Проблемът в България е едновременно политически, икономически и социален, заяви за предаването „Събота 150“ Оливие Базил, директор на европейския клон на правозащитната организация „Репортери без граници“, във връзка с излязлата класация на организацията за собода на медиите, в която България и Гърция делят 70-тото място, отразяващо продължаващия спад в класацията за нашата страна въпреки 3-годишното си членство в Европейския съюз. „Каквито и да са политическите тенденции, като цяло отношението на управляващата класа към медиите все още носи отпечатъка на комунистическото минало. Много политици оказват натиск, заплахи и извършват дори манипулации спрямо медиите. В страната съществува и поръчкова журналистика, което е видно от скъпите автомобили, в които се возят някои нейни представители. В същото време има и група от истински професионалисти, които не получават нужното уважение в тази държава, която все пак е член на Европейския съюз. Някои от тези журналисти работят чудесно, борят се и понасят на гърба си неволите от своята професия, особено в провинцията. Да работиш в София не е същото като да работиш във Варна или други части на страната. Политическата класа просто не желае да търпи медийна критика. Другият проблем е свързан с пазара. Поради слабите чуждестранни инвестиции в сектора част от медиите са в сивата икономика. Техните инвеститори ги контролират чрез рекламата, с която се играят много задкулисни игри. Въпреки, че формално се оповестяват собствениците на медии, зад някои от тях стоят едри предприемачи, които ги използват за собствените си икономически интереси. Мнозинството от репортерите често работят без трудов договор при тежки социални условия, следователно те лесно могат да бъдат уволнени, ако поради някаква причина са подразнили определени хора. За щастие тази година няма случаи на агресия срещу журналисти като този с Огнян Стефанов. Това обаче не трябва да ни успокоява. Трябва да е ясно не само на местно, но и на европейско ниво, че е нужна по-силна подкрепа за независимата преса в България, защото тя е входна врата към Европа на други близки държави, където има много по-тежки проблеми със свободата на словото като Русия и страните от Централна Азия“, каза Базил.
Според него блоговете в България са много свободни и всеки може да критикува на своя блог в интернет политическата класа. „Само че, както в повечето страни от Европейския съюз, мнозинството от гражданите се информират основно от телевизията и радиото. Също и от вестниците, но с големи уговорки … Влиянието на телевизиите обаче, частни ли държавни, остава много силно, а там влиянието на правителството или на политическата класа е безспорно. Особено ако погледнем организацията на кадрите или назначаването в обществените медии, едва ли можем да говорим за независимост. Огромен е проблемът със социалния статут и липсата на сигурност за журналистите. Така те са подтиквани към автоцензура. Нормално е хората да не желаят да се правят на герои, защото мислят за семействата си. Често оставането им на работа зависи от това да не отразяват определени теми. Икономическата зависимост от рекламните бюджети също оказва влияние, особено по време на избори, когато големите приходи от реклама отиват в онази медия, която има по-доброжелателна редакционна политика. В България има индивидуалисти, които се противопоставят на това, но професионалните организации на журналистите са много слаби. Срещал съм много малко български колеги, които имат доверие на профсъюзите. Да не говорим за липсата на всякаква защита от страна на правосъдната система. Журналисти печелят дела, но рядко, в повечето случаи ги губят. Правосъдието не е на страната на свободната преса в България. Трябва да признаем, че както и в други сфери, тя е гангренясала от корупция. Има цял списък от теми, които не се разследват от медиите, защото съответният журналист незабавно ще си има проблеми със съда. Ако сте нископлатен независим журналист и сте застрашен от съдебни глоби, надвишаващи в пъти месечните ви доходи, едва ли ще изложите на риск себе си и своето семейство, особено след като нямате подкрепа от никого. Липсва и журналистическа солидарност. Хората се познават и се уважават, но когато някой срещне проблеми, останалите се разграничават и не желаят да го защитят, защото и те ще пострадат. И всичко това става в страна от ЕС. Не може българските евродепутати да гласуват резолюции, осъждащи липсата на свобода на словото в други държави, след като в собствената им страна образът на медийната свобода е плачевен“, твърди той.
Българското национално радио е като националната телевизия, то зависи от държавната субсидия, т. е. от финансовото решение на правителството и парламента, смята правозащитникът. „Има и проблем с назначаване на директорите на обществените медии. То не винаги става заради тяхната компетентност, което повдига въпроси. Този проблем съществува от много години и тук не става въпрос да поставяме дилемата „за“ или „против“ правителството на Борисов. Това важи за цялата политическа класа, защото държавната субсидия за обществените радио и телевизия зависи единствено от добрата воля на парламента. И тук си задавам въпроса дали депутатите трябва да имат пълната свобода да решават този бюджет съобразно това дали им харесва дадена редакционна политика или дадено предаване. Националната телевизия трябва да има много повече воля да разследва всички онези теми, които са в интерес на българите, но които никога не са били разследвани“, добави той.
Много независими журналисти се оплакват, че трябва често да си сменят мобилните телефони, твърди Базил. „Проблемът е, че ние не можем да излизаме с комюнике всеки път, когато това се случва. Но има и други случаи, които можем да посочим. Както в Италия и в Гърция, в България има много журналисти, които ни се обаждат, за да се оплачат от агресия, но не желаят да съобщаваме името им, защото повече няма да си намерят работа. Цяла група журналисти са сложени в черен списък. Първо те са били уволнени не поради липса на професионализъм, а именно защото са си свършили работата. След това те не могат да си намерят друга работа, тъй като никоя редакция не желае да ги вземе, защото знае, че веднага ще последва реакция от властовите кръгове. Те ще поискат уволнението на въпросния журналист, като в противен случай следва икономически натиск върху медията“, завърши той.
Източник: БНР
