Нежният пол настъпва все по-сериозно към върховете на властта
След доста драматичен и изключително оспорван вот Австралия е напът да се сдобие с първия си избран премиер жена. Така дамите ще завладеят управлението в поредната държава, показвайки ясно, че еманципацията върви към своя връх – от липса на право на глас само преди век до държавен ръководител сега.
Малко предистория. В края на юни 48-годишната Джулия Гилард режисира тих вътрешнопартиен преврат срещу тогавашния особено непопулярен премиер Кевин Руд. Веднъж загубил официално доверието на Лейбъристката партия, Руд напусна и премиерския пост. Замести го именно Гилард, която получи почти пълна подкрепа от съпартийците си. Така тя влезе в историята. Стана първата жена-премиер на Австралия.
Два месеца по-късно обаче за нея дойде истинският тест. Парламентарни избори. Тук нещата се оказаха доста по-трудни и Гилард не можа да победи основния си опонент Тони Абът, предвождащ Либералната коалиция. Решаващи се оказаха 5-те гласа на зелените и независимите депутати. И ето че силната жена на Австралия вече успя да се сдобие с два от тях. Остават й само още толкова, за да постигне заветните 76 депутатски места, които ще й гарантират пълно мнозинство и възможност за сформиране на правителство.
Макар и доста трудно, Джулия Гилард явно е в навечерието на наистина сладка и историческа победа.
По ирония на съдбата именно тази жена може да се изправи срещу един от символите на способността на нежния пол да управлява цяла държава, цяла империя – кралица Елизабет Втора.
Гилард, която е родена в Уелс и емигрира с родителите си на 4-годишна възраст, е твърдо убедена, че Австралия трябва да излезе от сянката на британската корона и да стане непълно независима република. По време на предизборната кампания дори посочи срок, в който това трябва да се случи – при смяната на монарха във Великобритания.
Самото противопоставяне срещу Бъкингам говори достатъчно за самочувствието и силния характер на Джулия Гилард. Времето ще провери дали и политическите й умения са на същата висота. Към момента отговорът е да.
Всъщност Гилард е поредната жена, която демонстрира забележително присъствие на съвременната международна политическа сцена.
Най-известните определено са „железните” Маргарет Тачър и Ангела Меркел, които станаха символ на стабилност и твърда ръка в управлението на две от водещите световни сили – Великобритания и Германия.
Към тази група можем да прибавим и Индира Ганди – изключително способен и уважаван политик, който успява да извади Индия от бедност и да я тласне към икономическия прогрес. Ганди е застреляна от двама от собствените си охранители на 31 октомври 1984 година.
Има обаче и редица други, не толкова популярни, но по всичко личи – достатъчно способни и амбициозни жени, които си проправят път към властта и държат в ръцете си съдбите на своите страни.
Исландският премиер Йохана Сигурдардотир например е в политиката от 1978 година, когато влиза в местния парламент. Оттогава насам тя участва в 8 последователни парламентарни вота и винаги запазва депутатското си място. Не е зле за бивша стюардеса.
Сигурдардотир печели и уважение, което логично й донася премиерският пост. Изключително уверена в себе си, 67-годишната госпожа е първият държавен глава в света, открито признал своята хомосексуалност. Наскоро тя сключи официален брак с дългогодишната си партньорка Йонина Леосдотир.
По върховете на европейската политика има още силни жени. В Литва Далия Грубаускайте е държавен глава вече втора година. Дъщеря на продавачка и електротехник, остър език, черен колан по карате, докторантура по икономика. Това е литовският президент.
Граубаускайте, която преминава през редица позиции в Европейската комисия, преди да стане държавен глава, е последната надежда на литовците за изход от дълбоката рецесия. Президентът обеща да направи всичко, за да защити хората с най-ниски доходи и да ограничи безработицата, достигнала до 16%. Тези обещания й донесоха 68 на сто от гласовете на изборите.
Друга хладнокръвна и внушителна дама – Таря Халонен, вече десетилетие е непоклатима на поста президент на Финландия. Израснала в работническо семейство в крайните квартали на Хелзинки, Халонен изгражда особено успешна политическа кариера, поддържайки тесни връзки с профсъюзите и неправителствените организации. Известна е и с това, че държи на президентската роля на главнокомандващ и е твърд противник на членство на Финландия в НАТО. Хобитата й са плуване и грижата за двете й котки.
Далеч от ледената Финландия в Аржентина една жена направи това, което Хилари Клинтън не можа. Кристина Фернандез де Кирхнер успя да заеме президентския пост в страната, наследявайки своя съпруг. Вече трета година г-жа Кирхнер успява да се справи с всички предизвикателства, пред които се изправя. Независимо дали става въпрос за икономически скандали или обтягане на отношенията със САЩ. Впечатляващата й външност и риторика й донесоха прозвището втората Ева Перон.
Подобна личност е и новият държавен глава на Коста Рика – Лаура Чинчила. В началото на годината тя спечели президентския вот с 47 на сто от гласовете, след като изкара мандат като вице на Нобеловия лауреат Оскар Ариас Санчез.
Като бивш министър по обществената сигурност и правосъден министър, в нейно лице костариканците виждат не само красивата външност, но и човека, който има нужния опит, за да се справи с нарастващата престъпност в карибската държава. Освен това тя продължава политиката на своя предшественик за стимулиране на бизнеса с привличане на чуждестранни инвестиции и с подкрепа на свободната търговия. Чинчила обаче е твърд противник на гей браковете, абортите и противозачатъчните хапчета.
Оставайки в Карибския басейн, трябва да отбележим и присъствието в политиката на Камла Персад-Бисесар – премиер на Тринидад и Тобаго от края на май. Начело на коалиция от пет партии, тя представи амбициозен план за борба с организираната престъпност, увеличаване на пенсиите и драстично намаляване на бедността, тормозеща 20 на сто от населението. Бивш социален работник, Персад-Бисесар е известна със своята състрадателност.
С обещания за майчина чувствителност Елън Джонсън Сърлийф стана първата жена президент на африканска страна. Получила образованието си в Харвард още през 70-те, тя става финансов министър на Либерия. Гражданските войни в страната я принуждават да избяга в Кения. Завръща се през 1996 година, когато губи президентските избори, изправяйки се срещу Чарлз Тейлър (този с диамантите на Наоми Кембъл). Сърлийф обаче не се отказва и на 66-годишна възраст успява да стане държавен глава.
Друга достолепна дама – 62-годишната Шейк Хасина Важед, е премиер на една от най-бедните страни в света – Бангладеш. Животът й е низ от бягства от смъртта. При военен преврат през 1975 година са убити 17 от членовете на семейството й – син, трима братя, майка и баща – бившия премиер Шейк Муджибур Рахман. Тогава 28-годишната Хасина е в чужбина. По-късно оцелява и след атака с граната, която убива 20 души.
За първи път е избрана за премиер още през 1996 година, но след като Бангладеш е обявена за най-корумпирана страна в страна, губи катастрофално следващите избори. Хасина обаче не се отказва и през януари 2009 година се завръща победоносно. Нейната партия печели 230 от 299 места в парламента, а тя отново е премиер.
Женска упоритост…
Източник: http://www.dnes.bg/
