителство. Според запознати ЕВН в Австрия има добри контакти с Европейската народна партия (ЕНП). Така че за кандидатурата на Трайчо е имало и външна подкрепа при обсъждането на състава на правителството на ГЕРБ миналото лято. Това едва ли е без значение на фона на дебата прави ли България завой към САЩ.
Друг интересен факт е, че биографично сегашният икономически министър е свързан с реалната икономика – баща му е бил инженер в “Кремиковци”. Навярно затова в една от социалните мрежи преди сегашния си мандат Трайчо се е обявил за съживяване на металургичния комбинат. По ирония на съдбата точно при него съдът обяви “Кремиковци” в ликвидация и пусна социалистическия мастодонт за разпродажба.
Запазена марка на Трайков е, придружавайки премиера, да вмята уточнения, които напълно променят смисъла на изявленията. Когато на площадката на АЕЦ “Белене” Бойко Борисов с възмущение изтъкваше как за “ей тоя гьол” вече са похарчени 1 млрд. лева, Трайчо уточни, че са инвестирани 430 млн. евро. Недоизказаното е, че тези пари няма да отидат на вятъра, а ще бъдат оползотворени, ако централата бъде изградена.
За 10-11 месеца в министерството Трайков вече познава в детайли големите енергийни проекти на България. Знае игрите, интересите, лобитата. И изглежда няма комплекси, които да го карат да си криви душата пред микрофоните на репортерите. “Сигурно сте сънували”, възкликна той, когато журналисти поискаха коментар на думите на премиера, че България излиза от проекта “Бургас-Александруполис” и замразява АЕЦ “Белене”. И ето: преди ден самият Борисов уточни, че проектът “Белене” не е замразен – просто се търси европейски инвеститор.
Трайков определено е човек с аналитичен ум. Достатъчно е такъв да разполага с повече информация, за да погледне по-далече в бъдещето. Например в 2015 г., когато страната ни ще трябва да е затворила около една трета от работоспособните си електропроизводствени мощности. Ще имаме ли ток тогава? Или режим? Или ще се молим за доставки от Румъния?
За много хора мълчанието е злато, за други е привилегия на глупците, но за министър Трайков поне засега е печеливша стратегия. Способността да говори малко вече го е спасявала от забъркване в скандали – за разлика например от неговия приятел и колега Симеон Дянков. Липсата на излишна словоохотливост е донякъде плюс в общуването и с подчинените му. Те няма нужда да отсяват зърното от плявата и според запознати вече свикнали да разбират от половин дума какво се иска. С тази черта на министъра свикнаха и журналистите. И най-напористите вече знаят, че решил ли е да не каже нещо, ще мълчи като комунист на разпит. А накрая може и да ви се скара, ако много го притискате.
От Трайчо няма да чуете хвалби и раздувки. Обикновено малкото думи, които изрича, са точни и носят много информация за тези, които имат уши да я чуят.
Проблемът е, че понякога казва първото нещо, което му дойде на устата. Когато за първи път се заговори за вдигане на ДДС като антикризисна мярка, икономическият министър реагира спонтанно. “Това няма да е добре за икономиката!”, беше категоричен Трайков и без да иска се конфронтира с премиера. По-късно малко се поправи. “Ако анализът покаже, че не можем с останалите мерки да избегнем фалита на държавата, ще трябва да вдигнем ДДС. Пръстът е на спусъка, просто не е дръпнат. Но това ще е последният куршум”, каза образно министърът и бе отново много точен.
На няколко пъти обаче категорично показа, че не иска да го смятат за пенкилер. “Не искам да се изказвам по въпроси, които са от компетенциите на мои колеги, както не ми е приятно те да го правят”, заяви Трайков, когато го разпитваха за това дали сме излъгали ЕК за размера на бюджетния дефицит.
Това е не защото няма какво да каже за актуализирания бюджет, за болниците или безработните, а защото не иска да бъде въвлечен в излишни конфликти с останалите министри. По същата причина почти никога не говори за работата на предшественика си Петър Димитров и докато повечето му колеги обясняват неуспехите си с миналото управление, Трайков предпочита да коригира нещата в своя стил – тихомълком.
В министерството например не се вдигна много шум около уволненията в управляващия орган и междинното звено по ОП “Конкурентоспособност”, където не е тайна, че са се вихрели големи далавери. Успя да тушира напрежението във ВМЗ-Сопот, където се готвеше стачка заради липсата на поръчки и неизплатени заплати.
Без големи драми се решиха и споровете с Пловдивския панаир. Преди ден от панаира съобщиха, че са изплатили на държавата дължимия за 2006 г. дивидент от 1 395 682 лв. Заради неговото забавяне миноритарният собственик – Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, заведе дело през миналата година. Хубавото е, че 375 хил. лева дивидент ще получи и община Пловдив, а сумата ще бъде инвестирана в ремонти на детски градини.
Остава да се види дали ще се намерят пари за щанда ни на “Експо 2010” в Шанхай. Но вероятно двете страни са успели да се разберат и по този въпрос, след като министърът отиде на изложението в Деня на България.
Трайко ТИХЧЕВ