Toва заявява екологът Петър Пенчев пред Геновева Червенакова в интервю за „Всеки ден“ (www.vsekiden.com)
Г-н Пенчев, какви ще бъдат реалните последици за България от екологичната катастрофа в Унгария? Можем ли да се успокоим с твърдението на МОСВ, че заплахата за нас е само теоретична?
Първо МОСВ излезе със становище, че един месец след аварията утайката ще дойде до България, а вече се говори за една седмица съвсем официално. По-лошото е, че истината е по-жестока, отколкото можем да си представим. Попадайки в белите дробове частичка от този алуминий, той става канцерогенен. Когато се увеличават заболяванията от рак, никой не иска или не дава да се говори за причините за това, а под сурдинка се казва, че случаите се увеличават годишно с хиляди.
Подобен разлив въобще може ли да бъде спрян?
По никакъв начин не може да се спре. Горният слой от почвата – много повече от 10-15 сантиметра, би трябвало да се загроби в депо за опасни отпадъци. Ние в България нямаме такова, а имаме подобни хвостохранилища и наслоявания зад язовирни стени с опасни за човешкото здраве субстанции. Моите уважения към WWF и грижата им за дивата природа, но аз преди всичко говоря за човека, за предпазването му от физическо унищожаване.
Имало ли е инциденти с хвостохранилища в България?
На 1 май 1966 г. хвостохранилището във Враца взе над 1000 жертви, когато се скъса стената и съдържанието му се изля през центъра на града и в една рекичка. В същото време в язовир Огоста, край Монтана, под петнадесетия метър на водата е депо на опасни тежки метали, включително и арсен, който е 500 път над нормата. Досега са правени поне 6-7 експертизи, но в тях все има хора, които са участвали в проектиранено, строителството или експлоатацията. Как могат те да оценят, че обектът трябва да бъде временно затворен, докато се отстранят потенциалните опасности. А и законът стига само до налагането на глоби, които се плащат с лека ръка от инвеститорите.
От думите ви излиза, че ако не се стигне до голяма авария с много човешки жертви, никой не обръща внимание на еколозите.
Умните хора се учат от гафовете на другите, а глупаците като нас чакат сами да ги направят. Както казваше моят баща, като те удари горният праг, ще видиш долния.
А какво мислите за появилата се тази седмица информация, че международната екологична оценка за проекта “Булгас-Александруполис” е готова и предадена в съответните министерства в България и Гърция?
Още когато Асен Гагаузов беше министър на териториалното министерство, каза – ще правим ОВОС (Оценка на въздействието върху околната среда – бел. ред.), докато мине. Това бяха неговите думи. Това беше преди две години, когато в Бургас се състоя референдум, на който хората си казаха думата. По същото време Бойко Борисов говореше за софийския боклук, че ОВОС е едно парче хартия. И затова сега виждаме какъв ход се опитва да направи МОСВ. Откакто се е видяло, че има протести, те през септември месец дават някаква забележка да се премести разтоварващото на петрола вместо на буйове навътре малко в морето, на пристанището.
Това не е ли просто хитра вратичка?
Ние имаме вече опит с много Оценки за въздействието върху околната среда и знаем, че това се прави с цел, когато се обжалва в съда, да се излезе с мотива, че те са се съобразили със забележките и са ги отразили. И съдът вдига рамене и казва, да, експертите са се произнесли, имало доработка – удовлетворени са допълнителните искания, и съдът не може повече да се произнася, защото, така да се каже, е станала двойна експертиза.
Разтоварването на петрола на пристанището реално възможно ли е?
Това е съшито с бели конци. Експертите казват така – тези тежки танкери е невъзможно да дойдат на пристанище. Сигурно сте гледали в Бургаския залив как по-големите корабите не стигат до пристанището, а стоят навътре в морето и не приближават. Една такава оценка е нереална, пък даже и да е от международни експерти, защото знаете, че който плаща, той поръчва музиката. Тука плащането е от инвеститора.
Кога е направена тази международна експертна екологична оценка?
Има някаква процедура, която изведнъж за нас се явява като информация. Ние, екологичната общност, нямаме данни за това кога е правена оценката. До преди един месец всички български органи, включително и премиерът, най-официално заявяваха, че февруари 2011 г. ще бъде готова експертизата. Сега изведнъж в края на септември се оказва, че докладът е готов. С много пари, много бързо се правят нещата.
След като ние междувременно продължаваме да носим финансовия си ангажимент по проекта, не е ли по-добре, че оценката стана по-бързо?
Пълен камуфлаж е всичко, което се говореше, че при “Бургас-Александруполис” ще има съобразяване с екологичната оценка, че при “Белене” ще търсим европейски инвеститор. За нас, които сме в бранша в гражданските екологични организации, всичко е ясно – изпълнява се това, което Путин и Първанов се разбраха през 2008 г.
Какво следва от тук нататък, след като вече е налице тази дългоочаквана оценка?
Нищо не следва, ако българският народ не излезе на улицата. Ама не да излиза заради пенсията си, защото следващото правителство сигурно отново ще промени тези стандарти, а да излезе да защити България като природен феномен. Това е устойчивото развитие, когато мислим за поколенията, а не да им оставяме проблеми.
