Архонт до Архонта*

Публикуваме без съкращения речта на Слави Бинев на срещата „Европа гледа на Изток“. Конференцията се организира от „Форум за нова политика“, по-известен като „Горбачов форум“ и Фондация „Славяни“.

Текст на речта:

„Балканизация на Европа или европеизация на Балканите

С членството на България, Румъния и Гърция в ЕС отговорът изглежда очевиден. Балканите се европеизират и ние още дълго време ще страдаме и ще се забавляваме с интерпретациите на този факт. Но нека не забравяме, че Балканите все още са място, където най-добре се смее не този, който се смее последен, а този който стреля пръв.

Не е случайно, че точно с тези три държави- членки – Гърция, Румъния и България, ЕС има най-сериозни проблеми в момента. И бих казал проблемите изобщо не са икономически – в крайна сметка общият пазар на тези три държави е около 40 млн. души и регулирането на икономическите процеси в него не би следвало да са изключителна и непосилна задача за Старата Госпожа. Не тя има проблем с менталния сблъсък, с нещо, което хем е по-древно и по-близко до днешната европейска цивилизация – християнския свят на Гърция, България и Румъния, хем все още е в духовната и нравствена територия на обобщеното европейско понятие Ориент. Католическата представа за държава и протестантския прагматизъм тепърва ще се удрят челно в православните битови стереотипи. Те най-добре са изразени в изразът на Достоевски, който описвайки едни селянин, казва за него:

„Той беше от онези хора, за които не си сигурен – в манастир ли ще влязат, или селото ще запалят“

Корените на балканската странност

Специално за България и Румъния, а отчасти и за Гърция те се крият във факта, че почти без изключение, модернизацията на населението след втората половина на 19 век е протичала насилствено, разрушавайки патриархалния бит, неследвайки естествените миграционни процеси от малките родови и селски общности към големите индустриални градове. Казано простичко – строителите и на социализма, и на капитализма, са селяни, останали без земя, без корени, и в невъзможност да живеят живота, с който са свикнали. Специално на балканите, хората които биха могли да си направят снимка с лачените обувки на прадядо си са доста малко. И не защото не са ги запазили, а защото просто дядовците им са нямали никакви обувки. Не само лачени.

Наложеният със сила за 45 години комунистически морал отроди българи и румънци от устоите на патриархалното общество, заменяйки представите им за добро и зло с една доста книжна и манипулативна обществена философия, изкривила до неузнаваемост социалистическите идеи. Когато пък, от своя страна, тази ценностна и обществена система рухна, обитателите на днешните Балкани останаха върху руините на няколко етики – християнската, дребнобуржоазната от първоначалните години на обществена модернизация в периода 1880-1940, и комунистическата от края на 40-те до края на 80-те години.

И в България и Румъния практически съпротива срещу комунизма нямаше, колкото и да им се иска на много хора днес това да не е било така. До такава степен нямаше, че румънците трябваше да си измислят тяхната 3 дневна телевизионна революция, завършила с екзекуцията на Чаушеско, в която да покажат на света, че героично се сражават срещу невидимата секуритате.

Нямаше съпротива, защото разрушеното патриархално общество се нуждаеше от баща- господар начело на държавата. Няма никакво значение – Тодор Живков или Николае Чаушеско. А като гледаме днешният избор на българите за министър-председател, очевидно още харесва и се нуждае от Баща- господар. Ръката, която храни и наказва, но най-вече освобождава от необходимостта сам да мислиш и сам да носиш отговорност за постъпките и живота си. Не случайно в българския език се среща думата ръководя. Т.е. водя за ръка – това е патриархалната, славянска представа за народа като колективен идиот, колективен нищ, неспособен да се справя сам, който трябва да бъде ръководен, воден именно за ръка.

Да наречем този архетип ТАТО

Може ли архетипът Тато да бъде заменен с ЕС. Може и първоначалните опити са точно в тази посока. Европейците нас ще ни оправят, казваха до скоро , а и продължават да го казват българите, имайки удобната представа в главата си, че ЕС ще е новият Тато, който ще нахрани гладните, ще утеши унизените и оскърбените, ще въздаде правда, наказвайки лошите. И когато това не се случи, когато те не откриха в лицето на Ферхойген, Барозу или Пьотеринг преди години новият Тато, избраха си друг – местен тато, комуто прехвърлиха отново отговорността за собствения си живот. Бойко Борисов.

Нека кажем откровено, защото това ще е най-големият проблем пред духовната и ментална интеграция на България в ЕС – комунизмът бе пуснал дълбоки корени в България, защото пасваше на манталитета на българите. Свободният човек е съзнателно свободен да носи отговорността за случването на собствения му живот, несвободният човек е петимен, горещо желае да отстъпи тази отговорност другиму. Робът не желае свобода, той иска да има покрив на главата, храна в устата и – ако може – свой роб. Това третото и в България, и в Румъния често се проявява чрез мощен антисистемен вот, породен от силното желание за изгавряне с елита, за наказване на различните, за – извинете ме за израза – желание да го начукаме на богатите, на управляващите, на комунистите, на турците, на циганите, на интелигентните, на тези от другия отбор, на сините, червените и пембените. И днес всяко действие на управляващите насочено срещу някой представител на елита се приема с такива акламации в България, че сериозните хора започват да се замислят дали не живеят вече в хунта. Не – не живеят в хунта, но радостта от наказанието на овластения или богатия е детинската патриархална радост на селянина, който е чул че господарят, агрономът, или партийния секретар е паднал – съответно от коня, трактора или мотора с кош. Голяма радост…

След като ЕС не можа да влезе в ролята на Тато и да изземе тези функции, то европейците като овъзмездителен символ и символ на оправянето на Балканите ни стават все по-малко интересни. Голяма част от българите май повече харесват Путин, защото откриват в него чертите на Тато, както ги откриха у Бойко Борисов през 2009-, както горещо желаеха да ги открият у Симеон Сакскобургготски през 2001-а година и у Костов през 1997-а.

Искам да открия този панел с покана за размишление в три посоки, когато говорим за Европеизация на Балканите:

• Насилствената модернизация на обществото през последните 2 века, осъществявана най-често с привнесени готови модели, несъобразени с местния бит и нравственост;
  
• Патерналистичната представа за политиката – не случайно и в Гърция, и в Румъния и България освен партокрация често наблюдаваме и чертите на геронтокрацията – старците- мъдреци, които управляват от позицията на бащата- господар, на най-старият жив член на племето, който поради старостта си е почти божествен – на границата с Танатоса, загърбил Ероса.
  
• Нагласата на Балканите да имат пасивна позиция по отношение на ставащото. Те все чакат Руснаците да минат Дунава, великите сили да се разберат някъде за това какво ще става, някой да дойде и да ги оправи. Обикновено когато имаш нагласата някой да дойде да те оправи, той най-често идва и го прави. До колко Европа днес се покрива с образа на оправяча, който ще оправи Балканите? Ето въпросът. „
  

След речта Бинев получи поздравления от почти всички присъстващи в залата, като самият Горбачов каза, „Слави, ти си юнак!“. На въпроса на Бинев дали бившия лидер на СССР е харесал речта му, Горбачов отвърна, че не е важно дали му е харесала или не, а „по-важното е, че ти имаше куража да я направиш!“ В отговор на думите на Горбачов Бинев каза, „Ваше Превъзходителство, няма нищо по-красиво от истината , дори когато тя е отвратителна.“

Източник: в-к Капитал

––––––––
* Михаил Сергеевич Горбачов е също Архонт