„Гражданското общество“ се размириса

Евгени Тодоров
http://evgenitodorov.blog.bg

Наличието на гражданско общество е задължителна част от функционирането на една демократична система.

В някои бивши социалистически страни то съществуваше в една или друга степен – чехите, например, излизаха с десетки хиляди на пражките площади, след като се запали Ян Палах. Ако някой си спомня кой е той.

Българите по онова време се организираха в граждански комитети до 5-6 души, които след третата ракия псуваха властта – в кръчмата или в кухнята. Един от тях в крайна сметка се оказваше доносник.

След промените развитите демокрации решиха да помогнат за създаването на българско гражданско общество.

Никой не знае колко милиарда дойдоха по американски и европейски проекти.

Ефектът е никакъв. В момента ние имаме гражданско общество не по-развито от това, което беше през 90-та година, а етническата ни толерантност, за възпитаването на която също бяха изхарчени милиарди, е на нивото на тази в щата Алабама от 1930-а година.

Гражданските ни организации приличат на отглеждани в клетка животинчета, които разчитат на редовни порции храна, подавана между решетките.

Даже и да им оставиш вратата на клетката отворена, те няма да излязат, за да си потърсят храна навън. Просто не могат да съществуват без поредната донорска порция.

Във Франция 30 000 души излязоха в защита на прогонените роми – наши и румънски.
Тук и най-големите правозащитни организации не могат да изкарат и трима души на протест. Затова пък правят прекрасни семинари и кръгли маси.

Докато в Русия още в средата на 90-те години усвояването на донорските пари бе мафиотизирано, в България поне в сектора „малки грантове” такова нещо няма.
Големите игри са за големите пари.

Една значителна част от средствата се усвояваха на приятелски начала.

„Аз ще ти дам препоръка, после ти ще ми дадеш. Аз ще ти пусна малко пари, после ти ще ми пуснеш. Аз ще ти дойда на кръглата маса, после ти ще ми дойдеш…”

Гражданското общество постепенно започна да се капсулира.

В луксозната сграда на „Отворено общество” /в добрите години/ асансьорът не можеше да спира на етажите на ръководството, ако човек няма специален ключ.

Корифеите на гражданското общество у нас се опазваха от случайните попълзновения на някой обикновен гражданин.

Вината до голяма степен бе и е и във външните организации – донори, които бюрократизираха системата и я направиха достъпна не за гражданите и за най-уязвимите групи в обществото, а за овладели майсторлъка на писането на проекти.

В системата влязоха наши бюрократи, които не криеха своя цинизъм към идеите за гражданско общество. Тях ги интересуваха само парите.

Огромна част от т.н. цигански пари потъна в техните джобове – най-малкото, защото хората от гетата не можеха да пишат проекти на задължителния английски.

Някои известни интелектуалци се опитаха да пробият в системата, разчитайки на имената си, но тя ги изхвърли. И тогава обладани от ярост, те започнаха да я критикуват.

Така Джордж Сорос, който извади от джоба си милиони за гражданското общество в България, бе демонизиран като пръв враг на родината ни.

Какво става в Пловдив – тук нашумя случаят със заместник кмета Ганчо Колаксъзов, който се оказа, че има да получава над 40 000 лева по проекти, които движи като длъжностно лице. Освен това съпругата му е в същия бизнес – като ръководител на гражданска организация с най-високи идеални цели.

Градът изобщо не може да се мери със София по усвояване на пари за гражданското общество. Но и тук се нароиха квази граждански организации, които овладяха майсторството на кръглата маса.

Всяка година се изчитат стотици безсмислени доклади пред една и съща аудитория. Усвояват се едни пари.

На мода дойдоха хепънинги. Хепънингът по принцип е спонтанно действие, ние обаче го режисирахме така, че да го превърнем в дойна крава.

Организирани дечица развяват байрячета, пеят и танцуват, рисуват нещо и на техен гръб каките и батковците получават заплати.

Най-голямата тайна в гражданските действия са т.н. административни разходи. А и никой журналист не се сеща да пита за тях на задължителните пресконференции.

Скандалът със заместник кмета Ганчо Колаксъзов открехна малко завесата.
Оказа се, че работата „на ползу роду” не изключва личния интерес.

Повече от година анонимни информатори подхвърляха някакви клюки в интернет форумите как действа иначе симпатичният заместник кмет, призоваваха да се проверят комбините с организацията на съпругата му, подхвърляха пикантни подробности за личния живот на семейството.

Онзи ден един седмичник пусна сензационни снимки, които илюстрират /ако са истински, разбира се/ как се усвояват евросредства. Със сексуални техники, разбира се.

Засега не се чува някой да има желание да разплете докрай интригата около пловдивското „гражданско общество”, което очевидно се върти около парите и секса.
Намерихме хора, които ни разказаха как се харчат пари за гит-гел до атрактивни европейски градове за „обмяна на опит” или за „обмяна на обед” – както му викахме едно време.

Други ни разказаха как съпругата на Колаксъзов е откраднала цяла фондация – вече се досещаме как.

Никой обаче не иска да застане с името си.

Дали в този бизнес не цари законът на омертата – изнесеш ли някоя тайна, загубен си.
Георги Гергов – партийният гуру на Колаксъзов, каза, че страницата с неговото име вече е затворена.

Идва нова страница – вероятно тя ще се казва „Търновалийски”.

Впрочем прави впечатление, че в тази област голяма част от т.н граждански организации кръжат в орбитата на БСП.

Може би защото кадрите на партията-столетница разбират най-много от гражданско общество.

Кафене.нет