АЕЦ “Белене” е източник на корупция, зад западния инвеститор може да е и “Газпром”. Георги Котев не е луд, а ядрен физик от висока класа. Прокуратурата остана сляпа за щети за милиони в енергетиката, нанесени от Тройната коалиция, казва ученият.
Георги Касчиев е роден през 1949 г. в Шумен. По професия е атомен физик. В момента работи като научен консултант към Института за изследване на риска към Виенския университет. В периода 1972-1989 г. работи в АЕЦ “Козлодуй”. От 1997 до 2001 г. е председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ), сега Агенция за ядрено регулиране – АЯР. Професор е по ядрени реактори в Токийски технологичен институт.
В момента е научен консултант към Института за изследване на риска към Виенския университет. Професор е във Виенския университет, където води курсове по “Основи на ядрената техника” и “Радиационна защита”.
Интервю на Стойко Стоянов
– Господин Касчиев, АЕЦ„Белене” е заплетен възел – от една страна, премиерът нарече проекта „гьол”, в който няма да налива повече пари, после заговори за западен инвеститор, финансовият министър твърди, че няма да даде никакви пари за тази АЕЦ, а председателят на Народното събрание казва, че централата ще бъде изградена по правилния начин. Как разчитате тези разнопосчни сигнали, какви намерения се крият зад тях?
– Действително сигналите от управляващите са много разнопосочни. Изявлението на премиера за гьола е просто един типично популистки ход. Той целеше да покаже на хората, че ще се вземат необходимите мерки и нещата няма да останат както до сега? Само че от това говорене нищо не последва, никакви мерки не бяха предприети, нито едно лице от сферата на енергетиката, или от предишното правителство, които са подписвали неизгодните договори за „Белене” не се разследва.
През миналото лято прокуратурата извести за разкрита корупционна схема при изкупуване на добития скраб, от близка до президента фирма. Разяснено беше всичко как е станало, но нищо не последва. Част от същите тези хора са участвали и в схеми за износ на ток чрез частна посредническа фирма, продавали са огромно количество електроенергия на цени по-ниски от вътрешните и са ощетили компанията от огромни приходи.
Някои политици и анализатори в България твърдят, че действията на новата власт целят просто преразпределение на пазара, в това число и в енергетиката. Тоест енергийната мафия да преориентира интересите си и да работи за тези, които са на власт сега.
– Подозирате, че празното говорене е с цел комисионните да се преориентират от хора на Тройната коалиция към фактори в ГЕРБ?
– Не става дума само за комисионни, но и за подкупи и други облаги. Напълно вероятно е такъв сценарий за прехвърляне на изгодите от предишната власт към сегашната. Но смятам, че трябва да се обърне по-сериозно внимание на изявлението на г-жа Цачева, че АЕЦ „Белене” ще се строи по правилния начин. След това един журналист я нарече Аецка Цачева. Въпросът е кой е правилният начин? Казват, че г-жа Цачева била изтъкнат юрист, но тя няма никакви технически познания, никаква техническа основа и най-вероятно никаква представа как се строи АЕЦ. Да не говорим, че правото, което тя би следвало да познава, не борави изобщо с такъв термин „правилен”, а има само „законно” и „незаконно”.
Впечатляващо е, че председателят на парламента не обръща никакво внимание на това, че всички действия по отношение на тази нова централа до сега са били незаконни, но не ги коментира. От думите и подразбираме, че правилният начин не означава да е законен, а по-скоро парите да отиват в правилната посока и на точното място.
– Могат ли решенията на правителството от 2005 г. за започване на изграждането на АЕЦ „Белене” и за обявяване на търг за реакторите да бъдат атакувани в съда като незаконосъобразни, както и да се търси отговорност от виновни лица?
– Всички тези решения са наистина незаконосъобразни и могат да се оспорят в съда. Но в България трудно става да тръгнеш да доказваш, че от някакво решения са засегнати обществени интереси. Екологичните организации и зелените не повдигат този проблем, доста странно ми се струва, но сигурно смятат, че нямат възможност. Но абсолютно сигурно е, че решението на правителството от 2005 г. е взето, без да е влязла в сила оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС). Тя става факт на 20 януари 2007 г. Решението на НЕК по-късно за провеждане на търг за избор на доставчик на реакторите също става факт без да има ОВОС, и следователно е незаконно. За това ми е много чудно, че сегашното правителство, когато дойде на власт беше твърдо, че всички такива сделки ще ги разследва, а виновните лица ги очаква затвор. Ако имаше обаче реална политическа воля, нямаше начин тези действия до сега да не се забележат, и да се спре този процес.
Министърът отговарящ и за енергетиката от една година разправя как проектът „Белене” ще се анализира, ще се види дали ще има изгода от него, колко ще струва, ще има ли пазар за продукцията му, колко ще са разходите, от къде ще дойде финансирането и т.н. И какво излезе от тези анализи – разбраха, че ще струва много пари, разбраха, че никой няма намерение да дава пари, и че никой не иска да се включва в такъв проект, че няма интерес на частните инвеститори.
– Но страната ни вече има поети финансови задължения по този проект. През септември излизат някои от поредните вноски за новия реактор, какъв е размерът им, кой ще ги плаща?
– Винаги съм държал да се обърне сериозно внимание на това, че след като не правим нищо по този проект, това не означава, че не продължават да се харчат огромни суми за него. Това е страшното. Мога да посоча някои от сумите, които до сега са изплатени. В България не е известно и не се коментира това. Например, продължаването на договора от декември м.г. до март струва около 200 млн. евро, които не са платени и са отложени. Това е ангажимент на НЕК към руската страна. Правителството вече ни убеждава колко са големи неустойките и се мотивира, че за това трябва да продължим да работим. Но това реално са основа за действия в същата посока.
След това продължението на договора на НЕК с „Атомстройекспорт” от март до септември е за около 30 млн. лв. 6-7 млн. евро бяха хвърлени за създаването на бетонов постамент на огромния гьол. Към основния консултант на проекта отделно вървят, до колкото знам, около 18 млн. евро на година и разбира се идва периодът септември –октомври т.г. когато трябва да се плати вноска за оборудването на първия реактор. Сумата е от порядъка на 220-250 млн. евро. Тя може да не се плати сега, но това не значи, че няма да бъде издължена в бъдеще и тези пари няма да бъдат поискани.
Освен това, сега се договаря продължението на договора с „Атомстройекспорт” и тепърва ще видим при това мълчание, което има около проекта, какво ще излезе. Но тава няма да го разберем от българските медии и българското правителство, а ще го научим от чуждестранните ядрени експерти.
За проекта като цяло и плащането на първия реактор правителството на пръв поглед реално няма участие. НЕК е страна по договора и това беше гордо обявено навремето. Но не знам как ще се оправят, защото държавната електрическа компания е много закъсала. Да не забравяме, че през 2007 г. НЕК взе заем от БНП „Париба” на стойност 250 млн. евро, за които сега на всеки три месеца трябва да плащат над 10 млн. лв. като лихви. Тоест, за 5 години до май 2012 трябва да са изчистили около 220 млн. лв. за лихви и да изплатят накуп цялата стойност от 500 млн. лв. Откъде ще ги намерят тези пари? Никакъв друг начин няма освен рязко вдигане на цените на електроенергията.
– Има ли опасност НЕК да фалира?
– Според мен НЕК се приближава уверено към фалит. Единствено с повишението на цените на електроенергията от миналата и отчасти от тази година успя да се оттласне от дъното, но при всички случаи, за да не фалира държавната компания, накрая правителството ще извади пари.
– Но министър Дянков се зарича, че няма да плати тези 250 млн. евро.?
– Не е изключено кабинетът да вземе политическо решение и да направи това плащане. Нали по такъв начин миналото правителство на Станишев извади от бюджета 700 млн. лв., с цел строителството на „Белене”. Друг въпрос е, че сегашния кабинет няма от къде да ги намери тези огромни суми, и така се получава един порочен кръг, в който има много говорене, влизане в една спирала, която ни води направо към дъното.
– Наричате проекта „Белене” един от източниците за генериране на корупция в България , може ли ситуацията да се промени с идеята на премиера да търсим западен стратегически инвеститор?
– Реално идеята за намиране на западен инвеститор е единствената, по която „Белене” може да се реализира. Трябва да е ясно, че тази АЕЦ не може да се изгради с руски пари. България е член на ЕС, участва в договора ЕВРОАТОМ, а той поставя редица ограничителни условия пред трети страни и капитали. Това е и причината социалистите от предишното правителство да не вземат пари от руснаците, не защото се потриваха, почесваха и се бояха, или пък не искаха. А защото нямаше как. И сегашните управляващи бяха предупредени за това от комисаря по енергетика Йотингер. Но да не забравяме и най-важното, че една от причините избраният за стратегически инвеститор от германия RWE да се оттегли от проекта е именно корупцията.
– Ще се появи ли силен западен инвеститор?
– Според мен няма и няма да има. Когато се проведе първият търг за изграждането на централата и беше избрана германската RWE, участваха 6 или 7 големи западни фирми. Сега нито една от тях няма желание отново да се включи. За това допринесоха разкриването на всичките недостатъци на проекта „Белене”, финансовата криза, фактът, че няма пазар за продукцията, тя ще е с висока себестойност. Няма яснота и по въпроса какво ще се прави с радиоактивните отпадъци, с отработеното гориво? Тези въпроси са актуални, особено пред евродирективата, която вече е подготвена, че всяка страна трябва да изгради депо за отработеното гориво. И освен всичко това вече има редица перспективни ядрени проекти в Западна Европа, специално в Англия, в Италия, в които огромните западни компании се включиха и няма да имат възможност да се ангажират с нашия.
Да вземем като пример и проекта на Румъния на Черна вода. Каквото и да приказваме за съседите, проектът им е направен точно както трябва, при това на търга там се явиха 15, или 16 големи компании, от тях на първия етап бяха избрани 6. А държавната електрическа компания на Румъния при този силен интерес реши да си запази участието от 50% и да намери необходимите средства. Трябва да е ясно, че там където проектите са добре структурирани, добре защитени, инвеститорите имат интерес. Отделно в нашия случай няма нито една банка, която има желание да участва.
– Съществува ли възможност, ако все пак се появи западен инвеститор, зад него да се окаже, че стоят пак руски интереси и пари?
– Да обърнем внимание на една особеност – от една страна икономическият министър говори, че трябва да се търси стратегически инвеститор, което е правилно, но премиерът и г-жа Цачева говорят просто за инвеститор. За стратегически инвеститор е ясно – това трябва да бъде огромна компания, с голям опит в изграждане, въвеждане в експлоатация на обекта, гарантиране на висока степен на безопасност, решаване на всички съпътстващи проблеми и т.н. А като говорим просто за инвеститор, в тази роля вече може да бъде всяка компания, в това число и руска, примерно „Газпром”, щом имат пари и искат да инвестират.
– Защо българското правителство хвърля толкова енергия и усилия за гьола „Белене”, а не се насочи към изграждането на 7-и блок в АЕЦ „Козлодуй”?
– В „Белене” вече реално са налети толкова много пари, възможни са неустойки, които България ще трябва да плати от над 300 млн. евро. В тази ситуация по-малкото зло е да се спре всичко това с проекта, защото задълженията към него ще уморят страната. Може би един от изходите е с оборудването, което е поръчано за първия реактор на „Белене”, да се мисли в друга перспектива. България няма възможност да премине през цедилката на Русия и да го препродаде на друг, за това с това оборудване може да се изгради един нов реактор на „Козлодуй”.
– Следите ли протеста на ядрения физик Георги Котев?
– Да, от самото начало още преди две години. Освен това познавам лично този човек. Отзивите за него са много добри. Той е много интелигентен, с необходимото образование. Завършил е в Русия ядрена енергетика. В АЕЦ „Козлодуй” през цялото време е работил в областта на пресмятанията на характеристиките на реакторите. По всички критерии той е един специалист от най-висока класа. Такива експерти са рядкост. Той може да си намери навсякъде работа. А други, които у нас се пишат за специалисти, не смеят и носа да си подадат навънка, даже и на интервю не могат да се явят в европейски страни. Но точно такива хора се отнасят с ирония и насмешка към Котев и разкритията му. Опитват се да го изкарат, че е луд, но това съвсем не е вярно. Човекът смята, че каузата му е вярна и че трябва да направи всички усилия, за да я доведе но край.
– Приемате ли за достоверни твърденията му, че ядреното гориво в АЕЦ „Козлодуй” е подменено с рециклирано?
– От една страна, неговите доводи са много убедителни. От друга пък, е красноречиво поведението на замесените в скандала институции.
Той казва, че Пети и Шести блок от 2004 г. работят с гориво от уран, извлечен от отработеното гориво, тоест рециклиран. За обикновените хора вероятно няма никаква разлика, но в рециклирания уран има един нов изотоп – „Уран 236”, характеристиките на, който не са много добре изследвани и внася известна неопределеност при пресмятанията на ядрени характеристики. От тук могат да произлязат точно такива ефекти, които се наблюдават при експлоатацията в Пети и Шести блок.
Какво каза веднага след разкритията на Котев тогавашният шеф на централата Иван Генов, кумец на Румен Овчаров. Обяви, че няма такова нещо и няма как да стане, защото в Русия не се използва рециклиран уран за ядрено гориво. Това твърдение си беше една лъжа. Няма как да не знаят, че там отдавна се произвежда ядрено гориво от рециклиран уран и има такава програма вече за производство на такова гориво не само за реактори RBMK, но и за VVR1000. Още повече че на симпозиум, проведен преди време в България, руснаците си казаха, че използват рециклиран уран. Материалите точно от тази конференция бяха извадени като аргумент, но опонентите на Котев, за да се измъкнат от първоначалното си глупаво обяснение казаха, че можело и да се произвежда, но в завода, в който се прави горивото за VVR1000, няма как да попадне рециклиран уран. Как си представяте, на тези провинциални момчета в малка България да им е ясна цялата схема къде и как в Русия отиват различните видове уран и гориво. После се оказа, че и това им твърдение не е вярно. От реакциите им ясно може да се направи извода, че Котев е прав, а ръководството на централата е замесено в една огромна корупционна схема.
Целта на преработката на отработеното гориво винаги е да се извлече натрупаният плутоний в него и да се остъклят радиоактивните отпадъци. При изобилието, което имаше на естествен уран, този рециклиран уран представляваше просто един отпадък, нещо което няма особена стойност. Ако така присъства той във финансово икономическите разчети на Русия – какво се получава? Вместо да вложите естествен уран, чиято цена преди 6 г. е била около 150 – 200 долара за кг. за да получите един кг. реакторно гориво за VVR1000, влагате около 9-10 кг. естествен уран, или става въпрос за около 2 хил. долара за един кг. А пресметнете каква цена излиза за един тон. Вместо обаче да харчите тези пари, влагате нещо което практически е почти на безценица, вид отпадък, обаче крайният продукт – касетите с ядрено гориво, ги продават на същата цена, както при използването на свеж уран.
– България ангажира шведската компания „Studsvik Nuclear AB” да провери състава на горивото в Козлодуй, приемате ли резултатите й като независими и верни?
– Цялото това изследване беше нагласено, а предметът му беше абсолютно погрешен. Шведските експерти бяха наети да търсят дали има в свежото гориво „Уран 233”, нещо от което няма абсолютно никакъв смисъл. Шефът на регулиращият орган Сергей Цочев прекрасно го разбира това, защото е доктор по радиохимия. Ако изобщо имаха намерение да се установи дали е от естествен или от рециклиран уран горивото, трябваше да се търси дали в него има „Уран 236”. Защото той се получава само по един единствен начин, когато уранът е в реактори и се облъчва от неутроните „Уран 235”, примерно, в 82% от случаите се дели. Останалите 18% просто поглъщат неутрона и се превръща в „Уран 236”. Така, че „Уран 236” може да го има само, ако материалът е бил използван преди това в активната зона на ядрени реактори. Затова заданието на шведите е абсолютно безсмислено. То нищо не може да покаже и въз основа на него изобщо не може да се твърди, че в горивото няма рециклиран уран. Това е едно нагласено проучване, за да се покаже някаква активност от българска страна. Но то само потвърждава съмненията, че Котев е прав.
Освен това институциите в България не направиха едно ясно изявление по най-простия критерий – поради това, че в рециклирания уран все пак има някакви следи от плутония, от продуктите на деление неговата активност е ,например, два пъти по-голяма, отколкото на естествения уран. Естествено, че когато в съответното помещение на АЕЦ пристигнат няколко десетки тона гориво, съдържащи такъв уран с малко по-висока активност, там ще се създаде малко по-висок радиационен гама фон, а хората, които влизат да работят – ще имат малко по-високо йонизиращо натоварване в сравнение с предишните години, когато горивото е било от естествен уран. И една такава проста съпоставка би могла веднага да каже – има ли малко повишен радиационен фон в помещението, има ли малко по-високи дози или няма? Но вместо това, те мълчат и дават някакви завоалирани обяснения.
– Споделяте ли твърденията на Котев, че европейските институции не се интересуват от разкритията му, защото са заинтересовани – централи от ЕС изнасят отработеното си гориво в Русия за рециклиране?
– Капацитетът на руснаците за преработка на ядрено гориво е много скромен в сравнение, например, със страни като Франция, Англия. Поради това смятам, че Европа си мълчи, защото и там действа същата бюрократична машина. И там чиновниците, както навсякъде, най-много мразят да им се създават някакви проблеми, да им се налага допълнителна работа, да събират сведения, да търсят решения. За мен това е по вероятното обяснение за бездействието им. Освен това Брюксел избягва да се захваща с теми, които са вътрешни проблеми за България. Те знаят, че при нас има ядрен регулиращ орган и заедно с правителството могат да си проверяват случая. Но със същия проблем се е ангажирала и Комисията по жалби към Европейския парламент. Тя е излязла с доклада, че жалбата на Котев има основание, тъй като информацията показва, че софтуерът на АЕЦ” Козлодуй”, с който се разчитат характеристиките на ядреното гориво към ония момент, не е бил в състояние да ги пресметне правилно. Тоест, има надежди за някакво развитие по случая. Но истината е, че ако правителството се бе ангажиралоь нещата можеха да се изяснят само за една седмица.
– Защо след падането на Тройната коалиция и промените в ДАНС не искат да изчистят този скандал с горивото, а министър Трайков крие документи?
– Ясно е, че играта с това гориво е на много високо ниво и ще бъдат засегнати сериозни интереси. Печалбите от подмяната на горивото вероятно са били огромни. Необяснимо е, че и прокуратурата отказа да види очебийни факти, министерството, отговарящо за енергетиката, също не иска да направи проверка. Липсата на отношение също е отношение към случая. Показателно е, че Агенцията за ядрено регулиране мълчи по скандала.
Все пак се надявам, че от средата на септември нещата ще се раздвижат. Имам информация, че зелените в европарламента се интересуват от разкритията, предвиждат среща с Котев. Скандално е в 21 век човек да е готов да умре от глад, само за да предизвика вниманието на институции и да се извърши проверка за престъпления.
Източник: http://frognews.bg
