На 27 октомври църквата почита Свети Нестор. В иконите обикновено се изобразява като млад мъж с копие в ръка.
Чества се след Димитровден, защото житието на свети Нестор е свързано с това за свети Димитър. Историята разказва, че Димитрий (Димитър) бил хвърлен в тъмницата на Солун, заради проповядване на християнство. Нестор, млад, с едва набола брада юноша, бил негов ревностен последовател.
Междувременно царят Максимиан устройвал гладиаторски игри, в който прочут борец – Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна смърт.
Като виждал невинно убиваните християни, той пламнал от ревност и възжелал да влезе в борба с атлета Лий. Като отишъл при свети Димитрий, който се намирал в тъмницата, той му разказал, колко много християни е убил Лий през този ден.
Подкрепен за желанието си от Димитрий, Нестор решил да се изправи срещу великана Лий, а Бог му дал сила да го надвие. Ядосан обаче Максимиан, заповядал да посекат с меч Нестор, а Димитрий да бъде пронизан с копия в килията си.
Както и в много други житието на светията е преплетено с български традиции и обичаи.
27 октомври в много краища на България се нарича Мишкин ден (Мишин ден, Пога̀нци, Пога̀ншляк, Очо̀вден, Нистор, Разпущене).
Народът ни го празнува св чест на мишките. Може би защото според една от легендите именно, тези зловредни същества изскочили от корема на езичник, когато Нестор промушил с копие в корема. Друга легенда пък казва, че мишките се пръкналия на белия свят от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян. Каквато и да е истината българинът смята че мишката е зъл дух, който трябва да бъде умилостивяван, и няколко пъти в годината прави това. Известни са още като пога̀нзи, буга̀неци, мишките в българските народни вярвания са олицетворение на нечистите сили. Смята се, че ако мишка премине през разкрача на човек, ще го сполети нещастие. Появата на много от тези гризачи през годината вещае студена зима, глад и болести, а ако в къщата се въдят много от тях – то се смята, че някой от домочадието краде. Често мишките са назовавани с табуистични имена като момци, глухари и др.
Целта на мишите празници е чрез празнуване и различни магически ритуали да почетат и умилостивят духа, да предпазят къщите и земите от набези, да прогонят вредните животни надалаче.
По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала „Какво правиш?“, „Мажа очите и устата на мишките“ – отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.
На Мишкин ден жените не бивало да шият, „за не да ядат мишките посевите с острите си зъби“. Жените зашиват задния край на полите с червен вълнен конец.
Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата „мишка“ не се произнасяла за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се работи, за да нападат мишки брашното и житото. Не се бърка в брашно и не се дава на заемл Жените на трябва да използват остри предмети и сечива, не режат с нож или ножици, не се секат дърва, на плетат с куки.
В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да ядат мишките хляба на хората.
На места в България се палят снопове тръни и една от домакините върти запалените снопове с думите: „Бягайте, мишки, плъхове, защото ви гонят Свети Димитър и Свети Нестор с огън и тръни!“
На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „Мишкина сватба” . В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка – накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото участвали в „сватбената процесия“ ставайки „кумове”, „девери” и други познати сватбени персонажи, и с музика ги изнасяли извън селището. Пускали ги в реката „да се женят надалече“, а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези – като на истинска сватба.
Вярват, че ако на този ден се посадят овошки или лоза, те със сигурност ще се хванат.
Източници
“Български светци и празници” – Лилия Стратева
И сайтовете hera.bg и pravolavieto.com
