У нас няма къде. Не чакайте от българи, ние не сме благородни
Автор: Павел Петов
Трябваше да пазарувам в eBay. Наложи ми се. Щастливо открил своя продукт – две батерии от Китай за 10 долара – започнах да си ги плащам и не щеш ли в офертата да платя ми изскочи предложение да даря 1 долар за Пакистан.
Замислих се. Стоя си в топлата августовска вечер (точно преди да застудее). Пия си малка ледена чешка бира. Петък е. Топло, но не горещо. Пуснал съм си на готината уредба някъв “олд скул”, т.е. ретро рок. Светът е съвършен в този момент.
В крайна сметка взех бързото и смело решение – дарявам ЕДИН долар.
Почувах се глупаво щастлив, но нужен. Важен, евтин егоист, удовлетворил себе си за ЕДИН долар и помогнал (вероятно) някому.
Кратък, но нужен коментар: ЕДИН долар е страшно голяма сума в нужда. Не е смешно. Жаден сте: 1 литър минерална вода и струва стотинки? Едно хапче при силен зъбобол, главобол, а струва стотинки. Детето ви има 41 градуса температура , някой ви дава двайсет капки течен аналгин. Това са 20 капки за стотинки …
Това е пример колко много е малката помощ в нужда.
Искам да съм велик дарител…
Започнах да се чудя как хем да дам още 20 лева за Пакистан, хем да съм значим в собствените си очи, пък и от друга страна да осигуря още пари за хората там… Егото ми и манията за значими неща се сляха в едно.
Дойде ми следната невероятно гениална идея: да публикувам линк(ове) за дарения он-лайн с прочувствен призив.
Сетих се за шепа приятели. Представях си как разпращам линковете с местата където българските НЕ-правителствени организации и Българският червен кръст са организирали система за плащане. Има снимки на залят Пакистан. Аз съм провокирал в приятелите си едно добро начало. Аз, добрият, цивилизован европеец от България, подсещам други за една малка стъпка. Сякаш християнското, човешкото и доброто са се слели в едно.
Ние, светът, българите, слели се в една добра кауза…
СТОП, СТОП! Идиоти, вие живеете в България. Вие НЕ сте ГРАЖДАНИ НА СВЕТА! Вие сте българи. Това не се случва.
– Чакай! Какъв е проблемът? Защо пищиш така?
– Проблемът ми е , че НЕ мога да даря пари на Пакистан. Копеле, НЕ МОГА ДА ДАРЯ ПАРИ. И на други не мога да даря пари. Това означава, че и ако аз закъсам , не могат да ми дарят пари.
Установих , че:
Не мога, нямам право да бъда благороден. Не мога да бъда ЧОВЕКЪТ, проявил милосърдие. Не мога да призова и други да бъдат милосърдни.
Честно, исках да повярвам (поне за малко) в ДОБРОТО. А се оказа, че в българското интернет пространство няма място за благородство. Да, няма нищо, върху което да кликнеш и да дариш пари за Пакистан…
Влязох на сайта на Български Червен Кръст, за да даря.
В ”Направете дарение!” Не може да направите ДАРЕНИЕ. Ядец. Празна страница. Нищо.
В “Къде отиват парите ми?” Пак ядец… Страницата говори сама за себе си: Никъде не отиват парите ви.
“Станете редовен дарител!” Е, вълнуващо – няма такова предложение.
Разбрах, че Българският Червен Кръст е само български и думите „Червен Кръст” са излишни. Тогава реших да пробвам българското интернет пространство, за да даря пари за Пакистан… И открих – нищо.
Проверете сами. Написах в “Гугъл” – дарения за Пакистан.
Или – помощ за Пакистан.
Страшна тиня и глупост. Някви глупаци пишат кой какво е направил (и то НЕ ние българите). Никъде не пише какво ние да направим.
Ние, българите, не сме организирали в свободният български интернет призиви или места за дарения, за това НЕ са ни виновни американците, руснаците или нашите политици. Ние сме си избрали тези политици.
Ние сме преценили да не бъдем благородни.
ЧОВЕКЪТ, който дарява нещо, се замисля поне за миг за едни по-възвишени неща. Когато даряваш нещо , ти се чувстваш личност.Ти си част от кауза. Ти си индивидуалец разпалил група хора. Разпалените хора имат идея и започват да разбират що е благородство.
Ако разбираш благородството, няма как да подкрепиш хората от етикетите: Първанов, Тройната коалиция и Бойко Борисов, защото те НЕ отговарят на категориите дух, аз, съвест, съпричастност.
Факта , че си лишен от възможността да направиш дарение, подсказва в каква страна живеем и какви са сънародниците ни.
Идеята държавата (в други акции) да взима 20% ДДС върху дарението с СМС, оставям без коментар.
Намаляване на данъците при дарения на практика не съществува.
Дарението (безкористното) е висш акт на човешкото. Правителствата до сега, а и бъдещите, нямат нужда от хора, докоснали се до усещането за чест, достойнство и благородство.
Не чакай помощ от България, Пакистан – това тук е забранено!
ПП. Ще се радвам e-vestnik, както и другите благородни читатели да публикуват или посочат в коментарите си линкове с възможност за подкрепа на Пакистан или линкове за дарения за различни каузи.
Моля, този път да бъдем предимно хора, а не чалгаджии и друг вид плюещи българи и да има във всеки коментар и линк за подкрепа на дадена кауза.
Да докажем чрез коментарите си, че ние БЪЛГАРИТЕ сме част от ДОБРОТО от планетата Земя.
Източник: http://e-vestnik.bg/
