Автор: Николай Флоров
Съединените щати в момента са страната, в която живеят и работят най-много български граждани и американски българи. Тяхната цифра надхвърля 300,000 и продължава да расте. Това е безпрецедентна диаспора за цялата история на България. Тази цифра вече оказва и своето политическо и финансово влияние върху цялостния живот на България, без да споменаваме развитието на транспортните връзки между двете страни. Расте броят на българските студенти в американски университети, а отделни техни възпитаници вече заемат места в българското правителство и администрация. Вече е установена практика хиляди български студенти да ходят на временна работа през лятото в САЩ. Състоянието на българо-американските търговски отношения е изложено в подробности в интернет.
Една изключителна американска инициатива беше основаването на Американския изследователски център през 2004 със седалище в София, чиято дейност е в областта на хуманитарните и обществени науки, представляващ консорциум от северо-американски образователни институции. Неговата дейност включва всички съседни на България страни като взаимозависими исторически обекти. Голяма субсидия от фондацията Америка за България е отпусната за създаването на библиотека и различни археологически програми – нещо абсолютно ново на фона на псевдо-историческите науки, наследени от комунизма. Програмите на института включват български стипендианти на изследователска работа в Американския колеж за класически науки в Атина и Американския изследователски център в Турция – две балкански страни, с които българската история е преплетена изключително много. Отделни субсидии подпомагат български консервационни проекти и модернизиране на музеи. Института извършва огромна дейност за американски студенти, посещаващи България като част от тяхното образование.
Америка без съмнение днес присъства на много места в живота на българите. И все пак американските инвестиции България в момента са на седмо място в сравнение с други страни. Сегашното правителство прави видими усилия да промени това съотношение, но с едва забележим успех. Същото може да се каже и за военното сътрудничество със САЩ, въпреки че на 1 юли тази година министърът на отбраната Аню Ангелов в откровена дискусия за българо-американската отбранителна стратегия направи големи скоци, за да убеди западните ни съюзници, че България е важен партньор на НАТО в югоизточния край на Европа. Той изрично подчерта,че основен приоритет на България е нейното участие в трансатлантическо партньорство. Министърът декларира желанието на неговото правителство да участва в операциите на НАТО в Афганистан. Той също така изяви желание НАТО и Съединените щати да развиват взаимно с България и Румъния военните си възможности, както и да участват в оформянето на ракетна защита в района.
С тия изявления господин Ангелов всъщност потвърждава идеите на НАТО и САЩ за взаимно балканско сътрудничество във военната област, която засега се отнася за България и Румъния, но без съмнение в бъдеще ще включи Сърбия и останалите страни на Балканите. Той вероятно мечтае богатите западни партньори от НАТО или от САЩ да поемат модернизацията на закъсалата българска армия, макар че много добре знае, че днес времената не са подходящи за такива мисли. Напротив, доскорошният главен възможен противник на Атлантическия съюз, Русия, е безнадеждно изостанал във военно отношение стар хищник, затънал в националистични комплекси. По-важното е, че с отказване от агресивната си поза сегашна Русия е много по-сговорчива по много въпроси, които по времето на студената война изглеждаха неразрешими.
Освен това както НАТО, така и САЩ са в период на преразглеждане и оформяне на бъдещата си стратегия както за балканския район, така и за останалата част от Източна Европа, излязла изпод диктата на Москва. Традиционно националистичния елемент на досегашното виждане за въоръжените сили на отделните балкански страни очевидно трябва да отстъпи пред нова наднационална стратегия.
Както военното сътрудничество, така и търговията между двете страни обаче трудно могат да бъдат по-динамични по няколко основни причини. Първо, България има много малко да предложи, а стоките, които предлага, са неконкурентни. Нейната индустриална база е основана на отчайващо остаряла руска техника, която никога с никого не е била конкурентна. Освен това едно от главните оплаквания от чужди инвеститори е задушаващо бавната и многобройна бюрократична машина в убийствено съчетание с корупционни практики. По тия причини някои западни компании бяха принудени дори да търсят разрешение на проблемите си по съдебен път. Известно е, че инстинктивна реакция на бизнеса навсякъде по света е да се движи по линията на най-малкото съпротивление, с други думи не можем да очакваме успешно бизнес партньорство като поставяме препятствия пред инвеститорите. Освен това в много икономически области очакваме чужди инвестиции да установяват свои бизнеси в България «from the ground up», тоест да започнат от първата тухла.
Трагичната липса на подходяща складова база, транспортни връзки и комуникации са само демонстрация на десетилетно централизирано комунистическо управление. Резултатът от това късоумие обаче е сегашната икономическа изолация на цели райони в страната, въпреки изключително благоприятното географско положение на балканския район. Още от самото начало след преврата в 1989 американските идеи за съвземането на Балканите от тоталитарна икономическа стагнация поставиха ударението на малки енергетични проекти и машини, подходящи за разнообразни балкански терени и разпокъсана поземлена собственост. Това беше покана за радикален анализ на традиционното отношение на българите към земята.
Освен това сегашните изяви на американския посланик в България и неговите неловки опити за наблюдения върху проблемите на страната за много българи изглеждат малко странни. След много, много десетилетия на наложена от Русия враждебност към всичко американско, това са явни жестове за открито приятелство и намерения за опознаване отблизо, което ни довежда и до субективния фактор в отношенията между Америка и България.
Колко, например, българите познават тази страна? Без съмнение вече има много хора, които са я опознали добре с добрите и лошите й страни. Това, което е създало Америка такава, каквато е днес, е преди всичко трудолюбието на нейните граждани, тоест американците работят, и то много. Те са особено добри когато работят заедно, групово, като тим. Приятелството, доверието и чувството за дълг, както и уважението на отделната личност, са на ниво, а без тях бизнес отношенията не вървят. Динамиката на американския бизнес е слабо известна на така наречения български бизнесмен. Огромната помощ, която България получава от свободния достъп на нейните граждани до Америка, е несравнима с нищо от миналото й – и никак не би било зле те да се замислят дали за такова елементарно човешко право Америка не заслужава някакъв жест на благодарност, поне някакъв, макар че на тоя фон сегашните българи изглеждат на светлинни години далече от това, което Елин Пелин описва като «моят трудолюбив и добродетелен народ».
Такъв български народ днес не съществува. Но в субективният фактор влиза и днешния президент с неговите прекалено тежки комунистически негативи и липсата на чувство за неговата пълна неуместност. Не може да бъде витрина на страната и премиер, чиято биография е изпълнена с основното му призвание на телохранител на най-гнусния комунистически диктатор и чиито бицепси са обратно пропорционални на съдържанието в главата му. Добрите намерения или интуитивните решения, с които такъв човек управлява, винаги започват да миришат на развалени яйца от обкръжението му. Не може един президент, който с години публично демонстрира любовта си към най-репресивната окупационна сила в историята на България – Русия, да очаква авторитет, когато при първата забележка от американски дипломат той вижда заплаха за независимостта на страната. На открито трябва да излезат също така писаните и неписани уговорки на сегашния президент и премиер с Русия, ако изобщо искат да развиват каквито и да е бизнес отношения със САЩ. Не може тия лидери да демонстрират така открито двуличието си по отношение на енергийното бъдеще на страната без чувство за отчетност и морална отговорност пред нацията си. Политическата им наглост и хамелеонщина би била малко от малко по-поносима, ако поне можеха да проведат елементарен разговор на английски. Обзалагам се, че не могат, или най-малко ще им личи руския акцент.
Източник: http://www.svobodata.com
