Стенограма от срещата на премиера Бойко Борисов с 200 наши сънародници в САЩ

Срещата се състоя на 19 септември 2010 г. в Ню Йорк

Елена Поптодорова (посланик на България в САЩ): Г-н министър-председател, г-н министър, драги гости, колеги, доволна съм, че успях да разбия една много плътна и делова програма на министър-председателя и да постигна идване с един ден по-рано, защото ако това не се беше случило, нямаше да имаме днешния цял български ден, започвайки с откриването на новата учебна година и завършвайки със среща с българската общност.

Иска ми се да кажа три лични неща. И надявам се да бъда извинена и разбрана, г-н премиер. Трогната съм от спонтанния, ще кажа, и сърдечен прием, който имах тук, от българите в Ню Йорк и в Америка с имейли и телефонни обаждания. И това е страшно важно за работата на всеки един от нас – да знаем, че нашето, родното подкрепя. На второ място ми се иска още веднъж да кажа какво значение отдавам на отношенията с Америка и дотолкова, доколкото общността е част от тези отношения, смятам, че е важно да го казваме, повтаряме и да го провеждаме като разбиране за тези отношения. От дълги години работя в тази област и отчитайки стратегическия характер на отношенията с Америка и други държави, смятам, че специално тези със САЩ са уникално необходими и полезни за бъдещето на България. Затова държа да кажа ясно, и то в присъствието на министър-председателя, че считам за привилегия да имам възможността да продължа да работя за тези отношения. И смятам, че е важно да го кажа в началото на мандата. Но ние сме двама с нов мандат тук и също, отново в личен порядък злоупотребявам с правото на водеща, трябва да кажа колко се радвам, че започвам работа заедно с генералния консул в Ню Йорк и искам един аплауз за него (аплодисменти). Аз си представям г-н Радослав Точев като еманация, като символ или по-скоро практическа реализация на новото поколение в българската дипломация. И съм сигурна че много скоро тези, които не са имали възможност да го разберат, ще го разберат и ще ме подкрепят. Казвайки всичко това, се сещам за евъргрийна „Ню Йорк, Ню Йорк“, в който се казва, че ако успееш там, успяваш навсякъде. Така че г-н министър-председателю, тук има хора, които успяват навсякъде (аплодисменти), и това са нашите българи от различни поколения вече, които са и в големите американски компании, и на Уолстрийт, и в концертите, които сами успяват да правят в Карнеги, така че България в Ню Йорк присъства с най-доброто, най-високо качество на своето можене. Това съм го казвала многократно, не е куртоазия, то е статистически факт.
Има нещо, за което искам да благодаря, може би с известно отстояние във времето, но е важно да го кажа в присъствието на министър-председателя Борисов и то е благодарността за подкрепата на общността, когато полагахме много тежки усилия за лобиране за членството ни в НАТО. И когато вие се отзовахте на призива да пишете писма до конгресмените и сенаторите за подкрепата на България. Тази подкрепа беше решаваща – за цяла Америка и разбира се, и тук, за района на Ню Йорк. Защо споменавам това? Защото в друго измерение министър-председателят Бойко Борисов беше ангажиран в същото усилие. Още като главен секретар на министерството на външните, извинете, на вътрешните работи …

Бойко Борисов: Исках външните, но не дадоха… (смях в залата).

Елена Поптодорова: Не дадоха ли? Бих казала, че не е късно… Но имах възможността пряко да съм свидетел на отношенията, които се развиха особено интензивно с различните специализирани служби на САЩ в областта на сигурността, и това беше по времето, когато Бойко Борисов беше главен секретар на МВР. Това е най-интимната сфера в отношенията между двете държави. Не ми е работа аз да говоря в негово присъствие за обхвата, дълбочината и наистина необратимостта на тези отношения. Той, ако прецени, ще го направи. Но това е една основа, която не е конюнктурна и не подлежи на никакви външни влияния, защото опира до най-важните неща за сигурността на една държава. Правителството „Борисов“ влезе във властта със заявка да се справи с тези най-важни неща за сигурността на държавата и на гражданите – борба с корупция, с организирана престъпност. И аз смятам, че ако това постигне министър-председателят и екипът му, това ще бъде повод българите навсякъде – и в България, и навън, да имат самочувствието на граждани на правова държава. Защото това, което правителството се стреми да премахне, да овладее, дай Боже да изкорени, макар че това е в идеалния свят, е като екзема върху тялото на нацията. И аз искам първо да отчета значението на тази страна от работата на правителството, защото това е начинът, по който ни преценяват партньорите. Това е начинът, по който се чувстваме и самите ние. Защото аз добре знам колко е важно за самочувствието на всеки един от българите, живеещи извън страната, колко е хубаво да хванеш вестника и да прочетеш нещо добро за държавата си, а не критика по порядките вътре в нея. Та аз нямам толкова цветя, колкото учителката от тази сутрин да покажа на снимка, г-н министър-председателю, но искам да добавя същото пожелание: наред с всички други очевидни, и те са, мисля, характерни за всички други правителства грижи във времето на тежка икономическа грижа, да успеем да докажем на света, че сме държава на реда, държава на порядъчността. Така че желая успех в тази посока. Казвайки това и може би насочвайки несъзнателно темата на разговора, искам да дам думата на министър-председателя Бойко Борисов, а той има избор на много широк кръг от тези. Г-н министър-председателю, думата е ваша!

Б.Борисов: Добър вечер! Сами разбирате, че при толкова микрофони и като имаме опита от срещата с българската общност в Чикаго (виж тук), трябва да сме много внимателни в това, което ще кажеме (смях в залата). Надали ще напишат и ще предадат наште мили български журналисти за нашата среща и какво сме си говорили, а ще търсят нещо да сгрешиме. Затова ще сме тоя път по-внимателни.
Радвам се, че сме тука сред вас. Сутринта видяхме и новото поколение – бягаха, танцуваха, рецитираха стихотворения. Така че бъдещето е добро (смях). Въпросът е как да направим и настоящето да е добро. Щото живота е т`ва, което е днеска. Като българи всички се радваме на това, че най-сетне и Великобритания стана днес права на крака да аплодира Митко Бербатов, и истински, така, като българи, се радваме, че им натри носа и видяха, че „Манчестър Юнайтед“ без него са нула! Така че се надявам английската преса най-сетне да напише това, което един изключителен българин направи там.
Следобед бяхме при председателя на Организацията на обединените нации, заедно с посланика, нашия, който е в ООН, така че той може да потвърди моите думи. Истински ми беше приятно, когато човек на подобен пост констатира и явно беше добре брифиран, че и политическата обстановка, и особено в областта на борбата с корупцията България е направила много и се оценява в света. И неслучайно и Департаментът на Съединените щати, и докладът на Европейската комисия, използват едно и също изречение – „силна политическа воля за справяне с този проблем“. И аз ви гарантирам, че това ще го докараме до края. Понеже г-жа Поптодорова сподели за едно време, когато трасирахме пътя за работа между нашите и американските служби, само ще кажа един факт – за четирите години, докато аз бях главен секретар, тогавашният министър и главният прокурор не получиха покана да посетят САЩ. Оставям изводите на вас. Началниците ми не получиха 4 години покана да дойдат при своите колеги тук! Докато аз като идвах, г-жа Поптодорова беше пак посланик, се срещах в една седмица с директорите на ЦРУ, ФБР, Ди Ай Ей, Сикрет сървиз! С директорите! Така че много се стараехме и мисля, че това помогна поне в нашата област да извървиме тоя път и мисля, че и сега колегата Цветанов се справя прекрасно, и колегите там в МВР. И факт е, че за тази година няколко месеца нямаме нито едно отвличане, нито един магистрален грабеж. Едно убийство, което го разкрихме! И аз ви гарантирам, че ще продължиме в тая посока с тоя дух, каквото и да ни струва, каквато и цена да има. Но за радост това се оценява най-много в момента в евроатлантическата общност. А след това ще дойдат и другите успехи. А след това и вие ще се върнете в България (смях и ръкопляскания).
Знаете, преди изборите много ни подценяваха. Чудеха се какви ще ни бъдат експертите, какви ще ни бъдат министрите. Виждате, че ние събрахме млади хора, експерти, завършили навънка, работили навънка, с такъв манталитет… Щото вие вече, живеейки толкова години в Ню Йорк или в Щатите, щото сигурно има хора и от други места дошли, знаете, че най-важното, най-трудното, което се постига, това е МАНТАЛИТЕТЪТ. А ние сега вървиме по този път и затова е много по-лесно, като вземеш готови хора с подобен манталитет отвън, много по-бързо се налагат в изпълнителната власт. Трябва да ви кажа, че десетки са тези, понеже г-жа Поптодорова даде пример с Ради Точев или с Ники Младенов. Знаете, той 16 години Ради Точев беше във Франция, френски възпитаник, в техното финансово министерство. Взехме го, понаучихме го (бурен смях) и го пратихме в Ню Йорк да се оправя с вас. Дано се оправя! В интерес на истината той ми носи непрекъснато едни писма от хора, които… особено последното за едно българско момиче тука, последното, което четох, 27-28 годишно, инфаркт в Сентръл парк получило, умряло, родителите му нямат възможност да дойдат да го приберат. Ради Точев направил и оглед, и разпознаване в моргата, и кремации и връщане в България. И родителите му пишат да ми благодарят за това… Обикновено за подобни посланици и консули пишат, че са незаинтересовани, как е възможно и така нататък… Е сега, само преди два дена 15 моряци отвлечени, знаете, в плен. Пратихме военен самолет, докарахме си ги от Оман за няколко часа, не ги оставихме да се мотаят след толкова месеци плен по аерогарите, да се тормозят, а и по-бързо да ги видят техните… Няма българин, който закъсва някъде по света и да не сме пратили превоз да го докара. И да не сме се отзовали на негова мъка. Това, според мене, е много показателно за отговорността и за това, че се опитваме да помогнем на тези сънародници, които са извън пределите на страната.
Ако имате някакви въпроси, ще ви отговоря. За да не е така монолог…
Сутринта децата как ме разсмяха, ако знаете, щото отидох при тях и казах – които имат баби и дедовци, или лечи и чичовци в България, и искат довечера да ги видят по телевизията, да им махнат.(смях) И те наскачаха пред камерите, като почнаха да махат с ръце, да викат „бабо, дедо“… (смее се) Даже тука момчетата, които са с камерите, казват, че масово искали да ги питат кога довечера ще ги дават, за да се обадят да ги видят.
Така че ви слушам, щото и не е много удобно, прави сте и вие…
Ние имахме среща с еврейските общности преди малко. Помолих ги да помислят за една сцена, където те да плащат наема (смях), където да могат нашите деца и всички вие, които имате мероприятия, да се правят… Щото те доста неща поискаха от мене, викам сега да ви питам и аз нещо, да видим кой сега ще си удържи по-първи на обещанието… Така че съм на ваше разположение.

Въпрос от залата: Наскоро чух, че г-н Гриша Ганчев ще строи завод за автомобили в България с китайска фирма?

Б.Б: Те го строят. Ако си спомняте още навремето с бившия премиер Станишев правиха първа копка, преди две години някъде.

Гост от залата: Моят въпрос е насочен към този обект, защото аз на този етап разработвам два двигателя с вътрешно горене. „Мазда“ разработва ванкеловия двигател от години и хвърля по половин милион долара всяка година да го усъвършенства. Моят двигател няма нужда от такива работи. Не е патентован, защото тука е невъзможно да се пантентова. 500 долара на час иска патентен адвокат. Аз имам адвокат, който го прави про боно. Въпросът ми е защо трябваше да избягам от България в Америка, за да патентовам нещо, което може да бъде в България, и утре да кажем ето, имаме български двигател с български автомобил.

Б.Б: Какво предлагаш да направиме сега? (смях в залата)

Гост: Предлагам като начало да провериме некои кадри, защото като бях в България имах жена и дете. Баща й, който е директор на 124-о основно училище в София, ме заплашваше постоянно с покойния Георги Илиев, че ще бъда намерен в канавките на София, ако не се разкарам от дъщеря му. Не съм виждал детето си от 7 години. Тука съм, за да творя, необезпокояван от мафиози, които заемат постове в България и изучават нашите деца!Това е престъпление!

Б.Б: Аз предполагам, че си го застигнал със…

Гост: Не, аз не смея да се върна в България…

Б.Б: Върни се спокойно, щото и той не е жив! Мисля, че в случая аз не мога да взема отношение, защото това са си лични отношения между баща, дъщеря, зет. Имам навика в лични взаимоотношения да не се бъркам. Спокойно можеш да се върнеш в България, гарантирам ти, че нищо няма да ти се случи! Виж, от жена ти не знам… (смях в залата) Там не мога да се намесвам!

Светлозар Момчилов, в-к „България сега“, разпространява се в САЩ и Канада: С какво мислите, че българите в Северна Америка биха били полезни на България? Естествено, до тоя подходящ момент, за който вие говорите, когато те евентуално биха се върнали в България?

Б.Б: Аз мисля, че тази седмица външният министър ще има доста срещи с българската общност в Северна Америка. Кога хората се чувстват спокойни? От едната страна, както г-жа Поптодорова каза, че престъпността е в нормалните граници, които обществата са приели, сиреч има наказуемост, и когато има финансово-икономическа обстановка, която да носи приходи, съответно по-високи доходи. Миграцията на хората е след парите – там, където могат да изкарат повече пари. Бих дал много примери защо България е на тоя хал. Сигурно вие ги знаете. Но нашта икономика през тея двайсет години така е конструирана, че тя е един вид съпътстваща икономика на чуждите инвестиции, които са дошли. Много пъти съм го казвал: какво най-напред беше приватизирано или в какво се изразяват най-много чуждите инвестиции? В ЕРП-тата, където всъщност стоиш на електромера на човека, във ВИК-тата, където му стоиш на водомера, в мобилните оператори, където му стоиш на телефона, в моловете, където му стоиш на чантата за пазар, в енергийните проекти, където всъщност са подписани така договорите, че от евтиния ток на „Козлодуй“ да компенсираме компаниите, които са дошли в България, които изнасят парите обратно към компаниите си майки. Е, от какво да се получат пари и от къде да се храни икономиката и съответно държавата? И затова ние в момента толкова много преструктурираме, за да може в един момент това, което…
Ето и в ООН днеска с президента това говорихме, сега с еврейската общност… България какво може да предложи да изкарва пари? Туризъм? На последно место. С какво най-много ние се хвалиме, като кажеме за България нещо? С геостратегическото й положение – че сме държава на кръстопът. Ми кат сме държава на кръстопът, ще си направим магистралите, ще си направим пристанищата, ще си направим летищата, ще си направим контейнери и терминали, ще направим зона за високи технологии и те парите ще си дойдат в държавата във вид на такси, във вид на концентрация. Ние точно обратното сме правили през всичките тези години. Нито една магистрала, сринати пристанища, летищата половината затворени..

Глас от публиката: Няма и полети!

Б.Б: Няма и полети… Дето се вика, с продажбата на „Балкан“, това е най-уникалната продажба в света – продаваш нещо, като добавяш 40 милиона долара към него!

Глас от публиката: Защо няма директни полети?

Б.Б: Защото сега работим с две от арабските държави, знаете – с Катар и с Кувейт, в момента си правят финансово-икономическите разчети. Имам уверението, че след края на октомври ще ми отговорят. Ние им дадохме, подписахме с тях за открито небе, да имат възможност да летят по две дестинации – към Азия и към Америка. И се надявам едната да бъде Ню Йорк, защото и на мен не ми е приятно – прекачвам се на Лондон, оттам до тука… – по 12-13-15 часа път! Надявам се в края на октомври да имаме положителен отговор. Подписали сме такъв меморандум. А навремето „Балкан“ си имаше, но повтарям, така го продадоха, че да добавим 40 милиона долара.
Или примерно насипното пристанище в Бургас! Взимаме заем от японската банка, за да направиме пристанище за „Кремиковци“, което го продаваме за 1 долар! Звучи като виц, но това е истината. И сега ние трябва да преодолееме всичко това, да направим икономиката пак да изкарва пари. И днеска това ми беше и мисълта с президента на ООН, тъй като и с президента на Израел бяхме говорили – Шимон Перес, сега го поставихме и на еврейската общност по време на срещата. България следващото, освен геостратегическо положение, има най-плодородната земя и най-екологично чиста може би в момента в Европа. А след 20 години или 10 дори, проблемът на човечеството ще бъде водата и храната. Не петролът, храната и водата! И аз истински се надявам генералният секретар на ООН да потвърди, че догодина ще дойде в България. Това ще бъде темата, по която ще натискам най-много – България да се превърне в земеделското… тъй като ние имаме най-добрата земя, най-трудолюбив народ, с една дума – с инвестиции и техника ние можеме тези милиони декари пустееща земя, които имаме, да храниме и света със нея.
(чуват се възгласи „Браво“)

Б.Б: Така че много усилия ще ни струва, но в края на краищата важно е да заявиш позицията си и да натискаш в една посока. Така че магистрали, пристанища, земеделие, туризъм, енергетика…
Глас от публиката: Цигани!

Б.Б: Те са наши приятели и сънародници!

Глас от публиката: Как ще финансирате тези проекти? Щото тука чухме, че от множеството европари, отпуснати за този вид проекти, няма нищо налице.

Б.Б: За съжаление аз заварих държава, в която й бяха спрени всички еврофондове. Нали си спомняте? Вижте, ние всички много говориме за еврофондове. Те са важни, безспорно, колкото може повече да се усвои. Но дори и със всичките пари, да приемеме, че 100% се усвоят от еврофондовете, те са нищожно малки спрямо бюджета на държавата или спрямо това, което ние би трябвало да привлечеме като чужди инвестиции. И ако ме слушахте внимателно, пристанищата могат да се концесионират, магистралите вече ги строиме с европейски пари. В земеделието това, което говорим, прекрасно място да дойдат не само израелците… След два дена имам среща с китайския премиер. По същия начин ще му бъдат поставени нещата. Има държави, които разполагат с огромни финансови средства и няма къде да ги инвестират. Трябва им място, където да има стабилност. А не забравяйте, че България е държавата с най-ниски данъци в Европа. Така че, госпожо, това са местата, откъдето ще се финансират тези проекти.
Трудно, но в евроатлантическата общност се говори, че в България има видим напредък в борбата с престъпността, корупцията, измамите и всичко останало. Аз съм убеден, това е на първата година, след пет, след шест, ще видите, че ние ще станем средноевропейска държава. Това ви го гарантирам. (аплодисменти)

Въпрос от публиката: България е разсечена от реки, които болшинството не са пълноводни. Мислено ли е по въпроса тези пътища да се ползват като най-евтин начин за превоз на товари?

Б.Б: Кои реки имате предвид? Освен Дунав, там по Дунавската стратегия с Австрия и Унгария работим много активно…

Въпрос от публиката: Марица, доколкото знам, не е плавателна. Просто се питам дали, ако по някакъв начин се използват водните пътища, няма да ни излиза по-евтино…

Б.Б: Най-евтиният, най-краткият и най-бързият път. Знаете, че Дунав е реката, която минава през цяла Европа. Това е Дунав – пристанището в Солун, Дунав-Черно море. Ние имаме възможност през пристанище Варна, пристанище Русе, пристанище Лом, Лом-Солун. Само че сега към края на годината, айде и да се забавят малко, въпрос на месец ще е, ще пуснеме „Люлин“. Проектираме „Струма“. Ще я натиснеме, до 3-4 години ще стане и „Струма“. Гърците са си направили до границата магистралата и ще стане най-краткият път Европа – топлото море на Солун през Лом. Още Митхат паша навремето първата железница, която прави, е Русе – Варна. А не е бил глупав човек! Те са ни го направили! От нас се иска просто да не крадат, а да почнеме да мислиме за държавата и да експлоатираме тая даденост, която се нарича геостратегическо, нали на високопарен език, положение на страната.
Те са го измислили навремето. Войни са водили точно заради Дунав и Черно море. През Дунав и Черно море може да отидеш до Москва да доставяш товари. Огромен пазар! Старите пазари в арабския свят! Огромни пазари, умишлено зачеркнати и влезли други на нашето место там! Ние няма да правиме коли, понеже колегата каза. Да, може да имаме гениални като него хора, които да са измислили двигател. Но ние няма да продаваме коли в Германия, к`вото и да направим! (смях) Нито в Япония ще изнасяме компютри! Но за арабския свят, за бившите съветски републики можеме да изнасяме това, което най-много и най-ценно имаме.

Глас от публиката: Розово масло!

Б.Б: Не само!

Въпрос от публиката: Добър вечер на министър-председателя! Имам няколко коментара и предложения. Първо, аз се гордея, че съм българин и ще направя всичко възможно в останалата част от живота ми да помогна България да има по-добър имидж в Европа и в Америка. Първо искам да предложа за български училища в Америка, които да разширят българската култура на тези, които решиха да имат деца в Америка. Не само на английски, но да им предоставим възможността да изучават родната българска култура…

Б.Б: Сутринта трябваше да дойдеш! Знаеш ли колко хубаво беше!

Въпрос от публиката: Нямах покана! (смях) Второ, какво правим, за да направим българските продукти по-конкурентноспособни? Като българското сирене и кашкавал, например? Защото аз обичам българското сирене, а виждам само гръцко в магазините!

Б.Б: Е затова въведохме сега стандарта „Стара планина“.
Въпрос от публиката: И последният ми въпрос е какво направихте с визите и кога българското общество ще може да пътува свободно до Америка? (ръкопляскания)

Б.Б: Знаете, че сега въведохме отново т.нар. стандарт „Стара планина“, и трябва да ви кажа, че качеството на продуктите с този сертификат е коренно различно. Досега хората не знаеха какво купуват, а и никой не би си купил кренвирши или салами, които са правени от крайчетата на отпадъците на Европа. С тея продукти ли да излеземе да продаваме в Ню Йорк?! Нали те ще ни ги върнат на другия ден! Така че сега със стандартизацията мисля, че в Министерството на земеделието и храните се постигнаха доста добри резултати. Неслучайно и така сме заложили в наредбата, че само при едно нарушение му взимаме лицензията. Няма да има тоя път „Сгреших, прости ми“, такива няма. Едно нарушение, прибираш му лиценза и заминава!
А за визите – поставили сме го. Може би той щеше да се ускори този процес, ако навреме бяхме въвели биометричните данни. То и сега, така негласно, американското посолство се старае да издава, особено за бизнеса, за хора, които са познати, десетгодишни визи. Което горе-долу е приемливо, щото ходиш веднъж на десет години. Но аз се надявам, че ако така продължаваме да работим и да се виждат видимо…, защото неформално тук в Ню Йорк почти всички шефове на служби в Щатите ще дойдат да ме видят. И там още веднъж тоя въпрос ще им бъде поставен. Когато беше и директорът на ЦРУ в София за два дни, обяснихме колко е важно, за да могат българите да се чувстват истински партньори на САЩ, защото ние участваме и в Афганистан, и в Ирак, и в Босна и Херцеговина, Косово, навсякъде в рамките на НАТО и ние заслужаваме да бъдем оценени като такъв партньор. Видяхте, че на Гърция дадоха от колко години, и то в момент, в който кризата ги съсипа, просто за да им пооправят малко имиджа. Това им трябваше за международния пазар. Това сме го поставяли заедно и с полския премиер Доналд Туск, и с унгарския Орбан. Те ще бъдат сега на 8-13 октомври в София и сме се договорили така, между нас казано, тези държави – Полша, Унгария, България, които сме във визов режим със САЩ, да поставим тоя въпрос. Защото догодина ние ще влеземе в Шенгенското пространство, живот и здраве, а за Щатите да пътуваме с виза – не е правилно! Така че ще вложим усилия, влеземе ли в Шенген, това ще е много силен мотив да искаме от правителството на САЩ да ни махне визите и за нас.

Въпрос от публиката: Ще удължите ли мораториума за генно-модифицираните растения, който е за пет години?

Б.Б: Госпожо, ние приехме закон за това. Не е пет години, той няма край! Тогава, когато ставаше спор за тия пет години – да ги има или да ги няма, имаше спор и в самата Европейска комисия. Но понеже обществото реагира много остро, мойто мнение беше, че не трябва да се дава дори мораториум, а да е ясно. Ние в момента мисля, че сме единствената държава, която сме забранили всичко!
(Викове „Браво“ )

Въпрос от публиката: Драги сънародници, тук съм дошъл в тая държава от 18 години. Съм излязъл от България на 16.

Б.Б: Две години път! (смях)

Въпрос от публиката: Защо България на мене не ми дава българско гражданство?

Б.Б: По принцип с гражданството знаете, че президентът се занимава (смях). Но външният министър ще го провери. Ако има несправедливост, ще я решим

Въпрос от публиката: Защото съм нямал ЕГН!

Б.Б: Така че ако искаш ела в България, ще го организираме и ще ти го възвърнем. Чу ли ме или не ме слушаш?! Ще дойдеш при външния министър в София и ще ти го решиме проблема!

Въпрос от публиката: Г-н министър-председател, искам да ви поздравя от името на българите в Ню Йорк! Вие сте първият министър-председател, който идва и се среща с нас. Аз живея тук от 15 години!

Б.Б: Чакай! Ми Станишев? Всички се хвалят, че се срещат с вас, като идват тука!

Въпрос: Не съм го виждал, да ви кажа честно!

Б.Б: То има сигурно и друга общност! (смях)

Въпрос от публиката: Гледаме да се прибираме всяка година в България. Тази година се прибрахме лятото и за първи път почувствах, че не искам да се връщам обратно в Америка. Има някаква нова атмосфера, има някакъв импулс в хората.

Б.Б: Мачкаме ги, затова така са… (смях)

Въпрос от публиката: Не, не. Искам да ви пожелая да имате все така волята и силата да ги мачкате и с удоволствие да се прибираме, може би и завинаги, в България. Защото сме българи и там трябва да живеем! (аплодисменти)

Въпрос от публиката: Добър вечер! Казвам се Дани Карабян и съм финансов аналист на Уолстрийт. Първо искам да благодаря на министър-председателя за всичко, което прави срещу престъпността и корупцията в България, също на господин Цветан и на всички от правителството. Мисля, че това за първи път се случва от много години. От точно 20! Всъщност тази корупция и престъпност изгониха много българи от родината. И бих желал да ви задам въпроса: ще има ли институция в България, към която несправедливо ощетените граждани от правосъдната система ще могат да се обръщат или винаги ще трябва да се обръщаме към съда в Страсбург за правата на човека. И бих искал да дам един пример. Аз съм също жертва на тази правосъдна система. Загубих половин имот в град Пловдив по несправедлив начин. Имот, за който аз и моето семейство сме плащали данъци и сме правили подобрения. Просто не знам към кого да се обърна…

Б.Б: За съдебната система трябва да се направи необходимото и аз истински се надявам самите те да чуват подобни въпроси. Защото знаете, че тя е независима система и всяка намеса в нея крие рискове. За съжаление именно поради това, че е независима, те считат, че не зависят от народа дори. Ето, виждате, ние идваме и заставаме пред вас, едни ни харесват, други не, но считаме за наш дълг да отговаряме и да помагаме на всеки един по проблема му. Не знам как са ви взели имота. Ако има далавера във взимането, ми го дай (смях). С Ради Точев – сега му дай документи и телефон, на който да те намерим.

Въпрос от публиката: Аз съм професор по генетика в Ню Йорк. Говорейки за ГМО…

Б.Б: Нали няма да ме изпитваш!

Въпрос от публиката: Не, няма да ви изпитвам. Само един въпрос: имате ли технология за мониторинг, да знаете дали храните, които се предлагат, съдържат ГМО или не? Аз не съм съвсем запознат, на доколкото знам, в България няма такъв тип лаборатории, които да правят генетични изследвания…

Б.Б: Имаме! Имаме такава лаборатория, но ако идваш до България, много ще се радвам подобни хора с професорски титли… Елате, ще ви пратя, ще отидете с министъра на екологията, ще се убедите, защото след това ще можете да разкажете за това, което имаме и което се прави сред вашата общност. Така че идвате ли си в България, сте добре дошъл!

Въпрос от публиката: Не искам да оценявам усилията в областта на борбата с престъпността и корупцията, но тъй като в България има структурни проблеми, искам да знам какви точно структурни промени предвиждате, така че като си дойда, тази полиция и съдебна система да продължат да работят срещу престъпността. Имате ли някаква стратегия за това как да се повдигне икономическият капацитет на нацията, така че да дойдат чужди инвестиции и в секторите, в които искаме да дойдат, за да се осъществи един подем в България? Благодаря ви.

ББ: Аз се надявам ние да бъдеме по-дълго, щото за следващите не гарантирам как ще се справят! Така че… Мисля, че народът трябва да оцени и ще оцени това, което се прави! Разбира се, има сектори, в които не ни е всичко наред. Особено такива, които са забатачени от 20 години като здравеопазването. Много трудно се правят структурни промени там. Защото има цели схеми, които действат и съсловията не одобряват всички промени, които искаме да правим. А там влизат милиарди левове на година и съпротивата е голяма. Аз съм убеден, че в следващите години и съдебната система ще работи по-добре, прокуратурата започна да работи по-добре, вече доста съдилища дават нормални… работят нормално. Мисля, че много много по-добрите хора са на наша страна в тази система и нещата ще се наредят. А иначе мога да изброя поне 30-40 човека на ниво министър и зам.-министър, а и в агенциите, които са на ваша възраст и които ги взех от Лондон, Париж, Вашингтон и в момента са в управлението на държавата. Като се износят малко, идвайте вие и ще ги сменяме! Това е пътят! Хора с такъв, западен манталитет. Работили, участвали, е както професорът преди малко. Това са хора, които като дойдат, почват да работят с тоя манталитет. И веднага това се връща обратно в евроатлантическата общност. Те имат доверие в ония хора, говорят на един език, разбират това, което правят. Това е пътят!

Въпрос от публиката: Добър вечер! Казвам се Моника и съм от София. Студентка съм в Щатите от 4 години и искам да питам. Аз съм дошла тук със стипендия, която ми е предоставена от университета, в който уча. Обаче ми предстои да се дипломирам, а бих искала да продължа да уча за магистър или докторант. Искам да питам защо няма организации или спонсори в България, които биха спонсорирали студенти като нас, които да продължат да учат за магистратура или докторантура в САЩ и другаде по света? Интересувам се от програми, които спонсорират деца като нас?

Б.Б: Ами до голяма степен аз мисля, че има и доста фондации, и доста хора, дори и тук като този… Тед? Не го виждам, той тука ли е? Ради, намери го тоя човек и да го запознаем с момичето, може да му излезе късмета…(смях) Тед Василев тука ли е? (оказва се, че е излязъл). Трябва и повече активност от вас. Все пак държавата не е социалистически тип държава да търси да решава на всеки един проблема с финансирането. Е тия хора виждате ли ги? Старите емигранти. 40 години, докато се наложат. Така че това, че си изкарала дотука със стипендия, е огромен бонус за тебе. Сега просто трябва да си по-активна. Ако си добра, те вече ще те забележат. Така че повече активност.

Въпрос от публиката: Добър вечер, г-н премиер. Искам да ви благодаря. Ние приветстваме всичко, което правите. Абонирах се за всичките български телевизии, за да мога да ви гледам и да следя всичко, което правите (кикот в залата). Аз се занимавам с данъци в Америка. Правя данъците на хората и като хоби следя от време какво става в България. Разбрах, че от 2007 г. е излязъл някакъв закон, който касае всички нас, които живеем в чужбина. Аз съм от 12 години тука и никога не съм имала личен лекар в България. Оказва се, че дължа здравни вноски в България. Нямам против, излезъл е законът, искам да си ги платя. Но ако аз по някаква причина не бях проверила, нямаше да знам. Всички ние имаме адреси в България. Никога никой не ни е изпратил уведомление, че дължим пари. Начисляват ни се лихви. Смятам, че ако държавата иска да събере тези пари, трябва да изпрати на хората известие, че те ги дължат тези пари.

ББ: Логично.

Глас от залата: Просто едно предложение да пращат на хората известия…

ББ: Да им съберат парите.

Въпрос от залата: Аз имам съвсем кратък въпрос: какво може да се направи за образованието? Какви стъпки се предвиждат? И добре дошли, защото това е все пак е усилие да се срещнете с нас.

ББ: За образованието знаете, че това беше сферата, в която не направихме съкращения, въпреки огромния дефицит, който има държавата. Веднъж. И втори път – за 120 български училища в Европа и Америка подсигурихме финансиране. Включително и за двете български тук.

Глас от залата: Значи това ме кара да се връщам по-скоро!

ББ: Дай Боже да си възстановиме така мощта на икономиката, ще има повече за образование. Всичко е функция на парите, които влизат в бюджета. Образование се прави с пари, здравеопазване – с пари, а парите могат да дойдат, ако ти работи икономиката. Е сега да ви изпитам колко завода можете да изброите в България, ще видите, че ще се запънете.

Въпрос от залата: Г-н Борисов, обективна реалност е, че всъщност вие отворихте европейските фондове за България. Вие акцентирахте на природните дадености в страната като селско стопанство и като трудолюбие на българския ни народ. Всеки път, когато чета какви обеми от европейските фондове сте усвоили, 50% от мен се радват, останалите 50% …

ББ: Ни е яд!

Глас от залата: Ни е яд! Публична тайна е, че фирмите, които останаха юридически лица в нашата страна, които имат капацитета като работен ресурс, като финанси, това са партийните фирми, които бяха вързани към държавния и общинския бюджет. Фиксирам фирмите на Божков, но те са цяла плеяда. Налива се вода в колелото на хората, които продължават да спъват развитието на страната. Въпросът ми е: ако селското стопанство, а то наистина е много важно, а там също са фондове и средства, партийно протежирани с крадени пари и огромни обеми, какво се прави за това европейските пари да стигнат до обикновените българи, до този, който има парче земя и би могъл да се занимава с това с нежното трудолюбие и с нужния ангажимент? Фиксирам фондовете и програмите за развитие на селското стопанство…

ББ: Вие от колко години сте тук?

Глас от залата: от 9 месеца.

ББ: От 9 месеца. Сравнително отскоро. Но знаеш, че в момента, особено за магистрала „Тракия“ – най-видният пример, цялата ни магистрала „Тракия“ струва почти толкова, колкото пътя за „Цанков камък“. В пъти по-евтино я строиме. По земеделските фондове не сте прави. Защото парите за тютюнопроизводителите – 160 милиона, ги дадохме на всеки един тютюнопроизводител. Не ги пуснахме отделно, а на всеки един. Над 1 милиард земеделските производители, и то малките и средните, си получиха от правителството, от европейските програми. Сега винаги е възможно да стане некъде и пробив. Но масово в момента парите си стигат до самия производител. И неслучайно тая година ние имаме рекордни добиви и в пшеница, и слънчогледът особено добре върви. И мисля, че много пари ще влезнат в производителите… За дребните производители парите министър Найденов ги дава. Миналата седмица даже в новотел „Европа“ се събраха – по 300-400-500 души идват там и се подписват и си ги взимат. Така че е много видимо, много публично.
Но понеже в 7 и половина требва да освобождаваме залата, ми казаха, аз ще остана тука на разположение, който иска да остане да пита още нещо. На другите пожелавам приятна вечер. То сега кво е, събота или неделя? Тука кво се пада? Неделя. Приятна неделя тогава. Има баница и луканка, заповядайте! И българско вино! Така че…
Финални ръкопляскания.

Препечатка от в. Сега