ГРИГОР ЛИЛОВ: ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ СА ДИСПЕЧЕР В ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ

Нито „Килърите“, нито „Наглите“ са убийците на Кюлев или братята Илиеви, твърди разследващият журналист

Скандалният журналист Григор Лилов е роден през 1955 г. Завършва журналистика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а после и „Икономика и организация на труда“ в УНСС. Работил е в БНТ, както и в почти всички централни вестници. Автор е на книгите “Либийска връзка”, „Най-богатите българи“, „Тайните на големите играчи“, “Тайният проект Бойко Борисов” и други. Поради големия интерес към Григор Лилов и скандалните разкрития, които представя чрез книгите си, репортер на “ШОУ” отново разговаря с него.

– Бандата за мокри поръчки „Килърите” е заподозряна в разстрелите на банкера Емил Кюлев, на футболния бос Юри Галев, както и на още няколко показни убийства, извършени през последните 5 години. Какво можеш да ми кажеш за нея?
– Средногодишно у нас се извършваха между 35 до 50 поръчкови убийства. След приемането на България в ЕС броят им намаля. Но ако съдим по разкритите групи за смърт страната ни би трябвало да изпревари в класациите дори Колумбия, която иначе е на първо място в света. Най-сетне ще се окаже, че поне 3 банди са утрепали едновременно когото и да посочим – например Фатик. Защото преди „Килърите“ бяха „Наглите“, преди тях хърватската група на Робърт Матанич, свързана със Сретен Йосич и Земунският клан, тях пък ги изпревари бандата на Шаки, между тях се вмести „фабриката за убийства“ на бившите барети начело с бай Добри – Николай Добрев и т.н., и т.н.

Оказва се, че всяко правителство разплита поредната мафия, излавя поредната организация за мокри поръчки и бърза да хвърли върху тях вината за всички шумни убийства у нас – от онова на Луканов през Илия Павлов до Емил Кюлев, босовете на ВИС, главатарите на СИК и кого ли не. Не твърдя, че „Килърите“ са невинни като божи агнец. Ясно е, че са убивали. Но също толкова сигурно е, че не те светиха маслото на Фатик или на Емил Кюлев. Лично на мен тази истерия около всяка банда килъри ми мирише не само на пресолен пиар, но и на нещо гузно – на

опит да се заметат следите

кой в действителност организира наистина големите убийства у нас. С абсолютна сигурност може да се твърди, че те са под шапката на държавата – с нейното съдействие и логистична подкрепа. Не е лошо да се сетим как навремето, ’92-ра година, беше създадена една такава група от хората на генерал Бонев, обявена от политическите опоненти на тогавашното управление като отдел за специални операции и елиминиране на неудобните. Избухна скандал в медиите и от онези до наши дни повече нищо не се чу. Факт е, че не може да се организира убийство на едър престъпен бос, на едър олигарх, без да има съучастие на държавата, на властта, и то на най-високите й етажи, и не само в МВР.

Ето един пример – при разстрела на Георги Илиев в комплекса „Мултиплейс“ на Слънчев бряг бяха „изгубени“ записите от охранителните камери. Размина се и времето на смъртта – с цял час според спомените на очевидците, записите в поликлиниката на курорта и приетите от разследването. Защо? Какво е ставало през това време? Ами докаран е един джип, който на заден ход се е покатерил на платформата на заведението, отвсякъде е бил загърнат с покривки и завеси и едно лице е било качено в колата. Оказа се, че скъп гост на висаджията е бил повече от именит български политик. Първата грижа е била да се подправят данните около обстоятелствата на смъртта, да се заличат видеофилмите, за да не се разбере кой е той.

С една дума – държавата се е втурнала да заличава следи от местопрестъплението, само и само да опази самоличността на човек от нейния елит. В книгата читателите ще се досетят за кого става дума, макар че не съм споменал директно името му – записи няма, разказите пред репортерския ми диктофон не са доказателство, а и евентуалните свидетели изискваха да не се споменават имената им.

Може ли една улична банда, както твърдят от МВР, да свети маслото на президентски съветник като Емил Кюлев, на човек със състояние от близо милиард евро и с повече от стабилни връзки в българския елит и МВР? А и с възможности навън – той работеше с еврейски капитал, което автоматично означава „Мосад“ – поне у нас. Кюлев беше убит на правителственото трасе на бул. България, буквално минута след преминаването на правителствения кортеж. Според спецмероприятието „Балкан“ по това време трасето се изчиства от коли, светофарите светят на зелена вълна, във всяка странична пряка има кола на полицията, пращат се патрули на МВР, включително и по тротоарите, внимателно се наблюдават камерите, с които е осеян пътят, разписани са действията, ако не дай си Боже, някой стреля. Защо цялата тази машина не задейства при убийството? Кой даде информацията и гарантира бягството? Кой покри истинските килъри – ясно, че е държавата.

– “Килърите” са обвинявани едва ли не и за покушението над Боби Цанков, защото щял да „представи надеждни свидетели за убийството на Иван Тодоров-Доктора…
– Какви интересни факти е можел да разкрие Боби Цанков за Доктора?!

Иван Тодоров умря само един ден, преди да стане скандалът в съда в Хага…

Доктора беше човек, който работеше за Москва и обслужваше финансовите нужди на режима на Милошевич. Ползваше се с особени преференции в България. В момента, в който назря големият международен скандал – за операцията на Милошевич, за онова, което стана в Югославия – къде са парите, кой е финансирал тази война, когато Брюксел постави ултиматум към Белград да му предаде ген. Радко Младич, когато последва и ултиматум към нас, Доктора изведнъж стана излишен и моментално беше убит. Както сподели самият той – „истината е, че поради външен натиск ще трябва да бъде обяснявано кой и защо е правил контрабандата“. Е, не остана кой – големите контрабандисти ги ошушкаха. Държавата, политическият елит ги ликвидира, за да не издадат тайните му.

– Защо смяташ така?
– Ако “Килърите” са убили Доктора или Кюлев, или някое друго мастито име, нямаше нито да ги арестуват, нито да ги съдят. Щяха да са мъртви – при такива големи поръчки извършителите им също ги преселват в отвъдното. Така че МВР нека си гледа и разследва покушението над Юри Галев и да не търси под вола теле – че те убили този или онзи виден бос, както по-рано спрягаха за същото бандата на Шаки, фабриката на бай Добри, хърватските наемници и дори Цар Киро, който навремето щял да взривява Министерския съвет, президенството и и да убива Костов и Стоянов.

– На този драматичен фон как би прогнозирал развитието на делото „Октопод“. В обществото засега остана някакъв привкус на нещо недоизречено, на нещо укривано зад кулисите.
– Оказа се, че собственик на земята под басейна „Спартак“ е онова нашумяло с корупцията дружество „Софийски имоти”, което до гуша беше затънало в далавери, което заграби и направи заменки за стотици декари в София. Октопода заграбил обекта, а СИК прибрал земята. Единият е в затвора, а сикаджиите – на свобода. За мен Маджо, Маргините и т.н. си остават достатъчно силни – поне толкова, колкото при предишното правителство, абсолютно недосегаеми. Ето я двойната мярка.

– А Боби Цанков – покушението срещу него дело на „Килърите” ли е?
– МВР не пожела да изследва записите от метрото, с което убийците са се изтеглили от местопрестъплението. Не вярвам, че “Килърите” са му видели сметката. Той си беше измамник, момче за поръчки. Написа книги с доста фалш в тях, дадоха му трибуна по най-гледаните електронни медии и подсилиха звученото на „разкритията“ му със смъртта му. Отвратителна комбинация. Ситуацията около него потресаващо прилича на тази около убийството на Георги Стоев. Стоев дойде при мен, когато бях в „168 часа” – през 2001 г. Предложи ми да разкаже всичко, което знае за групировките – тогава още не беше прописал, книгите му се появиха цели 6 години и половина по-късно. Искаше пари и аз му казах, че надали ще можем да платим. Но проведохме два много интересни разговора, след което аз го бракувах като човек, чиято информация е достоверна, като човек, който бих могъл да ползвам. Не може да си вътре в тези структури, както той се представяше, да си довереник на Маджо, и в същото време да твърдиш, че едното борче поръчало другото. Ще цитирам самия Маджо

„Не е вярно, че ВИС и СИК са конкуренти. Просто това са две фирми на една и съща групировка“.

Е, шапката им се намира в Малта, но е българска фирма.
Когато Поли Пантев замина за остров Аруба, където беше ликвидиран, преди това мина през кабинета на вътрешния министър. Какво е търсил там? За смъртта му съобщиха първи Би Ти Ви, Нова телевизия и БНТ, после ги повториха всички медии. Всички се позоваха на съобщение на „Асошейтед прес“. Но с учудване установих, че такова съобщение в бюлетините им няма. Отправих запитване към хет-офиса им. Те също се изненадаха, тъй като те никога не са имали кореспондент на остров Аруба. Разполагали са със стрингер – сътрудник, който ако нещо стане – пише и му плащат хонорар.

Последната информация от него е била пет години (!) преди разстрела на Поли Пантев. В отговора си световната агенция се закле, че е научила за „произшествието“ от българските медии, които пък се позоваха на нея. Е, откъде тогава националните ни телевизии научиха вестта? Птиче ли им я донесе. В какъв бюлетин я прочетоха, понеже и Ройтерс, и Франс прес, и Си Ен Ен и др. не я бяха съобщили или публикували. Мисля, че е ясно кой „поръча“ Поли Пантев – след онова посещение в министерския кабинет и вестта, паднала сякаш от небето.

Има достатъчно подобни случаи и при управлението на НДСВ, и на БСП. Ще отбележа само, че съм сигурен единствено в Симеон Кобургготски – той не е могъл да взима такива решения. Нито му е стил, нито манталитет, а макар и премиер, си беше чиста кукла на конци, управлявана зад кадър, така да се каже.
Факт е, че криминалната престъпност в България е отглеждана от службите и продължава изцяло да е под тяхна опека. Явно, че това се крие. Например вицепремиерът Цветанов заяви, че имало данни до ’92-ра година за криминалните босове като сътрудници на МВР. Кого скри уважаваният министър? И защо? Например холандските служби, когато убиха Косьо Самоковеца в Амстердам, бръкнаха в пардесюто му и извадиха карта на Националната служба за сигурност. На остров Аруба полицейските власти

обискираха трупа на Поли Пантев и намериха тамън две карти на български секретни служби.

Доктора също се беше обзавел с две карти – на НСС и НСБОП. И т.н., и т.н. Сегашният “Октопод” хем е отявлен мафиот, хем доскоро е бил „лоялен гражданин“ според премиера, хем като бандит е главният съветник в ДАНС. Накратко – в организираната престъпност службите са диспечер, координатор и ако искаш – шапка на мафията.

Едно интервю на Анелия ПОПОВА

Източник: http://www.blitz.bg