„Мы две державы, два народа, но сердце на двои одно!”
Автор: Едвин Сугарев
Вгледайте се в тази снимка (с автор IPG, публикувана като приложение към прекрасния репортаж на Спас Спасов „Най-прекрасният на Земята! Ура!” в днешния „Дневник”). Вгледайте се и я запомнете добре. Нежно положената премиерска ръка върху рамото на Лужков, широките и непринудени усмивки, топлата (братска?) взаимност, която лъха от двамата, агресивният тарикатлък, който се таи в ъгълчетата на очите им…
Повтарам: вгледайте се и я запомнете добре – а като я запомняте, се опитайте и да си припомните някои неща от не тъй далечното минало. На какво ви напомня тази снимка – не с персонажите, а с цялостното си излъчване – и с парвенюшко-профанското послание, което тази достойна мъжка дружба навира под носовете ви? И ако, както се вглеждате, се вслушате в нейните спотаени гласове – дали пък няма да дочуете ехото от онова правешко „ха-ха-ха…”, което 35 години огласяше България? Или – ако се отплеснете не по звукови, а по визуални реминисценции – дали няма да ви се мерне някоя от сърдечните нявгашни прегръдки, че и целувки между комунистическите лидери – между Т.Ж. и който и да е негов събрат, между Брежнев и Ерих Хонекер?
Ще кажете, че прекалявам. Вероятно е така – но наистина рядко съм бил разтърсван от погнуса в степента, в която това успя да постигне описаната от Спас Спасов дружеска среща. Сама по себе си тя е илюстрация на това кой ни управлява, защо ни управлява и докъде се докарахме с търпимостта и инертността си; е илюстрация прочее на катастрофата, наричана „български преход към демокрация”. И не само е илюстрация, но е и най-категоричната такава – поради простата причина, че самата среща и – което е по-важно – нейното излъчване, биха могли да се случат преспокойно и преди двадесет години.
Съдете сами: Юрий Лужков, несменяем кмет на Москва и една от най-корумпираните и компрометирани фигури в днешна Русия, пристига в България, за да открие комплекса „Радуга“, собственост на дружеството „Санаторно-оздравителен комплекс (СОК) Камчия“.Пристига кога? На девети септември, разбира се. Срамната дата, която в течение на близо половин век чествахме като национален празник, въпреки че бележеше не друго, а окупацията на страната ни. И докато го чакат да пристигне, всички очакващи го си честитят великия празник.
Сред тях на първо място е Станка Шопова, бивш шеф на димитровския комсомол, а сега изпълнителен директор на въпросното СОК „Камчия”. Ще се запитате сигурно какво е това дружество. Руско, разбира се. Собственост на „град Москва, чрез правителството на Москва, действащо чрез своя орган, Департамент по имуществото на гр. Москва”.
Само че въпросът ви е погрешен. по-добре би било да се запитате що ще въпросният СОК в България – или по-точно в устието на Камчия. Елементарен въпрос с елементарен отговор. Ами там се строи въпросният СОК – за да развива фанфарно огласена руска благотворителност на българска земя. Построен върху около 80 декара, купени през 2008 г. по по 9.72 лв. на кв.м. Вероятно са се оказали малко, тъй като през същата година другарката Станка Шопова купила от името на СОК-а още 20 декара – по 14 лв. кв.м.
Само да не си помислите, че това е някаква си там частна, Станко Шоповска инициатива. Нищо подобно: договорът за изграждането на комплекса е подписан от Емилия Масларова през септември 2008 г. и одобрен от правителството на Сергей Станишев на 17 юни 2009. При това: за да улесни изграждането на този модернизиран вариант на прочутия пионерски лагер „Артек”, българският МС е отпуснал 7.7 млн. лв. за изграждането на 10 450 м магистрален водопровод. Според Лужков от 2011 г. там щели да отдъхват 11 000 руски деца и… около 3500 ветерани годишно. (Ветераните се предполага да бъдат от Великата Отечествена – но нищо чудно, поради измиране на контингента, да бъдат приютени и тези от Афганистан.)
Всъщност нищо странно и неочаквано – такива ги вършеше тройната коалиция. И продължава да ги върши. Пита се обаче какви ги върши сегашното правителство и неговият юначен премиер Бойко Борисов. Ето какви: на връх девети септември тържествено посреща Лужков. Слуша честитенето на празника, слуша тържественото приветствие на Станка Шопова, започващо с „дорогие друзя”, и най-вече слуша своя дорогой друг Лужков, който синтезира българо-руските отношения с повече от знаменателната фраза: „Мы две державы, два народа, но сердце на двои одно!”
Извинявайте – тези думи да ви напомнят нещо? Нещо ненарушимо, нещо скъпо и свято, нещо от векове за векове? Да си спомняте покрай тях за едни скъпи на сърцето и на българския президент, и на българския премиер енергийни проекти, които наистина имат потенциала да заробят България от векове за векове? Как реагира на тези думи големият българин Бойко Борисов? Няма защо да ви обяснявам как.
Върнете се към снимката и му вижте усмивката.
Разбира се, той не пропусна възможността да оползотвори тази среща – и да я осребри медийно по най-високия възможен курс. Използва я, за да изплюе камъчето – следващият български президент ще се казва Бойко Борисов. Което най-малкото гарантира известна приемственст в правенето на големи шлемове, но не това е най-важното в случая.
По-важна – колкото и парадоксално да е – е употребената от него стилистика, естетиката на управленските му метафори. Съдете сами: „Като кмет на София ходих на гости на г-н Лужков и тогава той ми каза: „Трябва да станете премиер.” Вечерта го бих на футбол на стадион „Лужники“, а след това станах и премиер. /…/ Догодина у нас има президентски избори. Явно пак ще трябва да отида на гости на г-н Лужков, а той да падне на футбол.”
Както се вика – те това е положението. Факторът футбол и факторът политическа власт в действие. Чалга-политиката като интернационална реалност (в този контекст е редно да си спомним и за друг един голям приятел на Бойко Борисов – Силвио Берлускони). Каква да е власт плюс простащина – равно на (пост)комунизъм от най-дивата възможна порода. Станка Шопова, Юрий Лужков, Бойко Борисов и вся осталная сволоч…
Източник: http://www.svobodata.com/
––––––––––––––-
Ти, Борисов, какво направи за държавата?
Автор: Явор Дачков
“Някои от българските дипломати работят само за частния си интерес и не са направили ей толкова за държавата” – това каза тези дни Бойко Борисов и пусна за обсъждане поредната екстравагантна идея някои от посолствата ни в чужбина направо да бъдат закрити. Възмутено отреагираха от БСП, въпреки че за състоянието на българската дипломация днес те имат най-голяма заслуга. Ако се замислим радикално по въпроса, би трябвало да стигнем до извода, че след като няма държава, няма нужда и от дипломация, но едва ли Борисов си е мислил за това, когато изръси поредната си глупост. Глупост от гледна точка не на истината, а на факта, че го прави публично в качеството си на министър-председател.
Между другото, откакто той стана такъв, България направи най-много нежелани и крупни политически гафове, но следващият коментар не е за състоянието на българската дипломация. В това отношение нивото на Бойко Борисов и на външното министерство се илюстрира най-добре от назначението на Шкумбата на дипломатически пост в Чикаго.
Друга ми е мисълта. Без да иска, Бойко Борисов описа много точно своето участие в политиката и собственото си управление. Не че са малко политиците от прехода, които преследваха единствено частните си интереси, без нищо да направят за държавата. В това отношение Борисов е абсолютен шампион. За десет години публичен живот в България той не остави нищо след себе си освен думи, които условно могат да бъдат разделени на две – оправдание с другите за несвършената работа и хвалби за себе си, пак за несвършена работа.
След тригодишно управление на Борисов и четиригодишно на ГЕРБ София е близо до онова състояние, което спокойно можем да наречем кочина. А постиженията, с които много обича да се хвали Борисов – метрото и някакви отсечки от околовръстното шосе, са проекти, заложени в минали управления. За сметка на това Борисов и ГЕРБ възприеха изцяло корупционните практики на Софиянски и Антоан Николов, а безразборното и отвратително грозно застрояване на столицата продължи с пълна сила, като е на път да обезличи и малкото останали хубави части в идеалния център. Далаверите с чистотата са същите, София става все по-мръсна и по-мръсна, бездомните кучета са навсякъде въпреки огромните пари, усвоявани за решаването на този проблем; за задръстванията и състоянието на транспорта няма защо да говорим. Подобно е и с управлението на държавата – приемственост на корупционните модели и оправдание с предишното управление за несвършената работа. Всичко това, защото лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов мислеше и мисли единствено за политическата си кариера и за поста, който ще заема, но не и за работата, която трябва да свърши. Когато беше кмет, мислеше за премиерстване, сега му се става президент. Него политиката същински никога не го е интересувала. Не го е интересувало и управлението нито на МВР, когато беше главен секретар, нито на София, когато беше кмет, нито на държавата, когато е премиер. Единственото, което го е вълнувало през тези години, е именно частният му интерес, който далеч не се измерва само с пари и власт, но и с непрекъснато удовлетворяване на ненаситната жажда за собствено величие и прослава.
Пак казвам, това не е изолиран случай, има много други такива политици, но при Борисов нещата са изведени до крайност. Той стои като завършен образ на проваления политик от прехода, който не успя да прескочи границите на частния си свят и да мисли за общото благо. В известен смисъл явлението Бойко Борисов е изобличение и на този вид политическа практика. В някакъв смисъл българското политическо лидерство през последните 20 години е точно от този тип. То може да бъде ефектно в дадена ситуация, да печели лесно избори, но в дългосрочен план винаги е губещо. Защото приказката свършва там, където избирателят прозре, че е гласувал доверие на поредния егоцентрик, и повече не си прави труда да отиде до урната. Разбира се, има различни типове нарцистично поведение в политиката и различни по своите изяви мании за величие у различните политици.
Но пак казвам, че в Борисов всичко е просто концентрирано изразено, като в детски комикс. Той е погълнат изцяло от себе си. Затова и когато разговаря с другите или държи речи, всъщност произвежда монолози. Той не е гениалният комуникатор, за какъвто побързаха да го обявят много политолози и анализатори, защото с него истинската комуникация е невъзможна. Интересува се от другите само по една линия и тя е оценката им за самия него. В този смисъл Бойко Борисов реагира само на похвали или на критика. Интересува се от другите само за да разбере дали го харесват или не го харесват. И в зависимост от тези отношения той избира поведение, но пак казвам, то не е свързано с проблемите на другия, с желанието да го разбере и да вникне в неговия свят, за да ги реши, а единствено с оценката на Борисов за себе си и постигането на желания от него резултат, който в края на краищата винаги е ни по-малко, ни повече ласкателство. Бойко Борисов обича да го ласкаят и да се самоласкае и се страхува почти до смърт дори от идеята, че някой може да не го харесва и да не му се възхищава. Не му го пожелавам, но най-лошото, което може да му се случи, е неговият нарцисизъм да бъде атакуван в ефир пред публика. Тогава за секунди ликът Бойко Борисов ще рухне, и то благодарение на самия Борисов. Той не е човек, който е в състояние да се самоконтролира, и може да бъде изкаран от равновесие твърде лесно. Преди около две години Ивелин Николов от БСП го нарече смешник в едно телевизионно предаване, и то по телефона, а Борисов, който беше на другата линия, пак по телефона, буквално се разболя. След това месеци наред в различни интервюта се връщаше към тази реплика и пускаше язвителни бележки по адрес на иначе политически невзрачния Николов.
Прословута е опашката от чакащи да паднат на тенис от Бойко Борисов, за да уредят някакъв бизнес, а слуховете за неговия, бих казал, инфантилен в това отношение егоизъм стигнаха чак до ушите на Борис Бекер, който на пресконференция каза, че е чувал, че Борисов не обичал много да пада на тенис. Това, разбира се, е психологическата страна на въпроса, а частните измерения в управлението на Борисов имат и далеч по-материален характер. Те се разпростират в най-различни бизнеси, а сред хората, които се занимават с икономика и предприемачество, това управление се затвърждава като най-мутренското, което сме имали досега. То директно влиза в битка с даден бизнес и изтласква конкуренцията или досегашните собственици чрез силата на държавните институции. Такъв е случаят и с производителите на алкохол, и с ширещата се контрабанда на цигари, и с редица доходни легални и нелегални бизнеси. За всички вече стана ясно и че това е управлението с най-много лобистки скандали досега. И тъй като думата лобизъм е доста неясна, аз бих я заменил с думите на Борисов за дипломатите. Депутатите, които той подбра и набута в българския парламент по модела на царя, преследват своя си интерес и въобще не са направили ей толкова за държавата и за законодателството. Като се почне с лелките, към които Борисов явно има афинитет, имам предвид Цецка Цачева, Искра Фидосова и сие, и се свърши с нашумялата напоследък нахалница Гергана Алексиева, заради чийто бизнес бе приета една ненужна клинична пътека. Да не говорим за останалите случаи, в които анонимните активисти на ГЕРБ, вкарани от Бойко Борисов в политиката, я практикуваха и практикуват като частен бизнес – и в областта на земеделието, и в областта на здравеопазването, че дори и в законодателството, което регламентира ловуването на мечки и диви кози.
Ще го кажа за трети път – тези хора бяха пробутани от Борисов в управлението на страната, защото българите, които гласуваха за ГЕРБ, гласуваха всъщност за Бойко Борисов. Той носи огромната отговорност за кадровия си провал, а извинението, което е валидно за Симеон, че движението му е съставено набързо и не е имал време да подбере депутати за листите си, тук не важи. Борисов основа ГЕРБ преди три години. Имаше достатъчно време да подбере читави хора за управлението. И докато при царя имаше много случайни лица, но имаше и сериозни хора със сериозни професии, при Борисов положението е пълен потрес. Той събра себеподобни преследвачи на частния си интерес, а резултат от този пореден експеримент, който българите си правят с демокрацията и свободата на избора, е предизвестена катастрофа.
Източник: www.glasove.com
