К. Стефанов: Най-добрите посланици не се назначават от президента

Tова са тези наши сънародници извън България, които са се посветили на някаква кауза, преследват някаква благородна цел и са заслужили уважението на останалите, казва посланикът ни в Австралия и Нова Зеландия.

интервю на Тася Тасова

– Г-н Стефанов, какво означава човек да е „посланик“?

– Благодаря за възможността, която ми предоставяте, да споделя няколко думи за посолството, за нас и нашата работа. Питате ме какво означава човек да е „посланик“. Най-общо казано, преди всичко трябва да е човек в добрия смисъл, в който разбираме и желаем да бъдат отношенията между хората. Така погледнато, всеки може да бъде посланик на нещо, на общност, на култура, на нация и държава. И много от вас са такива. Аз мисля, че най-добрите посланици, макар и да не са назначавани от президента, са тези наши сънародници, които извън България са се посветили на някаква кауза, преследват някаква благородна цел и са заслужили уважението на останалите. Един учен, един музикант, един учител или спортист могат да допринесат изключително много за страната си и всички ние се гордеем с такива хора. В моята професия, за да си добър посланик, трябва да притежаваш всичко това, за което вече споменах, да имаш чувството за дълг към хората и да си вършиш съвестно работата. И тук не следва да разбираме понятието „посланик“ само като ранг или длъжност. Всеки служител в дадено посолство трябва да си дава сметка, че е изпратен на такава работа, която е обект на обществено внимание и по това как той върши тази работа другите съдят за страната му. Естествено, необходима е и съответната квалификация, както за всяка друга дейност.

– Какво е посланието Ви до австралийската държава?

– Австралия е развита страна с утвърдени демократични ценности, която има значително политическо и икономическо влияние в света. Между България и Австралия няма спорни въпроси или проблеми, които пречат на развитието на отношенията ни. Според мен, единственото, което не достига, е повече познание един за друг. Австралийците знаят малко за България, най-често това, което медиите представят. За съжаление, то не винаги е в положителна светлина. Естествено, че не можем да отричаме някои негативни факти и явления, но България има и друга, хубава страна и тя е много повече. И аз мисля, че все повече хора в Австралия научават за тази, другата страна на България. Много често в разговори както с политици, така и с местни хора от други среди, когато стане дума за България, оставам приятно изненадан както от познанията им за страната, така и от ласкавите им изказвания, свързани или с лични преживявания, или с разкази на приятели. И затова моето желание е повече австралийци да научат за хубостта на България и да се убедят, че това е земя с красива природа и богата древна култура, където можеш да правиш и бизнес, и да преживееш чудесни мигове.

– За последно с кой австралийски политик разговаряхте и на каква тема?

– Заедно с останалите посланици на страните-членки на Европейския съюз често провеждаме колективни срещи с отделни политици и разговаряме по актуални въпроси на вътрешната и външната политика, за отношенията между Европейския съюз и Австралия и прочие. Аз отделно съм се срещал с доста австралийски политици, както официално, така и неофициално по различни поводи. Темите са различни – според събеседника, според конкретния повод, според новините на деня. Скоро ми предстои официално посещение в Южна Австралия, където ще имам срещи с губернатора на щата- Негово превъзходителство г-н Кевин Скарс, с премиера Негово превъзходителство г-н Майк Ран, с министри. Надявам се, че контактите ни и с новото федерално правителство ще продължат така активно, както досега.

– Къде отношенията между двете държави биха могли да се подобрят или засилят?

– Вече споменах, че между България и Австралия няма нещо, което да затормозява отношенията ни. В политическата област двете страни имат еднакви или сходни виждания по глобалните предизвикателства, пред които е изправено човечеството и често си сътрудничат в международните организации и форуми. За съжаление в икономическата област нещата не стоят така. Стокооборотът е повече от скромен, липсват значителни инвестиции. Вярно е, че сега и кризата оказва влияние, но нещата не бяха кой-знае колко по-добре и преди това. Причините според мен се крият както в коренно различната структура на двете икономики, така и от недостатъчната информация, която средният и дребният бизнес има за условията в България. А възможности действително съществуват и мога със задоволство да отбележа, че от началото на годината се забелязва повишен интерес на фирми от двете страни и най-вече от австралийска страна. Посолството съдейства за установяване на контактите, но нямаме обратна информация дали и в кои случаи е установено сътрудничество между българските и австралийските фирми. Аз много бих се радвал, ако в края на годината статистиката отчете нараснал обмен на стоки и услуги между България и Австралия. Мисля, че и вие, българите в Австралия, можете да съдействате за това.

– Преди известно време идва на посещение Н.Пр. държавният глава на Р. България, г-н Георги Първанов. Къде виждате реалните плюсове от това скъпо за българския данъкоплатец посещение?

– България присъства в Австралия още от 1963 г., когато е открито търговско представителство в Сидни. През 1964 г. е открито и генерално консулство. Дипломатически отношения са установени през април 1972 г. И за това време между двете страни няма разменени посещения нито на държавен глава, нито дори на външен министър. От 1972 година са близо 40 години. Това не е нормално. Дори дипломатите, които работеха по посещението от австралийска страна, не криеха учудването си, че това е възможно. През октомври 2009 година президентът Георги Първанов направи първото в историята на двустранните ни отношения държавно посещение в Австралия. Аз съм особено доволен, че можах да съдействам то да се осъществи. От професионална гледна точка това е част от работата на всички посланици, не само на българските. Използвам повода да благодаря на тогавашния външен министър Стивън Смит, който ми оказа съдействие, както и на хората от Департамента на премиера и кабинета, които направиха дори повече от необходимото, за да мине всичко гладко. Питате ме какви са реалните плюсове от това посещение. За мен преди всичко е фактът, че беше прекъсната тази 37 годишна суша в нашите отношения. Контактите в политиката са както контактите в живота. Ако ти не намериш време да се видиш с твой приятел или добър познат, значи вече не го имаш за такъв, нямаш нужда от него. Наред с това при такива срещи на най-високо ниво се изясняват позициите на страните и се поемат ангажименти за бъдещо сътрудничество както в многостранен план, така и в двустранните отношения, за инвестиции и насърчаване на бизнес контактите, за съдействие в областта на културата. Такива конкретни възможности бяха обсъдени на срещите на президента с премиера Кевин Ръд. В българската делегация бяха също министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, министърът на културата Вежди Рашидов, началникът на Кабинета на министър председателя Румяна Бъчварова, заместник-министърът на външните работи Марин Райков, председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов. Те също имаха своите срещи със съответните си австралийски колеги и с бизнес средите в Канбера и Сидни. Една от причините за проявения от австралийски фирми интерес към бизнес с България отдавам именно на това посещение. Така че дали то е скъпо или не, ще покаже бъдещето. В допълнение само ще спомена, че през 2009 година посещения в Австралия направиха също кралят на Испания, президентите на Унгария, Малта и Корея, министър-председателят на Република Македония. Мисля, че всеки може да си отговори защо.
Това посещение е полезно и за вас, българите в Австралия. На всички срещи президентът подчерта приноса на българската общност в многонационалната културна среда в Австралия и получи уверенията на своите събеседници, че този принос се цени високо. Те също научиха нещо повече за страната ни. Ще ви дам един любопитен пример. В програмата на посещението се предвиждаше президентът да засади дърво в създаващата се ботаническа градина в Канбера, в един от най-засегнатите от пожара през 2003 година райони. Преди посещението от управата ме поканиха да посетя мястото. Обясниха ми, че са потърсили информация, за да изберат подходящо дърво и че са намерили от същия вид като онова над 1300 годишно дърво в България, което е на възрастта на държавата ни. Оказа се, че става дума за Байкушевата мура. Не знаехме, че имате една от най-старите държави, ми казаха. Вярвам, че всеки един от вас би се почувствал така, както се почувствах аз. Това с пари не се измерва.

– Според Вас, българската общност в Австралия и Нова Зеландия доволна ли е от консулските услуги на Посолството?

– Дали българската общност тук и в Нова Зеландия е доволна от услугите на посолството можете да кажете вие. Хората обикновено търсят предимно кусурите в нашата работа, но често получаваме и благодарности, което, признавам, ни радва. Нашето желание и стремеж е да можем да помогнем на всеки един, но понякога не всичко зависи от нас. Ето например спряхме да приемаме документи за нови паспорти, тъй като те вече са с биометрични данни, а ние не сме получили необходимата техника, за да събираме тези данни. Заради кризата бюджетът на посолството е силно орязан и е сведен до извършване само на неизбежните разходи. По тази причина не можем да организираме консулски дни в по-далечните австралийски градове и в Нова Зеландия. Все пак вие в Сидни сте в най-изгодно положение, тъй като и за нас, и за вас е по-лесно да се срещаме.

– Колко често идвате в Сидни?

– В Сидни за съжаление идвам рядко и то когато е необходимо, а не когато ми се иска. Харесвам Сидни, съпругата и дъщеря ми също го харесват. Признавам, че все още не съм видял много от хубавите места във вашия град, но се надявам до края на мандата си да наваксам.

– Готови ли сме за избори? Ще има ли достатъчно секции в Австралия?

– Вие ще кажете дали сте готови за избори. Моето мнение е, че харченето на пари за организиране на секции, за отпечатването и изпращането на бюлетини на хиляди километри е оправдано само ако на изборите се явят повече хора от броя на тези, които гласуваха през 2009 година. Не бих се ангажирал с конкретна цифра, но да няма поне тридесет желаещи да гласуват в град като Мелбърн например – сами преценете. Все пак и тук става дума за парите на българския данъкоплатец. Що се отнася до посолството, ние ще направим необходимото.

– Каква е културната програма на посолството до края на годината?

– Орязаният бюджет на посолството, за което вече стана дума, не ни позволява да предвиждаме официални мероприятия до края на тази година. Надявам се 2011 да е по-добра в това отношение, за да можем да организираме повече срещи и културни прояви.

– Благодарим Ви, че преди година и половина твърдо застанахте зад идеята да се основе българско училище в Сидни. За съжаление, трябва повече постоянство от страна на родителите. Предвид условията, как повече български деца да знаят абето и да наричат себе си българчета?

– Аз и сега стоя зад идеята за българско училище в Сидни и отдавам дължимото на тези от вас, които са готови да се посветят на нея. Но както сами казвате, всичко зависи от желанието на родителите. Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) стартира Национална програма за образование на български граждани в чужбина „Роден език и култура зад граница“. От българското дружество „Св. Кирил и Методий“ в Оклънд, Нова Зеландия, също се обърнаха към мен с молба да им съдействам, което направих с удоволствие. За щастие проектът им е одобрен и е включен в списъка на субсидираните от МОМН български училища в чужбина.

Източник: Фрогнюз