С доц. Илона ТОМОВА от Института за населението и човека към БАН разговаря Светослав Метанов (в-к Труд)
– Доц. Томова, преброителните карти в интернет предизвикаха оживена дискусия. Там са записани американски и африкански етнос. Има ли такива?
– Няма, разбира се! По принцип при преброяванията, когато отиде преброителят и попита каква е вашата етническа принадлежност, е длъжен да запише точно отговора на преброяваните лица. След това вече идва класификацията. Тогава вече отговорите ще бъдат представени по един или друг начин. След 1992 г. редовно между 60 000 и 70 000 души на въпроса не за религиозната, а за етническата принадлежност, казват “българо-мюсюлманин”, “помак”, “ахрянин”. Това са големи натрупвания. 60 000 това са повече, отколкото всички евреи, арменци, руснаци, гагаузи, каракачани и власи, взети заедно.
– Това достатъчно ли е, за да приемем, че има българо-мохамедански етнос?
– Не. Колегите от НСИ са длъжни да запишат така. Когато после те подават информацията в официален вид, тази графа не излиза като “българо-мохамедани”. Ако са се самоопределили твърдо като “турци”, въпреки всички колебания на преброителите, се записват като турци. Записаните като “българо-мохамедани” отиват в графата “българи”. Тази специфична информация от анкетите може да отиде при политици и учени. За нас това е много важно.
Какво всъщност ни казват хората, когато посочат – “аз не съм българин, аз съм помак, мюсюлманин”. Те дават няколко знака. Единият е – аз държа на своята мюсюлманска група и на различията, които имаме. А за това има куп причини – чувство за подцененост, изключване от обществото, от управленски позиции, кариерно развитие, равноправно отношение. Това е знак, че има проблем.
– Записването на графа “българо-мохамедани” като алтернатива на “българи” не задълбочава ли проблема?
– В НСИ по този начин просто си облекчават работата, вместо после да ги вадят от графа “други”. Става дума за последваща обработка. Това вероятно е и причината да запишат формулировки като “американец” и “африканец”. У нас идват малко хора от различни африкански страни и се търси обединителния признак континент. Иначе сте абсолютно прав – няма нито африкански етнос, нито африкански език. Абсурдна е и формулировката “херцеговски” етнос. Бялото братство също не може да е религия. Колкото до българо-мохамеданите, това наистина е много чувствителен въпрос. След първата Балканска война се присъединяват обширни територии в Родопите, по поречието на Места и Струма, където има мюсюлманско население, което говори български. Македонските чети там са изпращали своите юнаци и се осъществява първото им покръстване. След това десетилетия наред, като погледнем как върви идентификацията на тези хора, ще забележим, че там, където е имало най-голямо насилие, те не са станали българи. Правят се опити още през 1912 г., след това през 1940 г. отновоняма никакъв успех, през 1968 г. пак им се сменят имената. И какъв е ефектът – там, където е имало най-голямо насилие и кръв, тези хора отказват да се признаят за българи. Страшимиров казва: “Насилието върху тях беше толкова жестоко и беше подтикнато преди всичко от алчност и после от глупост и лошота. И после тези хора казват – да ни вземе който и да е, да не ни вземат българи.” Това той го пише през 1913 г. като потресен интелектуалец. Насилието тогава е родило отказа от българска идентичност. За мен е много важно като учен да получа данните каква част от хората в Родопите, Пирин, а и в Ловешко са се самоопределили като помаци, за да мога да видя динамиката на групата. Колко от тях се самоопределят като турци? Какво е станало с тях? Дали са напуснали страната, или вече се самоопределят просто като мюсюлмани. Възможно е да установим, че една голяма част все повече се идентифицира като българи, доколко силни са миграционните процеси сред тях и т.н.
– След катобезработицата в тези региони е висока, вероятно става въпрос за икономическа емиграция?
– Емиграцията винаги започва като икономическа. Но трябва да се изследват групите, които дават най-голяма емиграция. При българите мюсюлмани наблюдаваме висока миграция. През 90-те години именно те най-много подаваха документи за американска зелена карта.
Когато сега преброителите ги срещнат по родните места, една голяма част могат да се самоопределят като американци. Преди време имах любопитен случай. Аз това “американец съм, не съм българин” преди време го чух от едно българче от Пловдив, което правеше докторантура в САЩ. Четири години бе прекарал там и напетата бе дошъл на колегиум в Будапеща и твърдеше, че е американец българофон. Бяха му достатъчни 4 години докторантура, за да престане да бъде българин, каквито са били предците му поколения наред.
– Какво доказва това?
– Тези българи мюсюлмани, които са се чувствали жертва на много силен натиск и на социално изключване, лесно стават испанци, португалци и т. н. В много по-голяма степен децата им ще останат в чужбина и няма да се върнат. А това е изключително лоялно население. Много дисциплинирано и трудолюбиво. Когато те казват – помак съм, те дават знак, че държавата не прави нужното, за да ги приобщи. Това трябва да имат предвид политиците.
– През 70-те години в Югославия Тито създаде националност мюсюлмани и видяхме 20 г. по-късно до какви кръвопролития доведе това?
– При преброяванията навсякъде по света на въпроса за етнос се записва начинът, по който човек се самоидентифицира. Но пак казвам, тези данни не са за публична, а за чисто научна употреба. По този начин могат да се набележат и ефективни политики за приобщаване. Трябва да престане лейбълизирането и заклеймяването на тези хора като нелоялни български граждани, родоотстъпници и предатели. Вчера четох форума на “Труд” и там един българин мюсюлманин бе написал, че винаги с гордост се е самоопределял като такъв и че всичките му усилия са били отдадени на тази страна. Тези хора се боят от говоренето в медиите и от политици като Волен Сидеров, Красимир Каракачанов, Яне Янев – само могат да доведат до нов натиск върху групата. Когато ние ги изключваме, те се самозатварят.
– Какво е решението?
– Просто трябва да бъдат равноправно включени във всички сфери на социалния живот и на всички нива. Те не трябва да чувстват пречки в професионалното си израстване заради това, че са мюсюлмани. Не трябва да мислят, че няма да бъдат избрани на високи постове заради религията си. Не трябва да бъдат обиждани в детската градина, в училището и в университета за това, че са такива. Не трябва да срещат административни трудности. Не може чиновник от Гоце Делчев да отсъди и да казва – няма да правим средно училище в Корница, Брезница и Лъжница, защото искаме децата ви да слязат в града, а не да получават образование в затворени ниско културни общности. Ние искаме да махнем децата оттам, за да можем да им повлияем. Това обижда. Там има над 2000 деца. Когато ти им кажеш, че няма да направиш училище, ефектът е обратен. Тези деца просто няма да получат никакво образование. Ще спрат да учат след 8-и клас. Всички тези, които крещят: помаците не са добри българи, пращат децата си да учат в чужбина и може би те никога няма да се върнат.
– Добре, но ако използваме термина “българо-мохамедани”, би трябвало да има етноси “българо-православни”, “българо-католици”, а аз може би трябва да се самоопределя като “българо-атеист”?
– Пак казвам, това е голяма група от хора, около 70 хиляди души. Идентичността не е фиксирана категория. Тя е променлива. Когато Гърция започна да полага грижи за каракачаните, те престанаха да се пишат като българи и все по-често се самоопределят като каракачани или гърци. Същото може да се каже за македонците. През 1992 г. за такива се обявиха 10 000 души, а през 2001 г. – само 5000. Тези процеси трябва да се следят внимателно. Ако в тези райони има засилени инвестиции, изграждане на инфраструктура и повече работа, това води до промяна на идентичността и до приобщаване.
Източник: http://www.trud.bg/
