Дори засегнати от кризата, сънародниците ни предпочитат да стоят в чужбина
Aвтор: Мартина Бозукова
Кризата не е довела до масово връщане на български емигранти у нас и парите, които те пращат на своите близки в България, не са намалели особено заради по-лошата икономическа ситуация в страните, в които се намират. През миналата година паричните трансфери от българите в чужбина към страната са 1.2 млрд. евро и макар, че бележат известен спад от 15%, той е много по-малък спрямо намалението в други финансови потоци, като например чуждестранните инвестиции. В условията на криза и намаляващи инвестиции парите на българските емигранти допринасят съществено на финансовата стабилност в България и за сигурността на домакинствата. Това сочат изводите от изследване на “Отворено общество“ по въпросите на миграцията, което беше представено в сряда.
Директорът на “Отворено общество“ Георги Стойчев заяви, че парите, които българските емигранти изпращат у нас по време на криза, са повече от усвоените средства от еврофондовете. Пращаните от тях пари се изразходват основно за храна, сметки, медицинско обслужване. Стойчев обясни, че трансферите от постоянно живеещите в чужбина българи запазват стабилно ниво от 600-700 млн. евро годишно. Това, което временно работещите в чужбина българи изпращат през 2008 година е достигало 600 млн. евро, но през 2009 година е намаляло до 400 млн. евро. “От тези данни може да се заключи, че кризата е засегнала основно българите с временна заетост в чужбина“, коментира Стойчев.
Чрез проучване на границата на българи, връщащи се за кратко в България, са установени делът на работещите емигранти и делът на тези, които изпращат средства в България, съответно по официален и неофициален път. Работещите емигранти са почти 79%. 36.9 на сто от тях привеждат пари по официален път, а по неофициален – 15.4%. 47.7% от емигрантите не изпращат средства.
Данните от изследването показват, че очакванията кризата да доведе до масово връщане на български емигранти у нас не са се оправдали. По думите на Стойчев дори засегнатите от кризата емигранти в значителната си част продължават да стоят в чужбина, тъй като не вярват, че ще намерят по-добри перспективи в България. Голямата разлика в заплащането и лошото ниво на публичните услуги у нас са главните причини за това българите да емигрират в чужбина и да не желаят да се върнат.
Според Стойчев специална държавна миграционна политика насочена към връщането на българи е ненужна и не си струва да се изразходват публични средства.
Георги Ангелов, който е един от авторите на изследването съобщи, че България е на второ място в ЕС след Румъния по получавани от емигранти средства като процент от БВП. За останалите държави подобен финансов поток не играе такава съществена роля за икономиката. Други страни, в които се разчита в някаква степен на тези средства, са Литва, Португалия и Полша.
По официални данни на Евростат в страните от ЕС най-много българи има в Испания (около 160 000), Германия (60 000), Италия (40 000), Гърция (40 000), Великобритания (15 000). По думите на Ангелов обаче реалният брой е по-висок.
Същевременно се забелязва голям ръст в броя на българските студенти, които учат в ЕС – от 1.9% от общия брой студенти през 1998 година до 8.3% през 2007 година. Най-много български студенти заминават да учат в Германия, САЩ, Франция, Австрия и Великобритания. След 2007 г. привлекателността на САЩ като дестинация за български студенти намалява за сметка на преориентиране на студентите към страните – членки на ЕС.
За периода 2003–2008 г. България е трайно в топ десет на страните, които изпращат студенти в Германия, а през 2005 г. дори е на второ място, като само Китай е изпратил повече студенти. Между 4,5 и 6% от чуждестранните студенти в Германия са българи. България изпраща в Германия значително повече студенти от много по-големи държави като Русия и Украйна например.
Според анализаторите на “Отворено общество“, ако българските студенти вземат студентски заеми в приемащата държава, твърде възможно е това да повлияе негативно върху нагласите им за връщане в България след завършване на университета. В дългосрочен план последицата може да бъде още една масивна вълна на “изтичане на мозъци“ след регистрираната в началото на 90-те години. В същото време от 2007 година насам се забелязва тенденция, че чуждите граждани от български произход все по-рядко избират да учат в България.
–––––––––––-
България бавно започва да привлича чужденци
Макар и бавно след 2007 година България започва да привлича чужденци, сочи изследването на “Отворено общество“. Имиграцията е все още много малка по размер, но нараства с устойчиви темпове с потенциал да превърне България в страна, която приема мигранти.
Забелязва се устойчив ръст на гражданите на Великобритания, дошли да живеят у нас. От 290 през 2003 година броят им достига 1489 през 2008 година.
Препоръките на изследването са България да насочи усилията си към привличането на легални имигранти. При планомерно управляван целенасочен процес страната може да привлече млади и висококвалифицирани чужденци, които да са от полза за икономиката. Другата перспектива е непланираната, стихийна имиграция (включително и нелегална), която означава липса на пълноценна интеграция и поражда предпоставки за обособяване и маргинализация на отделни имигрантски общности.
Изследването разглежда имигрантите у нас на “стари“ (отреди 1989 година) и нови – след тази дата. Старите имигранти са виетнамци, руснаци, араби, африканци, а новите – основно китайци и западноевропейци. Основно новите имигранти са дошли в страната или по бизнес като регионални мениджъри, инвеститори и др. или подобно на британските пенсионери са избрали да живеят тук заради природата.
За разлика от старите имигранти, които имат добре изградени общности и мрежи и са добре интегрирани, новите са изправени пред повече проблеми. Дискриминацията, жилищните проблеми, езиковата бариера са част от тях.
Иначе трудовата заетост сред имигрантите е по-висока от средната за страната. Голяма част от тях обаче нямат осигуровки.
Източник: http://www.mediapool.bg
